Welcomee!
|
Latest topics
Вход
Our team!
|
Екип.
Rebekah
Mikaelson
birth date
31.09.
occupation
unemployed
member group
Admin/Original
status
single
portrayal
Claire Holt
alias
Barbie Klaus
Elena
Gilbert
birth date
07.02.1989
occupation
unemployed
member group
Admin/Vampire
status
single
portrayal
Nina Dobrev
alias
Warrior Princess
Nadia
Winchester
birth date
12.08.
occupation
unemployed
member group
Mod./Vampire
status
single
portrayal
Lucy Hale
alias
Lady Stoneheart
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 11 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 11 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 79, на Нед Яну 20, 2013 6:55 pm
Преди няколко дена на плажа и къде ли още не ...
2 posters
Страница 1 от 1
Преди няколко дена на плажа и къде ли още не ...
Слънцето вече бе залязло, времето ставаше хладно и вече нищо не пречеше на Джена, освен вятъра, който блъскаше клоните на едно дърво в затворения прозорец. Нямаше какво да направи, освен най-накрая да излезе от скапаната мотелска стая, в която бе прекарала целия ден, криейки се не само от слънцето, а и от хората навън. Знаеше, че точно заради това й беше забранено да излиза, но ако поседеше още няколко часа там, щеше просто да се побърка. А и не можеше да остави някой да я командва завинаги.
След като се облече небрежно – с дънки, тениска и кожено яке, като предпочете маратонките вместо токчета, се изниза тихичко по най-тъмните алеи. Познаваше много добре града, тъй като бе отраснала тук и се бе измъквала не веднъж от родители и полиция. За неин късмет не видя никой познат и по възможно най-бързия начин се озова на плажа. Силния бриз там й харесваше. Нямаше дразнещи звуци от дървета или нещо подобно. Само приятни звук на разбиващите се в брега вълни, носещи соления аромат на морето.
Самърс повървя още малко, като видя няколко пияни деца и в първия момент това й напомни за нея като ученичка, но после всичко се промени. Очите й потъмняха, а вените под тях изпъкнаха силно, напомняйки й колко гладна беше. Бе обсебена от мисълта да излезе, че дори не вечеря … така де, по-скоро не закуси. Бе спала повече от половината ден и определено имаше нужда от презареждане, но преди да направи някоя голяма грешка, чу гласове от близо и с нечовешка скорост се скри зад един от спасителните постове.
Изведнъж всичко утихна. Смеха на пияните тинейджъри просто изчезна и не се чуваше абсолютно нищо, освен силно туптене на сърцето й. Бе прекалено зловещо и някак не на място, но Джена реши да не мърда близките пет минути, тъй като не знаеше какво я чака от другата страна на спасителния пост. Очевидно нищо, защото „чакащия” бе изгубил търпение и в момента пред нея стоеше млад мъж, който я накара да пребледнее … сякаш имаше на къде повече.
След като се облече небрежно – с дънки, тениска и кожено яке, като предпочете маратонките вместо токчета, се изниза тихичко по най-тъмните алеи. Познаваше много добре града, тъй като бе отраснала тук и се бе измъквала не веднъж от родители и полиция. За неин късмет не видя никой познат и по възможно най-бързия начин се озова на плажа. Силния бриз там й харесваше. Нямаше дразнещи звуци от дървета или нещо подобно. Само приятни звук на разбиващите се в брега вълни, носещи соления аромат на морето.
Самърс повървя още малко, като видя няколко пияни деца и в първия момент това й напомни за нея като ученичка, но после всичко се промени. Очите й потъмняха, а вените под тях изпъкнаха силно, напомняйки й колко гладна беше. Бе обсебена от мисълта да излезе, че дори не вечеря … така де, по-скоро не закуси. Бе спала повече от половината ден и определено имаше нужда от презареждане, но преди да направи някоя голяма грешка, чу гласове от близо и с нечовешка скорост се скри зад един от спасителните постове.
Изведнъж всичко утихна. Смеха на пияните тинейджъри просто изчезна и не се чуваше абсолютно нищо, освен силно туптене на сърцето й. Бе прекалено зловещо и някак не на място, но Джена реши да не мърда близките пет минути, тъй като не знаеше какво я чака от другата страна на спасителния пост. Очевидно нищо, защото „чакащия” бе изгубил търпение и в момента пред нея стоеше млад мъж, който я накара да пребледнее … сякаш имаше на къде повече.
Jenna Sommers- Вампир.
- Posts : 52
Пари : 42276
Reputation : 0
Join date : 27.10.2012
Re: Преди няколко дена на плажа и къде ли още не ...
