Имение Алексеевич

Ако някой му беше казал, че ще срещне Анастасия точно тук, в това забравено от Бога градче, щеше да му се изсмее в лицето. Не, не се шегувам. Без да преувеличавам, последният човек, когото вярваше, че може да сращне бе госпожица Алексеевич. Затова едва ли би ви учудило, че скъпият ни вампир остана буквално с отворена уста, когато видя на прага на вратата именно ослепителната брюнетка.
Всеки друг на негово място би се зарадвал на подобна гледка, би бил повече от щастлив, че съдбата му се е усмихнала и му е предоставила шанса да се запознае с такава жена. Но Дийн не беше всеки. В този момент той проклинаше същата тази съдба с не особено учтиви, но красноречиви думи, ругаеше и съжаляваше за решението си да отиде на "проклетото парти". И логично би възникнал въпроса защо мъж като Уинчестър би приел толкова трагично присъствието на красавицата. Е, истината е, че Дийн и Анастасия не бяха съвсем непознати. Точно обратното, бяха стари познайници и общото им минало не носеше добри спомени на нито един от двамата. Разбира се, вампирът си спомняше със задоволство за всички пъти, когато бе успял да я вкара в леглото си. Но извън това, не я понасяше.
Общо взето срещите им се развиваха по един и същ начин - прекрасната Анастасия го вбесяваше толкова много, че неведнъж му бе идвало на ум да прекрати това мъчение като я убие. Бе напълно във възможностите му и често се изкушаваше да прониже сърцето й, но така и не се реши да го направи. Алексеевич беше една от тези жени, които просто те запленяват и то без особени усилия. Освен невероятна красота, тя притежаваше и също толкова силна харизма, която едва ли можеше да остави някой мъж равнодушен. И ако не си правеше труда да говори, за да го дразни, то компанията й щеше да е предпочитана за Дийн.
- Опасявам се, че не е. - вампирът извъртя с досада очи. - Надявам се да си готова, защото нямам намерение да те чакам да си пудриш носа. - усмихна се, макар и леко престорено, и подаде ръката си на Анастасия.

"Шега. Тъпа шега."
Да, живота наистина имаше навика да си прави глупави шеги с Дийн Уинчестър. Но този път, колкото и да му се искаше всичко това да е просто един сън, срещата му с Анастасия бе съвсем реална. Нямаше съмнение, че тя е дамата, която организаторите му бяха определили. Припомни си съдържанието на поканата, а след това погледа му премина по табелата, обозначаващата името и номера на улицата. Не остана съмнение, че се намира на правилното място, макар да му се искаше да е сбъркал.
Що за лоша шега бе това?
В интерес на истината, Дийн никога не би признал, че дълбоко в себе си се радваше, че вижда отново Анастасия. Ако и тази вечер вървяха по вече изградената традиция в отношенията им, то непременно вечерта щеше да има повече от хубав завършек за вампира. Като изключим безкрайните им караници и факта, че госпожица Алексеевич бе една от малкото жени, които оказваха такова силно влияние върху Уинчестър, той винаги бе изпитвал една странно силна симпатия към брюнетката. Разбира се, не очаквайте да си проличи по държанието му към нея. Всъщност, то доказваше единствено какъв задник можеше да бъде, когато поиска. И нека не ви учудва ако и тази вечер вербалните им нападки приемат един малко по-... физически вид. И не, този път нямам предвид секс.
Щом усети допира на кожата й, през тялото му сякаш премина електричен импулс. Вложи всички сили да не показва ни най-малко, че докосването й е предизвикало подобна реакция в тялото му и продължи уверено да върви към колата. Изобщо не се постара да се покаже като кавалер и спокойно отмина, озовавайки се на шофьорското място.
- Бих казал, че се преструваш, че не ти е приятно, че ме виждаш, миличка. - широката усмивка на Дийн не слизаше от лицето му, макар вътрешно да му се искаше да... да изчезне, да се телепортира, да пропадне в дън земя ако щете, но само да не му се налага да преживява цяла вечер в компанията на Анастасия. - Но пък предпочитам да мълчиш, не ми се слуша противния ти, писклив глас... ако това отговаря на въпроса ти.
Без повече приказки, вампирът запали двигателят на колата и се насочи към мястото, където се провеждаше въпросното парти.

Жлъчните коментари бяха застинали на езика му, готови да излетят срещу дразнещатата вампирка, но Дийн продължаваше да стиска зъби и да не позволява на нито един да излезе. Защо проявяваше това чувство на търпимост спрямо Анастасия? Отговорът беше много прост - ако наистина го очакваше цяла нощ с нея, то сега бе по-добре да пести силите си, защото доколкото я познаваше, Алексеевич щеше да се погрижи да направи живота му черен... буквално. Бе готов да прекара една забавна вечер, да се отпусне и просто да се остави на момента, но ако вампирката не смяташе да го остави намира, желанието му си оставаше обречено на провал.
Силно се съмняваше дори музиката да е в състояние да подобри атмосферата, която двамата създаваха. А тя наистина бе напрегната. Въздухът бе нажежен, за всеки страничен наблюдател би било очевидно какви чувства изпитват един към друг. Но освен омразата (ако това бе точното определение), ясно осезаема бе и страстта, която гореше и в двамата. Всеки поглед, всеки случаен допир, дори всеки коментар възбуждаше вампира и в главата му бавно започнаха да се прокрадват мисли, свързани с далеч по-забавните неща, които можеше да стори с Анастасия.
И точно тогава, без каквото и да било предупреждение, че нещо такова ще последва, Дийн хвана брадичката на брюнетката, обръщайки лицето й към неговото. В погледа й се четеше изненада. Но мислите й не описваха дори бегло това, което бе решил да направи вампира. Натисна педала на газта до долу, а заедно с това усните му се впиха в тези на Анастасия. Колата летеше с бясна скорост, докато езика му умело дразнеше нейният. И точно преди любимата му Импала да излети от пътя, изхвърлена от острия завой, в който навлизаха, Уинчестър се отдръпна и зави, увладявайки автомобила.
- Не... - поклати глава, облизвайки устните си. - Това не си струва да те търпя цяла вечер. Изглежда си изгубила тренинг през годините. В спомените ми беше една идея по-добра. - обърна се към нея и й намигна.