Моята история..моята усмивка.

by **Rebekah Mikaelson** Нед Дек 23, 2012 8:29 pm

Такаам..това мисля,че съм го писала в началото на 9 клас,ще публикувам малка част и ако ви хареса ще я пусна цялата. Smile

***
Усмивката

15.09.2010

Слънчевата светлина проникна през пролуките на прозореца и нежно погали кожата й.След секунди и будилникът зазвъня.Да,точно 06:15 часа.Време беше за първият учебен ден.Момичето разтърка очи недоволно и направи сърдита физиономия.Искаше да се излежава още,но не биваше,иначе щеше да закъснее,а това определено не би се харесало на учителката по физика.
Бавно се изправи и прозя.Стана като прибра завесите и лъчите на изгряващото слънце осветиха стаята,даже леко я заслепиха.
-Хайде Алекс,побързай!
Чу се гласът на майка й,идващ от кухнята.
-Станах вече!
Провикна се момичето и започна бавно да облича униформата за училище,сплете косата си на плитка и се погледна в огледалото.Да,същата си беше.Стройно тяло,дълбоки кафяви очи, дълга,права коса и ослепителна усмивка,която вече за жалост не показваше много често.Униформата също си беше същата,всичко беше като постаро му.Само тъгата в очите й беше намерила място и не можеше да изчезне от там.
Щом Алекс отвори вратата бързо в леглото се намърда Офелия-снежно-бялата й котка.Замърка и след секунди вече беше заспала.Ако можеше сигурно цял живот щеше само и единствено да спи!
Алекс слезе по стълбите и усети аромата на кафето.
-Мм нека се събудя поне малко..
Измрънка и седна на един стол като подпря глава на ръката си.
-Порасна момичето ми,с всяка година започваш да имаш все повече отговорности.Бъди внимателна!
Заговори майка й като същевременно остави чашата с кафе пред нея също и препечение филийки с повече масло,както Алекс обичаше.
-Знам мамо,не е нужно да ми го повтаряш всеки път.
Извъртя очи момичето и отпи голяма глътка от кафето.
-Нагласила съм ти обяд и съм го сложила в чантата ти.Приготвяй се,защото автобусът след малко ще прстигне.
Каза загрижено майката на Алекс,като й се усмихна леко и седна до нея като хвана ръката й.
-Виж скъпа,знам че ти е трудно след загубата на баща ти,но знам че ще се справиш.Всичко ще бъде наред,бъди силна заради него.
Една сълза се търкули по бузата на Меридит,но бързо я избърса,не искаше да показва слабост пред Алекс.
След секунди се чу двигателят на автобуса,бибиткането също не закъсня.Алекс взе чантата си,преметна я през рамо и без да каже нито дума излезе навън.Без никакви очаквания,мислеше че всичко ще е както миналата година.Учене,учене и пак учене.Тъй като след смъртта на баща й,с майка й не бяха в добро финансово положение,момичето се стараеше на вземе стипендия и почти през цялата изминала година прекарваше времето си в библиотеката.
Автобусът спря пред гимназията и всички слязоха и започнаха да се прегръщат и радват един на друг.Алекс правеше бавни крачки,докато някой отзад не я сръчка.
-Дейна!
Възкликна момичето и широка усмивка се появи на лицето й.Дейна беше най-добрата й приятелка и беше с нея във всичко.
-Здравей,красавице!
Звънливо изрече момичето и си дадоха един от техните специални поздрави.Дейна беше висока, красива и леко срамежлива..Имаше дълга руса коса и сини очи.Винаги беше усмихната и приветлива с всички.А трапчинките,които имаше сигурно бяха най-чаровното нещо в нея.
-Здравей,мила!
Каза усмихнато Али и двете с Дейна се запътиха към входа на училището.
-Няма ли да сложат асансьор в това учлище!Класната ни стая е на 3тия етаж!Ще отслабнем докато изкачим стълбите..
Каза шеговито Али,а Дейна избухна в смях.Да,тя винаги беше весела и намираше смешното дори и в иронията.Най-накрая достигнаха заветната си цел-класната стая и се настаниха на втория чин до прозореца.Дейна от вътрешната страна,а Алекс от външната.Така бяха сядали още от 8 клас и бяха свикнали.Въпреки старанието на чистачките да изчистят драсканиците им,не бяха успели напълно и още седеше един надпис”Дейна и Алекс бяха тук!” в единия край на чина.
След няколко минути влезе учителката по физика и заговори с така приспивашият й глас.
-Събуди ме,когато свърши часът.
Измърмори Алекс и се засмя тихо.
През целият час с Дейна не спряха да си пишат бележки,въпреки милионите забележки,които им направи учителката.Ето че и дългоочакваният звънец би.Втори час-физкултура.
Алекс харесваше този предмет,винаги се включваше в игрите и беше мажоретка още от 8 клас.
Всички отидоха в съблекалнята и започнаха да си разказват истории от лятото,а Али се беше настанила в един ъгъл на пейката и държеше снимка на баща си.Колкото и да казваше,че е силна той й липсваше болезнено много.
Дейна видя,че е тъжна и отиде при нея като я прегърна и прошепна тихо в ухото й:
-Всичко ще се оправи,слънчице.Бъди силна,аз съм с теб.
Алекс й се усмихна и кимна потвърдително.Беше си обещала,че ще се държи и ще преодолее мъката.
Всички излязоха на двора и насядаха на цимента.Трябваше да слушат някакви инструктажи и такива глупости.Само дето учителката на другия клас,с който имаха физкултура ги прекъсна с вика си:
-Дийн!Писна ми от закъсненията ти!Още от първия час ми правиш проблеми!
Всички насочиха погледи към момчето,което в момента обличаше екипа си и едвам се сдържаше да не се разсмее на думите на учителката.
Щом Алекс го видя..сякаш бе замаяна.Въпросното момче беше високо,с кестенява коса, маслинено зелени очи и добре сложено тяло.