Augustine's apartament

Засмя се гръмко на изгорялото парче суфле. Приличаше на... на... Е, не можа да го определи, но нещо му подсказваше, че не е лошо малко да му се посмее. Когато го натисна отгоре с пръст, то не потъна красиво, не беше пухкаво. Можеше да го определи като изпечена, бетонна смес, с едната разлика, че малко повече натиск би напукал коричката отгоре, а с бетонната смес пръста му щеше да издъхне! Беше му любопитно какъв вкус има препеченото шоколадово суфле, затова все пак улови парчето и го поднесе ухилен към устата си. Бе разтворил лекичко устни, готов да го поеме, но вместо суфле, опита нечии друг вкус.
Ококори се срещу натрапника в устата си. Не си спомняше друг път да е стоял толкова безучастен на такова събитие, което включваше и него. Изкуши се да отвърне на целувката, но тогава няма ли да изглежда така, сякаш я е очаквал или желал? Тогава щеше да е чисто възползване, нали? Трябваше да премисли нещата. Нямаше време да премисля нещата. Опита се да се съпротивлява, но беше толкова неубедителен опит, че едва ли някой, дори и страничен наблюдател би му повярвал.
– Теа – измърмори срещу устните й Августин, но не с укор. Името й се изплъзна от тези пухкави, мъжки устни мантра. Умолително. Умоляваше я да спре, защото сам знаеше, че не би спрял.
Заплете устните й езика си с нейния. Суфлето му бе заминало някъде под масичката, но това не му попречи да избърше първо ръката си в салфетката несъсредоточено. Чак тогава, тя си намери място на тила на Агрон и я притисна, карайки я да се впусне в целувката, която сама бе започнала. Майната му на шоколада! В момента опитваше нещо далеч по- приятно, по- сладко с вкус на Теа и дъх на макарони със сирене. Комбинация, което се вливаше в съзнанието му и обещаваше да остане там много дълго време.

Грешеше ли някъде? Може би, но Теа не смееше да помисли от тази гледна точка, защото не искаше да прекъсне нещо, което бе толкова съвършено и непринудено. Една малка частица от мозъка й напомняше, че близостта носеше болка, но тя не искаше да чуе думите й в точно този момент. Искаше поне веднъж да последва инстинктите си, а не разума, пък ако ще и после да съжалява хиляди пъти и да стовари нова вина върху крехкото си съзнание. Усети хилядите бушуващи емоции в тялото си, но ги игнорира и просто приплъзна тялото си по-близо до това, докато дори това не бе достатъчно, докато не усети нуждата да намери начин, по който да се окаже върху него, макар и все още в седнало положение. Все едно забрави мирисът на изгоряло суфле от масата и всеки друг, за да усети единствено остатъците от мускус и джинджифил, които предполагаше, че принадлежат на парфюмът на Август.
- Август... Съжалявам, аз... – мъчително отдели устни от неговите едновременно за да си поеме въздух, но и за да изрече няколко изключително глупави думи. Дори не знаеше за какво се извинява. Може би защото го поставяше на прага на толкова непосилно да издържане предизвикателство, в което сама не бе сигурна. Челото й се опря в неговото и срещна погледа му. Понякога хората казваха, че единствено под въздействието на силни емоции човек вижда душата, и й стори, че бяха прави. – Аз не съм като онези, които те следват от баровете. Аз... Нямам опит.
Не се приемаше за девица, защото не бе. Не, не и в пълния смисъл на думата, но имаше доза истина. Всички онези притежаваха увереност и знаеха какво искат, как го искат и защо, докато тя бе като черната овца на стадото. Самата мисъл за подобна близост я плашеше, но в същото време искаше да извърви пътя до края, да пребори страховете си. Просто не знаеше как...

Августин бе залят от желанието й. Но то не беше порочно. Струваше му се някак чиста и непорочна, опитваща се да прекрачи тънката линия на неговото самообладание. Сякаш целеше да го пръсне на хиляди малки парченца, които да останат в състояние единствено да трептят разпилени по телата им и пода, неспособни да се съберат отново и да възвърнат стоицизма си. Самият Август беше облят от силно желание просто да я целува. Нищо повече. Да сподели прегръдката си с нежното й тяло без да прибягва към драстични, сексуални действия. Богове, какво му се случваше? Той никога не е отказвал да вкара жена в леглото си. Понякога дори видно се стремеше към този ефект, но този път искаше нещо по- духовно и красиво. Малко по- непорочно и успокояващо. Желаеше да бъде успокоен от собствения си провокатор- Теа.
– Не – прошепна задъхано Август и се опита да поеме достатъчно кислород, с който да захрани дробовете си. – Не искам това от теб – изтърси, в първия момент му се струваше страхотен израз, но малко по- късно осъзна, че нямаше нищо прекрасно в това. Изпъна се под нея като я придържаше леко за кръста и после се настани по- удобно на дивана. Отново я придърпа към себе си. – Не ме разбирай грешно. Просто... просто – си толкова нежна, че имам чувството, че ще те счупя, помисли си той – тези жени могат да предложат само това. Нищо повече.
Погали бузата й с опакото на ръката си и отметна един кичур коса назад. Не смееше да я целуне отново. Устните й изглеждаха толкова изкушаващо алени, влажни от целувката им. Нуждаеше се да ги докосне, но нещо вътрешно поставяше преграда пред това действие. Дали щеше да я нарани, ако го направи? Не трябваше да е груб. Всеки ден се научаваше на все повече нежност около Теа, но все още не се чувстваше достатъчно внимателен.

