how can you do that to me? // три дни по-късно

-Какво искаш ? - каза глухо, когато тя отново се появи.Чупливата й руса коса се вееше от вятъра, който бе необичайно силен.След всичко, което тя му причини, след всичко, което и Джейн бе му сторила не мислеше, че вече може да допусне някой до себе си, отново.Чувстваше се предаден.Тя се приближи, съвсем малко.С три или четири крачки, които го накараха да отстъпи в знак на съпротива.
-Валерия, какво очакваш да се случи, като се появиш отново ?
Нищо няма да се промени, поне според него.Но не бе достатъчно заслепен от чувствата си и макар и да не го показваше се досети, че тя има да му казва нещо.Тя беше точно като сестра му, е не напълно, но почти винаги постъпваше като нея.
Пристанището винаги е било неговото място, където да помисли, да се скрие.И макар това да не е онова същото като в Дания, но достатъчно, за да му помогне.
Искаше да се отърве от нея, искаше да остане сам и в момента наистина не му беше до нея.Или до който и да е било друг.
-Кажи каквото имаш да ми казваш и си тръгни!Въобще не ми е до теб сега!
Безизразното му изражение и равният тон, в който не можеше да доловиш и капка човечност вече се усещаше гнева му.

пс; изобще не се получи.