*Foxy*

Име:Адриана Стайнберг Прякор: Фокси Години:26 Раса:Ловец На половина човек на половина вампир.

През зимата на 2011 година малко преди рождения ми ден,майка ми влезе в стаята,като Носеше в ръцете си малка кутия,която не бе украсена с целофан и дори нямаше панделка. Явно тази стара гравирана кутия не е подарък или по скоро беше но се оказа,че не е от нея. По цялото и лице се бе изписала мъка и дори някакъв вид страдание,дълго пазена тайна,която е успяла да скрие от мен. С  майка ми бяхме и все още сме много близки,тя е моя най-добър приятел и бих влязла в огъня за нея. На нея всичко можех да споделя и тя на мен. Само,че явно имаше нещо,което нямаше сила да ми каже. Седна на леглото до мен,все още не бях станала от сън и все още не си давах сметка,какво точно ставаше. Щом повдигна главата си и ме погледна в очите и съзрях блясък,онзи блясък,който исках да не виждам,явно цяла вечер бе плакала,а сълзите и бяха на път отново да рукнат. Изплаших се,като се надигнах и улових ръката и,в инстинкт да я успокоя но това и подейства като ключ,и заплака силно. Изправих се,като улових бързо една кърпичка от кутията и я подадох: -Защо плачеш,какво се е случило,да не би някой да е умрял? Какво става? Поклати глава и се опита да ми се усмихне: -Не не никой не е умрял всичко е наред но... Любопитството ме глождеше,не можеше да плаче без причина,а и тази кутия: -Нещо има,каква е тази стара кутия! Тогава посегнах към нея но тя сложи ръка върху ръцете ми и попречи да видя,какво има в нея: -Искам да ти кажа нещо Ади,детето ми... Рядко ме наричаше дете,защото знаеше,че ме дразни но истината е тази,че го казваше в друг смисъл: -Ади виж не съм ти казала цялата истина...-чух я как си поема дълбоко въздух и издиша сякаш се опитваше да се измъкне от въже-Баща ти не е загинал в катастрофа. Всъщност... Такава истина не се казваше лесно,истина която дълго време е била прикривана с лъжа. Всъщност е и много трудно да се чуе и осмисли такова нещо: -Всъщност той беше тук докато не навърши 3 години. Не го помниш,защото беше толкова малка,че всичко около теб е игра. Той не искаше да ни остави но твоя чичо го мразеше,защото... Надигнах още малко,тя замълча твърде дълго,а напрежението просто ме убиваше: -Какво,какъв е бил? Искаше и се да избяга виждах го,оказа се в някакъв капан от който не можеше да избяга. Не бях дарена с търпение,никога! Исках да става всичко на моята и не търпях такива неща. Майка ми често казваше,че съм като шило в торба,просто не стой мирно. -Той... Той... Той е вампир скъпа... Тя шегуваше ли се с мен?! Такива неща не съществуваха,да не би да бе прекалила с тези глупости. Все пак то не беше "Здрач",то не бе "Дневниците на вампирите" и още куб неща,може просто да си го е внушила,на тази възраст се побъркваха: -Ти се шегуваш,мамо  такива неща не съществуват! Но майка ми поклати глава изглеждаше на пълно сериозна и ужасно,ама ужасно притеснена: -Не скъпа,той е вампир съвсем истински,а ти Адриана си наполовина вампир на половина човек. Не можеше да е реалност това! Трябваше да е сън и нямаше как да е друго яче. Все още сънувах,знаех си не може това да е истина. Изглеждаше досущ на сън породен от прекаляване със среднощни филми. Ощипах се по ръката,за да видя дали ще ме заболи. Заболя ме не силно но ме заболя. -Мила,не исках да ти казвам,за да имаш възможност да израснеш,като нормално дете. Да имаш нормално детство. За това баща ти си замина,за да ти даде възможност да имаш това,което всички сме имали... Не чувах думите и,минаваха покрай мен,като дъжд покрай чадър. Влизаха през едното ми ухо и излизаха през другото. Всъщност не достигнаха до мен. Няколко минути съзнанието ми се опитваше да попие информацията,която ми сервира вместо чашата сутрешно кафе: -Не може да е истина! -поклатих силно глава,като се опитах с това да ми излети от главата-Защо чичо го мразеше... Всъщност до някъде си отговарях на въпроса но исках да чуя нейното мнение: -Той е ловец на вампири и искаше да убие баща ти,пощади го само заради мен. Изскочих като ухапана от змия,тя се шегуваше,какви бяха тези глупости. Какво значеше това? Подиграваше ли ми се? Дълги години за мен,баща ми бе мъртъв,а сега вампир?! -Сериозно си се побъркала,влязла си в критическата и ги говориш някакви глупости. Вампири,на половина вампири,сега и чичо ми ловец на вампири. Какво,леля ми да не е на половина елф,а баба ми върколак! Ти сериозно ли мислиш,че ще повярвам на тези глупости. Станах и започнах да се обличам,като останах с горнището на пижамата,само наметнах сакото си и завих червения си шал,улових последно и раницата си,като излетях през вратата и направо навън. Преди да стигна до входната врата,майка ми ме хвана за ръката и ми подаде кутията: -Вътре има писмо от баща ти,каза да ти го дам,когато станеш на 18 