Eve.

Eve Karyo. | 21/ NA | Vampire | FC : Barbara Palvin






CHARACTER.

ТРИ ДУМИ.. САМО ТРИ ДУМИ, КОИТО ОБСТОЙНО БИХА ВИ ОПИСАЛИ ГОСПОЖИЦАТА. ГОРДЕЛИВА, АРОГАНТНА И КОРАВОСЪРДЕЧНА.
КАРИО Е ЕДНА МНОГО СТРАННА ЛИЧНОСТ, КОЯТО РЯДКО БИВА РАЗБИРАНА ОТ ДРУГИТЕ. ГОРДОСТТА Ѝ НЯМА ГРАНИЦИ. БИ ПРЕНЕБРЕГНАЛА ВСИЧКО И ВСИЧКИ, ЗА ДА ЗАПАЗИ И ПОСЛЕДНАТА КАПКА. ТОЧНО ТАКА ЗВУЧИ РЕАЛНОСТТА Ѝ. ЕГОИСТИЧНО. ТОВА Е ЕДНА ОТ ХИЛЯДИТЕ Ѝ ЛОШИ ЧЕРТИ. ВИНАГИ ПОСТАВЯ СЕБЕ СИ НА ПЪРВО МЯСТО. НЕ БИ НАМЕРИЛА СМИСЪЛ ДА ЖЕРТВА СОБСТВЕНАТА СИ ИЗГОДА ЗАРАДИ, КОЕТО И ДА БИЛО ДРУГО СЪЩЕСТВО. АКО Я ПОЗНАВАТЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДА НЕ СТЕ ЗАБЕЛЯЗАЛИ АРОГАНТНИЯТ Ѝ ПОГЛЕД , КОЙТО МНОГОЗНАЧИТЕЛНО ОБХОЖДА ЛИЦАТА ВИ. С ТОВА ОБАЧЕ СЕ СВИКВА СЪВСЕМ ЛЕСНО, КАТО ПОНОСИМА ЧАСТ ОТ НЕПОПРАВИМАТА Ѝ СЪЩНОСТ.  
ЛИЛЯНА БИ УБИЛА НЯКОЙ ПРОСТО ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ .ВЪПРЕКИ ТОВА ТЯ ЦЕНИ ПЪЛНОЦЕННИЯТ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ ПРЕКАЛЕНО МНОГО. ИМЕННО ПОРАДИ ТОЯ ФАКТ ТЯ НЕ СЕ РАЗБИРА С ВАМПИРИТЕ СТАНАЛИ СЪЗДАТЕЛИ.  ТОВА, ЧЕ ТЯ САМАТА Е ТАКЪВ Я ПОБЪРКВА. А ПОНЯКОГА.. ПОНЯКОГА Ѝ ЛИПСВАТ ОНЕЗИ ЧОВЕШКИ ЧУВСТВА И ЕМОЦИИ, КОИТО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ БИ МОГЛА ДА ИЗПИТА В ПОНОСИМОТО КОЛИЧЕСТВО.



HISTORY.

