Имение "Wayland"

Геройски намаза гърбът ѝ с кокосовото масло. Разнесе се приятен аромат, който Ана можеше да усети по-силно, заради вампирските си способности. Остави банския си незакопчан, като се подпря така, че да го вижда. Тъмните очила добре скриваха нейния поглед, който спокойно си ходеше по тялото на Томас одобрително. Лек вятър развяваше близките дървета и правеше денят не толкова задушен. Мелиса се върна и донесе две чаши с мохито, оставяйки ги на масичката между шезлонгите.
-Как мислиш, дали ще хвана тен? -Попита, като не очакваше отговор на този въпрос, за това продължи нататък. -Не знам за мен, но със сигурност ти ще хванеш. А може и да изгориш. Не искаш ли.. да те намажа?
Закопча горницата на банския си и се изправи, отмятайки червените си букли на една страна. Хвана плажното масло и без никаква покана се изправи , насочила се към Томас. С една ръка го буташе да легне назад, а с другата вдигна нейната чаша и отпи. Трябваше да признае таланта на Мелиса да приготвя коктейлите точно по вкуса на Ана.
Надигна се и просто седна в скута на Томас, започвайки да размазва плажното масло по корема и гърдите му, като не забравяше и ръцете. Ръцете ѝ минаваха бавно и старателно по всеки сантиметър. Приведе се напред и му сложи нейните очила, които всъщност си бяха мъжки, но на нея ѝ бяха допаднали. Накара го да се обърне и повтори бавното мазане, като този път го комбинира с лек масаж. Изправи се и го погледна.
-Е, докато те мазах, ми стана много горещо. Влизам във водата. -Каза, като отпи отново и галантно слезе по стълбите. Знаеше, че ако беше човек, водата щеше да ѝ се стори все още хладна за плуване, но вина щеше да има и силното слънце. Започна да плува, като не откъсваше поглед от Томас. Минаха няколко минути, през които и неговото плажно масло трябваше вече да е засъхнало по тялото му.
-Ей, няма ли да дойдеш при мен? Малко ми е самотно в басейна. -Отбеляза, сядайки на ръба на единия край, движейки краката си така, че пръски да достигат чак до шезлонгите. Мократа ѝ коса се спускаше от нейната лява страна, а леките отблясъци, отразени от водата , караха очите на Ана да изглеждат дори още по-сини. Искаше той да дойде. Искаше да го целуне и искаше да му покаже колко приятни могат да са опасностите.
Замисли се , дали това изглеждаше толкова обикновено , колкото ѝ се искаше. Целият ден мислеше да посвети в правенето на нормалните за хората неща, което трябваше да направи и тяхната връзка поне малко по-нормална. Щеше да се скрие, за да изпие една банка, но всичко останало щеше да бъде нормално за едно човешко ежедневие. Щяха да плуват, да се целуват, а след това може би дори да гледат филм, прегърнати отново под едно одеяло пред телевизора, отново на пуснатата камина. Тя искаше всичко да е идеално. Искаше да го направи щастлив.

След като намаза гърба й,връщайки се на мястото си.Започна да разкрива крема,който бе останал по ръцете му.Усещаше се аромата на кокос,значи определено червенокосата си падаше по кокоси? "Често ли,Томас?" - попита с недоумение съзнанието му,след като чу мислите му."Кокоси?" - повтори , за да потвърди думите му.
Томас дигна рамене едва забележимо от погледа на Ана и се настана по-удобно на шезлонга си.Тогава чу думите на вампирката за изгарянето и тена и когато вече я усети в скута си,се шокира и изправи веднага.Тя го бутна и започна да го маже.С периферието си видя,че тъмнокосата прислужница на синеоката вече бе отново в тяхната компания и чакаше следващата команда на Ана.Боже,вече наистина стана притеснително.В толкова голяма компания на момичета и Томас сам.И като си представиш,че едното от момичетата бе полуголо върху него.Настръхна от тази си мисъл.Ана го командваше както тя си знае.Обърни се,завърти се .. чакай малко,да не бяхме в цирка и Блек да беше дресираното животно?Тъкмо когато се канеше да махне ръцете й от тялото си и да покаже,че поне може малко да се държи като по отговорен за себе си и за това,което го карат да прави вампирката си отмести ръцете от него и се насочи към басейна.

