black dahlia.

by **Angelica Daren Thompson.** Сря Дек 26, 2012 7:13 pm

misa campo.

Анджелика Дарън Томсън
Прякори:
Далия
Години:
19/2
Раса:
Вампир
Дарба:
чете и контролира мисли дори на най-древните създания

____________________________________________________________

...Из "Дневникът на един невидим човек"...
black dahlia. Tumblr_m8sqxc03Yy1r0k9wzo2_500

black dahlia. Tumblr_m8sqxc03Yy1r0k9wzo2_500

|стр.596-603| 28 февруари 1992| Париж, Франция|

"Беше тиха февруарска сутрин. Улиците на Париж бяха пусти и сухи. Забързалите се минувачи изглеждаха невидими пред виковете на съседката ми. Осем минутните остри писъци успяха да докарат силно главоболие ма изнемощялата ми главица.
Чук! Чук!
Чук!
Чук! Чук! Чук!
- Идвам, дявол да те вземе! - изсъсках с висок тон. Станах от леглото и захвърлих гледката, която бях открил от клатушкащия се наляво-надясно прозорец.
- Какво? - попитах, правейки гримаса. Едва тогава съзрях разтревожения поглед и насълзените очи на младия си съсед.
- Моля Ви... Знам, че някога сте бил обслужващ в близката лечебница... Лиса ражда... - заяви задъхано и разтревожено.
- Лиса? Тя не трябваше ли да роди след през април?
- Да! Не знам какво стана. Моля Ви, помогнете ни!
Не бях от най-ослужливите старци. Напротив. Обичах да стоя затворен в малката си срутена квартира и, не че бях доносник и любопитник, но предпочитах да гледам всичко през раздрънкалия се прозорец - обикновените граждани, извилите гръб богаташки дами и техните деца, дори бездомникът Чарлз, с когото често си говорех, когато застана на парапета на триъгълната тераска.
Но сега този зов за помощ пробуди медицинските умения в мен. Добре де, всъщност се замислих как всички ще говорят за невидимия старец, който изроди малко детенце с голи ръце.
- Веднага идвам! - продумах и влязох, като затворих скърцащата врата веднага след себе си. Разрових се в едно от десетките кубовидни шкафчета и извадих старите си медицински отвари - упойки, инжекции и прочие. Няма да описва как мина раждането. Едва ли ви се слуша за кръв, крясаци и смърт.
********************************************************
Погребението на Лиса бе в единадесет часа на идния понеделник - това решение бях длъжен да взема аз като очевиден убиец и спасител. А детето Дарън кръсти Анджелика. Красиво име.
Често я оставяше при мен. Съседите от долния етаж всеки ден идваха и оставяха по някой залък, подараче за малката,
одеалце и какво ли още не. А след като мястото у жилището на Дарън свърши, той ме удостои с честа да използва квартирата ми като свърталище на съседските дарове. Докато той бе навън по работа(или при проститутки, при които да удави мъката...по мое мнение), малката Анджелика, която аз започнах да наричам Лия(Така се казваше съпругата ми. Тя също почина преди десет години, но така и не успя да дари с дете.), стоеше при мен и заедно се забавлявахме, доколкото ми позволяваха силите. Дойдеше ли съсед, казвах че спи, или че се храни, или че става раздразнителна сред чужди хора.
********************************************************
Двамата с Дарън, който вече чувствах като син, с нетърпение очаквахме Лия най-после да проговори. И не след дълго и това се случи.
"Poupée."
Странно как едно малко американско.... О, забравих да спомена историята на Дарън и Лиса... Те бяха едно обикновено американско семейство, сключило брак без съгласието на родителите си, които после ги пропъдили от домовете им. Дошли тук с цел да създадат дом и да живеят щастливо. Това разбрах аз впоследствие. Но нека се върнем на Лия...
Докъде бях стигнал... А, да: Странно
как първата дума на едно малко американско момиченце всъщност е френска. Младите си говореха на английски, докато бяха сами. Аз също общувах с Дарън на английски. А децата възприемат именно тези слова. Никога не бях говорил с нея на френски език. А ето че...."

|стр.1239-1240| 07 декември 2005|Лондон, Англия|

"Не очаквах да я видя тук. Поканих я най-приветливо и не спирах да й се усмихвам. Седнахме на раздърпаното диванче и точно в този момент й завидях. Беше толкова красива - лицето й беше чисто, очите й големи, пълни с младост и сияние. Бе облечена като онези така наречени "дами", на които се подигравах преди много години, гледайки ги през прозореца. Но не можех да се подиграя с това момиче. Видях как баща й дава последния си залък на нея. Видях как от едър мъж се превърна в кожа и кости човечец. Видях и как умря. Умря в ръцете ми. Също като Лиса.
-
Какво правиш тук, скъпата ми? - попитах и й казах една френска
поговорка, която бях научил от нея. Протегнах треперещата си неможна ръкка към Лия и я сложих на нейната.
- Липсваше ми старецът, който разруши животът, който можех да имам. - погледна ме със злоба.
Учудих се и я погледнах. Къде беше усмивката? Къде беше топлотата, която й бях дал?
- Разрушил?
- Уби майка ми. После и баща ми. Те ме прибраха, Филип. Те се погрижиха за мен. Дадоха ми всичко, което ти ми отне. При Тях се чувствам свободна.
- Кои са те?
Лия се приближи и прошепна нещо на ухото ми.
Нещо...
Нещо като...
Вампирите..."

by **Rebekah Mikaelson** Сря Дек 26, 2012 7:15 pm

Интересен герой,добре дошла!Одобрена си.

black dahlia.

black dahlia.

Re: black dahlia.