/ III В. ПР.ХР/

ДЕТСКИЯТ ПЛАЧ ПРОНИЗА ВНЕЗАПНО НАСТЪПИЛАТА ТИШИНА. МАЛКОТО ДЕТЕ РАЗМЪРДА НЕПОКОРНО КРАЙНИЦИТЕ СИ, ОПИТВАЙКИ СЕ ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ИЗНЕМОЩЯЛАТА СИ МАЙКА. УВИ, МЛАДАТА ЖЕНА НЕ ОТВОРИ ОЧИ. ТЯЛОТО Ѝ БЕ ОТПУСНАТО БЕЗЖИЗНЕНО БЕЗЖИЗНЕНО ВЪРХУ ДАЛЕЧ НЕ ТОЛКОВА МЕКАТА ЖИВОТИНСКА КОЖА. КОРЕМЪТ Ѝ БЕ ЕДВА ЛИ НЕ РАЗПОКЪСАН ОТ МАЛКОТО ЧУДОВИЩЕ, КОЕТО УПОРИТО ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА НЕГОДУВА. СТАРА ЖЕНА ПОКРИТА В СИВО НАМЕТАЛО ПОЕ МАЛКОТО МОМИЧЕНЦЕ ИЗДИГАЙКИ ГО НАВИСОКО ВЪВ ВЪЗДУХА.
- МОМИЧЕ ! - ИЗКРЕЩЯ И ИЗЛЕЗЕ ОТ МАЛКАТА ШАТРА, КОЯТО БЕ ГРИЖЛИВО НАПРАВЕНА ИЗЦЯЛО ЗА МЪРТВАТА РОДИЛКА И ОТРОЧЕТО Ѝ. ТЪМНИТЕ Ѝ ГАРВАНОВИ ОЧИ СЕ ВПИХА В МАЛКОТО ДЕТЕ С НЕПРЕОДОЛИМА ЗЛОБА. МРАЗЕШЕ ГО С ЦЯЛАТА СИ ДУША, ЗАДЕТО ОТНЕ ЖИВОТА НА МИЛАТА Ѝ ГОСПОДАРКА !
- ЕВА ! - ПРОВИКНА СЕ ЕДЪР МЪЖ И ПЛАВНО ОТСКУБНА ДЕТЕТО ОТ РЪЦЕТЕ НА СТАРАТА. ПОГЛЕДА МУ БЕ РАЗЛИЧЕН, ИЗПЪЛНЕН С ЛЮБОВ И ОБОЖАНИЕ. СИНИТЕ МУ ОЧИ СЛЕДЯХА ВСЯКО ЕДНО ДВИЖЕНИЕ НА МАЛКАТА ПРИНЦЕСА С ТАКАВА ТОПЛИНА, КОЯТО ЕДВА ЛИ ЕДИН МЪЖ БИ МОГЪЛ ДА ПРИТЕЖАВА.. ТОЙ ОБИЧАШЕ СЪПРУГАТА СИ БЕЗУСЛОВНО, НО КРАСОТАТА НА ТОВА МАЛКО СЪЩЕСТВО ГО НАКАРА ДА СЕ ЗА МИСЛИ КАКВО БЕ ПОЛУЧИЛ ОТ БОГОВЕТЕ.  НЯКОЛКО ИСКРЕНИ СЪЛЗИ СЕ СТЕКОХА ПО ГРУБОТО МУ ЛИЦЕ - МАЛКА ЕВА - ЗАГУКА НА ДЕТЕТО ГАЛЕЙКИ НЕЖНИТЕ МУ БУЗИ.
ВНЕЗАПНО ОСЪЗНАЛ ЗАГУБАТА СИ, НОЗЕТЕ МУ НЕ УДЪРЖАХА НА НАПРЕЖЕНИЕТО. ПРОНИЗИТЕЛЕН ВОЙ СЕ ОТСКУБНА ОТ УСТНИТЕ МУ. ТОЙ ПОДАДЕ ЛИЛЯНА НА СТАРИЦАТА И БЪРЗО СЕ ИЗГУБИ В ШАТРАТА. РИДАНИЯТА МУ СЕ ЧУВАХА С ЧАСОВЕ НАРЕД...

****

/ III В. ПР. ХР. (ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД РАЖДАНЕТО НА ЛИЛЯНА.) /