"Не,не .. и пак не,не отричай,че не следиш тялото й с поглед и ти се иска да се развият нещата много повече отколкото предната вечер или по скоро преди няколко часа?" - попита дяволито перверзното му аз.
Томас поклати глава в знак на "Гледай си работата." и когато червенокосата се обърна към него той й се усмихна широко.
Погледна чашата с коктейла на масата , а после и момичето,което ги обслужваше.Ставаше все по неловко и по-неловко,от факта,че друг се грижи за Томас,а не той самия.Начумерена гримаса се появи за момент на лицето му,но след броени секунди вече я нямаше благодарения на сладкия глас на синеоката,който погали тъпанчетата на Томас и той се обърна към нея.
Зейниците му се разшириха.Тялото му настръхна,както при допира им един до друг.Преглътна шумно.Да отиде и да и прави компания в басейна?Не,не .. нямаше никакъв начин.Размаха пръст в знак на несъгласие.Този път нямаше начин вампирката да го накара да отиде при нея или каквото и да било.Не.Щеше да си стои на мястото дори , ако се налага да хване загар.Слънчевото масло нямаше да помогне кой знае колко,ако се печеше още 4-5 часа.


Настани се отново в легнало положение,както го бе заварила Ана преди да го намаже с масло."Ама ти сериозно си бил много тъп!Момичето току що ти направи покана,а ти отказа .. и то момиче?!?!Осъзнаваше ли какво направи преди броени секунди?" - попита я го ядосано мръсното му подсъзнанието,като бе готово да го набие,но първо да го разпъне на кръсти да го изтезава.
Още като се срещнаха в библиотеката то бе толкова хлътнало по нея,че едвам последните нощи ги оставяше да спя,а ако спеше сънищата му .. те бяха просто.Няма значение.

Устните на Ана се свиха в права линия. Не обичаше някой да отказва поканите ѝ. Особено ако не смяташе да прави нищо лошо, а просто да накара да се почувства по-добре. Лицето ѝ стана непроницаемо и погледна Мелиса, като за пръв път показа раздразнение.
-Не е нужно да седиш тук. Ще те повикам, ако имам нужда. -Отвърна, след което продължи да плува в басейна. Мълчеше за пръв път, показвайки видно недоволството си от отговора на Томас. Седна на ръба на басейна отново, като кръстоса крака, с гръб към шезлонгите. Материализира питието си в ръката си.
-Не те карам да направиш нещо кой знае какво, което двойките не правят. Просто целувки във водата. Няколко снимки.
Вдигна рамене и въздъхна. Трудно изграждаше връзка и психическа и физическа. И ето, че беше готова да го направи. Томас беше мил, добър, но и отдръпнат от нея. Искаше просто да прекарат много хубав и нормален летен ден. Хората правеха това, нали?
-Искаше опасното, но всъщност тези неща са безобидни. -Вдигна рамене, след което отново влезе в басейна. Плуваше бавно и се беше отпуснала, макар в главата ѝ да беше истински хаос. Чувствата към Томас. Опитите ѝ да бъде нормална покрай него. Можеше ли изобщо? Щеше ли да се отпусне, все едно тя бе нормално момиче и да не мисли за моментите, в които тя пиеше кръв? Защото рано или късно щеше да си помисли и за това.
Гмурна се дълбоко и застана на дъното на басейна. Косата ѝ се движеше плавно, като червено водорасло. Кожата ѝ изглеждаше още по-бледа, заради илюзията, която водата създаваше. Очите ѝ бяха още по-сини, а самата тя се беше отпуснала. Не се налагаше да диша, което правеше водата идеалната среда да помислиш. Или да привлечеш вниманието на някого. Лека усмивка се плъзна по устните на Ана. Прибра се до ъгъла и използва своята способност да стане невидима. Искаше да види какво ще се случи- дали той щеше да се приближи и да я потърси с очи? Или щеше да скочи в басейна? И как щеше да реагира, ако тя просто се озова срещу него и си открадне малка целувка?
Щеше да влезе във водата. Все пак Ана осъзнаваше колко божествено секси изглежда в тези изрязани бански. А и между тях имаше чувства и привличане.. Силни и непреодолими. Като два различни полюса на магнити, между тях имаше нещо, което се усети още в целувките. Както и в нощта, в която почти бяха правили секс. Искаше да го целува. Щеше да го примами вътре и да го целува. Не, че той щеше да се оплаква -знаеше, че му харесва. Знаеше, че само срамежливото поведение му пречеше да го покаже.
И все пак още беше леко сърдита заради отказа. Не можеше да откаже на красиво момиче, което го канеше да плуват заедно. Беше противоестествено. И много много грубо, но Ана щеше да му прости, ако влезе в басейна и просто се отпусне до нея. Ако ѝ позволи да му даде най-добрия човешки ден, на който беше способна за него.

