Китайския ресторант

Все още не можеше да повярва на очите си,че момичето,за което е бе борил,чрез отказване на офертите от банката бе Ана.Някакво странно чувство го беше обладало в момента.Тя държеше все още ръката му и той местеше погледа си ту към ръцете й,ту търсеше очите й,които да могат да му подскажат какво би следвало да направи. "Е,как какво бе глупако,покани момичето на вечеря,за да и се извиниш за минали път когато я заряза в библиотеката,заради контролното си по химия.Бъди кавалер." - каза наставнически подсъзнанието му и с поглед показваше към първият ресторант,който бе пред очите му.
Томас завъртя очи и след,което стисна малко по - силно ръката на Ана,надявайки се на не й е причинил болка и й се усмихна,когато тя извърна глава към него.
- Дължа ти .. вечеря,тъй като .. сещаш се случката в библиотеката и не знам как по друг начин да ти се реванширам , за това което направих .. и се питах дали искаш да посетим китайския ресторант - посочи го с пръст и след това я погледна,за да види дали поне има минимални признаци на съгласие и след което продължи. - .. надявам се,че обичаш китайско ? - усмихна й се по широко и си пролича,че по бузите му вече се бе образувала лека руменина.


Да,имаше съгласието й.Влязоха в ресторанта и една от сервитьорките,им показа свободна маса.Бе последната.Блек се зарадва от новината и тръгна с бодра крачка към нея.Дръпна стола на Ана и тя седна.Настани се срещу нея и същото момиче,което им бе насочило към масата вече носеше менютата.
- Не очаквах втората ни среща да е точно такава .. - смотолеви под носа си Томас и след това с крайчица на окото си си позволи да види реакцията на червенокосата.
Май тук и харесваше.Може би наистина обичаше китайска храна,а се бе съгласила само заради него.
Знаеше,че би трябвало да каже и още нещо не само да мълчи през цялата вечеря,но нямаше да прибързва както в библиотеката.Това бе неговата скрита тактика да накара момичето само да проговори. "За Бога каква тактика ? Просто си кажи,че не ставаш за човек,който да завръже разговор , защото винаги оплескваш нещата по всевъзможен разговор. " - отново нагло се обади то и Томас се помъчи да не му обръща внимание.Нямаше да се поддаде на острата му критика.

И докато водеше разговори със самия себе си,момичето с черна коса и тъмни очи,дойде да поиска поръчката ни.Боже ! Та Томас все още не бе отворил менюто и не бе прочел нищо .. а и не знаеше какво да си поръча.Набързо разлисти страниците от тънката книжка и се усмихна на сервитьорката.
- Пилешко със ориз и бамбук . - отбеляза.
Смъкна менюто,което закриваше лицето му, за да проследи какво ставаше с Ана.Беше забравил за нея.Надяваше се това да не е направило голяма впечетление и да не я накарало да се почуства игнорирана.Червеносоката си поръча и отново настъпи онази гадна тишина.Тишина,която Томас Блек никак не харесваше.Настръхна при мисълта за думата "тишина".

Ана вървеше самоуверено, но не знаеше на къде отива. Достатъчно й беше да излезе от студиото, защото никак не й харесваше да води разговор, подложен на внимание от хиляди зрители. Докато размишляваше на къде да поведе срамежливкото, той я изненада със стискане на ръка и вече готово предложение. Съгласи се и влязоха. Като истински джентълмен, Томас издърпа стола й, а тя се настани удобно и кръстоса крака. Донесоха менюто и Ана се потопи в него. Спомняше си и период от живота й, в който бе живяла в Китай и се беше научила да уважава и да почита китайската кухня. Набеляза си няколко неща и се обърна към Томас. Щеше да проговори, но се усмихна, когато го видя толкова замислен. Не всяко човешко същество изглеждаше очарователно в процес на мислене (ако изобщо можеше да възпроизведе мисловна дейност). Но нейният събеседник беше сладък, чаровен и красив.
Сервитьорката развали момента на съзерцание, като поиска поръчките от двамата.
- Пилешко със ориз и бамбук . -Каза срамежливият, а Ана отново погледна менюто, изпадайки в леко колебание.
-Панирани зеленчуци и ориз с три вида меса. Чаша вино, по ваш избор. -Произнесе бавно и отправи студена усмивка към сервитьорката, която взе менютата и побърза да се махне от очите на червенокосата. Ана нямаше да се изненада, ако служителката реши да й го върне, давайки от най-евтиното вино, но пък нямаше да издребнява и да вдига скандали за това. Беше под нейното ниво да се занимава с човешки повлекани.
Върна цялото си внимание на Томас, неволно докосвайки кракът му с нейния. Наклони глава на една страна и го загледа.
-Значи това официално е среща, така ли? -Попита и без да изчака отговор , продължи да говори с мек, като кадифе, глас. -Защото си много симпатичен и ако ти не ме поканиш на среща, то аз ще поканя теб.
За пръв път изпитваше толкова голям интерес към някого. Имаше много любови през вековете. Много разочарования и несполуки. За Ана винаги всичко е било временно, защото тя не можеше да си позволи да се привърже.. Щеше да загуби този човек и да страда, а тя се опитваше да избягва по всевъзможни начини болката. Не за друго, а защото не можеше да понесе да види смъртта на човек , в който е влюбена. А вампири и други същества? Не можеше да понася прекалената им арогантност и желание да управляват всичко.. А Ана не обичаше да бъде управлявана. Обичаше да лети.. да мечтае и да се впуска в различни хобита.
Но Томас я караше да настръхва по онази начин, за който беше чела само и единствено в романите. Караше я да иска да го закриля от всички останали. А беше ясно, че има от какво да го пази. Всякакви гадове щяха да искат да му навредят. Вампирите-да изпият кръвта му. Демоните-да купят душата му. Останалите щяха да го направят свой роб или момче за всичко. Но Ана нямаше да го позволи. Нямаше да позволи този мил младеж да бъде наранен. Тя беше една от онези, старите вампирки.. Ако тя не можеше да го защити, то кой друг?
Това я подтикна към мислите, че трябва да му каже каква е още от началото. Не искаше да има тайни помежду им, дори ако нямаха връзка. Щяха да бъдат приятели, въпреки силното желание на червенокосата да го целуне.
-Аз съм вампир, Томас..-Прошепна бавно. -И не искам да те лъжа, че съм обикновено момиче. Но няма да те нараня. Не искам да те нараня. Точно обратното.

Дали официално е било това среща?Можеше ли да го нарече така?Той си мислеше,че просто й го дължи за дето днес е негова дама,а и за това че я остави така гадно в библиотеката.Изпитваше вина и може би от два дена не можеше да заспи какво трябва.Но едва ли е от това,че не може да й отдели повече време,а искаше толкова много?Не,не мисля. "Е,аз пък мисля,мухльо!" - отбеляза нагло подсъзнанието му и дигна вежда.Бе готова за аката с думи .. неговите думи.А той рядко успяваше да спечели дуела.Но се надяваше поне някой ден да спечели битката и да му натрие носа.

