Малката сладкарница

Катерина бързаше да стигне до съседния град, не само, защото там бе
така прекрасната и' двойничка, но и защото там бяха всички, за които нея я беше грижа – приятелите и', близките и', всички. Да, тя можеше да признае само и единствено пред нея,че в някои моменти, рядкост,но все пак факт, я бе грижа.Бе се качила на първия влак, който пътуваше натам, без да се замисля на каква опасност можеше да се изложи. Мисълта за Клаус я влудяваше, можеше да се раздели с живота си още в мига,в който той я зърнеше. Доста наивно от нейна страна, но точно такава беше тя – наивна, понякога дори до глупост. Мислеше се за смела и как сама може да се справи с група мъже, научила имената им преди броени минути. Тя се качи във влака, който тръгваше в полунощ, смятайки, че до сутринта вече ще е в дома си, огромно имение,което бе закупила дни преди да реши,че ще се завърне в Мистик Фолс.
Бе въздействала на двама случайни мъже да я придружат, а те разбира се, се бяха съгласили. Имаха ли избор? Вече пътуваха, а погледът и' се разхождаше из тъмнината, която бе обвила всичко наоколо. Не можеше да види нищо на повече от метър разстояние от себе си, но не я интересуваше. Вглеждаше се в малките сребристи светлинки на небето, струваха и' се толкова красиви и изящни, изпълнени с красота и надежда. Дори не питаше за времето, което остава докато стигнат до Мистик Фолс. Петрова бе унесена в собствените си мисли, които плуваха в дълбините на съзнанието и' и тя мечтаеше безмълвно. Бе си позволила отново да мечтае,дори за миг.Понякога устните и' се извиваха в неволна усмивка, останала скрита от света. Усещаше леките трусове на влака, преминаваща по релсите, но отново не обелваше нито дума. Дори не се възползваше от двамата мачовци, които кротуваха до нея.Това бе един от моментите,в които Катерина изглеждаше и се чувстваше като човек, момент, за който тя ни най-малко не съжаляваше. Бе загърбила тъмната си страна и се бе оставила онова невинно момиче да изплува на повърхността.
Изведнъж влакът спря, но тя осъзна това няколко секунди по-късно. Зачуди се каква бе причината за това и бе готова да продума нещо за пръв път през цялото пътуване. Показа глава през прозореца до себе си, но всички думи сякаш заседнаха в гърлото и'. Очите и' се спряха върху младият русокос мъж пред нея, а тя повдигна брадичката си, показвайки своето изящество и гордост. Устните и' бавно се разтвориха, а кадифеният и' глас се вряза в царуващата на своя позлатен трон тишина.
- Изглеждате зле, господине.
Сините очи на непознатия светеха в тъмнината, а погледът му бе някак омайващ, излъчващ респект и непокорство. Беше висок, с нормално телосложение и русолява коса. Видът му бе измъчен и изстрадал, накара я да се зачуди колко ли бе извървял до тук. Изтощението плъзваше по цялото му тяло, което тя проследи, докато той се качваше във влака и се настаняваше до нея. Тя се сви на мястото си и изгони от купето останалите двама глупаци,които можеха само да и' попречат да се нахрани. Изпита ужасяващо чувство за глад, щом усети миризмата на кръв.Катерина изглеждаше невинна, срамежлива и дори притеснена от присъствието му, но далеч не бе така. Невинното и плахо момиче,което бе преди секунди вече бе изчезнало и на нейно място се бе върнала истинската и' самоличност. Въпреки всички тези мисли как ще вкуси от кръвта му, тя продължаваше да придържа усмивката на красивото си лице, около което падаха няколко от буйните и' къдрици. Очите и' се разхождаха хаотично ту към непознатия странник, ту към мъжете, които стояха като наказани пред вратата на купето.
Катерина разтвори внимателно устните си, а зъбите и' пробиха кожата на немощния мъж, отпуснат в обятията и'. Кръвта му бе сладка и опияняваща, за миг Петрова се замисли дали да го остави жив, но и без това щеше да умре. При последния път, в който тя отпи от врата му мъжът издъхна в ръцете и'. Катерина захвърли тялото на пода и избърса устните си.

