Зелената поляна

Фей обичаше разходките,защото обичаше природата. Първо копнееше за нея от небесата,а след това копнееше да избяга от затвора и да бъде на свобода,за това всеки път когато имаше възможност се разхождаше. Но днес бе малко по различно,времето бе хубаво и реши да бъде на нещо като пикник. Бе взела едно оделяло и се запъти към парка.
Настани се на средата на поляната,хората си играеха покрай нея,а тя се усмихваше,защото това бе един от най-спокойните дни.
Излегна се на одеялото загледана към небето. Беше някак странно да гледаш небето от долу,а не земята. Някак и се струваше сюрреалистично.

Емет наскоро беше пристигналл в града. За сега си беше наел стая в хотел, но трябваше да измисли какво да прави с живото си бързо, защото бездействието го убиваше. Веднага щом се настани той изхвърча от хотела и се насочи към единственото място, на което мислите му можеха да се прочистят и това беше парка. Не след дълго пристигна там и след като се лута из алеите известно време, стигна до една зелена поляна. Цветът на тревата беше толкова наситен, че той забрави за какво изобщо беше дошъл тук. Седна на една пейка и се загледа в цветята пред себе си. Слънчевите лъчи се пречупваха през клоните на дърветата и се отразяваха в капките роса, образувайки нови цветове. Мъжът подпря глава на ръката си и сведе поглед надолу. Искаше му се всичко това да свърши веднъж завинаги, искаше му се да сложи край, но знаеше, че ако изключи емоциите си ще стане безчуствено чудовище, а от това се страхуваше най-много. Искаше му се да си намери приятел, който да го накара да забрави мъката, но сякаш никой не беше способен да му помогне. Когато беше станал вампир, той беше научил, че емоциите са по-силни, но никога не бе очаквал, че ще го боли толкова, когато загуби близък човек. Всяка една секунда му се струваше като цял час. За първи път от много време насам беше усетил времето.
Шумът от стъпки секна потока от мисли нахлуващ в главата му. Той инстинктивно се обърна и забеляза младо момиче, което досущ приличаше на мъртвата му приятелка. Беше удар под кръста. За секунди той се озова пред нея и плахо произнесе името на бившето си гадже:
-Ана...
- Извинете, познаваме ли се? - попита тя.
Емет се опита да запази самообладание. Как можа дори да си помисли, че е възможно да е жива. Държеше се сякаш е обсебила мислите му.
- А...извинявай...просто страшно много ми напомняш на някого - рече той и се усмихна изкуствено. - Аз съм Емет - допълни и подаде ръката си.

Джес беше решила да се разходи из парка и да прочисти мислите си, но за нещастие забеляза че всички пейки бяха заети. По ирония на съдбата на повечето от тях стояха влюбени двойки и се натискаха демонстративно. Тя ги подминаваше с погнуса и въртеше очи. Беше хладно, а вятъра раздуваше и без това късата и рокля, тя потрепери от студ. В средата на парка имаше пейка на която стоеше момче, само при това. Този факт я изненада и зарадва едновременно и тя ускори крачката си, като реши най-нагло да му се натресе. Приближи се с тихи стъпки за да не го уплаши, беше вампир, можеше да усети това. В главата и минаха хиляди мисли и сцени на това как изпива кръвта и я убива по най бруталния начин, но тя запази самообладание. Точно в този момент той се изправи и каза него, което Джес не разбра.Защо и се случваше да попада все на психясали хора, който изникваха от нищото и казваха разни неразбираеми неща. Тя въздъхна и го огледа от горе до долу със саркастичен поглед. Не подаде ръката си а направо заговори.
- Аз съм Джесика, но ми казвай Джес. И предполагам нямаш нищо против да седна тук. - тя посочи пейката и без да изчака отговора му седна, като кръстоса краката си.
Момчето я погледна объркано, свали ръката си и седна до нея.
- Сигурно си нов. Личи ти че си неориентиран. - тя се засмя и отметна косата си назад. Беше минал месец откакто се беше установила тук, но тя също все още не можеше да се приспособи. А и със всичките свръхестествени същества наоколо, кой ли щеше да успее.
- Повярвай ми избягвай самотните разходки, ако не искаш да си навлечеш неприятности или някое досадно момиче, което не спира да говори. Хайде де, кажи нещо. - тя млъкне и му даде възможност да заговори.