Момичето,което им взе поръчката ги изпиваше с очи.Какво толкова странно имаше в това,красиво ,червенокоса и елегантно момиче да излезе на среща с такъв като него?Усети как краката й се увиха около него и той придоби още по червен цвят.Може би като този на виното,което се носеше бавно към тях от сервитьорката.Когато поръчките им дойдоха той кимна с глава в знак на благодарност и се усмихна.После внимателно върна погледа си към червенокосата.И малко преди да се обоснове с това защо са тук и , че не би искал момиче да го праща на първа среща,тя му каза какво?Че е вампир?За Бога.Ана?Прилоша му за момент,а подсъзнанието му започна да размахва бяха кърпа пред очите му е да му прави вятър,за да се смести от ситуацията.Зейниците му се разшириха,дъхът му зачести.Усмихна й се всякаш насилствено и след това издиша въздуха,който бе в дробовете му поне 1 минута.
- Ъм .. аз .. Ана .. аз ..
"Стига не бъди пъзльо,щом до сега не те е наранила значи не би го направила никога.Замисли се .. тя е вампир,но не иска да ти е господарка нито нищо.Просто приеми факта,че си влюбен в нея и  това няма да ти попречи да бъдете заедно,нали?НАЛИ,ТОМАС?" - повиши тон съзнанието му,за да го върне отново в реалността.
Отпи от чашата с вода,която беше на масата и след това не смееше да я погледне в очите.Не и след това което разбра за нея.
- Аз ... имах такова предчувствие. - отбеляза като все още не я гледаше в очите. - Знаех,че има нещо мистериозно в теб и се радвам,че ми го сподели сега .. - каза тихо като отмота краката си от нейните.
Хвана вилицата и започна да загребва от ориза си,без да му прави впечетление,че тя е тук.Но едва ли наистина бе така.Не мислеше да я поглежда докато поне тя не му нареди,а и едва ли тогава щеше да го изпълни.Тя бе чудовище..но все пак бе прекрасна.Прекрасно чудовище като онази песен,която постоянно слушаше когато се запозна с нея.Дали това бе знак,че трябваше да продължи да и вярва или да спре и всичко да приключи до тук.Но защо?Той не искаше това,а май наистина трябваше.Винаги ли трябваше да му се случват такива неща и да не попада в правилната компания и на правилното момиче?Въздъхна той от тези негови мисли.

Ана съжали , че каза истината за пръв път в своя живот. Не можеше да определи дали е разочарован, изплашен или отвратен от нея. Когато отдръпна краката си, Ана придоби уязвимо изражение на изненада, без да бъде в състояние да го прикрие. Отпи от виното и заби поглед в чинията си , без да има каквото и да е желание да опита от иначе така любимите й панирани зеленчуци.
Мълча известно време. Не искаше да го погледне, за да види някоя негативна емоция в очите му. И с право -тя си беше чудовище. Нямаше нищо на света, което може да обори този така видим и непоправим факт. Беше превърната във вампир преди векове и връщане назад нямаше.
-Е, ако.. искаш да си тръгна, можеш просто да ми кажеш. Няма да се ядосам, да направя сцена или да те нараня. -Каза тихо, облягайки се назад, готова да се изправи и да си отиде, ако Томас го поискаше. В интерес на истината рядко се съобразяваше с нещо или някого, но пък нямаше как да се натрапва на Томас. Нямаше да е етично, а Ана винаги е държала на доброто възпитание и морал.
Приглади черната си рокля , защото се беше намачкала в краищата. На лицето й стоеше каменна маска, която слагаше, когато е объркана или отхвърлена по някакъв начин. Не искаше да си признава, но погледът му или по-скоро неговата липса я накара да почувства почти физическа болка.
Погледна го за секунда, която й се стори цяла вечност и го прекъсна, преди да може да заговори, като гласът й отново беше мек.
-Знам, че е глупаво да кажа, че не съм като другите от моя вид. Глупаво ще е да се изкарвам чиста и безгрешна, но не бих посегнала на живота ти. Ти си първото човешко същество от векове, което е мило, а не арогантно в моето присъствие. Четеш, срамежлив си и .. И ми изглеждаш свестен. Може би не е правилно да те забърквам в такива неща, но ако ще те успокои.. Вампир съм от доста време и нямам проблеми с жаждата, както по-младите вампири.
Искаше да го убеждава още, да успее да си извоюва правото да общува с него.. Искаше и щеше да се опита да го направи без да му досажда или да го притиска, ако откаже. Самата тя се чувстваше като дете, което моли родителите си да му купят нещо. Не беше свикнала да се боли, а винаги действаше, за да получи. Не можеше да познае себе си, но и не искаше да размишлява над това.
Гледаше го запленено и виновно. Щеше ли да дойде момент, когато той нямаше да я гледа като чудовище? Можеше ли да види човешкото момиче в нея? Онова, което живее далеч в миналото, но намира някакво място и в бъдещето? Щеше ли да види, че сините й очи бяха точно тези очи, които тя притежаваше преди векове, а не са лукави и алчни за кръв и власт? Ана никога не е искала да притежава нещо. Никога, освен когато тъжеше, че няма семейство, с което да поговори. Близначката й -тя си имаше собствен живот. Останалите от семейството бяха мъртви, двете бяха сирачета.. Но никога не придобиха типичното за вампирите желание за власт и кръв.

Лопаше нервно с вилицата по чинията си и правеше кръгове около ориза и бамбука.Отдели пилешкото месо настрана,всякаш беше вегитарианец и отново продължи да рови в храната си.С другата си ръка караше някаква симфония от уроците си по пиано и след което се престраши да си вдигне погледа.Погледна я.Тя не бе момичето,което бе преди когато влязоха в китайския ресторант.Държеше се,все едно бе ухапана от змия.А Томас .. не искаше да е причината,червенокосата да се държи така.Не искаше да чувства вина .. никога през живота си не бе изпитвал това чувства толкова силно колкото в този момент.
Протегна ръката си и докосна нейната.Тя вдигна погледа си,а в него се четеше очакване за нещо .. нещо,което ще я накара да се почувства не толкова нищожна както в момента.Приличаше на малко момиченце,като това в последната книга,която тече.Усмихна се.
- Виж,Ана .. не харесвам тези свръхестесвени същества,не ми харесва факта,че си вампир или древен вампир .. не знам .. не мисля,че и моя работа,но не мисля да те оставя да бъдеш тъжна. - отбеляза.
"Леле,глупчо,това е нещо съвсем ново от теб,откога придоби тази смелост,че така да говориш на момичетата,знаех си,че си скрит любовник .. и едно , че си пролича,малко късно,но все пак е нещо." - отбеляза съзнанието му и се зарадва всякаш бе спечелило от тотото и се чудеше какво да прави с парите.Вървеше напред,назад издавайки някакви звучи,но накрая се спря .. загледа се в червенокосата и изчака отговора й.И двамата се надяваха да е по-различен от това,което си мислеха.
Дланите на Томас Блек се изпотиха и той започна да търка ръцете си една в друга.Не след дълго ги обърка в дънките си,с който бе .. малко неприлично,но това бе единствения вариант за в момента.Усмивката му за момент се помръчи,но побърза да я върне,за да не накара Ана да се чувства неудобно.Тропаше в крак нервно и се споглеждаше с неговото второ "аз".