*След няколко часа. Мистик Фолс.

Красавицата ни вече се бе настанила в огромното си имение, бе взела душ и се бе вкарала в приличен вид, достатъчно добър, за да излезе навън. Първото място, на което Катерина искаше да отиде бе сладкарницата, най-много от това градче и' липсваше шоколадовата торта, обсипана с ядки. За нищо на света не би я заменила. Знаеше, че ако някой от братята Салваторе я видеха желанието и' за сладко щеше да се изпари, затова се надяваше да стоят послушно при малката уличница Гилбърт и да и' се правят на бавачки.
Петрова отвори вратата на сладкарницата и звънчето,закачено над вратата позвъня. Кат усети онази позната миризма на сладкиши, настани се на една маса и даде поръчката си на сервитьорът, който определено не беше за изхвърляне.

По меката кожа на българката се появиха малки тръпчинки, причинени от студенината на погледа на ново присъединилия се мъж. В главата на Катерина нахлуха хиляди спомени.Погледът и' стана повече от уплашен,обезнадежден, но не и изненадан.Петрова знаеше,че вероятността на се срещне с най-големия си враг бе огромна, неизбежна. Но не мислеше, че това ще се случи толкова скоро, едва час откакто се намираше в Мистик Фолс. Объркваше я, караше я да си задава още куп въпроси, които предизвикваха хаос в главата и'. Беше като кълбо с прежда, чийто конци се бяха отплели, а тя не можеше да ги раздели и отдели едно от друго. Първата асоциация, възникнала в главата и' бе да се опита да избяга, но това бе един отчаян опит, който нямаше да се увенчае с успех.
Катерина прехапа долната си устна съвсем несъзнателно и прибра ръката си, която се бе отпуснала на масата.
- Никлаус.
Изрече тя, а кадифените и' по цвят очи намериха неговите, които светеха като звезди в мрака, но с малката разлика, че бяха много по-красиви и изящни. Клаус внасяше страх у брюнетката, но тя никога не успяваше да пренебрегне красотата му. Тя усърдно се опитваше да спре чувството за блъсканията на полудялото и' сърце в гърдите си. Искаше да се успокои, да остави настрана всичкия страх, искаше и' се да овладее емоциите си, които умело се опитваше да прикрие. Лицето и' бе безизразно, описваше се единствено една подмолна усмивка, неразкриваща страха и'. В този момент Кат беше като заек, който бе под прицела на някой ловец.
Очите и' погледнаха към тортата и', а в съзнанието и' се рисуваше сложна картина, описваща всяка нейна мисъл. Кожата и' сякаш гореше, а кръвта по вените и' сякаш кипеше. Петрова облегна лакътя си на отворения прозорец, а пръстите и' се настаниха на алено червените и' устни, сякаш за да спрат появата на един мъчителен стон, който напираше в гърдите и'. Разбираше защо е толкова напрегната, нервна, а всяко сетиво на тялото и' усещаше как погледът на Никлаус обхождаше нагло и похотливо тялото и'. Показалецът и' се спусна по топлите и' устни, преминавайки по цялата им дължина.
- Какво те води насам, красавецо? Изкусителната двойничка и нейната кръв или носталгия?
Къдрокосата българка плавно извърна глава към него, а очите и' отново се приковаха в неговите.Самият му вид не и' вдъхваше доверие. Изглеждаше прекалено горд и дори величествен, както във времето,в което бе възникнало привличането между тях. Времето, в което тя се чувстваше като негова робиня, когато той я контролираше. Дните,в които тя успя да си навлече целият гняв на Майкълсън.

Мислите и чувствата на Катерина се сменяха толкова бързо и неусетно тъй както сезоните през годината. Спомени и думи препускаха в съзнанието и'. От празните приказки за любов, които говореше на Илайджа преди столетия до този момент, в който щом съзря погледа на древния цялото и' тяло за миг се бе вкаменило.Катерина бе късметлийка, за всички години на бягство се бе научила да контролира с огромна прецизност емоциите и чувствата си. Вярно, всички живееха в заблудата, че тя е изключила своята човечност, но това изобщо не бе така. Вероятно мислеха така просто защото тя бе себе си,онази егоистична кучка, която по един или друг начин получаваше това, което иска, но това лошо ли бе? Тази черта, този плам и хъс доближаваше двамата седящи пред масата.
