Преди една година, Мистик Фолс

Щом излезнах от гаража с Ламборгини си се почувствах в свои води. Наистина нямаше по-хубаво усещане от това да си на спокойствие в колата си, далече от хаоса. Сякаш колата ме извеждаше в отделен свят, който си беше само за мен. Глупаво мислене, но точно така се чувствах най-добре. Точно Ламбото си го гледах като себе си. Не давах и с пръст да се докоснат до колата, най-малката прашинка да имаше я чистех веднага. Беше си моето бебче, но в по-модерен вариант. Държах колата постоянно в гаража си и имах хиляда инсталирани аларми само за нея. Дори щях да дам своя живот в замяна на колата.
Нямаше голям трафик по улицата, за това карах малко по-засилено от нужното. Пък и полицаите не можеха нищо да ми кажат, бяха като деца и с един бонбон беше достатъчно да ги подкупиш. Минах на няколко светофара и стопове без да спирам докато не забих рязко спирачки. Нямаше движение, но някаква стара жена минаваше по пешеходната пътека и трябваше рязко да спра. В последния момент засякох жената на пътя си.
Рязко в този момент някаква кола се блъсна точно зад мен, но аз не пострадах. Когато осъзнах какво се беше случило в момента, веднага излезнах от колата и отидох да погледна как беше задницата. Гледката не се оказа толкова приятна колкото в представите ми, а ядосано започнах да говоря:
- О, не! О, не! О, не! - ядосано сложих ръцете си на челото и с пръсти моментално закрих очите си.
- Луда ли сте?? - погледнах веднага паникьосаното момиче, което се беше блъснало в колата ми. Дори не помислих дали тя е добре, а мислех само за колата си.
- Ще ви го извадя през носа докато не си получиш заслуженото! Кой изобщо ви дава книжки??

Побързай,Елена!Побързай!
Повтарях си наум.Отново щях да закъснея за тренировките с мажоретките и Каролайн отново щеше да ми мърмори на главата с часове..И без това бях позигубила форма и не се справях толкова добре,та ми се караше постоянно,а оставаше и пак да закъснея..Хапнах набързо,измих зъбите си,докато се опитвах да си обуя чорапа/не ме питайте как става това../,вързах косата си на стегната опашка и изхвърчах от вкъщи,а последите думи,които отекнаха в дома бяха:
-Излизам, лельо Джена!
Вратата зад мен се затвори с известна доза трясък,слязох бързо по стълбите и се качих в колата.Оставих сакчето с екипа си на седалката до мен и старитрах двигателя.След секунди колата потегли.Пуснах радиото и усилих музиката на макс.Ако щях с часове да търпя Кер поне трябваше да се заредя с положителна енергия.
Нямаше много трафик,улиците бяха спокойни.Единствено едно Ламборгини пред мен се движеше с висока скорост.Покалтих укорително глава,но не обърнах внимание,докато в един момент предницата на колата ми ен се заби в Ламборгинито.Какво по дяволите?!Защо спря така рязко пред мен..Дявол да го вземе!За щастие имах само лека драскотина на челото и нищо повече.Мъжът излезе от колата и се развика.Слязох и скръстих ръцете си пред гърдите си,гледайки го ендоумяващо.Сериозно ли?!Явно бе от онези...баровци,които се интересуваха повече от скъпите си коли,отколкто от себе си.
-Ти чуваш ли се?!
Казах на висок тон и смръщих вежди.Какво ми дойде до главата...уф!