Беше свела поглед и не усети кога ръката му се озова върху нейната. Изненадата я накара да вдигне поглед, търсейки в очите му отговора. Думите му я зарадваха и тя побърза да ги отметне като някакъв напредък. Имаше пълното право да не прояви разбиране към нея и да си отиде, но той избра да остане, което я накара да се почувства до някъде значима. До някъде-защото беше твърде рано да се говори за каквото и да е повече.
-Ти си направо невероятен. -Отвърна червенокосата, оставяйки за пръв път пред някого да изгрее нейната непринудена и истинска усмивка. Често се смееше на чуждите шеги от учтивост, но бе овладяла изкуството те да не го разберат. Можеше да накара всеки да повярва във всичко, без да се налага въздействие. Но тук и сега, Ана беше истинска и непринудена. Радваше се, че човек я прие в своята компания като малко момиче на подарък.
Отмести косата си на една страна, като отново впи поглед в него, по много весел и дори подканващ поглед. Все вилицата си и забоде нещо от чинията му, опитвайки буквално от "неговата паница". В миналото това би се сметнало за доста интимен жест и Ана беше наясно, че може да го постави в доста неловка ситуация.
-Имаш вкус. -Отбеляза, като отпи отново от чашата си, без да откъсва поглед от Томас. -След като сме на среща, трябва да започнем да се питаме въпроси , за да се опознаем.
Нетърпеливо се приведе напред, облягайки лакти на масата, в типично детски стил. Няколко кичура се виеха и обрамчваха лицето й. Бялата й кожа изглеждаше още по-бяла от осветлението и черната рокля.
-Вече знам, че обичаш да четеш. Искам да знам повече за всичко останало.. семейство, друго хобита, какво правиш през свободното си време, обичаш ли да готвиш.. -Спря се, накланяйки главата си на една страна. -Имаш ли време да излизаш с момичета и дали си го правил до сега..
Не се страхуваше да зададе всички въпроси, но съжали че го направи наведнъж. Осъзна колко нахално и припряно може да изглежда в неговите очи, за това побърза да добави:
-Но не си задължен да ми отговаряш на всичко, нали знаеш? Само на тези, които мислиш за безопасни.

Да,определено двамата вече бяха отгърнали на нова страница за тяхното приятелство или може би по нататък и нещо по сериозно?Усмихна се когато видя отново грейналата на лицето и усмивка.Не го правил от доста време .. освен ако изключим това,когато видя сестра си и тя му съобщи толкова много нови неща,че едвам успя да го обработи с мозъка си.Но постепенно свикна с тях,както сега му предстоеше да свикне и с нова си приятелка .. вампир?Ъм ..

Въпросите,които задаваше червенокосата валяха като летен,неочакван дъжд в малко градче,но също така го радваха .. всякаш този дъжд щеше да напои почвата и земеделието тази година да бъде на ниво.Е,не .. не,не .. не разбирайте това сравнение с нещо интимно,макар,че синеоката направи първата крачка и наборе пилешкото месо от чинията му.Това си бе чист интимен контакт,но без докосване.Бе го чел в една стара книга,която майка му ме бе дала преди да почине.
- Въпросите ти са прекалено много и аз не знам от къде да започна с всички тях,Ана .. - каза прибързано като се готвене за следващото си изречение по сценарии в ума му.

Подсъзнанието му весело се мяткаше от диван на диван и пееше весела песен.Но не отричаше,че това не го разсейваше отделно и му пречеше да се съсредоточи върху въпросите на събеседника си.Въдиша тежко,хвана чашата с водата си,отпи солидна глътка .. всякаш се намираше на официално събиране и трябваше да каже дълга и точна за мястото си реч.
- Нека започнем от семейство .. останах само със сестра си.Доста известно и доста нафукано момиче.Беше любимка на всички.Не отричам,че това ме караше да се чувствам по-добре в свои води,защото бе плюс за мен - спокойствие.Хобита .. не мисля,че се намират такива освен четенето.Но,да .. пропуснах едно.Свиря на пияно.Рядко намирам време да ходя на умори,но все пак ме кара да се чувствам щастлив. - спря за да си поеме въздух и за се сети другите въпроси,които му бе задала червенокосата. - Да готвя,не умея точно , но все за да оцелея - става. - за първи път в живота си използва дума,която бе понятна само на момичетата ..."На готините момче" - оточни съзнанието му.И определено не му харесваше.Поклати глава отрицателно. - А относно това за това дали съм имал приятелка и дали съм имал полов акт .. и за двете е да.Само , че тя се оказа вампир и се опита да ме убие.Е,това не е чак толкова важно. - засмя се иронично и махна с ръка.
Хвана вилицата и отново набоде поредната си хапка,като не изтърваше очи от нея.Какво ли си мислеше в момента - не знаеше,а това го караше да се чувства много неудобно в нейната компания.