До известна степен искреният смях на Петрова, породен от думите на Клаус, се разнесе в помещението и озари прекрасното и' до очарование лице.Лице, което годините не бяха успели да променят, все още върху него се рисуваше онова изящество и грация, нежност и чар.Но това не бе единственото нещо, което Катерина излъчваше. От друга страна от нея струеше сила и решителност, коварство ако щете, не би се обидила. Благодарение точно на тези си качества Петрова бе успяла да съхрани живота си цели пет века.
Момичето взе внимателно малката сребърна виличка,оставена до чинията с торта, в едната си ръка и поднесе едно парченце от съблазнителното шоколадово изкушение към устните си,а през това време не отделяше дори за секунда погледа си от красавеца пред нея.
След като Катерина преглътна плъзна бавно и старателно върха на езика си по устните и', облизвайки всяка една останала частичка шоколад по тях.
-Вкусна е,трябва да опиташ.
Сподели брюнетката и устните и' се изкривиха в доволна усмивка.Страхът у Петрова намаляваше. Не, защото Никлаус бе решил да я пощади, а може би се дължеше на факта, че колкото и голям злодей да беше и да я бе накарал да изпита истински ужас, Катерина се чувстваше сигурна в компанията му. Катерина ненавиждаше страхливците, смяташе ги за нищожества, същества, които не са способни да оцелеят на тази планета. Струва ви се странно? Да, така е. Много е възможно да се питате как е възможно това, когато някой иска да отнеме живота ти да се чувстваш напълно спокоен в неговата компания?Е, за това трябва да попитате самата мис Петрова или по-известна като Катрин Пиърс. Това име изобщо не и' се нравеше, но се налагаше да го използва.
Красавицата с интерес чу предложение на вампира.Знаеше,че няма да я изиграе. Честността за Клаус бе важна и ако не му погаждаше номера, той също нямаше да я закача. Предложението му звучеше някак налудничаво, но пък и много съблазнително.
Катерина нави една от къдриците си на единия си пръст и игриво започна да я развива и отново навива.
-Повече от добра идея,мили.
Изрече и се усмихна,поемайки още едно парченце от шоколадовата торта.

Катерина облиза бавно устни и притвори очи, наслаждавайки се напълно на невероятния вкус на шоколадовата торта, която толкова много обичаше. Сладкишите винаги са й били слабост и тя никога не оставаше без поне един шоколад в себе си. Нямаше защо да се притеснява за фигурата си, защото колкото и да се тъпчеше с въглехидрати, тя щеше да си остане все така перфектно изваяна. Поредното предимство на това да си вампир!
Брюнетката се замисли дали всъщност е способна да повярва на Клаус. Та тя не се доверяваше на абсолютно никого, така бе научена още от съвсем малка, защо да се довери на мъжът, заради когото родителите й са мъртви и същият този, заради когото прекара последните 5 века в бягство и страх? Всъщност би било адски глупаво от нейна страна да повярва на господин Майкълсън за каквото и да било.
Ако върнем времето назад с три дни и някой предскаже на Катрин, че ще дойде ден, в който с Никлаус ще стоят заедно в сладкарница и ще си разказват взаимно разни истории докато хапват торта, сякаш са близки приятели, тя би се изсмяла сякаш са й разказали най-забавния виц, който някога е чувала. Отстрани всъщност наистина изглеждаха сякаш са много добри приятели, но истината бе съвсем друга. Катерина и Никлаус приятели? Самата мисъл й се стори абсурдна и тя едва се стърпя да не се изсмее на глас, че дори посмя да си го помисли и вместо това просто поклати леко глава докато обираше с виличката си от шоколадовата глазура, която след това облиза с върха на езика си. Преди доста дълго време двамата всъщност се разбираха, докато Кат не научи за пъкления план на Клаус да изцеди и последната капка кръв, която циркулираше в тялото й.