Теа беше объркана, но не го показа или поне това целеше. Мислеше си, че познава добре Августин, а се оказа, че познаваше само една част от неговия характер. Често се случваше да сгреши в преценката си и разкриването на подобен факт я плашеше. Дори в момента се почувства застрашена, страхувайки се от степените, до които не го познаваше и вероятността следващата му реакция да бъде напълно противоположна на настоящите. Въпреки това не се отдръпна, а просто се сви в ръцете му. Знаеше, че ще се пристрасти към топлината на тялото му и няма да пожелае да се върне обратно в стаята си, където я очакваше студено и опустяло легло, а вероятно и поредния кошмар, който щеше да я остави в състояние на безсъние.
- Тогава какво искаш... – не довърши изречението си, но ако го беше направила, то щеше да добави от мен. Понякога забравяше, че не беше нечие притежание, за да се съобразява с прищевките на околните. Щеше ли въобще някога да се отърси от това чувство, че винаги трябва да поставя чуждите желания на първо място, а едва след това да обръща поглед към своите.
- Не си опита суфлето. – продължи да говори без ясна представа защо го прави. Просто имаше нужда да чува някакъв звук, за да не се чувства неловко в тишината. Шумът от отминаващите по улицата коли й напомни, че прозорецът все още бе отворен и сега в апартамента влизаше хладен въздух, но Агрон нямаше желание да стане и да го затвори, въпреки че вече усещаше лекия студ. Загледа се в празната чиния и следите от шоколад по ръба на масата. Стори й се смешно, когато трябваше да й се стори жалко, защото падналия на земята шоколад означаваше още една задача из апартамента. Но Теа бе спряла да мисли за домакинските задължения. – Не искам да спя сама тази вечер. – третото изречение следваше модела на останалите две и отново нямаше връзка с предишното. Докато го изричаше, Теа вдигна поглед към този на Август и го погледна умолително, както правеха уличните котета през зимата. Вътре в нея продължаваше да тлее провокативния пламък, но след като бе „отхвърлена” от мъжа, тя не смееше да настоява. Може би просто не му беше времето.

Августин се опитваше да не издава своята невъзможност да устои на случая, който му се предлагаше. А на него отдавна му се искаше да я целува. Но не беше забравил толкова лесно как се дръпна тя, когато той направи онзи неприличен жест. Дали сега нямаше да я уплаши и да предизвика неприятни усещания в нея? В крайна сметка, Август не просто искаше тя да остане при него, защото не можеше да си плаща наема сам и със сигурност няма да си чисти и обръща внимание на чистотата в апартамента, а защото изпитваше загриженост към нея. Искаше да я задържи при себе си, защото му харесваше. Просто така.
– В най- добрия случай няма да направя нищо – въздъхна Август. Думите му не звучаха обезнадеждаващо. Разкриваха слабостта у него и че просто се молеше наистина да не направи нищо, макар да знаеше, че това е почти невъзможно. Щеше да се окаже предизвикан от нейното присъствие, а той никога не пропускаше предизвикателствата. Впускаше се в тях с пълна сила и не бе никак добре в моменти като този.
Изправи се с нея на ръце. Може би храната щеше да почака до утре. Сега щеше да я заведе... замисли се дали да не я остави в своята стая, но колко благоприятно щеше да е да открадне няколко близки мига с нея на същото място, където бе мърсувал с много други жени. Веднъж вече му се бе случвало да прави тази грешка. Нямаше да я повтори. Дори да предполагаше, че Теа не би реагирала толкова бурно, не искаше да пробва късмета си по този начин. Прегърна я силно и я накара да обвие крака около кръста му, докато я понасяше към вратата на стаята й. Бутна я с крак и навлезе в мрака й. Не светна лампата. Познаваше апартамента си и не му бе нужна светлина, за да разбере къде е.
– Ще остана с теб, докато заспиш, Теа – усмихна се и я целуна братски по челото.

