Франция,Сен Тропе,2000 г.

by **Alex.** Вто Окт 30, 2012 4:18 pm

Времето бе превъзходно. Е,за Мери времето винаги бе хубаво и да валеше и да грееше слънце. Само за другите около нея винаги беше проблемно. Точно това не им харесваше на хората,през целия си живот се оплакваха от всичко около тях и точно когато дойдеше време Мери да ги дари със своята смъртоносна прегръдка те започваха изведнъж да оценяват всичко. Тя от съвсем скоро бе слязла отново при хората ,бе чула ,че Мел също се е върнала и нямаше търпения да се видят. Животът й не бе толкова колоритен без нея.
- Мери,хайде! - повика я сестра й. По-точно доведена. Бе намерила приятно семейство на земята в което да с което да се размотава. Е,както виждате Мери винаги бе обичала да разнообразява живота си и да се забавлява с всички около нея. Днес се бе издокарала изънредно красиво - косите й бяха на малки "вафлички" както ги наричаха днешните момичета. За нея си беше къдраво.. странно къдраво,но къдраво. Днешните момичета й бяха изключително интересни - използваха косите си като чадър ,правейки ги по-дълги с 15 сантиметра по-нагоре. А да не говорим за поведението им - всичките бяха фалшиви до една.. Ако все още имаше Господ,защото мери не бе много сигурна в това,определено той щеше да е прекалено разочарован от "прекрасните си творения". Мери можеше да е смъртта,но знаеше цената на живота,цената на любовта и на изкушението. Бе напуснала земята преди време именно защото се бе опарила от тези чувства и за това сега щеше да я кара възможно най-леко.
- Идвам де.. - каза с меден тон Мер и слезе по стълбите сгушвайки се в огромното си палто. в градът си бе студено,вече бе зима,но там където отиваха щеше да е постоянно лято. Семейството й бе богато и можеше да си го позволи. Анхела ,сестра й бе доста по-набита от пръв поглед. По-скромна,по-мила. Съгласяваща се с всичко. Мер бе шумна,весела,пряма и дръзка. Все ги питаха как е възможно да имат нещо общо. Когато се качиха в самолета Мер седна до едно много привлекателно и някак познато момче. Обърна му внимание само първите няколко 10 секунди,а след това се зачете в една от любимите си книги на Стивън Кинг. Този човек за нея бе истински гении. Познаваше я повече от всеки друг без дори да го осъзнава. През останала част от полета с момчето си разменяха единствено сладки и милички погледи. Толкова й беше познат.. и определено не беше човек.
Щом пристигнаха в Сен Тропе,Мери веднага си разопакова багажа и още преди майка й да бе казала "Добре дошли в Сен Тропе" тя вече бе облякла един черен изрязан и стилен бански и бе сложила една шапка на главата си от която висяха краищата на една копринена панделка. Щом отиде на плажа и си запази шезлонг забеляза момчето на бара. Онова момче с което бе пътувала.. помъчи се отново да си спомни кой бе той и .. най-накрая успя. Михайл. От плът и кръв. Изгората на Мел. Или по-точно бившата изгора. Не знаеше. Запъти се към него и щом видя,че все още не си бе поръчал нищо седна до него и свали шапката си.
- Барман,дайте му най-доброто от колекцията за моя сметка. - след това се усмихна чаровно и погледна към Михайл. - Съжалявам,мисля,че не бе много дружелюбно от моя страна да не ви се представя в самолета. Мери Деваро. - след това подаде ръката си към него. Беше пряма както обикновено. - Не е нужно да казвате името си.. мисля ,че мога да го позная ако ми позволите? - след това се направи на леко замислена,прехапа устна и отново се усмихна - Михайл?