Момичето не пое ръкъта на Емет и това го изненада. Имаше нещо странно в нея, той все още не знаеше какво, но сякаш тя знаеше за съществуването на вампирите.
- Приятно ми е, Джес - отвърна й той и двамата се настаниха на пейката, на която до скоро той седеше. - Съмнявам се, че някой ще посмее да ми направи нещо.Но ти, защо се разхождаш сама?
Емет се засмя като се сети за нощта, в която се беше сбил с вампир докато все още бе човек, но усмивката му помръкна, когато се сети за това, как Ана го беше спасила, а после беше умряла отново, за да го спаси. - От скоро съм в града - допълни мъжът.
- Така ли? Всъщност ти личи - каза тя и се засмя леко. Беше очарователна, защо трябваше да прилича толкова много на Ана?!
- Ами ти? От колко време си тук? Сигурно от доста, щом знаеш, че не трябва да подаваш ръка на непознати...
Вампирът отклони темата и я насочи към подозренията си. Дали знаеше за свръхестествените същества или самата тя беше такова? Този въпрос се въртеше в главата му от момента, в който я беше срещнал...

Джес, се загледа в залязващото слънце и въздъхна.
- Всъщност и аз съм нова, но хората тук са доста специфични. Да вземем теб например. Вампир си, а се правиш на съвсем обикновен човек. Вие кръвопийците сте доста добри в това. - тя се засмя, бръкна в дамската си чанта и извади кутия с цигари. Взе една цигара в ръката си и го погледна. - От друга страна, аз пък мога да правя доста интересни неща. - тя щракна с пръст и цигарата мигновено се запали. Димът се разнесе наоколо, а по лицето и се появи самодоволна усмивка.
Той беше първия вампир с който разговаряше. Изглеждаше и безопасен, но дали наистина беше така. Не и пукаше особено, той беше мъж и можеха да правят къде къде по забавни неща от това да обсъждат какви са. Тя хвана ръката му и се усмихна.
- Ето хванах те, сега доволен ли си? - погледна го право в очите и го пусна моментално. - Е, така и така сме тук, разкажи ми нещо за теб.
Тя разтърка ръцете си и съжали че не се беше облякла по-дебело защото беше започнало да става доста студено.

Вещица? Тя знаеше за вампирите и изглеждаше могъща. Емет повдигна изненадано вежди и лицето му ясно изрази емоциите му.
Подухна вятър и на Джесика й стана хладно. Може да беше вампир, но все пак беше джентълмен. Свали суитчъра си и го подаде на дамата до него.
- Заповядай.
Тя го пое предпазливо, сякаш се боеше, че той ще я сграбчи и убие. Емет разбираше притесненията й, той се бе чувствал по същия начин, когато бе започнал да живее с вампири. Джес запали цигара и облаче дим се разнесе наокло.
- Може ли да взема една? - попита вампирът и посочи към кутията с цигари. Вещицата кимна и се усмихна. Подаде една цигара и Емет я издърпа. Сложи я в устата си, а след това тя мигновено пламна. Естествено, това беше дело на Джесика. Тя изумяваше мъжа с всяко едно нейно действие. Освен, че беше ужасно силна, тя беше много красива и ... секси. Вампирът не отделяше поглед от нея и скоро тя го забеляза. Обърна се към него и му се усмихна.
- Нещо интересно ли видя?
- Гледам го от известно време - отвърна той с тънка самодоволна усмивка.
- Нима, и хубаво ли е нещото?
- Нещото е някой и да всъщност...да доста е симпатично - той флиртуваше с нея напълно открито и му се искаше тя да отвърне, но той не знаеше как тя ще реагира, защото колкото и привлекателен да беше той все пак си оставеше вампир, кръвопиец и убиец.

