Dean & Katherine

- Дийн Уинчестър... каква приятна изненада!

Дори не знам защо го правя...

Надя... тя не знае нищо. Моля те, не я лъжи.

- Знам, че не ти е лесно, след всичко случило се.

- Къде е тя? Кога ще мога да я видя?

Тя е всичко, което имам. И без номера, Катерина.

У дома е. Но няма да я видиш сега.

- Защо не?

- Добре, няма да настоявам. Но искам да се срещна с нея възможно най-скоро.

- Разкажи ми за дъщеря ни. Нямам представа какво да очаквам при срещата си с нея..

Защо не? Защото... защото трябва да я подготвя за срещата ви. Надя дори няма представа, че си жива.

Ще се срещнеш с нея едва, когато тя самата се съгласи да те види. До тогава ще стоиш кротко и ще чакаш.

За щастие характерът й е като моя.

Което означава, че ако започнеш да я разиграваш не би се замислила да ти счупи врата. Особено сега, когато си един обикновен човек, Катерина.

- Ами ако не се съгласи? Както сам отбеляза, сега съм просто човек и не разполагам с много време.

Винаги мога да те превърна отново. Ще се радвам на частта с убийството. Този път не е нужно да бъдеш сама.

Ще се съгласи. Съмнявам се да изпусне възможността да те види и поне да отбележи, че те мрази, гледайки те в очите.

- Бих се възползвала от предложението ти, но за сега не мога да рискувам. Все още не съм сигурна как действа лека и дали изобщо ще се събудя след това.

- А чак такова удоволствие не мисля, че бих ти доставила.

- Че ме мрази? Аз съм й майка, не може да ме мрази.

Би било твърде хубаво ако си останеш мъртва.

Защо не? Преди обичаше да ми доставяш удоволствие.

Мрази те и още как. Всъщност би те намразила ако знаеше истината. За нея майка й е умряла при раждането й и единственото, което има от нея е липсата й.

Ти никога не се върна. Не погледна назад. И аз също те мразя за това.

- Наистина ме мразиш чак толкова много.

- Говорим за различен вид удоволствие.

- Грешиш, Дийн. Върнах се, но освен мъртвото си семейство не открих нищо друго.

Да, мразя те с цялото си сърце. Защо толкова се учудваш? Нима не си го заслужила?

Ние също бягахме, Катерина. Заради теб. Трябваше да се местим постоянно. По дяволите, аз учих Надя да убива, за да оцелее! И всичко беше по твоя вина.

- Семейството ми се отказа от мен и ме пропъди, защото родих извънбрачно дете, а за зачеването на едно дете са нужни двама.

- Нямаш право да хвърляш всичката вина върху мен, но добре.. щом така ще спиш по-спокойно нощем и ще се почувстваш по-добре.

- Дори не знаех дали все още сте живи. Мислех, че Клаус е убил и вас. Надявах се да не е така, но не се върнах отново, не ви потърсих, защото не исках да ви въвличам.

Разликата е там, че аз наистина те обичах, Катерина. Но в мига, в който си тръгна осъзнах, че ти не си изпитвала същите чувства към мен.

Да спя спокойно? Отдавна нямам право на този лукс.

Можех да те защитя, по дяволите!

- Не смей да ми казваш какво съм изпитвала и какво не! Ти беше първата ми любов, бях луда по теб, мечтаех един ден двамата да създадем семейство и раждането на Надя бе един от най-щастливите мигове в живота ми... докато не ми я отнеха.

- Да ме защитиш? От Клаус? Осъзнаваш ли колко абсурдно звучи това? Никой не можеше да ме защити. Никой!

И сега не остана нищо от тази мечта.

Никой освен Илайджа. И него ли заблуди? Или го обичаше?

- Илайджа?  Той не можеше да се опълчи на брат си, семейството винаги е било на първо място за него.

- Бях съвсем сама, не можех да разчитам на никого.

- Обикнах го едва когато успях да събера парченцата от сърцето си и преодолях теб.

- Нещо друго, което искаш да си изясним?

Все още предпочитам да си мисля, че никога не си ме обичала.

Кой те защитава сега, Катерина? Човек си, а определено враговете ти са много. Наясно си, че няма да оставя дъщеря си да изгуби майка си отново, само защото си внесла малко щастие в живота й, макар да й е нужно време, за да го осъзнае.

- Щом така ще ти е по-лесно да продължиш напред..

- Никой не ме защитава. Да не би да ми предлагаш услугите си?

- Защото съм сигурна, че преди няколко минути те чух да казваш "Би било твърде хубаво ако си останеш мъртва."

Просто мисля за дъщеря си, Катерина. Не се ласкай.

Ако ще те губи отново, то няма да бъде по моя вина.

- И какъв е планът ти? Ако се разпространи новината, че имам дъщеря всички ще се опитат да се доберат до нея и ще искат да я наранят, за да ме накарат да страдам. Не искам да застрашавам живота й.

- Все още ме наричаш Катерина. Приятно е да го чувам, харесва ми как звучи. За всички останали съм Катрин Пиърс.

Именно затова за всички тя е Надя Уинчестър, а не Петрова. Все пак никъде из семейните ти книги не се споменава моето име, нали?

Съжалявам, но не познавам Катрин Пиърс. За мен винаги ще си останеш Катерина. И нищо няма да промени това.

- За щастие, не. Баща ми умишлено е пропуснал да го направи, вместо това е подбрал доста по-интересни нарицателни.

- Всички ненавиждат Катрин, а ти мрази Катерина. Онова невинно, мило, беззащитно, грижовно и отдадено момиче. Не мисля, че тя го заслужава. За Катрин вече не мога да споря.

Въпреки това съм сигурен, че повечето от нарицателните са истина.

Може би един ден, когато намеря поне частица от Катерина в Катрин, ще преодолея всичко, което се случи в миналото.

- Илайджа е твърдо убеден, че Катерина е все още жива и се крие зад прословутата ми "Катрин фасада".

- Всичко това е толкова объркващо, не мога да контролирам емоциите си от както съм просто един обикновен човек и дори нямам представа защо се държа като разнежено момиченце пред теб. Не съм на себе си.

- Много по-лесно е когато превключиш копчето и всички емоции се изпарят.

Щом толкова вярва в теб, къде е той, за да те защитава?

Точно, защото си на себе си, се държиш така. Ще свикнеш.

Вероятно си права. Така и не си позволих да го сторя.