Когато получи отговор на своите въпроси, Ана се облегна назад доволно. Обичаше да получава отговори.. Особено, когато наистина я интересуваха. Не можеше да определи както бе почувствала, когато разбра, че Томас е имал приятелка -вампир, която се е опитала да го нарани. Можеше да се закълне, че веднага почувства не само ревност, но и желание да я убие. Да нараниш човешко същество като Томас трябваше да се наказва със смърт.
Тихата музика в китайския ресторант й се стори изключително приятна и предразполагаща. Не знаеше дали тихата мелодия се вписваше с азиатските мотиви, но пък обстановката повече наподобяваше на обикновен ресторант. Дори самите готвачи приличаха на чисти американци. Ана се изправи бавно и грациозно, като токчетата я накараха да изглежда поне малко не толкова ниска. Обърна глава към Томас, като погледа й го предизвикваше по типично детския игрив начин, макар дълбоко в нея да знаеше, че копнее за повече от запознанство.
-Танцувай с мен. -Каза, като тонът й беше галещ, нежен и много тих,но беше убедена, че можеше да го прочете по устните й. Някои фрази просто се четяха, дори без да ги чуваш. Изпъна ръката си към него. На нея проблясваше красива гривна, която си беше харесала сама и пасваше именно с тази рокля. Почти незабележими по кожата й бяха останали белези от захапване от върколаци. За толкова години червенокосата беше преживяла повече, от колкото е възможно да преживеят 100 души заедно. Фините белези,които регенерирането не можеше да излекува, бяха гордост за ниското момиче. Нейното доказателство,че е боец, а не поредния вампир тийн, на когото му е писнало да си купува нови коли или да харчи пари за безполезни боклуци.
Извисена над него, тя очакваше отговора му. Къдриците падаха като червен водопад на раменете и кръста й, а черното кадифе я караше да изглежда дори още по-вталена, от колкото беше. Едва стигаше коленете и разкриваше дълги (или поне такава беше илюзията заради токчетата) крака. Изглеждаше като себе си, но ако можеше, щеше да поиска да се роди срамежлива, като него. Да бъде чиста, човешка, а не чудовище, което е убивало. Но нямаше как да върне времето назад. А и нямаше особен избор още като човек -беше превърната на сила. Но можеше да бъде своята най-добра версия, само заради него.
-Хайде, ела. -Добави, вече хващайки неговата ръка.

Какво за Бога правеше Ана?Канеше го на танци?В китайския ресторант пред всички?Не,не и отново не.Та него го бе срам да отиде и да си поръча обедното меню в столовата,а камоли да танцува пред толкова хора с момиче.Просто това си бе недопустимо,а и да си признаеше, не си падаше по танците.Винаги му обягваха.Имаше малък сблъсък с танците,когато беше на бала на сестра си,но .. от това бе трагедия.


Ръката й вече бе протегнаха към него,а в следващия момент вече усети допира на кожата й по неговия.Лицето му придоби цвят на домат и всякаш бе малко дете,което бе направило нещо нередно и в момента бе време да каже,а не искаше.
- Виж,Ана ... аз не съм добър танцьор .. - продължи той несигурно като гледаше в очите й.
Бе запомнил забележката,която му направи още на първата им среща - в библиотеката и се опитваше да действа върху нея,за да няма повече издънки.
Интересно бе,че дори и от отказа му към това да излезе да танцува с нея пред голяма алдитория все още държеше ръката й,не искаше да я пусне.Това бе първият им допир.От началото на запознанството им,де.

"О,хайде стегни се,Томас.Вместо ти да поканиш момичето на танц тя го прави и нима няма да я уважиш?Погледни се все още я гледаш в очите и държиш ръката й,и все пак отречи,че не ти хареса да си близо до нея?!" - хем ми задаваше въпрос,хем намери отговор в тях,хем бе право,а и грешеше съвсем малко.
Едно от първите неща,които бяха .. е че си личеше,че тя не го харесва като повече от приятел.Не, това бе първото нещо,което задраска от списъка си.Не го винете , да той има списък с неща,от които се впечетляват момичетата,ако искат нещо сериозно.И винаги от 60 неща,задраскваше едва 10.Въздъхна.
Какво толкова можеше да стане ако излезе?Мисли позитивно,както те бе учила майка ти на времето,Томас.Приеми танца на момичето и се постарай да дадеш повече от себе си. - говореше си той на ум.
Накрая се изправи и стисна повече ръката на червенокосата в знак,че е съгласен.Но преди да стигнат се спря,както и Ана също.Тя се обърна към него.
- И отново ти казвам,че не ме бива в танците,а не искам да те разочаровам на първата ни среща,ако мога да я нарека така. - отбеляза като все още се виждаше червенината по бузите на момчето.


Дали някога щеше да й каже какво наистина изпитваше към нея,още в мига,в който я видя.А това,че обича книги го накара още повече да се привърже към нея.Харесваше му и лошото бе,че не само като приятелка,а трябваше да свиква с този факт.

Ана виждаше, че е несигурен. Можеше да се закълне, че има поне още двадесет неща, които той предпочиташе да прави, от колкото да танцува пред всички тези хора, дошли да се насладят на азиатската кухня. Но тя нямаше да се откаже. Искаше да му покаже, че няма абсолютно нищо страшно в това да са близо един до друг и да танцуват.
Сложи едната му ръка на кръста си, а другата хвана. Приближи се до него и започна да се поклаща в такт с бавната и мелодична песен. Гледаше го в очите , като сините отблясъци преминаваха в сиви заради слабата светлина. Вниманието й беше насочено към него повече от всякога. Придвижи глава така, че да може да шепне в ухото му безпрепятствено.
-Просто се отпусни.. Почувствай музиката и забрави всички около нас. Те не са важни. Съществуваме само ние двамата. -Кадифения й глас галеше ушите му, придружен с дъхът й на череши и кокос. Не можеше да бъде определено дали идва от самата й кожа или парфюмът й създаваше сладката илюзия. Черната й рокля се спускаше до средата на бедрата, показвайки нейното стройно и фино тяло. Искаше наистина да го накара да се почувства по-добре. -Имай ми доверие, не са ти нужни никакви умения. Само да слушаш музиката..
Остави недоизречените думи да останат неизказани във въздуха. Знаеше, че не е нужно да описва повече и да дава ненужни указания. Ако той искаше да ги спази-щеше да го направи. Можеше да усети биенето на сърцето му, както и всички онези погледи, които се опитваха да анализират ситуацията. Ниско, червенокосо момиче и висок, скован от притеснение младеж. Можеше да се каже, че гледката не е от най-често срещаните, но именно това очароваше Ана. Имаше голямото желание да накара това човешко същество да се почувства добре и смяташе да направи до колкото може. А може би и отвъд нейните възможности, стига да успееше да убеди себе си, че чувствата й са породени от повече от любопитство към непознатото и новото.
Устните й почти докосваха ухото му, оставяйки малка дистанция. Дъхът й се плъзгаше и се разхождаше свободно по врата и ухото му, оставяйки само спомен след себе си. Ана беше облегнала глава на рамото му за секунда, демонстрирайки принадлежност на останалите жени в ресторанта, които очевидно също заглеждаха срамежливи момчета.

Не,не .. не трябваше да се забърква в това.Определено нямаше да й хареса,ако той започнеше да танцува в такт с музиката.Най-много да я настъпи,а червенината по бузите му да стане по - голяма. "Дръж се,Блек,да не вземеш да колабираш точно тук,пред красивото момиче!" - говореше му подсъзнанието му,като се мъчеше да хване такта на Ана и ако можеше да бъде на мое място,за да и покаже как точно се танцува.Според него,това което правеше вампирката не бе никакъв танц флиртуване.Боже .. днешната младеж!


