Пред бар "Mystic Grill"

by **Damon Salvatore** Нед Окт 21, 2012 4:30 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Ейприл Джоунсън** Сря Окт 02, 2013 6:37 pm

Беше решила да разнообрази малко ежедневието си и затова среса средно-дългата си коса и я накъдри леко. Наметна коженото си яке и излезе от къщата на родителите си като се запъти към Мистик Грил. Там щеше да влезе за първи път изцяло, но това не я притесняваше.
Мистик Грил се намираше само на пет пресечки или малко повече от дома на Ейприл, но това не й правеше впечатление. Беше свикнала с дългите разстояния, макар че това й се видя нормално дълго.
Вече беше стигнала до заведението, ако така можеше да го нарече и го огледа отвън. Сграда, боядисана в зелено ... "Нищо особено" помисли си и се усмихна съвсем леко. Застанала пред вратата и отнесла се в мислите си не видя че от вътрешната страна на заведението идва някакво момиче и когато отвори вратата, удари момичето.
- Извинете!- извини се блондинката и погледна към момичето.- Може да ви извикам такси и да ви закара до болницата?- предложи г-ца Джоунсън и лека усмивка се прокрадна на лицето й.

by **Stephanie Williams** Сря Окт 02, 2013 9:15 pm

Какъв прекрасен ден! Подухваше лек студен ветрец, слънцето ту се криеше, ту се показваше измежду появилите се облаци на небето и всеки бързаше да се срещне с приятели, за да поразпусне насъбралото се напрежение от седмицата. Аз не оставах по назад. Настаних се на едно от местата на бара в Мистик Грил и си взех едно питие, докато чаках хората с които се разбрах, да дойдат.
Едно.. второ… и чак след третото питие получих смс, че няма да дойдат. Ама че и с несериозни хора излизам! Нямаше да им се размине така лесно, че ми извъртяха такъв номер днес. Седях си тук сама като първата глупачка да ги чакам, а накрая се отказаха. Врътнах раздразнено очи, докато прибирах телефона си. Оправих сметката си и след около десетина минути се затътрих към изхода. Имах цял ден и никаква идея какво да правя. Може би да пообиколя малко насам натам, да се разходя наоколо и може пък да ми хрумне нещо.
Стигнах до вратата и тъкмо да посегна към дръжката, тя сама се отвори и се блъснах в нея. Инстинктивно вдигнах едната си ръка към главата и потрих удареното място. Не че ме заболя или пък усетих нещо, просто стар навик, а навиците умират трудно. Погледнах невярващо към момичето което стоеше срещу мен. В първия момент реших да си изкарам яда върху нея, но размислих, въпреки че раздразнението ми все още не бе минало.
-Такси ли? Нямам нужда от такси. И още по малко да ходя в болницата! – свалих бързо ръката си, щом се усетих, че все още разтривам челото си. – А вие по-добре внимавайте повече следващия път. Някой може наистина да се нарани и то сериозно.

by **Ейприл Джоунсън** Чет Окт 03, 2013 11:50 am

Усмивката от лицето на Ейприл изчезна секунди по-късно. Беше се извинила на вампир, според митологията на вечния си враг, но явно човешките й инстинкти си бяха по-силни от вълчите и можеше да ги пребори.
Непознатата даде съвет на Ейприл да внимава повече, защото човек може да се нарани така. Но ако ставаше на въпрос за хора, те сигурно се брояха на пръсти, защото градът беше препълнен със свръхестествени същества.
- Не знаех, че на вампирите им пука, че някой може да бъде наранен или нещо подобно.- Ейприл процеди през зъби незнайно защо. Може би защото се чувстваше застрашена и не знаеше как да реагира. Всичко в живота й беше меко казано цяла какафония, която не знаеше как да оправи, а имаше още толкова много въпроси на които още не бе получила отговор. Реагирала над това, което бе казала по рано се намръщи и подаде ръката си.
- Още не мога да сдържам напълно вълка.- каза, макар че знаеше че ако говори с ловец ще бъде убита на секундата.
Ейприл се огледа внимателно и след като не забеляза наближаваща опасност си отдъхна и се успокои поне малко.

