Преди Четири Години Във Виена...

Стоях в стаята си обладана от музиката и компютъра.Разглеждах фейсбука на момчето,което ме бе заговорило днес.Сякаш бях обсебена ,а го познавах едва от днес,но беше такъв сладур.Бях надула музиката,а беше полунощ .В този момент чух ,че в чата някой ми пише,отворих мислейки си,че ще е Карли .Но,когато отворих не можах да повярвам,беше момчето,с което се бях запознала днес канейки ме на някакъв купон.Отначало реших,че се шегува с мен ,но той продължи да настоява и аз просто не можах да му откажа.Изправих се от леглото ,обмисляйки какво да облека.Изпразних целия си гардероб,докато не открих идеалния тоалет,е определено си струваше суматохата от дрехи навсякъде ,но нямах време и да подреждам .Облякох роклята .обух токчетата ,взех чантичката и отидох да се погледна на огледалото,завъртях се и се усмихнах.Но разбира се трябваше и да прибавя малко грим към всичко това.Сложих очна линия,спирала и малко руж.Е вече определено бях готова.Взех чадър,защото навън валеше,облякох палтото си и се запътих към адреса който ми беше дало момчето.Наричам го постоянно момчето ,защото дори не знаех името му,странно нали?Но това нямаше значение ,защото адски много исках да го видя.Хванах такси,защото въпросната къща бе доста далеч,а и навън валеше.Когато стигнах ,платих и слязох.Къщата изглеждаше доста уютна,но не знаех ,когато вляза вътре какво да правя.Стоях и гледах към къщата надявайки се той да излезе ..,но не се случи.Реших да звънна на най-добрата ми приятелка ,тя поне щеше да ме разбере и веднага да ми помогне.
-Хеей.. Какво правиш Мони? Как си? попита ме тя.
-Хей ,ами няма да повярваш..Помниш ли момчето ,за което ти разказвах днес ?Няма как да не го помниш,е той ме покани на купон и в момента стой съвсем сама пред къщата,в която се повежда купона чудейки се какво да правя.И определено имам нужда от твоята помощ,нали знаеш това е нещото,което винаги сме искали.
П.П започнах така ,за да видиш как се случват нещата от моя гледна точка ;д

-Добре къде си ти?-попита я Карли като стана и тъман да тръгне, се сети че е наказана да не ходи никъде. -Хеей.. Я задръж малко така, да видя нещо!!-продължи тя и остави телефона на леглото а на него седеше Мони която чакаше под дъжда с телефон до ухото. Карли отиде до другата стая и видя, че баща и спи. Върна се отново в стаята и взе телефона.
-Тръгвам.. Дай ми 10 минутки!!!-каза Карли като затвори и веднага започна да се оправя. Тя си мислеше, че десет минути до никъде няма да и стигнат. Но незнайно как тя успя. Намери си идеалната рокля която беше доста къса и привлекателна. Нахлузи си най високите токчета които имаше и отиде да се гримира малко като завършек. Тя не беше много по тези работи с гримовете и токовете, но си каза, че все пак ще ходи на купон.
След като се облече и гримира си събу обувките и тихо на пръсти премина през стаята където баща и си спеше съвсем спокойно. Излезе пред къщата обу си токчетата и хвана едно такси. Каза адреса на шофьора и потеглиха към Моника. Карли я видя с един огромен чадър и изтича при нея. Двете се прегърнаха и много се зарадваха че се виждат.
-Ами сега.. това е къщата нали?-попита Карли, като трепереше и тракаше със зъби от студ.-Е хайде да влизаме че аз замръзвам!!-каза и тръгна към голямата врата която беше точно пред очите им.

-Добре къде си ти? точно ,когато започнах да и диктувам адреса ,тя добави -Хеей.. Я задръж малко така, да видя нещо!! за момент Карли изчезна нанякъде и след като се появи каза; -Тръгвам.. Дай ми 10 минутки!!! затваряйки телефона.Стоях и гледах къщата ,надявайки се ,че ще видя момчето,но напразно.Цялата треперех,но в далечината забелязах едно такси ,това трябваше да е Карли .Когато таксито спря пред къщата,видях как най-добрата ми приятелка излиза и се затичва към мен ,все пак валеше ,а тя нямаше чадър.Стигайки до мен,тя ме прегърна силно и ми се усмихна както и аз на нея.
-Ами сега.. това е къщата нали? чаках тя да каже какво ще правим,защото аз не знаех-Е хайде да влизаме че аз замръзвам!!
тя се запъти към вратата,а аз я последвах.Сърцето ми препускаше доста бързо ,не знаех какво можеше да се случи.Влязохме навсякъде имаше хора ,който се натискат,пушат,пият ,танцуват.Само момчето заради,което бях дошла го нямаше.
-Е какво ще пием Карлс ? ,но когато се обърнах тя не беше зад мен.Паникьосах се и започнах да обикалям навсякъде..

Те влязоха в къщата. Момичетата се огледаха и навсякъде имаше хора. Те се напиваха, натискаха, пушеха, танцуваха, като цяло Карли очакваше точно това. Тинейджърите се забавляваха с това което вършат..
-Отивам да взема малко питиета.-Провикна се Карли на Мон, защото от всичките викове на тинейджърите, от силната музика и от цялата суматоха едвам се чуваха. Карли тръгна към бара като си мислеше че Мон знае къде е Карли.
След като Карлс беше вече стигнала до бара, а това беше доста трудно от всичките танцуващи хора един до друг, тя погледна към питиетата и не знаеше какво да вземе за нея и приятелката си. Едно момче дойде до нея и видя че Карли се двоуми. Той предложи на Карли едно питие което беше най-силно, но Карлс си нямаше и представа какви са питиетата и кои са по-слаби и по-силни. Все ги и благодари на бармана и на момчето което и бе предложило за тях. Тръгна към Мон, която обикаляше навсякъде и търсеше Карли. Най-накрая Карли намери Мон и и се усмихна. Мон я попита къде е била а Карли и отговори че и е казала че е за питиета. Карли подаде на приятелката си чашата с питието като отпийна от нейната и притисна силно очи. Мон също пийна, но на нея и хареса. В последствие на Карли също и хареса и искаше още и още. Мон знаеше че Карли много пие и ще се напие най-накрая и ще се случи нещо но нищо не каза. И двете момичета много се забавляваха. Пиеха и искаха още. Отидоха да седнат на един диван където беше пълно с момчета. Те им предложиха още пиене и те разбира се не отказваха.
-Страхотно е нали!!!-провикна се Карли на Мон като и се усмихна и остави чашата на масата, отиде и хвана ръката на Мон и я придърпа към дансинга. Момичетата танцуваха на любимата песен на Карли. Всички момчета ги гледаха. Момичетата танцуваха заедно и беше много секси. По едно време и двете се задъхаха и отидоха да седнат отново на дивана.
-Е сега какво ще правим?-каза Карли на Мон като се поклащаше наляво надясно в такт с музиката. Карли зачака отговора на Мон.