Залата на "Сделка или Не"

Нещо грешно!Нещо,което никога не бе правил през живота си и защо?Само да се докаже пред някой или може би защото се беше записало онова червенокосо момиче,което обичаше толкова много книгите?Ъм .. Ана?Да,красиво име.И може би това бе целта,която го накара в момента да седи в един от ъглите и да оглежда всички минаващи.Трима вече си тръгнаха с момичета под ръка изправили се пред толкова големи суми и не приеха нито една от тях.Това бяха пари , с които можеше да си уредиш живота .. поне така си мислеше Томас.И поклати глава като мъжът и жената преди него излязоха хванати за ръце.Е,дано и него да го сполети същото.

Чу си името и тръгна с бавна и несигурна крачка към сцената,на която трябваше да решиш на къде ще продължи вечерта ти или бъдещето ти.Разбира се,в зависимост от това,кое ще приемеш.Застана до водещия и се усмихна.Не знаеше какво точно трябваше да прави.Беше пълно с хора.Лол.

-Офертата на банката е 19 000.

Леле това си бяха много пари.Кой би ги дал така с лека ръка?Но все пак нямаше да приеме сделката,след като си бе обещал да не изневерява на себе си и да играе до край , за да види,кое момиче ще му се падне.
- Няма сделка.

-Офертата на банката е 65 000.

Банкерът определено не си играеше.И това,което правеше той , Томас се надяваше да го радва.Въздъхна и се обърна към следващите участници,но после върна погледа си към банкера.Всичко бе тихо и никой не смееше да каже нещо,а на лицето на водещия бе изписано "Хайде,момче .. казвай!".
- Няма сделка. - каза бързо.

-Офертата на банката е 100 000.

Томас преглътна.Изкушаваше се да приеме офертата и да влезе в колеж,но .. не нямаше да стане.Нямаше да се поддаде на съзнанието си отново то да спечели.
- Няма сделка. - отново същите думи излязоха от устата на Блек.

-Офертата на банката е 250 000.

Погледна към кутията си,а после и към водещия.Не си намираше място.Всички чакаха да чуят неговият отговор,както и всяко едно момиче,което беше отзад зад сцената да чуе името си.Затова побърза колкото се може по-бързо да каже отговора си.
- Няма сделка.

Черна къса рокля, отпусната на букли червена коса и също толкова ярко червено червило. Ана се приготви за кратко време, все още недоумяваща защо изобщо участва. Бяха минали няколко дена, в които тя скучаеше и се чудеше какво да прави. Може би до някъде участието й се дължеше на факта, че няма какво друго да прави? Не се притесняваше от камерите, защото знаеше,че изглежда безупречно. Не само, защото бе минала покрай огледалото безброй пъти, а и защото вампирите винаги изглеждаха безупречно, дори да са облечени в дрипи. Стар вампир, като нея, знаеше колко въздействаше самото присъствие на вампир върху хората. Караше ги да се чувстват изнервени по някакъв неопределен начин.
Когато чу името си, вдигна поглед. Не следеше играта и си нямаше на представа кой играч '' я е спечелил''. Червените й токчета тракаха по пода, заглушени от пляскането на зрителите в залата. Изненада се изписа по лицето й, когато видя Томас, след което се усмихна по онзи хищнически начин, когато се запознаха.
-Май все пак не можеш да избягаш от мен. -Прошепна му, след което го хвана за ръка, тръгвайки извън сцената и погледите на останалите.

-Офертата на банката е 9 000.

-Офертата на банката е 18 000.

Този човек само мизерни суми ли смята да предлага днес? Честно да си призная нямах си дори идея, какво бих правил с парите ако ги избера, но имайки предвид за какви суми става въпрос и какво ми предлага, може би ще си тръгна с красивото момиче. По-забавно и скъпо ще е!

- Ако банкерът реши да не е толкова голяма скръндза, може би ще приема някога. - каза Стефан с видна ирония и добави: - Няма сделка.

-Офертата на банката е 45 000.

Добре... Стефан вече се ядосваше. Или се подиграваха с него или изследваха, колко може да издържи психиката му, когато му подхвърлят малки залъци сякаш на гладно куче. Всъщност Стефан не беше милионер, нито пък искаше да бъде, но поне от хорски срам можеше да му предложат нещо повече, а не да си играят с издръжливостта на психиката му.
- Хм, кое ли да избера... Хубава награда или мизерна сума?!
Няма сделка! - каза сериозно Стефан.