МЛАДАТА ДЕВОЙКА ПРИСТЪПИ НАПРЕД. В РЪКАТА СИ БЕ ЗДРАВО СТИСНАЛА СТАРО КОПИЕ ОТ ПОСЛЕДНАТА УНИЩОЖИТЕЛНА БИТКА НА ПЛЕМЕТО Ѝ. БЕ МИНАЛ МЕСЕЦ, А  ТЯ ВСЕ ОЩЕ СЕ НАМИРАШЕ СРЕД ЖИВИТЕ. УБИВАШЕ МЛАДИТЕ И ГЛУПАВИ ЖИВОТНИ, КОИТО СПОКОЙНО ПРИПКАХА В ОКОЛНОСТТА. САМО ТАКА МОЖЕШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ!
ЧУ ШУМ. ПОКОЛЕБА СЕ, НО ПРИСТЪПИ ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА НАПРЕД. МИГНОВЕНО ЗАЕ ОТБРАНИТЕЛНА ПОЗИЦИЯ ЩОМ ЗЪРНА НЕПОЗНАТИЯТ МЪЖ, КОЙТО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ БЕ НЕИН СЪБРАТИН. КОЖАТА МУ БЕ МЪРТВЕШКИ БЛЕДА, А СПЕКТРИТЕ НА ЛУННАТА СВЕТЛИНА Я ПРАВЕХА ОЩЕ ПО - КРАСИВА И ЗАПЛЕНЯВАЩА. ОЧИТЕ МУ ЧУВСТВЕНИ, ПРИМАМВАЙКИ Я КЪМ СЕБЕ СИ С ЦЯЛАТА МАГНЕТИЧНА МОЩ. АХ, КАК МОЖЕШЕ ДА УСТОИ НА ПОДОБНО БОЖЕСТВО !?
- КАКВО ТЪРСИШ ПО ЗЕМИТЕ МИ, СТРАННИКО ? - ПРОЦЕДИ ПРЕЗ ЗЪБИ. ТУК ТЯ БЕ ГОСПОДАРКАТА. ЕДИНСТВЕНАТА ОЦЕЛЯЛА , ЗАЕДНО С ОЩЕ НЯКОЛКО ДЕЦА, ЕДНО ОТ КОИТО БЕ НЕЙНО СОБСТВЕНО ! СТОЙКАТА Й БЕ ОТБРАНИТЕЛНА, СЯКАШ БЕ СПОСОБНА ДА ГО НАПАДНЕ ПРИ ВСЕКИ УДОБЕН СЛУЧАЙ. НО НЕ ! ТЯ НЕ БИ МОГЛА ДА УБИЕ ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО..
ПО УСТНИТЕ МУ ИМАШЕ КРЪВ, СЯКАШ ТОКУ - ЩО БЕ ИЗЯЛ ЖИВ ЧОВЕК. МОЖЕ БИ БЕ ТАКА ! - ТИ СМЪРТТА ЛИ СИ ? - ПОПИТА СМИРЕНО И МИГНОВЕНО ПУСНА КОПИЕТО НА ЗЕМЯТА. СИНИТЕ Ѝ ИРИСИ СЛЕДЯХА НЕГОВИТЕ С ТАКОВА ЛЮБОПИТСТВО И ОБОЖАНИЕ. ТОЙ НЕ БЕ КАТО ТЕЯ, КОИТО БЕ СРЕЩАЛА ДОСЕГА. ИМАШЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО В НЕГО, НЕЩО МИСТЕРИОЗНО, КОЕТО НЕИМУВЕРНО Я ПРИВЛИЧАШЕ КЪМ СИГУРНА ГИБЕЛ.
- ИСКАШ ЛИ ДА БЪДЕШ СПЪТНИЦА НА СМЪРТТА ? - ПРОГОВОРИ НЕЖНО НА НЕЙНИЯТ ЕЗИК. ПРИБЛИЖИ СЕ С НЯКОЛКО КРАЧКИ И ВНИМАТЕЛНО ДОКОСНА КОСИТЕ Ѝ. ВДИША ОТ ПРЕКРАСНИЯ ИМ АРОМАТ НА БИЛКИ.
- КАКВО ЩЕ СПЕЧЕЛЯ АЗ ?  - ПРОМЪРМОРИ ЗАИНТРИГУВАНО. ЩЕШЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО СТИГА ДА СЕ МАХНЕ ОТ ЦЯЛАТА ТАЯ МИЗЕРИЯ, НО НЕ И БЕЗ ДЕЦАТА.. ТОЗИ ЖИВОТ НЕ БЕ ПОДХОДЯЩ ЗА ЕДНА ПРИНЦЕСА , НАЛИ ТАКА !? ЗАЩО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЖЕРТВА ЗА И БЕЗ ТОВА ПОЛУМЪРТВИТЕ ЧУЖДИ ДЕЦА, КОИТО В КРАЙНА СМЕТКА ЩЯХА ДА ОСТАНАТ НЕБЛАГОДАРНИ
- ЖИВОТА. - ПРОШЕПНА ПРИМАМЛИВО, А ТЯ САМО ЗАТВОРИ ОЧИ В ОЧАКВАНЕ. НЕПОЗНАТИЯТ НЕ ДОЧАКА ВТОРА ПОКАНА. ВПУСНА СЕ КЪМ НЕЖНАТА Ѝ ПЛЪТ, ПОЗВОЛЯВАЙКИ Ѝ ДА УСЕТИ ОСТРАТА БОЛКА ОТ СОБСТВЕНАТА МУ НАСЛАДА. ЕВА ЗАТВОРИ ОЧИ.