Тя се усмихна и срамежливо зарови лицето си в суитчера който Емет и беше дал. Усети парфюма му, беше страхотен и тя можеше да стой с дни сгушена в аромата му. Не беше свикнала да и правят комплименти, или пък да флиртуват с нея. Всъщност тя избягваше контактите с мъже след всичко което и се беше случвало в живота, нещо в тях я плашеше.
- Да ти призная и от тук гледката не е лоша. - тя го погледна в очите и сложи ръка на рамото му, после се усмихна и погледна срамежливо надолу.
Каква беше тази срамежливост, тя не беше такава. Нямаше нещо което да я накара да се притесни или изчерви, а сега би се обзаложила че лицето и пламтеше. Добре че беше започнало да се стъмва иначе сигурно щеше да бъде като домат. Трябваше да се вземе в ръце и то веднага.
- А какво би направил ако това симпатично нещо или някой, направи това. - тя се приближи към него, вдигна краката си от земята и ги сложи върху неговите, след което положи глава на раменете му и се сгуши в него. - Нещо против? - тя вдигна глава и го погледна, усмихна му се с най-красивата си усмивка и нещо и подсказа, че той просто няма как да възрази.
- Освен разбира се, ако нямаш приятелка , която да изскочи от храстите и да ме набие.

Красавицата се сгуши в Емет. Той се усмихна самодоволно и я прегърна, притисна я силно до себе си.
- Не, не бих имал нищо против, но се чудя как ли ще реагира момичето, ако направя така?
Той се наведе над нея. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.Емет усети свежия й дъх в устните си и усети порив да я целуне. Меките й устни се докоснаха до неговите и се сляха в сладка целувка. Езиците им се сплетоха. Мъжът побърза да се отдръпне, защото си помисли, че действията му могат да я притеснят. Мислеше си, че тя се стряхува от това, което той е. И до някъде беше прав, но желанието й да го целуне надделя над страха й и тя го придърпа отново към себе си, когато видя, че се отдръпва.
- Предполагам, че момичето няма да възрази - каза Джес, когато двамата най-сетне се отлепиха един от друг.Този път Емет не скри усмивката си и тя озари лицето му.
- Красива си - рече едвам доловимо той. Очите му не се отделяха от нейните. Погледът й беше толкова нежен, сякаш той разкриваше цялата й душа. Красавецът хвана ръката й я погали толкова леко, че кожата й настръхна.

Когато той се наведе да я целуне незнайно защо тя цялата настръхна. Хареса и чувството на това да имаш някой до себе си. Дори този някой да беше непознато момче което беше срещнала преди колко, един час?
Поредния комплимент изглежда, че започваше да и харесва. Можеше и да свикне с това.
- Благодаря. Не ми го казват често.- тя се надигна и нежно го целуна по бузата, след което се сгуши в него.
Замисли се над това, какво ли би казал Емет ако узнаеше с какво се е занимавала преди. Едва ли той би я виждал същата. Но това му беше хубавото да отидеш в град в който никой не те познава, никой не знаеше миналото ти. Тя въздъхна и преплете пръстите си с неговите след което го целуна отново.
- И теб си те бива. - тя се засмя и се загледа в далечината.
Макар че беше вампир той си беше съвсем обикновено момче, също като нея. А тя като влюбена малка ученичка седеше с глупава усмивка на лицето сякаш току-що е открила нещо отдавна загубено. В небето се появи светкавица, последвана от силния гръмовен тътен. Джес потрепери, също като малко дете тя изпитваше ужас от гръмотевиците и дори сега когато валеше тя се сгушваше под одеялото и сякаш се криеше. Погледна го за да види реакцията му, когато той я погледна учудено.
- Амии страх ме е какво да направя. - засмя се и скри очи в ръцете си.

Емет се изненада, когато разбра, че Джес не получава комплименти често. Просто беше твърде хубава, за да се сдържиш да не й го кажеш. Няколко светкавици озариха небето, а след тях последваха и няколко гръмотевици. Вещицата потрепери и се притисна във вампира. Той я погледна, а тя също надигна глава и обясни, че изпитва страх към гръмотевични бури.
- Тогава, ще е по-добре да си вървим -предложи той и зачака отговор от страна на красавицата. Тя кимна и двамата станаха от пейката. Въпреки че беше завита със суитчъра на Емет, тя продължаваше да зъзне. Той я прегърна в опит да я стопли, макар че тялото му не беше с особено висока температура.
- Трябва да се скрием някъде - промълви тихо тя и отново се сгуши в него.
- Да, може би ще завали, а не искаме да се измокрим. А, всъщност аз нямам представа къде отиваме, няма да е зле да ми кажеш...
Емет не познаваше града, защото бе пристигнал едва вчера. Трябваше Джесика да го упъти към най-близкото заведение. Тя се замисли за секунда, а после прошушна нещо в ухото му. Той кимна и двамата се насочиха към любимият бар на вещицата.