Когато събеседникът й попита момчето, което работеше в сладкарницата дали предлагат алкохол Катерина не успя да се стърпи и се изкикоти развеселено, но след като осъзна, че е бил напълно сериозен прехапа долната си устна и сведе леко глава.
- Само една бутилка?-попита тя и повдигна вежди, обръщайки глава към хибрида, който стоеше до нея. Докато се взираше в лицето му по нейното се прокрадна лека завист. Катерина завиждаше на Клаус за силите му, за това, че всяваше страх навсякъде по света и всички трепереха пред него. Той бе на върха на хранителната верига и всеки бе напълно наясно с този факт. Навярно са се срещали и такива индивиди, които са се съмнявали в способностите му, но Катерина бе повече от сигурна, че Клаус доста бързо е успял да ги разубеди.
- Вълнуващи? О, да, определено бяха вълнуващи. Знаеш ли, докато бягах от теб всъщност имах възможността да обиколя целия свят и да видя неща, за чиито съществуване нямах ни най-малка представа.-заговори брюнетката, а умът й се върна назад във времето и спомените изплуваха в съзнанието й.
- Надявам се на теб не ти е било прекалено скучно без мен наоколо..-добави тя и се усмихна палаво. Всекиму бе известно, че Катерина Петрова си падаше по игричките, но само тези, в които тя бе победителя. Играта на котка и мишка с Клаус от една страна й се струваше доста забавна. Всеки път щом успяваше да му се изплъзне тя си представяше гнева изписан по лицето му и това й доставяше огромно удоволствие.
Момчето, на което му бе заповядано да донесе бутилка уиски от съседния магазин се върна, остави бутилката и двете чаши пред Кат и Клаус и треперейки се оттегли и застана възможно най-далеч от тях. Завист отново се прокрадна по лицето на Катрин. Чудеше се защо не може и тя да въздейства по този начин на околните и то без да полага никакви усилия. Тя също успяваше да накара враговете си да треперят от страх само при произнасянето на името й, но тя доста трябваше да поработи над репутацията си, а на Клаус му идваше отвътре.
- Знаеш ли, не мога да разбера защо все още държиш да ме накажеш за стореното от преди пет века, след като вече получи това, което желаеше толкова силно..-проговори отново Катрин и прокара пръсти през гъстата си коса в опит да оправи непокорните кичури, които й пречеха да вижда добре събеседника си.
- Защо си толкова обсебен от мен? Очевидно е, защо иначе би прекарал цели пет века в опити да ме откриеш?-каза тя, звучейки самонадеяно. Изглеждаше сериозна, но всъщност просто се шегуваше. Навярно Клаус щеше да възприеме думите й на сериозно и щеше да й се изсмее подигравателно, но тя нямаше против, всъщност се наслаждаваше на звънливия му смях. Ужасно много контрастираше на мрачната му същност, която бе изтъкана от гняв и омраза.
Катрин избута чинийката с тортата си на страна, защото имаше намерение да пийне няколко чашки уиски заедно с Никлаус.

Докато Клаус наливаше уиски в двете чаши, Катерина се замисли над думите, които той изрече преди минута. Не очакваше да чуе такова признание точно от него, но не можеше да отрече, че й хареса да го чуе. Клаус Майкълсън призна, че животът му би бил скучен без нея! Каква чест само. Ако тя не го беше срещнала преди пет века нейният живот също щеше да бъде изключително скучен. Навярно щеше да се омъжи за някакъв англичанин, да му народи деца и да попадне в капана на скучното ежедневие на обикновената съпруга и домакиня. Брюнетката се опита да си се представи по този начин, но не успя. Дори нейното богато въображение не би могло да пресъздаде подобна картина в главата й. Подсмихна се леко на себе си, но тогава мислите й поеха в друга посока. В главата й изплува един все още болезнен за нея спомен - раждането на дъщеря й и как след това веднага й я отнеха, без да й дадат възможността поне веднъж да я подържи, да я целуне и погали нежната й кожа. През всичките тези векове Катерина не спираше да търси дъщеря си, не знаеше как се казва, дали е все още жива или е водила съвсем нормален живот и е починала от старост, но въпреки това тя нямаше намерение да се отказва. Втренчена в пода, очите й започнаха да се насълзяват, но звънът при срещата на двете стъклени чаши я върна в реалността и тя успя изключително бързо да пропъди тези си спомени дълбоко в съзнанието си. Рядко й се случваше да проявява такива моменти на слабост и да го прави в присъствието на Клаус не беше най-умният й ход. Катерина не искаше никой да я вижда такава, искаше хората да я мислят за безсърдечна и безчувствена, за да не се срине репутацията й.