Не сигурно настани ръката си върху кръста й.Не смееше да я докосне всякаш бе порцеланова и всеки момент щеше да се счупи.Дишаше дълбоко и усещаше дъхът й по кожата си.Нямаше да отрече , че не му харесваше.Парфюма й бе божествен.Затвори очи,за да вдиша отново аромата й.Продължаваше да се движи в такта на музиката,който се мъчеше да улови с крака.Очите му не изпускаха неините,както й бе при нея.Бяха толкова красиви,омайващи ... като дълбоко синьо море,в което всеки поет би искал да пише и,в което главния,лудо влюбен герой да се удави в тях.Позволи си да се приближи малко повече към нея,но се спря.Не беше редно.Можеше да не иска.
- Как очакваш да се отпусна,Ана .. като ни гледат толкова много очи,а аз в момента се излагам .. и то много!Не мога да танцувам .. май ще е по добре да седнем отново. - каза тихо,така че другите да не го чуят,а само червенокосата му партньорка.


Музиката свърши малко след като каза тези думи.Издиша от облекчение въздуха,който бе събрал в дробовете си и не бе пуснал на свобода.Отмести очи от нея и се обърка към хората,които продължаваха да ни гледат,а някои вече започнаха да ядат.Още по неудобно.
- Хайде да сядаме .. - подкани я,като ръката му все още стоеше на кръста й.
Усети се и я дръпна.Докосна нежно бедрото й,без да иска.. и след това погледна реакцията й.Надяваше се това да не я бе обидило.Изчерви се отново.

Неволното докосване накара Ана да се усмихне; можеше да види как лицето му се изчервява, което тя намираше за наистина очарователно. Хвана ръката му и отново я сложи на кръста си. Очите й бяха настойчиви и не търпяха възражения. Искаше да го накара да спре да се притеснява от глупавите хора, които очевидно си нямаха свой собствен живот.
-Още един танц. -Отвърна бавно, но много настойчиво. Този път прилепи тялото си дори повече към неговото, а лицата им се намираха на сантиметри едно от друго. Гледаше Томас с усмивка, докато влизаше в такт с новата , също толкова мелодична, песен. -Не се излагаш, а се притесняваш да те гледат. Но пък най-малкото, което мога да направя, за да се опитам да те накарам да видиш, че не е важно какво си мислят, е това..
Приближи се, като докосна много внимателно устните си до неговите, но без да го целува. Бавно, като лека милувка, която можеше дори да не се сметне за такава, в сравнение с всичко, което правеха хората в днешно време. Очите й бяха притворени, докато се отдалечи с една идея от лицето му.
-Хайде, на първа среща се предполага да ми дадеш поне една целувка. Не искам да си я прося. -Прошепна, докосвайки внимателно вратът му с едната ръка. Ако можеше, щеше да го притегли в целувка, но никога не би направила това, без да е напълно сигурна, че и той го иска. Най-добрия начин да го разбере, беше като го остави да поеме инициативата за първата им целувка, ако изобщо искаше нещата да отидат в тази посока. Нямаше си на идея какво си мисли, въпреки, че лесно можеше да разбере, стига да поиска.
Но тя никога нямаше да чете мислите му или да му въздейства, защото отдавна мъртвото й сърце беше намерило повод да се почувства живо и не искаше да го изгуби. Ана имаше чувства към Томас, но не знаеше какви. Любопитство? Интерес? Харесване? Или пък нещо различно от всичко това? Синеоката още не можеше да определи, но щеше да се постарае да разбере.
Ана продължаваше да се движи бавно и в такт, чакайки реакцията на своя събеседник. Можеше да изчака и вечност, което бе добър знак. Малко неща можеха да заинтригуват червенокосата и това определено влизаше в списъка още от самото начало.

Тя бе като момичето мечта.Като онези момичета,които съществуваха само в книгите и филмите.С които би искал да изживееш живота си и,разбира се, на моменти да бъде малко по-различен.Разнообразие.Всеки ден да те изненадва с нещо ново и да те прави щастлив.Да вникне в съзнанието ти,и да разбере какво мислиш .. просто да те усеща.Е,да тя бе вампир .. можеше и без това да се вживява докато бе в нейната компания.Всичко това,за четенето на мисли би го направила без проблем,но защо все още не го бе използвала върху него.Та той е едно обикновено същество.Не пие варбинка и лесно може да стане мишена за някой .. като нея.Хъм ..

Доближи устните си до неговите,а той се вкамени още повече.Не го целуна,макар и той да искаше.Какво правеше тя?Играеше ли си с него и го ползваше в момента за марионетка.Не знаеше дали е запозната с това,че той лесно се поддава на каквато и да било емоция.Бе му вродено.Измести погледа си от нея.Не,не искаше в този момент да я гледа.Щеше да се усложнят още повече нещата.Издиша отново,а след това чу въпорса й или то това не бе точно въпрос.
Отново върна погледа си на нея.Отново върху онези сини очи.Да,беше си същинска мечта.Приближи се до нея и бързо я целуна по бузата й след това отново руменината на лицето му се появи,както и онази срамежлива усмивка.
- Ето,дадох ти целувка. - отбеляза и махна ръката си от кръста на Ана. - Май наистина ще е по-добре да сядаме .. не .. не мисля,че се вписвам в това. - каза тихо и отново се огледа.
Погледа към местата им,където вечеряха и се всякаш се сви в себе си.
- Нали може? - попита като направи път на червенокосата да мине преди него.
От нея зависеше на къде щяха да отидат нещата тази вечер,защото той сам нямаше да може да овладее каквато и да било ситуация.Бе твърде трудно. "О,моля те,я се стегни .. вече си на 19,а не знаеш как да свалиш едно момиче.Срамота!" - отбеляза сърдито то и седна на един от диваните като наблюдаваше случващо се.

Искаше да седне , а тя не знаеше дали й беше достатъчно остави нещата така. Погали го леко по бузата, като за момент не казваше нищо. Искаше просто да остави лицето му срещу нейното и всичко, което да ги разделя да е няколко малки глътки въздух. Защо не искаше да е близо до нея? Дали тя не избързваше с тази така внезапна близост? Или пък просто го поставяше в ситуации, в които той не знае какво точно да направи?
-Добре..-Каза тихо, след което се отправи бавно към масата и седна, кръстосвайки крака. Много бавно отпи от чашата си, поръчайки още една. Гледаше Томас с онзи хищнически поглед, в който си личеше вампирското в нея. Искаше й се да го целуне, но нямаше тя първа да го направи. Щеше да иска от него това.. Щеше да го накара да се разчупи и да се почувства малко по-самоуверен.
-Е, какъв секс предпочиташ? -Попита непринудено, докато най-сетне опитваше панираните зеленчуци в червената си чиния. Беше му оставила няколко секунди, в които той не попадаше под нейния зорък поглед. Не искаше да го изтезава с очаквания, а просто да го постави пред нови и непознати ситуации.
-Някои предпочитат по-бързия.. Други по-бавния и чувствен секс.. -Продължи, без да го изчака да отговори. -Казват, че в много от романите има сексуални и скрити намеци.. Стига да знаеш къде точно да ги потърсиш.
Отпи от чашата си, като този път докосна почти незабележимо кракът си с неговия. Като леко погалване, което предразполагаше по-интимна обстановка между двама души, които са на среща. Целувката по бузата, която той й беше дал преди това, я бе накарала да потръпне , но до някъде да се ядоса. Искаше още от него; любопитството до къде ли можеше да доведе това я караше да се опитва да вдига нещата с нива нагоре. Не знаеше от къде бе дошло това любопитство. Такъв интерес й беше изключително чужд и непознат. Обикновено нямаше особен интерес към човешката раса като цяло. Сега обаче бе готова на всичко, за да получи повече от целувка по бузата.
В миналото, напомни си Ана, целувката по бузата е била изключително интимен жест, който се възприемал за нещо наистина сериозно. За някакъв вид обещание.. за нещо много важно. Трябваше да бъде търпелива и щеше да се опита просто да го накара да се почувства добре в кожата си.