Смръщих вежди когато момичето също ми се развика. Очаквах поне да се извини, да каже, че ще оправи нещата, а само измърмори гневно и нямаше намерение явно да го направи скоро.
- Аз?? Ами ти?? - повиших тона си и се приближих пред нея, за да си викаме в лицата по-добре. До живот щях да я накарам да ми плаща колата, но нямаше да се размине безнаказно. Не ми пукаше при кого щеше да се оплаче, за къде бързаше сега, първо щяхме да се разберем начисто.
- Днешните тинейджъри мислите само за себе си, дори не заслужаваш тази кола! - също скръстих гневно ръце пред гърдите си, а погледа ми не ставаше и за секунда по-смекчен.
- Ще си имаш големи проблеми с адвоката ми! Приготвяй се още от сега! Обади се на майка си и баща си и да си наемете по-бързо! - извадих в същия момент телефона от джоба си и го погледнах за миг. Исках да видя дали още пазя едни номера за адвокати и за мой късмет ги имах.
Първоначално не забелязах раните по момичето, но и сякаш не ме бъркаше. В последствие видях драскотините, но все още бях прекалено ядосан за да попитам как се чувстваше. Така като гледах дори не беше и забелязала, но кръвта в един момент започна да навлиза приятно в носа ми, изкусителния аромат беше точно пред очите ми. Мамка му, ставаше с всяка секунда по-силен, а аз не можех да се контролирам. Имаше нещо странно в момичето, само покрай нея не можех да се контролирам. Обърнах се рязко с гръб от нея веднага щом усетих как очите ми тръгваха да се променят. Наведох се и скрих очите си като заговорих объркано:
- Какво си ти?

И продължаваше!Дори не се поинтересува дали съм наранена,а камо ли да се извини..Личеше си,че е мамино синче и можеше да си позволи всичко,само дето не можеше да си позволи да ме унижава!
-Я се успокой малко!Не аз карах с бясна скорост и не аз спрях изведнъж!То се вижда,че нямаш мозък,но поне можеш да се преструваш,че имаш такъв!
Изсъсках в лицето му и тогава усетих режещата болка в главата ми.За миг се хванах за челото и изохках.Докоснах леко с пръсти носа си и видях,че има кръв.Прекрасно!Изтичах до колата и взех една носна кърпичка,която сложих за да попие кръвта.Изчаках няколко секунди и я махнах.
-Не ме интересуват тъпите ти адвокати!Има камери,които заснемат всичко!
А когато спомена частта с родителите ми погледът ми трепна и го сведох за миг.
-Нямам родители.
Казах гневно,стискайки зъбите си.Не зная защо ме ядоса толкова..по принцип бих се извинила,бих казала,че ще орпавя нещата,но сега..сега беше различно.Сякаш изобщо не ме бъркаше,че му крещях..не ме беше страх от "супер могъщите" му адвокати..нито от него.
-Какво съм ли?-попитах объркано.
-Ти май съвсем си се чалнал..-измърморих и се опрях на капака на колата си.

- Нямаш? Значи ето от къде идва липсата ти на умения. - не, изобщо дори не се съобразих какво има и какво няма. Аз нямах семейство, но не обвинявах тях за постъпките си. Толкова векове вече се бях научил да поемам отговорност само за себе си. Аз правех грешките, те бяха мое притежание и мои проблеми, а не на останалите.
- Аз съм чалнат? Не аз съм този с толкова зле уменията си да карам! - изправих се щом усетих, че кръвта вече я нямаше по лицето й, но леките рани се виждаха. Поне покрай тях може би щях да поема контрол, достатъчен.
За момент атмосферата се снижи от крясъците ни, а хубавото беше, че си нямахме публика. Нямаше трафик, нито хора по това време, супер.
- Съжалявам, отнесох се малко глупаво към родителите ти. - трябваше да намаля тона си все някога. Разбрах, че с викане нямаха да станат нещата и се облегнах на капака на нейната кола. След малко трябваше да се появи полиция и да вдигне двете коли, сега им беше нужен ремонт. Сумати и пари щяха да прохвърчат около колата, но времето не можеше да се върне.
Все пак не забравих за думите си по-рано, все още намирах нещо странно в нея. Това с кръвта, стичаща е по нея съвсем леко ми повлия сякаш имаше цяла вана с кръв до нас. Сериозно, каква беше тя?
- Човек ли си? - въпросите ми нямаха намерение да спират, но знаех, че има нещо скрито в нея. Дори не се съобразих за съвместния живот на хора и вампири.