Чуваше само думите на Ана,но не смееше да им обърне внимание.Дали , защото си мислеше,че може да стане нещо по-сериозно,ако се помъчеше да и каже,че не бива така и тя да забие зъбите си във врата му.
Отпрати Мелиса,доколкото си спомняше така бе името на тъмнокосата й прислужница и тя тихо се изниза през вратата.Томас се обърна да види дали наистина бе напуснала,а не да седи от вътрешната страна и да чака вампирката да я повика.Въздъхна като видя отдалечаваща си фигура вътре в къщата.
Обърна се отново към слънцето и смъкна за малко очилата си,за да види как вървят нещата при Ана и дали му се сърдеше още,но червенокосата си плуваше спокойно в басейна .. все едно не бе получила отрицателен отговор на поканата си.
На лицето му изгря една може би доволна от себе си усмивка,но ... реално дали бе така?Перверзното му подсъзнанието продължаваше да тропа нервно с крак и да чака отново нещо да каже,синеоката,но като се замисли .. наистина стана прекалено тихо.Изправи се машинално и колкото се може по-бързо ... не виждаше древната във водата.Смъкна очилата си и тръгна към басейна."Е,браво .. сега вече я игнорира толкова жестоко,че чак се е прибрала вътре и не ти е казала.Иди .. потърси я последвай .. кажи и че не искаше да направиш така .. хайде .. раздвижи се задника , Томас. " - ръчкаше го с лакътя си в ребрата и чакаше да види реакцията му.А тя .. каква по точно бе?Изплашена,че я няма или объркана,че ако е влязла вътре не му е казала.
Обърна се към вратата,но тя бе затворена както преди,а и щеше да чуе звука от лекото скърцане,който доловиха ушите му когато прислужницата излезе.Присви очи.Разходи се около басейна и след това седна близо до стълбата и натопи краката си.Озърташе се на ляво,на дясно .. но никаква следа от вампирката.


Измина известно време-около десет минути.Ана все още не се появила или по.точно нямаше следа и от нея.Но имаше нещо,което привлече окото на Блек.В единят край на басейна водата образуваше леки вълнички .. всякаш някой плуваше на място."Това май вече те заинтересова,умнико?!" - попита го вече по-спокойно подсъзнанието му и той се изправи като се насочи към ъгъла на басейна.Докато се приближаваше към него .. не го изпускаше от поглед.Приседна се до докосне водата и тогава нещо го дръпна.Ана?!?!Започна да шляпа с ръце във водата,като котка и когато стъпа на дъното се успокой.Видя я.Това момиче скоро време можеше да го побърка .. а под побърка се надяваше да е в добрия смисъл на думата.Да не би да използваше някоя от способностите си,за да го накара да влезе във водата при нея,за да и прави компания?Първо - не е никак честно да прави така.Второ - явно не се отказва лесно то това,което иска.Изгледа я може би разсърдено,когато вече видя на лицето й голяма и широка усмивка.Как можеше да го накара да не направи същото.
Хвана я за ръцете.
- Не е никак честно,това което правиш .. - отбеляза леко сърдито,но след това лека усмивка пробягна по лицето му. - Ако искаше да дойда .. просто да беше казала.
Леле .. мале.Томас Блек да не би да й се караше?Това кога се бе чуло или видяло някога през живота му?