Теа усещаше, че го ограничава. Знаеше, че Августин сам поставяше прегради помежду им, но знаеше, че го прави заради нея. Или просто тя не бе достойна за него. Нямаше да се учуди, ако подхождаше с известна доза предразсъдъци спрямо нея. Нямаше да бъде първият, нито вероятно последният, който да прави. Хората просто имаха навика да я подценяват или надценяват, така че винаги да бъде извън масата.
- Не е нужно да оставаш, ако не го желаеш. – промърмори, заровила лице в свивката на врата му. По този начин някакси успя да прикрие тежестта, с която му предостави възможността да се измъкне. Думите на няколко пъти заседнаха като оловни бучки в гърлото й, но едва ли си пролича, защото крайният резултат бе едно изразително изречено изречение. – Ти никога няма да бъдеш като него, ако това е онова, от което се страхуваш. – продължи, срещайки погледа му в тъмнината. Наблегна на сравнението, защото за шест години Агрон бе успяла да анализира добре този тип поведение и нито за секунда не бе забелязала подобни черти у Август. Нямаше значение що за жени бяха преминали през този апартамент; всяка една от тях бе дошла с желание и тръгнала си без желание да го направи, защото той беше ценител, а не разрушител на този тип красота.
Въпреки несигурността за правотата на решението си Теа пребори волята си и допря устните си го неговите, но този път не очакваше отговор преди да прояви дързост. Чувстваше се достатъчно уверена да прокара върха на езика се по долната му устна преди да потърси неговия.

Положи я на леглото и противно на предложението й, Август се настани съвсем близо до тялото й, прегръщайки я през раменете спокойно. Със сигурност, ако някога бе имал сестричка, щеше да я прегръща така и да изпитва братска близост с нея ден и нощ. Нямаше да иска да я оставя самичка. Но в момента определено той не гледаше по този начин на нея. Приемаше я като жена въпреки всички опити да не го прави. Прехапа устната си и въздъхна. Господи! Защо Теа постъпваше така с него? Не разбираше ли, че самообладанието му стигаше само до някъде и това някъде беше прекалено близо до границата с лудостта.
– Не можеш да бъдеш сигурна, както и аз. Може да се случи всичко и аз да те нараня по някакъв начин – заговори тихо, но уверено Августин. – Не е хубаво, ако се случи лошо, защото това ще те нарани, а аз не съм сигурен, че бих направил това.
Намести се в леглото и преметна крака си през тялото й, придърпвайки я по- близо до себе си. Извърна се на една страна. Така му беше по- удобно да я прегръща. Топлината, която отдаваше тялото й обезсмисляше напълно наличието на одеяло, затова Август не го издърпа под телата им. Остана така и затвори за миг очите си. Вдишваше аромата на Теа- нещо средно между парфюм, нейния аромат и изгоряло от суфлето. За последното бе склонен да каже, че по- скоро мириса на изгоряло се разнасяше из целия апартамент, отколкото, че тя миришеше на посоченото.
– Не разбирам, защо толкова силно търсиш близост? – попита Августин. Може би имаше някаква дълбока психологическа нужда, която се прикриваше зад плътското желание.

Сама опитваше да си отговори на този въпрос. Не го правеше с цел или поради нужда. Може би просто вътрешно бе убедена, че трябва да подражава на онези жени, с които го бе виждала често, за да задържи интереса му. В противен случай не бе убедена, че нещата щяха да вървят по този начин. Рано или късно Теа щеше да се покаже в истинската си светлина, а бе сигурна, че тя не бе най-приятната. Едва ли някой се интересуваше от толкова крехко съзнание като нейното, което заплашваше съвсем скоро да се срине отново.
- Вероятно е изкривена представа за онова, което би трябвало да представляват определен тип чувства. – отговори съвсем просто без да поглежда право към него. В интерес на истината Теа вече губеше границите между различните чувства, пък да не говорим, че дори не бе сигурна кога ги усеща и кога не. Някъде по средата между изчезването на баща й и появата на негов заместител бе усвоила способността да вярва в лъжливи и измислени чувства, защото така по-лесно преживяваше болката; била тя психическа или друг вид.
- А ти защо така ревностно отказваш да се отпуснеш в моята компания? – този път съвсем целенасочено срещна погледа му. Знаеше, че въпросът й е твърде общ, но така му придаваше цел. Не питаше за всяко време, защото, докато приготвяха вечерята, помежду им липсваше напрежение, но сега колкото повече тя търсеше близост, толкова повече Август като че ли се отдалечаваше от нея. Не можеше просто да остави нещата както са си. Теа искаше отговор и не се страхуваше да попита, за да го получи.