Беше благодарен на Бога,че червенокосата се бе съгласила да седнат.Почувства огромно облекчение.Вече не бе нужно да се движи с бавни крачи и да обикаля в кръг.А и подсъзнанието му вече бе спряло да се смее.Все пак от доста време не бе танцувал с момиче.И то не какво да е момиче,а от тези,за които всеки мечтае.

"Глупако,не те разбирам .. постоянно казваш,че тя е момичето мечта както за теб така и в онези книги , които четеш,защо просто не се постараеш да дадеш нещо повече от себе си,а не почервенели бузи,и леки миловидни усмивки.Стегни се!" - викаше то и то буташе към нея.Да,наистина бе така .. искаше да има нещо повече между тях,но .. та това е повече от забавление за нея,да гледа как едно обикновено момче ще падне в нозете й.Беше прекалено дори и за него.
Ако използваше номера "Може ли да отида до тоалетна?" и да си изкаже речта там,щеше да прилича на първокласник,който иска да свали момичето на така наречения му живот.Въздъхна.

Усети крака й , докосвайки неговия.Тя вече бе на поредната чаша с вино,а той на поредната чаша с вода.Е,кажете ми това не е ли ирония на съдбата?Погледна я й се усмихна,докато тя не направи следващата си атака с въпросите си.Стига де,това бе лично!Как можеше да го пита за секса?Зейниците му се разшириха,очите му се изцъклиха,преглътна,устните му се разтвориха в изненада и замръзна.Бе като ударен с мокър парцал по главата."Хайде .. време е да кажеш нещо,ехо!" - викаше другото му аз за да го свести,но без резултат.Направя поля вода върху него и той започна да премигна.Вече бе слязъл на земята.
- Ъм .. аз .. - започна прекалено несигурно и това си пролича. - .. аз не си падам по тези разговори.Не обичам да обсъждам сексуалния си живот или всичко свързано с това. - оточни се той и взе чашата,за да отпие нова глътка.


Не му се бе случвало до сега.А и като се замислеше,само тя задаваше въпроси,а той отговаряше.Не е ли крайно време да си разменят ролите и поне той един път за тази вечер да държи контрола? "Това е моето момче!" - извика от радост подсъзнанието му.
Отбягна набързо темата за него.Трябваше да измисли нещо.Продължаваше да се оглежда в сините й очи и да вижда отражението си там.
- След като си вампир .. предполагам,че си доста опитна в каквото й да било. - каза той като за начало,но това не бе краят.Определено. - Виждам белезите по ръцете ти .. няма да питам за тях,прекалено е лично.Разбираш.. - сви рамене,защото и той бе сложил край на разговора им , който засягаше сексуалния му живот.
- Та исках да разбера нещо повече за едно време .. нещо,което те е впечетлило и сега би те впечетлило отново.Няма значение какво е,Ана .. - допълни той,хвана вилицата си набоде пилешкото месо,лапна го бързо и докато дъвчеше я гледаше и чакаше отговора й.
- Надявам се това да не е проблем .. - усмихна й се чаровно и донякъде бе горд със себе си,че за първи път от началото на запознанството им вече се опита да я заговори по нормален начин.Поздрави се.

Ако трябваше да е честна със себе си, наистина въпросите за секса бяха твърде директна атака, която не беше увенчана с успех. От друга страна , тя можеше да бъде и по-лоша, питайки го за директните неща, които той харесва в леглото. Не очакваше той да поеме инициативата и започна да премисля следващия си ход с въпроси. Тъкмо щеше да заговори, когато той изненадващо я изпревари. Спомена белезите, но изтъкна, че няма да пита за тях, което до някъде облекчи Ана. Не й се щеше да разказва за атаката на върколаците и многото ухапвания, които биха я убили, ако една вещица не бе "замразила" отровата в тялото й. На практика само на това заклинание се крепеше целият й живот. Ако тръгнеше да говори за това, трябваше да спомене как изтреби и цялата глутница, което си беше твърде кървава тема за маса. А и не искаше да разкрива лошите си периоди на този крехък етап. Можеше да го изплаши и той никога повече да не види доброто в нея. Щеше да вижда само миналото й аз.. а именно лукавото, жестоко и непоколебимо аз, което тя толкова искаше да забрави.
Темата му я изненада приятно. Обичаше да говори за миналите времена в историята, които беше видяла директно..Тези, за които тинейджърите четяха в книгите и учебниците по история.
-Любимият ми период е средновековието.. Харесвах да нося онези дълги рокли и стегнато корсети. Тогава всичко беше някак.. романтично. Разбира се, някои дами ги женеха и по сметка. -Вдигна рамене и отпи от чашата. Тогава се подвизаваше като маркиза и не се беше женила, но трагичните съдби се случваха точно пред очите й. -Тогава Рим беше толкова красив град, но пълен с измамници и глупаци. Но пък малко хора знаят, че именно в папството имаше най-много политика и разврат.
Ана се засмя леко и се облегна назад. Усети се, че говори като малко дете за някоя видео игра, която е създала толкова огромно впечатление, че не може да не бъде тема. За пръв път тя се почувства неловко. Не й се искаше да прилича на малко момиче, което не спира да говори почти през цялото време. Бързо пое нова хапка от панираните зеленчуци, като преглътна и го погледна.
-Но най-любимото ми време е когато бях човек. -Добави най-накрая, като се опита да прикрие многото болка в гласа си. Не знаеше дали е способна да говори за това време повече, от колкото вече беше казала. Спомняше си твърде малко какво е да си човек и да усещаш всичко около себе си.