Тя се усмихна. След като го дръпна във водата, тя го изкара на повърхността и го придърпа към себе си. Тялото ѝ се уви около неговото; ръцете ѝ се отпуснаха на врата му, докато сините очи на вампирът грееха и показваха невинността ѝ. Погали бузата му внимателно и го гледаше, докато устните ѝ му целунаха челото.
-Исках само да те докарам тук и ми се прииска заедно с това да те намокря. -Каза невинно, след което го целуна малко по-настоятелно. Започна да плува около него, като го пръскаше внимателно с вода. Изглеждаше като малко дете; нямаше и помен от онази сериозна и дори леко властна Ана, която държеше на този имидж. Всичко, което се виждаше сега, беше момичето-човек от преди хиляди години. Тя беше чакала Томас. Именно това беше чакала цял живот. Дори няколко живота.
-Ако ме хванеш.. -Започна синеоката, облягайки се на единия ъгъл на басейна.. -Ако ме хванеш, аз ще ти изпълня едно желание. Обаче ако не успееш да ме хванеш, аз ще поискам нещо от теб. Няма да използвам вампирските си способности.
Басейнът наистина беше достатъчно голям да се гонят. Ана спонтанно бе поискала да правят това, защото ѝ се стори добра идея някой да изпълни чуждо желание. Това сближаваше малко или много. А и ако Томас победи, тя наистина щеше да изпълни всяко едно негово желание. Искаше да поиска от нея всичко. А тя, от своя страна нямаше да го щади, ако спечели.
-Съгласен ли си? -Попита, като се приближи и го целуна по нежен и настоятелен начин. Галеше внимателно бузата му, след което се отдалечи и застана отново в онзи ъгъл, от където щеше да стартира тичането. -Границите са само басейна.
Усещаше внимателно водата покрай себе си, заради присвоената си дарба да контролира дарбите си. Изключи ги за момент, както и всички свои други способности , които бяха нормалните за един вампир; бързина, ловкост. Отмести косата си на другата страна и не спираше да го гледа предизвикателно. Щеше да го накара да се отпусне. Нямаше да носи името си, ако не успее да го направи. И заради своите чувства към него , и заради нуждата да го накара да повярва в своите качества. А той беше много богат умствено. Срамежлив и всичко, което едно момиче можеше да иска. Момчето мечта, за което си мислеше през вековете. Дали щеше да бъде благороден принц в доспехи на бял кон? Щеше да е най-красивия и най-добрия за Ана. Лека усмивка изникна на лицето ѝ , докато чакаше неговото решение.

Добре това беше нещо ново.Нещо интересно .. наистина интересно,щом веднага ушите на Томас се изостриха да чупят и да попият всяка дума от червенокосата.Нямаше правила - никакви.Тук трябваше ли да има уловка .. да,не?Щеше да се разбере по нататък,ако Блек можеше да я хване.Каза му до къде са очертанията и че тази така наречена "игра" ще се проведе само в басейна.Той се усмихна и кимна.

Единственото,което се надяваше да не направи синеоката е да използва дарбите си.Като това да става невидима и да го привлече да влезе във водата,а тя много добре знаеше,че странните неща лесно хващаха окото на Томас и по този начин,той лесно ставаше жертва на каквото и да било.Без скоростни движения,силни захватки и други вампирски неща,Томас може би започна да се чувства добре в компанията й.Надяваше се,ако продължаваха да имат нещо общо .. да е като този ден.Не му харесваше никак свръхестественото.Защо ли?