По устните на девойката се плъзна лека предизвикателна усмивка, с която се опита да прикрие емоциите, които се зародиха вътре в нея. Катрин беше усъвършенствала актьорските си умения и бе способна да заблуди всеки когото пожелае. Малцина бяха тези, пред когото се държеше естествено. Всеки познаваше Катрин Пиърс, онази жестока и коравосърдечна кучка, но никой не познаваше истинската Катерина Петрова. Дори най-близките й приятелки не я познаваха изцяло. С времето вампирката бе станала изключително недоверчива и винаги поставяше всичко и всички под въпрос.
Един единствен бе човекът, който бе успял да опознае Катерина, бедната българка, която напусна родния си дом и се опита да започне живота си начисто, онова невинно и добросърдечно момиче, а въпросният човек бе братът на нейното скъпо другарче, което в момента й правеше компания. Илайджа. Щом образът на вторият най-възрастен от братята Майкълсън се появи в главата й, Катерина се усмихна отново, но този път усмивката й бе приятна и нежна.
Брюнетката реши да му спести речта, че всеки на нейно място би направил всичко по силите си, за да остане жив. Не вярваше, че Клаус е очаквал да стои мирна и да не се съпротивлява. В началото всичко опираше до късмет, но с времето Катрин бе станала изключително добра в играта на криеница. Дори на самата нея й се струваше абсурдно и шанса това да се случи бе минимален, дори нулев, но тя все пак се надяваше някой ден да си сменят ролите. Макар и да не можеше да го убие все пак би искала да види онзи страх в очите му, който изпитваше тя само при мисълта за него.
- Не си ли се научил да очакваш неочакваното, особено от мен?-отвърна Катерина и отпи още една глътка от уискито, което между другото доста й хареса. Все още не беше сигурна дали идването й тука всъщност е добра идея, но вече нямаше връщане назад. Срещата й с Клаус бе неоспоримо доказателство за липсата й на късмет и можеше само да се надява, че той ще реши да я пусне да си иде, защото в момента не й хрумваше план за успешно бягство. Опитваше се да се сети за нещо, което би могло да го разсее поне за няколко секунди в случай, че нещата станат прекалено напечени.
Игривата нотка в гласа му щом я попита дали все още се страхува от него никак не й хареса, както и самият му поглед, който издаваше, че е повече от готов да промени този факт в случай, че тя отговори, че не се страхува от него.
- Може и на мен да ми е доскучало и да съм решила да дойда да си поиграя с теб..-допълни тя и се заигра с чашата си. Дали това наистина бе една от причините да се върне в Мистик Фолс? Тя самата не беше сигурна. Единственото, което знаеше бе, че се забърка в големи неприятности. Тя също познаваше Клаус до известна степен и знаеше много добре, че той не е дошъл тук само, за да си говорят. Беше намислил нещо и на българката едва ли щеше да й хареса. Нямаше представа какво е то, но нещо й подсказваше, че скоро ще научи.
- След като ти се изчерпат идеите за многобройните начини, по които да ме накараш да страдам, тогава какво? Ще ме убиеш, но какво следва след това? Ще си намериш някой друг, с когото да играеш на криеница? Опасявам се, че не би могъл да откриеш по-добър и по-интересен играч от мен, а щом противника е слаб всички знаем, че играта става прекалено проста и скучна.-проговори отново Катрин и се усмихна игриво, напълно осъзнавайки колко права бе. Клаус нямаше да я убие, поне за сега. Ако искаше да удължи живота си на Катерина щеше да й се наложи да измисли нови стратегии, с които да изненада противника си, за да задържи интереса му. Не се и съмняваше, че Клаус ще я убие щом й стане скучна, а тя не искаше това да се случи и нямаше намерението да го позволи.