Пътеката която водеше до хотела.

by **Керълайн Форбс.** Сря Окт 31, 2012 2:43 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **.dianna winchester ▲** Сря Окт 31, 2012 7:07 pm

И ето че партито за Хелоуин започна .. но Катрин все още я нямаше или беше някъде тук .. Трябваше просто да намеря пътя към къщата а това си беше сложна задачка .. Нямах си и на идея къде вярва а и тук беше пълно със свръхестетсвени същества .. тази вечер не бях просто човек .. бях се превърнала в истински ловец .. никой не подозираше за плановете ми .. и трябваше да си останат тайна .. през лабиринта минах без проблем .. макар и със леко мамене от моя страна но .. това е отделен въпрос..
Видях една пътека и тъй като беше единственото нормално нещо тръгнах по нея.Имаше много завои .. много неравенства а аз .. със тези високи токчета ... Започна да захладнява .. а аз с това тоалетче ... хмм .. Имаше голямо дърво пред мен .. загледах се в клоните му .. Изглеждаше тъжно ..
“Ъъъ .. добре това беше странно “ помислих си .. как така едно дърво ще изглежда тъжно ?Но истината беше че изглеждаше наистина тъжно ... Беше странно .. много странно.Погледах в основата му и видях .. цветя .. толкова краси цвета .. трябваше да ги помириша нямаше да мога да устоя .. тръгнах към тях.Наведох се и откъснах едно .. но в момента във който коренчето се откъсна от земята от цветето започна да изниква прашец.. толкова много прашец .. започнах да кашлям .. пречерня ми пред очите .. и изведнъж .. всичко потъна в мрак ..
---------------------------------------------------------------------------------------------
Силна светлина ме прободе в очите .. какво за Бога ставаше тук ... отворих само едното си око и едва не изпищях от ужас.Над мен се беше надвесло едно малко момиченце на около 6-7 годинки.Но никога не се знаеше можеше да бъде демон или нещо друго .. Прилипих се до дървото ..
-Коя си ти ?-попитах и без да се замислям извадих един нож и го насочих срещу нея.

by **Ана Елизабет Бел** Сря Окт 31, 2012 7:37 pm

Разхождах се из гората сама.Не ме беше страх..Все пак сестра ми беше вампир,а и не ме беше особено страх...Вървях из гората сама.Стигнах една пътека и реших да я проследя.Щях да видя на къде води.Нямах никаква идея на къде съм тръгнала,но бях облечена с една много красива рокля и маска-нали беше Хелоуин...Роклята беше оранжева и на мен наистина много ми харесваше.Маската ми подчертаваше красивите ми очи.
Продължавах да ходя,докато не стигнах една проснала се на земята русокоска."Боже!Тя пияна ли е или мъртва?А може би надрусана..."-мислите ми бяха прекъснати,тъй като момичето скочи изведнъж и извади нож.Разбира се това по никакъв начин не ме учуди. Запазих хладнокръвие и присвих очи.
-Хей!По-спокойно!Няма да те изям!
Приближих се много бавно и когато бях достатъчно близо с рязко движение грабнах ножа от ръцете й. Сестра ми ме бе научила да се самозащитавам.Завъртях го в ръцете си и го метнах на земята.След това махнах маската си и я размахах във въздуха.
-Ето виждаш ли?Няма страшно!А ти си страхливка щом заплашваш шест годишно дете с нож!Не е нормално,знаеш ли?
Продължавах да говоря и да говоря...Бях доста умна за възрастта си с което се гордеех много..Четях гладко и дори бях прочела много книги!По едно време млъкнах и я загледах продължително.