Облегна се назад и зачака да започне да разказва.Очакване нещо доста интересно.Нещо,което щеше да попълни празните места в главата му онова време и да му отговори на много от въпросите,които бе задавал в час по история.Поне нямаше да се налага да остава след часовете за някоя от лекциите на господин Купър.Усмихна се и запримига.


Средновековието!Това бе един от най-хубавите периоди,за които бе чел някога.Харесваше му всичко що се случваше по онова време,но нека да изключим убийствата за дребни неща,но това всеки бе почитал закона и никой не би наранил някого.Тогава са се водели битки между двама младежи за едно момиче,а понякога бе стигало и до война.Чудеше се дали се бе случвало такова нещо и за Ана.Бе красива,очарователна и още много безброй неща и надали някой не би искал да има такава дама до себе си.Трябвало е да е бил луд.
Тогава бе и времето на великия Марко Поло,който бе тръгнал по пътя на коприната,а при завръщането си щателно описва видяното по време на пътешествието, откривайки за западния човек света на Азия и Изтока.
Изведнъж се покачват науката и технологиите и са направени повече изобретения отколкото преди хиляди години за напред.


Въздъхна.Но все още в главата му продължаваше да се намества онзи въпрос дали някой би умрял за сърцето на Ана.За сърцето на една красива вампирка.Бе чел също така,че когато се превърнеш във вампир ставаш по красив отколкото си бил.Но червенокосата и преди да е била вампир,е била прекрасна.Не мислите ли?
- Извинявай,че те питам за въпроса си,но по това време .. в средновековието имало ли е битки за сърцето ти,като е писано в книгите? - попита,защото голямото любопитство напираше в него.Искаше да знае и то много.
И чак тогава се усети,че може би .. не трябваше да започне така като бе научил преди броени секунди,че й липсва това да е човек.Съжали за предишния си въпрос и се помъчи да измисли нов.
- Забрави за онзи въпрос .. - отсече бързо той,преди тя да бе отговорила. - Малко ще захвана болната ти тема .. видях в очите ти,че ти липсва това отново да си човек и като цяло да правиш човешки неща .. - говореше тихо,с разбиране .. все едно той бе като нея,изпитваше болка заедно с червенокосата.
- Разкажи ми за този твой период.Може би за детството ти или някакъв хубав спомен от това време. - продължи да говори , но накрая спря,за да изчака отговора й.

"Томас,Томас много си глупав.Как можа да поставиш интереса си към историята пред емоциите,чувствата и скръбта на момичето.Как можа!Егоист."- мърмореше му подсъзнанието му и го биеше по главата.Навярно да му влезе мозък в главата.

Попита я дали е имало битки за нейното сърце, което я свари малко неподготвена. Ако трябваше да е честна, нямаше вампир на земята, който да не е привличащ за хората. Но червенокосата рядко претърпяваше каквито и да е авантюри през този период на своя живот. Тогава като чели бе пленена от зараждащите се нови науки, което изместваше нуждата от секс и някаква (колкото и мизерна да е) връзка. Но така или иначе нямаше шанс да обясни колко погълната беше от зараждащите се наченки на химията, защото той реши да я попита за човешкото й минало. Искаше Ана да му разкаже за живота си като човек. Поколеба се дали изобщо да го направи, все пак никой не знаеше нейната история, защото не беше решила да я сподели. Всеки, който попиташе, обикновено понасяше леден поглед и игнориране до края на вечерта, но пък искаше да опознае Томас и за това беше нужно и тя да се разкрие. Реши да му разкаже всичко; да разкрие цялото си минало.
-Родена съм много много отдавна. Дори не мога да ти кажа през коя година точно, тъй като за онова време отмерването на месеци и седмици беше ненужно. Бях най-малката от три деца. Имам и сестра близначка, а двете имахме по-голям брат. Живеехме в село. Вечер всички се събирахме край огъня и слушахме истории и легенди за боговете. Всичко беше прекрасно. Децата играеха през деня с опитомените животни, възрастните строяха и търсеха храна. -Лека усмивка пробягна по лицето й, при този така топъл спомен. -Мъжете ходеха на лов, а всички жени и момичета оставахме. Вечер всички се прибирахме и не излизахме. Чувахме, че в съседните села мъже се превръщат във вълци. Брат ми, той беше много твърдоглав. Аз и сестра ми бяхме на 7, когато той сам замина, за да провери това и след седмица върнаха тялото му при нас, цялото нахапано и надрано. По-късно, когато вече бях на 18..говореше се, че мъж е дошъл в селото.  Оказа се, че мъжът е бил един от първите превърнати от древните. Беше зажаднял за кръв и така се оказах пред него. -Млъкна за момент, отпивайки от виното си. -Пи от мен, даде ми от кръвта си на сила и после ме превърна. Уби ме и когато се събудих не можех да се позная. Алекс беше заминала, всички в селото бяха мъртви. Нямаше много на кого да се доверя след всичко случило се с мен онази вечер. И се наложи сама да се науча да оцелявам.
Погледна го за секунда, само за да се опита да прецени неговото изражение. Беше пропуснала моментите за началото на нейните опити да бъде вампир. За това, че убиваше без да го иска; за това, че понякога се случваше просто да се събуди цялата в кръв, легнала в непознат дом, пълен с трупове, които тя бе убила предния ден.
-Разбрах, че имам дарбата да присвоявам останалите дарби. Ако го поискам малко по-силно -мога дори да ги отнема от другите. -Усмихна се леко, опитвайки се да разведри атмосферата, без да показва болката и тъгата по миналото.

Май взе да се получава малко по малко да опознава събеседничката си.Започна да разказва за историята си,като започна със семейството си и завърши до нежеланото й превръщане.Томас не знаеше,че червенокосата имаше сестра близначка,което го изненада много.Дали си приличаха както и външно ката и вътрешно?Надали .. бе доказано,че един от двата близнака трябва да клони към добрата,а другия към лошата страна.Блек предполагаше,че Ана е добрата в тази ситуация,а сестра й,което име все още не знаеше,но може би по-късно от вечерта щеше да разбере е лошата.Не можеше да ги вини,ако наистина бе така както казваше тя - насилствено превръщане.Претръпна от мисълта,като си помисли какво преди това би направил един вампир.


Ставаше все по неудобно,защото Томас мълчеше и все още преосмисляше казаното от червенокосата.Погледна към часовника си.Минаваше полунощ.Времето с Ана летеше неусетно.Беше толкова развълнуван от историята й,че искаше да научи повече и повече,но нека да не прекалява за тази вечер.Може би щеше да разкаже още повече за тебе си на следващата им среща,ако въобще имаше такава.
- Това с дабрата е жестоко. - каза одобрително той.
Жалко,че никога нямаше да има такава.А и не му бе нужно.Харесваше си живота такъв какъвто е.Нормален .. може би с леко разнообразие на митични същества.Не се бе оплаквал до сега,не мислеше и да го прави.Признаваше,бе му трудно да свикне с всичко около него,изпълнено с магия.Въздъхна от мислите си и след това побърза да върне погледа си върху червенокосото момиче пред него.


