Xander Bayley.

Xander Bayley

"Кзандър! Само Кзандър! Не Алекзандър, Не Алекс, не нищо. Просто Кзандър. Писнало ми е да ме наричат с други имена. Така са ме кръстили. Без допълнително залепени букви тук и там. Кратко и ясно. Извинявай, ако ти крещя. Често се бърка.
Роден съм в Австралия. Да, оттам и смешния акцент. И не ме питай дали съм виждал кенгура. Въпреки че, да. Виждал съм. Имаше едно в двора на училище, но не това е въпроса. Не ме питай дали там ходим с главата надолу и краката нагоре. Не се шегувай, моля те. Ставам сприхав... както всеки австралиец.
Пълното ми име е Кзандър Джошуа Бейли, но Джошуа ми напомня на баща ми, затова по принцип го пропускам по време на представяния. Подвизавам се под простото "Екс". Така ми викат всички. Моля те, наричай ме и ти така. Някои от приятелите ми дори не знаят пълното ми име. Просто Екс.
Имайи предвид името ми, сигурно се чудиш дали мацките ми се лепят като мухи на мед. Не. Притеснителен съм, не съм от отворените пичове на планетата и не се доверявам лесно на хората. Имал съм една единствена приятелка. За 26 години съм допуснал само едно единствено човешко същество от женски пол до сърцето ми. Някои ме наричат педал. Корекция. Всикчи ме наричат педал. Е, не съм, но върви го обяснявай на някои идиот с глава по-твърда от камък и по-празна от моят портфейл в момента. Бисексуален съм. И когато го кажа така, на един лист хартия, не звучи толкова страшно. Но сякаш нещо ме стяга за гърлото всеки път, когато се опитвам да си го призная на глас. Не знам защо. Не се срамувам. Странно е да го казвам, дори и на хартия, но съм имал овече еднодневни свалки с мъже, отколкото с жени. Може би защото съм програмиран да ги пазя.
Отгледан съм с постоянното напомняне, че жената е нещо красиво и нещо, което трябва да се пази като стара оригинална бутилка от кока кола. Майка ми умира прекалено рано, за да я помня, но някак си баща ми все пак натири образа й в така крехкото ми детско съзнание. По-късно разбрах, че са я убили... един пасаж от Библията и някакви драсканици на пода. Била е демон, нарушила баланса на природата и Хоп! Ето ме мен - антихрист, колкото и абсурдно да ви звучи.
Детството ми премина без много екшън. Баща ми работеше като архитект, а аз винаги съм искал да стана археолог. Има нещо толкова приятно и омагьосващо в това да изследваш едни отминали спомени, отдавна забравени желания и мечти. Доттолкова бях решен, че баща ми дори ме записа на допълнителни кръжоци по история, където да разкрия пълния си потенциал.
Кой да знае, че пълния ми потенциал не е да копая за монетки и стари чинии?
Три месеца след като навърших 14 години се случи нещо странно. Бях притиснат от две по-големи момчета до тоалетните, които (колко клиширано) искаха да ми откраднат парите за обяд. не ме разбирайте погрешно, но по онова време бях прекалено дребен, незначителен и хърбав, за да се им се противопоставя, имайки напредвид и факта, че всеки един от тях имаше масата и обема на трактор. Точно когато казвах "Не", свивайки се в ъгъла, за да се опитам да избегна стоварващия се юмрук на единия хулиган, затворих очи и нещо странно се случи. Двамата бяха пометени от вода, извираща незнайно откъде. Преглътнах, след като осъзнах, че вече не съм в опасност и пренебрегнах факта, че вълна, извираща от едната тоалетна, помете двамата ми противници, мислейки си, че е било някакъв проблем с канализацията.
Е, няколко такива случки по-късно разбрах, че съм аз. Не канализанията.
Пълният ми потенциал бе да бъда около вода. Не знам как става номера, но когато поискам, върховете на пръстите ми започват да гъделичкат и сякаш от никъде идва вода. Дали ще са няколко топки или вълна, достатъчна да унищожи малко рибарско селце, зависи само от мен.
Но не оставайте с впечатлението, че ми харесва.
Нали ви споменах за единственото момиче, което някога съм обичал. Е, скарахме се. Тя започна да ми крещи. И всичко беше до там. Оттам нататък има само черно, сякаш някой бе покрил очите ми. Не знам какво съм правил, но в момента в който се събудих, осъзнах, че тя се гърчеше на пода, а цялото й тяло бе мокро, подгизнало и поддало не давещи конвулсии. Почина в ръцете ми. От тогава не съм имал сериозна връзка. С когото и да е. Не искам да рискувам."