by **Stephanie Williams** Съб Окт 12, 2013 12:48 pm

Отместихме се малко по в страни от вратата, за да не пречим на влизащите и излизащите и най-вече, за да не ме халосат още веднъж с нея. Честно, усещането не е никак приятно! Думите на русокоската пред мен ме изтръгнаха от разбърканите ми мисли и насочих вниманието си отново към нея.
-Ами да, на някои от нас ни пука колкото и да не ти се вярва. –усмихнах се вяло.
За тези пет години прекарани като вампир научих много неща. Едното от тях беше, че повечето като мен не дават и пет пари за останалите, но не всички бяхме такива и ми беше втръснало да слушам как всички сме били еднакви. Просто на останалите им е по-лесно да препишат всички лизни и нещастия на нас, а това не е никак честно! Вгледах се по внимателно в момичето пред мен и чак сега осъзнах какво беше тя… върколак. И днес ако не беше щастливия ми де – вързаха ми тенекия, цапардосаха ме с вратата, сблъсках се с върколак. Зачудих се какво ли да очаквам след това.
-Освен с вратите ще е по-добре да внимаваш и какви ги говориш и какво споделяш с хората. Няма да е никак безопасно ако неправилните хора те чуят. - откровеността й ме изненада.
Да удари ме (за което и аз имах малко вина), също така е и едно от съществата с който не исках да имам каквито и да било взаимоотношения, но ако продължаваше така щеше да се забърка в големи каши и да й се случи нещо. А някак си тази мисъл не ми допадна особено. Макар и вълк беше симпатична.

by **Ейприл Джоунсън** Съб Окт 12, 2013 1:34 pm

Ейприл изучаваше движенията на момичето срещу нея и се чудеше как е възможно да има и вампири на които да им пука за нещо ... изобщо. Блондинката гледаше събеседничката си вампир с леко наклонена глава настрани. Това й беше станало навик от както беше станала вълк.
Вампирката й изглеждаше свястна и ако Ейприл не бе с тези вълчи инстинкти, които искаха да я убият вампирката пред всички можеше и да се държи и по-мило.
- Ейприл Джоунсън.- каза блондинката след като й беше прочетено едва ли не конско за това че трябва да внимава освен с вратите, така и хората с които говореше. Да тя го знаеше, но просто трябваше да се заяде. Ейприл подаде ръката си и се усмихна приятелски, борейки се с вълка вътре в себе си, който й нашепваше да убие вампира. Да можеше да спре това чувство.
Явно вампирката се беше объркала, защото погледна към блондинката леко странно и колебливо. Това беше разбираемо, защото не можеше човек така да си мени настроенията постоянно.

by **Stephanie Williams** Съб Окт 12, 2013 4:27 pm

Това момиче определено бе едно от най-шантавите и странни които съм срещала. А съм срещала всякакви хора. В единия момент ръмжи срещу мен, буквално, а в следващия ми подава ръка, за да се запознаем. Присвих леко очи и гледах ту протегната й ръка ту лицето й малко объркано и подозрително. Или нещо ме будалкаше или си се държеше така странно по принцип.
-Стефани. – казах накрая и протегнах и моята ръка.
Това сигурно беше най-бързото здрависване някога. Въпреки милото и изражение, долавях в очите й долавях нещо зловещо, заплашително и то определено бе насочено към мен. Е или поне към вампирската част от мен, което си беше достатъчно добра причина, за да стоя на страна. Но пък не ми се вярваше да ме нападне насред улицата в града, пък и ми беше интересно да опозная някой с вълчи гени.
-Та … Ейприл искаш ли да се поразходим? Или да седнем в бара да поговорим ? – предложих и бях съвсем подготвена да ми откаже.
Все пак двете ни раси меко казано се ненавиждаха от векове, даже от както съществуват, но вярвам че може да съществува поне нещо наподобяващо на …. разбирателство между някои от нас.

by **Ейприл Джоунсън** Съб Окт 12, 2013 4:52 pm

Ейприл се засмя при обърканото изражение на събеседничката си, която се казваше Стефани. Името й беше интересно,а и не го беше срещала често.
Определено борбата с вълка в Ейп и странното й държание бяха или наплашили или леко ошашавили Стефани, но вместо вампирката да избяга тя покани Ейприл или да седнат и да си поговорят в бара или да се поразходят. Сега беше време на Ейприл да бъде леко объркана, но накрая кимна.
- Да се поразходим ми звучи по-добре.- отвърна блондинката и лека усмивка се появи на лицето й. Не искаше или поне се опитваше да не изпада в конфликти с вампирите.
Двете момичета се отправиха към барчето и Ейприл си поръча мокачино.
- Та от кога си вампир?- реши да попита блондинката събеседничката си заради любопитството надделяващо в нея.
- От хора ли пиеш кръв или от животни или използваш банки?- поредния въпрос зададен от Ейприл.

