I want to recognize your beauty is not just a mask, I want to exorcise the demons from your past;;{Мистик Фолс,Виржиния;преди ден}

Усещаше как всеки път щом скования от студ въздух отидеше до дробовете му, той щеше да се удави безмълвно, как болката натежава и е готова да го прекърши. И все пак, причинилият кратка и пронизваща болка въздух излезе през устните му, заедно с парата от тялото му. Тя знаеше къде е. Не му се вярваше, че ще дойде, но .. кой знае ? Студът се бе впил в Кристиан, опитвайки се да го убие със смъртната си температура. Всеки път, когато се опитваше вледеняващият ветрец да вледени Флеминг чак до костите, успяваше. А как се чувстваше ли той ? Ужасно. Чувстваше се .. как да кажа .. като мръсно коте изхвърлено на калната улица - измръзнало, мразено, необичано, мръсно, не трябващо никому. Тази година Мистик Фолс бе вкочанен и превърнат на ледена висулка от студа. Напомняше му за онзи период в Америка, когато зимата бе свирепа и само търсеше поредната си жертва. Странно, но точно това искаше да направи и Кристиан, но едно нещо го задържаше да не го прави. Изкушаваше се, но след това щеше да си плати за това. Нямаше да го направи заради.. Теса. Госпожица Грей завладя сърцето му толкова бързо, че Флеминг бе на път да се намрази. Той мислеше, че никога не би могъл да се влюби, но ето НА ! Може би затова бе черната овца в семейството, може би затова никога не е бил обичан. Не разчиташе на Теса да го прави. Не я задължаваше, но в нея имаше .. нещо различно. Комбинацията ,,Хамелеон & Ловец'' ще си помислите, че не е една от най-добрите. Но никога не бихте предположили, че тази дама пробуди малко човечност у Кристиан и стана ,,кралицата на сърцето му''. Но.. шшшт ! Това е тайна. Макар и той да е един различен Флеминг, носи белега на фамилията си - гордостта. Не би признал все още чувствата си, защото според него, те са под въпрос. Кристиан се бе надявал никога да позволи на любовта да го завладее, но .. та това бе съкровеното му желание ! Кога за бога ще се примири и ще го проумее. Да върви по дяволите фамилията му, защото дори и да я носеше, той знаеше, че никога няма да бъде като баща си и братята си. Ето затова го мразеха и ненавиждаха. Имаше сърце и го слушаше.
И ето го. Застанал безизразно между дърветата, сливайки се с мрака. Поредният опит на ветрецът да стигне смразяващо до костите му, този път бе неуспешен и само игриво развя палтото му, в което сякаш той се бе опитал да се свие като пашкул. Флеминг усети присъствието и'. Зарадва се като разбра, че тя е дошла и още повече като чу името му да излиза от устните и'. Искаше да направи толкова много неща в този момент, но се чудеше какво да и' каже.. какво да направи. Обикновено той бе описван като ''богаташчето с връзките'' или ''задникът''. Не искаше Теса да го мисли за такъв. Хората в днешно време са страшно повърхностни, но той знаеше, че мис Грей не е като тях.. Тя си бе специална. Правеше го много по-добър човек без да иска. Наистина не знаеше какво да и кажеше и очакваше това да е .. his epic fail. Гледаше я с хем топлите, хем студените си безизразни очи. Като се замислиш наистина бе загърбил мрачните си мисли и разрушителните си действия, но не можеше да стане по-добър от това. Оставаше си все същия - своенравен и войнствен.
- Ти дойде .. - определено с Теса всичко беше различно. От нея той губеше ума и дума. Оставяше топката в нейните ръце.. какво му бе направила ?! Гледайки я имаше чувството, че ще я изгуби. Действайки отново лекомислено, слушайки сърцето си, без да се контролира той я прегърна, а и все пак тя бе на път да измръзне.

Той чуваше как сърцето и' биеше толкова лудо, че бе готово да изскочи. Изглеждаше толкова крехка, но и толкова непокорна. Да.. Кристиан и Теса бяха толкова различни, но точно заради това си принадлежаха. Трябваха си един на друг, за да се допълват взаимно. Те наистина бяха двете половинки на една ябълка - различни, но същевременно толкова еднакви. Флеминг единствено желаеше да може да спре времето. Искаше тя да остане с него .. завинаги, искаше я винаги в обятията му. Но това бе невъзможно. И двамата бяха толкова горди, че никога не биха признали чувствата си. А и все пак.. неговата раса бе толкова древна и непозната за днешното общество. Кристиан знаеше, че бе неизбежно Теса да не се страхува от него или по - точно от чудовището, което се крие в него. Той усещаше как тя се чувстваше хем в сигурност, хем в опасност. Бе толкова крехка и непокорна.. С нея той бе различен, чувстваше се като по-добър човек.. губеше ума и дума около нея. С никоя друга жена той нямаше такова затруднение, винаги знаеше какво да каже, но сега.. ? Ядосваше се на себе си, защото знаеше, че ще я изгуби. Нямаше значение, че ще се бори.. Тя бе специална, не бе като останалите. Появи се в живота му толкова внезапно и неочаквано като сняг по средата на лятото.
Бе странно. Усещаше студенината от почти измръзналото и' тяло. Чувстваше се толкова добре, когато тя бе близо до него. И .. да, странното бе, че обикновено тук се разхожда сам. Кожата и'.. естествено бледа сега изглеждаше мъртвешка. А Кристиан единствено копнееше да се остави да потъне в морскосините и' ириси. Моментът се проточи, но и за двамата изминалото време бе сякаш само част от секундата. Но да се върнем в реалността и да не ставаме мечтатели. Не че имаше лошо, но единственото, което щяхме да направим е да се погубим. Нежният и' глас бе поредната сладка и тънка мелодийка за слуха му. Плахо и несигурно, той понечи да каже нещо, но не посмя.. Защо ? Думите бяха ненужни, а и не напразно е казано, че говорът е знак за неодобрение.
Както винаги, действайки лекомислено, слушайки сърцето си, Флеминг нежно и съвсем леко погали и обгърна лицето на Теса в двете си ръце. Своенравно и бързо се приближи, сля устните си с нейните... Ах.. нейните тъй жадувани и копняни устни. Не знаеше за нея, но той определено изпитваше сладкото чувство наречено еуфория.