Края на старата вяра

Сам беше на страната на христянството, или поне така си мислеше. Беше силно вярващ, макар и за вампир. Точно тези същества се водеха за сатанински създания, но той не беше такъв. Преди всичко беше човек, защитаващ доброто и срещу злото. Беше христянин,силно вярващ, защото бе на страната на светлината, някаква странна смесица от зло и добро, но не би наранил никого.. поне за сега. С времето ставаше все по-лош с околните, малко по-груб, но с добри маниери.
Беше влезнал в армията на един владетел. Не, че живота му предлагаше само скука и си търсеше занимание, а сметна, че точно от този цар може да извлече доста полезна информация от това как да бъде по-скрит и да се превърне в хибрид. Това беше съкровеното му желание, но в тези времена това не беше лесно. Вещиците бяха наистина проклети и си пазеха своето и злото. Смятаха всеки кръвопиец, демон, дух, върколак и прочие за без душевни и армия на сатаната. Да, може би някои бяха, но това значеше ли, че всичко по-различно от човека е от сатаната? Например ангелите?
Бяха заловили една вещица в гората. За такава я смятаха всички, а той не ги харесваше, но можеше да се възползва от силата й. Щеше да преговаря с нея и щеше да я освободи, а в замяна тя щеше да му помогне. е, не се знаеше до колко щеше да помогне, тъй като вещиците рядко преговаряха особено с вампири. Мразеха се от векове, а това беше рядко явление.
Следваше указанията от владетеля си и заля една студена кофа с вода върху момичето. Това щеше да я събуди и да я направи по-бодра. Щом надигна глава, Сам веднага сложи бронирания си ботуш върху тила й и се развика силно.
- На колене вещице! Не смей да петниш господаря със скверните си сатанински очи!
Гласът му беше силен и груб, така че да се разпростира из цялата зала. Погледна решително към трона на царя и кимна в знак, че ще изведе вещицата от залата и ще я прибере в килията си. Цялата беше в окови, но не му даваха особено усилие и с лекота я хвана грубо за лакътя и я задърпа без да й даде дума или почивка. Поведе я към големите коридори и стълби на царството, като през цялото време мълчеше, а изражението му беше строго. Нито за миг не погледна вещицата в очите и щом слезнаха по стъпалата на подземието, студ обвзе телата им, макар и той да беше с бронята си. По стените имаше запалени факли, а коридорите бяха влажни и студени. Когато пристигнаха до килиите, в пръстите си извади няколко сребристи ключета. Отключи една не много голяма килия и преди да захвърли жената вътре махна оковите й. Захвърли ги на една страна и грубо блъсна тялото й в килията.
- Тук ще си изгниеш, вещице!
Решетките бяха големи и нямаше стени, килиите не бяха празни, имаха само едно легло и само една стена с един прозорец към външния свят, но не се виждаше много. Беше заобградено само от гори. Сам трябваше да бди ден и нощ до тази килия, за да пази вещицата, но това нямаше да се случи. Беше пресъздал цял план как ще я изкара от тук, но за сега трябваше търпение.