но сега мисля,че е дошъл момента... Грабнах кутията и излетях навън без да кажа думичка повече. Тичах дълго,бях избягала толкова много километри,а никога преди не бях бягала така,а най-чудното е,че не съм съм се изморила дори. А,бях стигнала до любимото си място от където гледах града. Сега не е толкова красиво,колкото през нощта но също бе хубаво. Седнах на скалата,като дълго останах загледана в хоризонта. Извадих кутията и я прочетох. От баща ти! Здравей малка принцесо! Помня деня в който се роди,беше най-красивото бебе,най-красивото момиченце. Майка ти те ражда дълги часове и накрая се радвах,че и двете бяхте живи. Обичам майка ти,обичам и теб! Най трудно ми беше да ви оставя двете да се справяте сами без да съм около вас. Но истината е тази,че аз съм един ужасен човек и не заслужавам,да съм около вас. За мен най-голямото щастие си ти,най-хубавото нещо,което някога съм правил,не съжалявам за теб но истината е,че ако си обикновен човек,щеше да ти е по добре,защото нямаше да ти се налага да се сблъскваш с толкова ужасен и непознат свят. Исках да те предпазя от това и да можеш да живееш дори за малко като човек,без грижи,без истината и лоши създания.  Знам лишавам те от мен но без мен ти е по добре. Пиша ти писмото за да ти кажа колко те обичам и за още няколко неща. Вярвай на майка си,тя ще ти каже,каквото е нужно,разбери я не и е било лесно и не я съди строго. След това писмо,ще сложа край на живота си,не искам да живея повече,като чудовище. Слаб съм и щях да те нараня. Твоя чичо,ще ми помогне. Една седмица след рожденият ти ден той,ще дойде за да те обучи,като ловец на вампири и същества. Слушай го и не го приемай,като убиец на баща ти. Той просто ми помогна да стигна до края на житейския си път,път който всеки нормален човек трябва да има,а на мен ми беше отнет. Ще е суров с теб но живота е такъв и трябва да си силна моя прекрасна Адриана. Приеми от мен името Фокси,защото си като малко лисиче. Ще бъдеш ловка,бърза и хитра. Знам го,за това ти давам този псевдоним,за да пазиш истинското си име. Това е и моята фамилия Екзейвиър Фокс. Три години по късно... -Писна ми от тъпото обучение! Вече мога да се справям и сама! Чичо Джонатан стоеше и ме гледаше подобно на свинкс или някоя статуя,като дори не премигна. Мразех този поглед и ме изнервяше,никога ама никога не бе доволен,а истината е,че вече го надминавах. Стигнах етапа в който "Ученика надмина учителя си" и то стократно с такава голяма сила,че трудно ме удържаше,заради вампирксата ми кръв. Той ме мразеше за това но въпреки това ме учеше: -Не си готова,те са по- бърз,по-силни,по-ловки! Гласът му просто прокънтя из цялата мрачна стая,като все едно ми бъркаше в мозъка. Повтаряше го всеки ден и всеки ден просто ме проглушаваше: -Аз също съм такава но ти... Тогава чух шум! Силния ми слух долавяше това,което чичо ми не можеше да улови. Някой се движеше с ужасна скорост към нас. Явно чичо ми бе убил някой който е имал приятели. Да спечелил си е врагове. Хванах първото оръжие което видях и без да кажа нищо повече излетях през вратата на склада,като тръгнах за да пресрещна вампира. -Където и да си се скрил няма да можеш да ми избягаш! Оглеждах се за него,когато нещо ме сграбчи за врата: -Ей червенокоске,знаеш ли колко сладко ухаеш... Човек би се чувствал в безизходица,само че аз се усмихвах,защото нямаше нужда да го търся: -А ти ухаеш на развалено... Завъртях се,като го повалих на земята и с едно движение забих кола си в сърцето му. Все едно го бях правила цял живот,все едно за това бях призвана. През затварящите му очи виждах как и без това нищожния му живот,бавно гаснеше: -Аз съм Фокси и днес беше последния ти ден... Забих по навътре кола,извика от ужасяваща болка и от това,че знаеше,това бе наистина последния му ден. Изправих се бавно от ръката ми се стичаше кръв,направо по ножа и на земята. В този момент се появи чичо Джон,който остана тотално изумен,мислеше си че не мога и явно идваше за да ме спаси. Само,че не бе така,бях се справила за отрицателно време,без тори да се изплаша без да трепна: -Забрави аз да се отърва от трупа! Бяха последните ми думи,щяха да изглеждат добър завършек,ако не отказа и не ми връчи бидона с бензин,за да изгоря трупа. Само че от тази нощ,за една година сред вампирските среди се носеше слух за червенокоса лисица на име Фокси,която без милост и пощада убива всеки прегрешил вампир или създание. През деня бях нормално момиче,студентка по медицина,а през нощта ФБР-агент който помагаше със страните случай. Само,че те не знаеха,че съм нещо повече,щом падне здрача. Аз бях ловец,безпощаден и напълно различен щом ставаше дума за наказание. Сякаш в мен живеят две личности,сякаш едната е кристална като ясен ден,а другата тъмна и мрачна като късни доби. Фокси ловка, бърза и хитра....