Adrian Gallner.

by **Adrian Gallner.** Пет Мар 29, 2013 6:56 pm

ейдриан гoлнър // 31 // човек // бивш престъпник

На какво си готов за семейството си?
Единственият въпрос, който тя му бе задала.
На всичко.
Ейдриън не се замисли преди да изрече тези думи, а може би трябваше.

Нямаш вина. Постъпи правилно.
Повтаряше думите на сестра си отново и отново, докато не се измореше от непрестанния им кънтеж в главата си. Светлите му очи, сиви и студени, наблюдаваха изгрева без той има каквото и да било значение. Все едно никога не спеше. Масивната му фигура подсказваше липса на страх от каквото и да било, но той се страхуваше от самия себе си. Страхуваше се от границите, до които всичко бе простено и допустимо за самия него. Проклета да бе сестра му и нейният мафиотски годеник. Вече единственото, което си свързваше с тях бе един документ, който изтичаше идния месец.
А оттам накъде?
Ейдриан нямаше възможността да започне бизнес на чисто. Нито разполагаше със средставата, нито с опита. Самата му външност го оприличаваше на криминален тип, какъвто в действителност бе. Проклетата Джорджия бе единствената, която можеше да му подаде ръка, но той нямаше да поиска помощ. Като негова по-малка сестра тя винаги бе била неговата слабост. Той беше черната овца, докато тя бе на пиедестал в семейството. Всичките средства бяха отредени за нея и нейното образование в частни училища и Харвард. С право. Джорджия бе съвършена. Ангелското излъчване, светлите очи и млечно кестенявата коса на леки вълни замъгляваха трезвата преценка и никой не забелязваше що за гнила ябълка е, докато не запрати родителите си надалеч, не се сгоди за мафиот с маниакални желания и не принуди брат си да потъне в калта наравно с нея. От неин брат през бодигард до отрепка за всичко на бъдещия си зет. Това представляваше живота на Ейдриан Голнър през последните шест години.
Не можеше повече.
Не издържаше повече.
Презираше сестра си, мразеше я. Колкото и пъти да повтореше нейните думи в съзнанието си, нямаше да се почувства невинен. Той беше причината едно младо момиче да умре. Накара я да му се довери, да отвори пътя към сърцето си, за да излъже по най-подлия възможен начин.
Кога бе станал такова чудовище?
Все още помнеше канеления аромат на вълнистата руса коса. Мекотата на млечната кожа. Диненият аромат на същата тази кожа, запазил безпогрешно този на ефирния плодов парфюм. Тюркоазените очи, които се взираха все едно право в душата му я пречистваха. С нея беше човек поне за малко. Не можеше да го нарече любов, но определено бе зависимост. Ейдриан бе като наркоман, чиято доза бе просто няколко минути нормален живот, какъвто никога не бе получил шанса да води. С какво го бе заслужил?
С какво бе заслужил да страда и да разрушава всичко красиво?
Романтичния спомен бе просто мираж през разсъдното му състояние, когато успяваше да потисне ужаса. Затвореше ли очи, тя изплуваше в нова картина. Нейния алени устни негласно молеха за помощ, докато колата бавно се свличаше по хълма към езерото. Крехкото женско тяло бе увито с въже, завършващо с дебели и стегнати възли. Не помнеше дори как се казва. Помнеше само нея и единствено нея. Не успя да я спаси, но тя му отвори очите. Можеше да спаси себе си.
Щеше да го направи... заради нея.

by Гост Пет Мар 29, 2013 7:01 pm

Одобрен си,добре дошъл във форума!Забавлявай се. Smile

Adrian Gallner.

Adrian Gallner.

Re: Adrian Gallner.