by **Михайл** Вто Окт 30, 2012 4:49 pm

Майк слезе от таксито тръгвайки към летището.Не му харесваше това прехвърляне,но бе крайно време да се поразходи по нормалният за хората начин.
Бе преметнал войнишкият сак през рамото си и нахлупил шапката над очите си.
Облечен в типичният войнишки стил,който след войната в Казахстан му бе останал навик,той минаваше без проблем между хората.
Все още се подсмихваше,когато чуеше някоя възрастна жена да ахне при вида му или,когато младите момичета го изпиваха с поглед.Дори и да бе ангел той все пак бе мъж.И това някак си го ласкаеше и галеше егото му,което и без друго не бе особено малко.
Докато вървеше мъжът забелязваше много същества различни от хората.Косъмчетата на врата му настръхваха когато усетеше демони.А под демони не разбирайте само онези зли тъмни сенки,доста често това включва и конниците,а също и греховете.
При мисълта за греховете Михайл затвори очи и болезнена въздишка се откъсна от гърдите му.Мелани.
Оставаха още няколко години докато изтечеше присъдата им.Тежката присъда за която тя не знаеше.Не...Тя си мислеше,че Отецът е стоварил гнева си за деянието им само върху нея,но не бе така.
Падането и броденето биха били достатъчно болезнени и без да се налага да вижда Мелани на всякъде,но тя да бъде сляпа за него...А най-лошото бе,когато чуваше.Чуваше мислите й,думите й..Чуваше името си и виждаше въпросителните изписани в очите й,но все пак тя не можеше да го види.А той виждаше.Виждаше всичко.Мъжете и жените,който се изправяха по пътя й.Виждаше как душата й се отдава на плътските удоволствия..А това го накара да последва примера й.Няколко века след като видя раздора който тя сееше,той също се отдаде на плътски удоволствия.
Естествено никога не изпита изпепеляваща страст,но и никога не би се оплакал от чувството на освобождаването.
Мислите му се точеха още известно време докато не мина проверките .
Когато се качи в самолета и зае мястото си той затвори очи наслаждавайки се на спокойствието.Нямаше вампири,демони,върколаци...Нямаше нищо друго освен хора.Хора с проблеми."Как ли е дъщеря ми?"; "Дали Ерик ще ми се обади?";"Трябваше да отида до тоалетната в къщи,защо никога не слушам майка си..."..Да ххората и техните проблеми.
Майк се усмихна и тъкмо мислеше как ще поспи докато се нижеха часовете до кацането в Сен Тропе,когато косъмчетата на врата му настръхнаха,а енергията му се разля от ръцете му сякаш по целият самолет.До него се настани момиче.
Конник.Русокосо и наистина красиво създание,приятелка на Мелани.Бе я виждал с нея.Естествено.Ръцете му се свиха в юмруци,а очите му трепнаха към нея за секунда.
"Отпусни се човече"-сякаш нареди едно гласче в мозъкът му.Той си пое въздух и я погледна отново,тя отвърна,но за кратко,след което се зачете в някаква книга.
По време на полета двамата си разменяха погледи и сладки усмивки,но нищо повече.
След кацането им двамата се разделиха без да си кажат и дума,но нещо в Майк му нашепваше,че това не е последната им среща.
Преди да се отправи към хотела си Михайл мина през агенция за коли и мотори под наем. Наем един черен Ямаха Р1 от специалната колекци.Една част от него се замисли да купи този мотор.И може би точно това щеше да стори.
Благодарение на прекрасният мотор стигна до хотела бързо.
Нещата на рецепцията бяха уредени бързо,а разопаковането на багажа му,който се състоеше от няколко блузи и дънки.Анцуг,къси панталонки,дезедорант и четка за зъби.Общо взето нищо...
Мъжът се преоблече бързо.Обу само едни черни къси панталонки и си сложи очила.Пъхна портфейла си в задния джоб и слезе на бара до хотела.
Миг преди да си поръча чаша уиски чу глас на момиче...
Конник.Подсмихна се и се обърна по посока на гласа й,а очите му пламнаха.Тя заговори бързо и това го накара да й обърне повече внимание от колкото би й обърнал принципно.
Мери.Да това беше името й.И тя очевидно знаеше неговото.Той пое малката й ръка в своята и се усмихна.
-Радвам се,че съм толкова известен.

Франция,Сен Тропе,2000 г.

Франция,Сен Тропе,2000 г.

Re: Франция,Сен Тропе,2000 г.