by **.cathalina boticheli** Чет Ное 01, 2012 2:15 pm

Ох, ужас закъснявах.
Тъй като изглежда с Диана бяхме останали сами за партито по случей празника бяхме решили да отидем заедно, но аз си мислех, че ще имам достатъчно време да избера подходяща рокля, но ми беше толкова трудно, а това отне часове. Защо времето не минаваше така както се точеше през часовете ми в училище когато бях малка.
Не!
Никаква ирония. Нямах време за това. Най- накрая намерих рокля която да се съчетава добре с маската ми. А какво представляваше маската ми? Беш от онези класически, черни малки посребрени с кристали на прах, която покриваше половината ми лице. Завързваше се за главата ми с една копринена панделка. А, роклята? Тя беше направена от ефирна, черна дантела. Нагоре беше с тънки презрамки, а кръста ми беше обхванат от коланче във формята на панделка, посребрено като маската. Стигаше някаде посредата на бедрото ми, оскъдна, но някак си по свой начин феерична.
Сега идваше трудната част. Прическата. С пресата изправих косата си и просто сложих една черна фибичка с мънисто, колкото да е придържа да не ми пречи в очите. Сложих съвсем малко черен молив и сиви сенки колкото да подчертаят очите ми и се заглядах в собственото си отряжение. Изглеждах сравнително добре. Набутах в малката си черна, кожена чантичка, черен молив, спирала, портмоне и телефон. Грябнах от масата ключовете за колата и на излизане грабнах черните, обувки на висок ток. Влязох в колата, запалих и след секунди потеглих. Докато пътувах слушах някаква депресираща музика. Погледнах объркано към часовника и се изплаших при вида на цифрите. Не можеше да е толкова късно нали!? Всъщност наистина не беше, бях закъсняла само с около 10 минути, но все пак наистина не исках да я карам да чака сама затова натиснах педала и със звездно закъснение пристигнах.
Както се бяхме оговорили Диана ме чакаше на алеята и говореше с някакво малко момиченце.
Уф.
Мразех деца и винаги съм мразела, толкова..ох надути. Да това беше думата. Както и да е нямах време да мисля за това жалко същество на природата. Майнах на Диана и и се усмихнах.

by **.dianna winchester ▲** Чет Ное 01, 2012 4:23 pm

Малкото момиченце започна да ми се прави на отворено .. каза ми че няма да ме яде и такива подобни.. охх толкова много мразех деца .. никога нямаше да имам дете.Това си го обещах още преди много години.
Беше унизително да даваш всичко само за да предпазиш нещо което обичаш.Мразех и обичта .. защото беше само болка .. мразех още толкова много неща ..
За това си ми беше най-добре сама.. без никой .Сама взимам решенията според това както ми изнася на мен.
Изправих се за да взема ножа си и в този момент видях Катрин.Най-сетне реши да дойде.Бога ми не трябваше да вижда ножа.Не трябваше да разбира че днес вместо на парти бях дошла на лов,защото иначе щеше да ме издаде на събратята си.И щеше да стане меле .. а аз наистина не исках това.
-Добре ;... момиченце благодаря ти .. за ъъ .. посещението сега може ли да ни оставиш ?
И незнайно как малкото момиченце ме послуша.Тръгна си точно преди Катрин да дойде.Когато тя се приближи си разменихме целувки по бузите и я огледах.Наистина не можех да отрека че беше много красива.Такава красота .. жалко че до края на вечерта може би щеше да бъде изгубена за винаги.
-Погледни се Кат .. колко си красива .. внивай да не те открадне някой че тогава какво ще правя без теб ?
Усмихнах се.От части наистина ми беше станала много добра приятелка но винаги щях да помня думите “Те са убийци,Диана и ако не ги убиеш първа те ще те убият.“
Беше гадно но беше истина.
-Е .. ще влизаме ли ?
Подканих я и се запътихме към хотела.

by Sponsored content

Пътеката която водеше до хотела.

Пътеката която водеше до хотела.

Re: Пътеката която водеше до хотела.

Re: Пътеката която водеше до хотела.

Аа

Re: Пътеката която водеше до хотела.

Re: Пътеката която водеше до хотела.