Поредната тиха нощ без купони, без забавления. Стефан бе ужасно депресиран и тъжен. Загубата на Джена все още даваше влияние върху всичко, което се случваше. Взаимоотношенията му с Елена не бяха толкова добри, мразеше Клаус в дъното на душата си, дори не му се искаше да разговаря с Деймън, не защото не му е приятно, а просто защото нямаше, какво да му каже. Чувстваше се толкова нищожен, чувстваше се виновно, че не можа да спаси Джена. Колко ли пъти тя му се бе доверявала, бе му поверявала Елена вярвайки му, че ще е предпази. Но сега той самия не успя да предпази нея.
Стефан въздъхна тежко. Задушаваше се в познатия дом. Всичко му се виждаше скучно и еднообразно, донякъде дори зловещо. Затова просто облече коженото си яке и тръгна напред. Ходеше дълго по улицата не знаейки накъде отива. Просто трябваше да ходи, за да загърби болката. Самият той се чувстваше ужасно само при вида на Елена, която толкова много страдаше. И това бе нормално. Джена бе прекрасен човек, който винаги я подкрепяше, винаги бе до нея и дори в най-тежките моменти и подаваше рамо, а сега този човек вече го нямаше. Само при тези мисли Стефан настръхваше. Или може би бе от студения вятър, защото едва сега разбра, че се е озовал на плажа. Той бе толкова красив, но нещо друго привлече вниманието му. Нещо толкова познато, толкова познат човешки образ, образ, за който си мислеше до преди няколко секунди. Това не беше ли... Нее, не можеше да бъде. Стефан остана толкова изненадан, но след миг образа изчезна. С вампирска бързина Стефан се спусна след бягащата жена, а когато я настигна и тя застана с лице към него той си помисли, че ще получи удар, макар и да не можеше. След малко на лицето му се изписа усмивка, която показваше колко всъщност бе щастлив. Но това не беше възможно.
- Джена... Тии... ти си жива? - каза той неясно не вярвайки на очите си.
- Как е възможно ....
Стефан въздъхна тежко. Задушаваше се в познатия дом. Всичко му се виждаше скучно и еднообразно, донякъде дори зловещо. Затова просто облече коженото си яке и тръгна напред. Ходеше дълго по улицата не знаейки накъде отива. Просто трябваше да ходи, за да загърби болката. Самият той се чувстваше ужасно само при вида на Елена, която толкова много страдаше. И това бе нормално. Джена бе прекрасен човек, който винаги я подкрепяше, винаги бе до нея и дори в най-тежките моменти и подаваше рамо, а сега този човек вече го нямаше. Само при тези мисли Стефан настръхваше. Или може би бе от студения вятър, защото едва сега разбра, че се е озовал на плажа. Той бе толкова красив, но нещо друго привлече вниманието му. Нещо толкова познато, толкова познат човешки образ, образ, за който си мислеше до преди няколко секунди. Това не беше ли... Нее, не можеше да бъде. Стефан остана толкова изненадан, но след миг образа изчезна. С вампирска бързина Стефан се спусна след бягащата жена, а когато я настигна и тя застана с лице към него той си помисли, че ще получи удар, макар и да не можеше. След малко на лицето му се изписа усмивка, която показваше колко всъщност бе щастлив. Но това не беше възможно.
- Джена... Тии... ти си жива? - каза той неясно не вярвайки на очите си.
- Как е възможно ....
Stefan Salvatore- Вампир.
- Posts : 590
Пари : 43959
Reputation : 10
Join date : 23.03.2013
Location : Мистик Фолс
Tattoos
Tatoo: http://p.twimg.com/Auz7titCQAAsHT9.jpg:large
Similar topics
» Преди два дена /Мистик Фолс
» Преди няколко дни, Мистик Фолс
» Преди няколко години в Париж
» Мистик фолс, преди няколко месеца
» Къде сбърках?!
» Преди няколко дни, Мистик Фолс
» Преди няколко години в Париж
» Мистик фолс, преди няколко месеца
» Къде сбърках?!
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пон Окт 20, 2014 2:06 pm by Elena Gilbert
» Търся си другарче за рп
Нед Юли 06, 2014 7:13 pm by Stephanie Williams
» Нашите приятели.
Вто Юли 01, 2014 5:56 pm by Elena Gilbert
» everything you say is on fire {vivian&damon}
Съб Юни 28, 2014 7:21 am by Vivian Matthews ∞
» Търся си...
Пет Юни 27, 2014 4:33 pm by Gabriel.
» Търся си другарче за gif
Пет Юни 27, 2014 4:29 pm by Gabriel.
» the evolution of a human being [ Johnathan Clermont | Gabriel ]
Пет Юни 27, 2014 11:02 am by Elena Gilbert
» Връщане на герой
Чет Юни 26, 2014 8:55 pm by Rebekah Mikaelson
» but you are my family after all / Niklaus and Tatia
Сря Юни 25, 2014 11:58 am by Niklaus Mikaelson