Размърда се в стола си,за да се намести по удобно.Облегна лактите си на масата,все едно щеше да продължи да разпитва вампирката,но нямаше да е така.Усмихна й се.
- И аз бих искал да имам дабра,но не мисля,че ще се справя добре с нея.Даже никак .. не се вписвам почти никъде,а и това в повечето случай ме държи на разстояние от тези,които искат да ми изпият кръвта. - засмея се,но след това усмивката на лицето му замръзна и стана сериозна.
Бе забравил,че Ана бе точно като тези същества за,които говореше в момента и не би искал да я накара да се почувства неловко или пък да я обиди с нещо.
- Извинявай .. - продума тихо и наведе глава надолу,засрамен от постъпката си към червенокосата.
Едва ли отново щеше да я погледна за вечерта като си представиш,че току що говореше срещу вида й.Точно в тази ситуация се мразеше ужасно много.Бе свикнал да говори само с човешки същества,които в глава бяха вече на изчезване,но все пак и най-добрата му приятелка бе върколак.Какво да направи?Не искаше да каже това.Как да се извини?Дали му се сърдеше?Вече наистина нямаше да иска да излезе с него на среща отново,нали?Глупав,Томас.

"Така става когато не знаеш,когато да си затвориш устата,драги.А тази твоята уста,дадеш ли и начална стъпка и всичко може да обърка.Не спираш да бръщолевиш!" - май тази вечер подсъзнанието му излизаше право по всеки въпрос.Трябваше да се стегне и да не се държи като лигльо.

Усмихна се леко, като видя колко засрамен беше Томас от обидата. Тя знаеше, че той не се бе замислил , преди да се изкаже. Самият факт, че бе забравил , че тя не е човек поне за малко, всъщност облекчи Ана и тя се приведе над масата така, че всъщност лицето й се озова срещу неговото. На лицето й грееше усмивка, когато тя долепи устни на бузата му (доста близо до края на устните му) и отново си седна.
-Не се чувствай неловко, окей? И аз не харесвам видът си и никога не бих избрала да съм вампир. -Каза спокойно, пълна с положителна енергия. Може би това правеше Томас с нея? Зареждаше я положително? Караше я да забрави за всичко лошо поне за момент? Искаше тези моменти по-отчаяно, от колкото би си признала някога.
Огледа се и когато осъзна, че никой не ги гледа, Ана се наведе напред заговорнически. Отметна един къдрав кичур от лицето си и заговори тихо.
-Искаш ли да ти демонстрирам малко от дарбата си? -Без да изчака отговор, вампирката се облегна назад и огледа помещението. Дразнещата сервитьорка й се стори точната мишена. Тя тъкмо слагаше на съседна маса чаши с вино, а Ана просто си помисли "хайде, хайде.." и след секунда една от чашите просто изчезна и се появи на масата точно пред Томас. Мъжът от съседната маса започна да се сърди и да обвинява колко непохватен бил персонала, след като не можел да запомни една поръчка, а сервитьорката се кълнеше, че е взела и още една чаша, която само до преди миг е била на таблата.
Ана се подсмихна и със същото усилие накара чашата просто да се появи на бара, все едно тя наистина я беше забравила. Погледна към лампите и те просто премигнаха за секунда, а след това премести поглед върху телевизорът, който отскочи с няколко канала напред към забранените. Леката, типично детската усмивка се появи отново на лицето на червенокосата, сякаш беше просто някоя малка пакостница, която търсеше как да ядоса всички останали.
-На практика мога почти всичко. -Дообясни Ана, вече поглеждайки Томас, докато сервитьорките се опитваха да сменят канала. -Мога да задържам до 3 дарби едновременно. По-голям брой направо кара мозъкът ми да гори. Опитвала съм, но е безуспешно, без значение колко по-възрастна ставах.
Последният опит беше причинил на Ана почти постоянно главоболие (което тя не очакваше, тъй като е вампир) , което отшумя чак след 20 години. За нея си бяха просто като няколко часа, но далеч не бяха безобидни болки. Очевидно това беше лимитът на нейните сили. Разбира се, не споменаваше медальона, който проблясваше като огромно червено и бляскаво петно на врата й. Можеше много неща, но тя никога не би го използвала отново.

Май това,че бе забравил,че Ана е вампир не я притесни толкова много колкото той очакваше.Например някаква по бурна реакция или това да не му проговори до края на вечерта,а тя се изправи и го целуна по бузата.Дали му бе простила?Надяваше си.Продължаваше да бъде със забит в пода поглед.Все още изпитваше притеснение да я погледне заради думите си,които отправи по нейн адрес или по скоро по адрес на тези от нейния вид.


За да освежи обстановката,Ана му показа малка част от дарбата си.Томас се изправи от стола си и се обърна към съседната маса накъдето сочеше погледа на червенокосата.Не знаеше на какво бе способна.Остана с отворена уста,когато видя как чашата се появи пред него,а после отиде отново на бара,така че да излезе,че наистина сервитьорката е непохватна.Това беше жестоко,не,не повече от жестоко.
Изведнъж каналите на телевизора се смениха и Блек се обърна , за да види какво става.Бе на един от онези забранени канали.Започна да се смее и след като се обърна обратно към вампирката видя самодоволната й усмивка.Тя наистина бе красива.
- Крайно време е май да си тръгваме преди да си направила поредната беля,Ана .. - отбеляза Томас и махна на сервитьорката да донесе сметката им.


След като прати,подаде якето на червенокосата.Ако можеше да се нарече яке.Бе на правено от тънка материя,едва ли щеше да я пази топло.Докато излизаха от ресторанта , едри капки дъжд започнаха да мокрят земята.Ана му предложи да отидат в тях,защото живеела на близо,а и щели да се изсушат.Дълго време се чудеше дали да откаже и да си вземе такси,за да се прибере в квартирата си,но миловидния поглед на червенокосата вампирка и викането от страна на подсъзнанието му,което бе на нейна страна още щом я видя в библиотеката го разубедиха.
Докато се отиваха към дома на Ана,Томас се замисли дали след като има тази дарба може да го използва и срещу него самия.Да го накара да направи нещо,което не иска или по често срещано както и в онези филми направо да го съблече.Недопустимо,макар и докато си мислеше за това на лицето му имаше една голяма усмивка.
През целия път и двамата мълчаха и се мъчеха да се проберят с локвите,които бе образувал дъжда.И,ето,че най-накрая стигаха до дома на червенокосата.Леле!Томас не очакваше точно това.Това и бе .. чист палат.Преглътна,след като се бе спрял зад а огледа къщата и Ана му метна да продължи да вали,защото щеше намокри още повече.