by **Stephanie Williams** Нед Окт 13, 2013 5:26 pm

Все пак Ейприл не избяга и прие предложението ми. Настанихме се и аз си поръчах само чаша портокалов сок. Предпочитах ягодов, но имайки в предвид с кой или по точно с какво бях в компания щеше да е по-добре напитката ми да не е червеникава. Тъкмо щях да отговоря на първия въпрос който ми бе зададен, но веднага след него се появи още ден. Подсмихнах се леко и отпих от сока си щом се озова пред мен.
-От скоро … - казах обмисляйки внимателно отговора си. Реших че ще е по-безопасно за самата мен ако бъда малко по стеснителна в споделянето. И това ми напомни за нещо което беше казала девойката с мокачиното до мен. - … и аз също не се справям особено добре със сдържането на вампирската част от мен.А има и моменти в които просто се отказвам да я контролирам. – което не звучеше особено добре. Особено за хората.
- Мога да ти покажа ако си чак толкова любопитна. – пошегувах се с Ейприл, която май не го прие особено добре и физиономията появила се на лицето й ме развесели. Подсмихнах се и продължих. – Зависи в какво настроение съм и колко съм гладна. Избягвам банките, престоялата кръв не ми е по вкуса, а пък и животинската не ме привлича особено. – повдигнах леко рамене и отпих от сока си. Едвам се сдържах да не се засмея. – Какво още искаш да знаеш?

by **Ейприл Джоунсън** Нед Окт 13, 2013 5:36 pm

Събеседничката на Ейприл беше вампир от скоро и точно тези бяха най-проблемите, но блондинката не можеше да я съди, защото и хмм... Ами и тя беше върколак от скоро. На вампирката определено й беше забавно да се шегува с природата си, но на Ейп не й беше чак толкова забавно.
Както Ейприл, така и Стефани не можеше да се контролира кой знае колко и понякога просто "има и моменти в които просто се отказвам да я контролирам". Беше казала вампирката.
- Не искам да ми показваш, защото не искам поредната жертва и да съм свидетел, защото после ще се наложи да те убия.- каза Ейприл и погледна Стефани, която не беше особено очарована от думите на блондинката.
- Та какво още би ми казала за вашия вид?- попита блондинката събеседничката си.

by **Stephanie Williams** Нед Окт 13, 2013 7:10 pm

После щяло да се наложи да ме убие? До определено приемаше шегите на вътре. Завъртях досадно очи и съвсем умишлено се направих на неразбрала. Това момиче трябваше да се научи да се отпуска малко повече. Хванах един кичур коса и започнах да го навивам около пръста си. Също стар навик който едва ли щях някога да забравя.
-Като за начало повечето от нас говорят много прибързано и сме много импулсивни. Но като се замисля много хора говоря преди да са обмислили думите си, нали? – Отпих от портокаловия си сок, който доста бързо намаляваше.
Нямах си и на идея каква реакция да очаквам от русокоската. Досега само веднъж се бях сблъсквала с тези от нейната раса и спомените не бяха никак приятни. Даже бих казала едни от най-ужасните в живота ми. Разтръсках леко глава, за да прогоня тези адски неприятни и потискащи спомени на далеч. Настаних се по-удобно в стола и се завъртях малко така че да наблюдавам Ейприл по лесно.
-Стига толкова приказки за мен. Разкажи ми за себе си. От кога си върколак? – полюбопитствах и аз. Сега беше мой ред да задавам въпросите. – Това всъщност се предава един вид по наследство или се лъжа ?

by **Ейприл Джоунсън** Пон Окт 14, 2013 11:30 am

Ейприл изслуша внимателно събеседничката си и след беседата й за това, че и хората говорят преди да обмислят нещо и беше права. Стефани отпи от сока си и сега беше нейн ред да пита блондинката за това от кога е върколак и как е станал.
Спомените от онази нощ нахлуха като цунами в мислите на Ейприл и реши да спести цялата история на съвсем кратки частици.
- Върколак съм от скоро ... Доста скоро при това. Проклятието на върколака се предава по наследство, но също така човек може да стане върколак ако бъде ухапан от такъв, но има и други митове, но за сега реалните са два. Този, че се раждаш такъв и този с ухапването. Аз бях ухапана.- каза блондинката на един дъх и погледна събеседничката си. Явно някои неща не й се изясняваха толкова лесно, но и Ейп бе все още нова в цялото това нещо.
- Митът за среброто не знам колко е истински, но за вълчето биле и доста точен.- започна Ейприл и замлъкна.
- А нещата с върбинката вероятно са истина за вас? И как излизате на светлина?-започна с нови въпроси блондинката.

by Sponsored content

Пред бар "Mystic Grill"

Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"

Re: Пред бар "Mystic Grill"