Застана в един ъгъл на басейна,а червенокосата Ана в другия.Двамата си кимнаха в знак на съгласие и вероятно това трябваше да е началото на "играта" им.Чувстваше да като дете .. може би заради не точно така нареченото му изживяно детство,а и той все още си бе дете .. или малко по-голямо дете.Имаше разлика!
Започна бавно да си движи по край на басейна и да я следи с поглед.Може би щеше да е трудно,а може би и лесно.Сега май е времето да покаже малко от лошата си страна,ако въобще можеше да я покаже.
- Надявам се наистина да не използваш вампирските си сили или както ги наричаш там в твоя полза ..  - каза като размаха пръст пред себе си , за да изглежда колкото се можеше по-сериозен,но определено през това време му бе доста смешно.
След дълго обикаляне в басейна и отчаяните опити на Томас,май определено бе време да се откаже..но поне да направи и последния си опит.Присви очи и тогава се присегна и я хвана за ръката.Тя се обърна.
- Хванах те,Ана ..  - отбеляза гордо той и си вирна носа.
Всякаш бе качил висок връх или бе направил нещо,което мечтаеше от доста време и се гордееше с това.А дали наистина тя е искала да бъде хваната или се е предала като гледа жалките му опити .. това вече си бе друга тема,която по-късно щяха да обсъждат,ако се окажеше,че тя се е предала.
- Сега .. както каза трябва да ми изпълниш едно желание,нали? - попита той несигурно.
Въпроса бе какво по точно искаше от нея да направи за него?Нещо типично за самия Томас Блек или нещо напълно различно,което нямаше да е в негов стил?Почеса се по главата .. като през това време я гледаше.От страни сигурно е изглеждал прекалено смешен.Да се мъчиш да измислиш нещо,което си спечелил ,а реално да не знаеш какво.И ето,че го просветли една гениална идея.Идея,на която може би Ана щеше да откаже .. или пък не.Но и да искаше да откаже нямаше да има право,защото това си бе неговото желание.Не нейното.
- Искам .. - започна Томас. - ... искам да ми въздействаш отново. - отбеляза той. - Хареса ми. - усмивката му стана отново широка.
Едва ли някога,някой го бе виждал така.Дори и сестра ми,която толкова обичаше не бе способна на това.
- И не можеш да ми откажеш,Ана ... не забравяй това си е моето желание.Ти би трябвало да изпълняваш,нали? - попита като знаеше много добре отговора на зададения от него въпрос.

Скръсти ръце и зачака да чуе отговора на червенокосата,която определено не чакаше точно такова желание от Томас.А и нали той е странен,би трябвало да изненадва хората с неговата странност.Да.

От всичко, което очакваше да чуе като желание, не беше си помислила, че Томас ще иска точно това от нея. Сините ѝ очи лекичко се разшириха и го огледаха, за да преценят дали той не се шегуваше или се опитваше да направи нещо друго, неизвестно за Ана. Но не, той беше сериозен и наистина искаше именно това -тя да му въздейства, за да се освободи отново от своите задръжки и срам. За миг отвърна поглед, но после кимна съвсем леко, въпреки, че все още не намираше това за добра идея.
-Добре, ще го направя. Но искам да знам, че наистина го искаш. -Каза, след което отново го погледна в очите, търсейки отговора на нейния въпрос. Той го искаше и дори нямаше нужда да се вглежда по-дълбоко в очите му, за да го забележи. Приближи се още малко и сложи ръка на бузата му, след което впи поглед в неговия. Когато заговори, гласът ѝ отново беше хипнотизиращ и мек, като истинско кадифе.
-Искам да се отпуснеш и да забравиш за стеснителността си за момент. Предай се само и единствено на своите желания. Въздействието е само над стеснителността ти; ще помниш всичко, след като те освободя от него. -Гледаше го и се отдръпна назад, докато въздействието заеме връх и го освободи от неговите задръжки. Не знаеше дали е егоистично да го прави, въпреки че той сам го поиска. Чувстваше се странно човек да поиска сам да бъде под чуждо въздействие. Повечето се опитваха да избягват това и да бъдат независими.
-Ще те науча.. да си такъв и без да се налага да ти въздействам. -Каза по-скоро на себе си, от колкото на него. Искаше поне да се пробва. В този свят срамежливите хора, като него оцеляваха по-трудно. Тя щеше да го пази. Беше си обещала да не позволи на някого да го нарани по какъвто и да е начин. Ако един ден станеше прекалено опасно за него, щеше да му въздейства да я забрави или да изчезне, защото да го види ранен щеше да я убие вътрешно. А да го превърне? Вече си мислеше, че това е възможност само при много много краен случай. Не искаше да заслужи омразата му поне без някаква основателна причина.
Приближи се отново, когато усети, че въздействието вече е факт. Доближи лице до неговото и впи бавно устни в неговите. Водата около тях сякаш се покачи с няколко градуса. Можеше да усети как жаркото слънце изгаряше кожата им, като с горещи ръце, които ги провокираха да са възможно най-близо един до друг. Устните ѝ продължаваха да го целуват бавно. Искаше той да поеме инициативата и да ѝ покаже на какво е способен. Щеше да бъде негова, стига той да поискаше това. Тя се остави в ръцете му, облягайки се на ръба на басейна, отделяйки лицето си от неговото. Искаше да види какво ще се случи за напред.