***

/ XVI ВЕК. /

СВЕТЛИНА ! НАЙ - НАКРАЯ СВЕТЛИНА СЛЕД ТОЛКОВА ВРЕМЕ ПРЕКАРАНО В СТРАХ И МРАК. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ НЕЖНО ГАЛЕХА БЛЕДАТА Ѝ КОЖА , ПРИДАВАЙКИ Ѝ МАЛКО ПО - ЖИВ ВИД. ОНАЗИ СТАРА, ПОЧТИ ЗАБРАВЕНА ДЕТСКА УСМИВКА СЕ ИЗПИСА НА ЛИЦЕТО Ѝ. АХ, ОТКОГА НЕ СЕ БЕ УСМИХВАЛА ТАКА. БЕЗ АРОГАНТНОСТ, БЕЗ ЗЛОРАДСТВО. ПРОСТО ЕДНА НЕВИННА УСМИВКА, КОЯТО ВЕЩАЕШЕ САМО И ЕДИНСТВЕНО ДОБРО.
- МИЛЕЙДИ.. - ПРОШЕПНА МЛАД РУСОЛЯВ ГОСПОДИН НЕЖНО ПОСТАВЯЙКИ РЪКА ВЪРХУ РАМОТО Ѝ. ЕВА СЕ ИЗВЪРТЯ КЪМ НЕГО И НЕЖНО ПОГАЛИ ЛИЦЕТО МУ. ОКЪРВАВЕНИТЕ Ѝ УСТНИ СЕ РАЗТЕГЛИХА В ЕДНА ИЗМЪЧЕНА УСМИВКА. ХИПНОТИЗИРАНОТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО СЪВСЕМ НЕ РАЗБИРАШЕ КАКВО СТАВА. БЕ МАНИПУЛИРАН, ПРИНУДЕН ДА ЗАБРАВИ ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ГОСПОДАРКАТА СИ.
- ЛОКРЕЦИО.. ТОЛКОВА СИ ВЗИСКАТЕЛЕН. ПОМОЛИХ ТЕ ДА МЕ НАРИЧАШ ИЗАБЕЛА. - НЕЖНОТО Й ГЛАСЧЕ СЕ ИЗВИСИ С НЯКОЛКО ОКТАВИ. МДА, ГОСПОЖИЦАТА БЕ СМЕНИЛА ДОСТА ИМЕНА ПРЕЗ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА. А ЗАЩО НЕ !? НОВ ГРАД, НОВА САМОЛИЧНОСТ. АХ, КОЛКО ВРЕМЕ Ѝ ОТНЕ САМО , ЗА ДА ОТКРИЕ ПРОКЛЕТАТА ВЕЩИЦА, КОЯТО В КРАЙНА СМЕТКА ДА Ѝ ВЪРНЕ СВЕТЛИНАТА, ЖИВОТА, СЪДЪРЖАЩ СЕ В ЕДНО СТАРИННО КОЛИЕ. АКО ГОСПОЖИЦАТА ЗНАЕШЕ, ЧЕ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ВЕКОВЕ ТАЗИ ОГЪРЛИЦА ЩЕШЕ ДА СТОИ ТАКА ГРУБО НА НЕЖНАТА Ѝ СЪЩНОСТ.. Е, НИКОГА НЯМАШЕ ДА ИЗБЕРЕ НЕЯ. НЕ ЧЕ ИЗОБЩО ИМАШЕ НЯКАКЪВ ИЗБОР..
- СКЪПИ МИ ЛОКРЕЦИО. ВРЕМЕ Е ДА СЕ РАЗДЕЛИМ ЗАВИНАГИ, ТАКА ЧЕ ЗАТВОРИ ОЧИ, МОЛЯ ТЕ.- ПРОШЕПНА НЕЖНО. МЛАДИЯТ МЪЖ Ѝ СЛУЖЕШЕ ВЯРНО, НО ТАКА Ѝ НЕ УСПЯ ДА ЗАСЛУЖИ ЖИВОТЪТ СИ.
- НО ИЗАБЕЛА, АЗ ВИ ОБИЧАМ. НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ВАС - ДОЧУ СЕ ТИХ КИКОТ ОТ СТРАНА НА ЕВА ПРЕДИ ХЛАДНОКРЪВНО ДА ПРЕКЪРШИ КРЕХКИЯТ МУ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ. ТИШИНА. ПРОТОЧИ СЕ ТОЛКОВА БЪРЗО, ЧЕ ГОСПОЖИЦАТА НЕ ЗАБЕЛЯЗА КОГА БЕ ЗАПОЧНАЛО ДА СЕ ЗДРАЧАВА. О, ТЯ ОБОЖАВАШЕ ДА НАБЛЮДАВА НЕБЕТО ПО ТОВА ВРЕМЕ.. КРЕХКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ДЕНЯ И НОЩТА.

***