В дома на Донован преди месец

Постепенно Мат трябваше да свиква със самотата,която му предстоеше от тук нататък.Откакто сестра му беше убита мина доста време,също така и от изпращането й от другата страна.Но все още в главата на Донован беше като вчера.Помнеше всяко едно свое действие какво и последните думи , които каза на Вики.
Телевизора беше пуснат.Пердетата бяха леко открехнати,така че да може уличната светлина макари малко да влиза в дома на Мат.Беше толкова тихо по улиците.Прозореца от другата стая се отвори .. вятъра беше се усилил всякаш предсказваше,че нещо ще се случи.Мат се чувстваше като във филм на ужасите.Липсваше само главния герои-някое свръхестествено същество,което ще го убие.Да,на моменти може би филмите му бяха в излишък,но кой можеше да го съди точно сега?Тъкмо когато седна на канапето обратно се чу лопане по вратата.Зейнизите му се разшириха.Погледна към часовника,минаваше дванадесет и половина вечерта.С бавни крачки тръгна към вратата и когато я отвори видя фигура и изображение,което си мислеше,че в онзи ден заедно с Елена,Джеръми и всички други погребаха под плочата "Джена Самърс".Реалност или не .. това наистина беше тя.
- Ти не беше ли мъртва .. или ... - не можа да каже нито една дума повече и отвори вратата така,че Джена да може да влезе.
Изглеждаше толкова объркана.Не знаеше какво става.На ръката я нямаше нищо,което да му подскаже,че Самърс все още не е получила своя талисман.

Мат беше забравих да покажи Джена в къщата си и продължи навътре без дори да се усети.След това се обърна.Джена все още чакаше своята покана ,но преди това го помоли да не казва на никого.Дали това му се струваше добра идея и той самия не знаеше.Гледаше вперено в една точка..и в същия момент получи онзи проблясък,който му напомняше на Вики.Тя беше също толкова объркана колкото Джена сега.А даже тя знаеше,че Рик вече е мъртъв,а Елена е вампир,който пие от мен?А Джеръми започна да има някакви странни татуировни по ръцете,които изчезват и после пак се появяват?Мат си помисли,че е по.добре да и спести тези неща за в момента.
- Джена можеш да влезеш .. - каза Донован и след това затвори вратата след госта си.
Насочиха се към хола.Той огаси телевизора и погледна към Джена.В очите му все още се четеш изненада,объркване,но в същото време и лека радост.
- Как така си жива .. нали .. Елена каза .. Калус те е убил? - Мат започна да говори объркано,но се надяваше събеседничката му да го беше разбрала какво имаше предвид.
Кършеше нервно ръце и обикаляше около канапето.Погледаше към телефона после към лелята на бившата си приятелка.От време на време леко скърцаше със зъбите си,но се усети и спря.Знаеше,че Джена имаше по засилен слух от неговия и можеше това да я дразни.Продължаваше да не осъзнава..накрая седна и продължи да слуша Джена как е станало всичко това.Но само един въпрос още го мъчеше...Кой ще помогне на Джена да се контролира?Той?Това бе невъзможно..той си нямаше никаква представа,за това как се храни един вампир.Надяваше се да не чуе от устните на Джена,че това е единствения изход.Щеше ли да стане двойна кръвна банка?

На Донован му беше станало ясно,че Джена няма никакъв талисман,който да я предпазва от слънцето..още преди да му каже,за изживяването си с дневната светлина.Може би трябваше да на прави всичко възможно и да накара Бони да направи пръстен на Джена , така че никой да не узнае за нея?Щеше да му се стори доста трудна задача.А щом се помъчи да го излъже,че никой не е убивала щом се е опитвала да се храни,той само поклати глава без да издава нито звук.Обмисляше бавно всяка една дума,също така обмисляше как да и съобщи за смъртта на Аларик.Погледна я в очите и тъкмо да си отвори устата и да започне,всякаш вътре в него нещо го спря.
- Добре,добре ще останеш при мен докато намеря начин да кажа на останалите,че си жива и че си вампир,и че да го обобщим просто си жива. - каза Мат бързо и нервно докато продължаваше да кърши ръцете си една в друга.
Но надали Донован щеше да спре до тук с всички тези въпроси,които в момента обикаляха главата му и всеки един от тях напираше да излезе първи от устата му.Настъпи дълга тишина.
- Аз не мога повече така , Джена .. виж ..Аларик вече е мъртав,Елена и аз бяхме в колата,когато тя трябваше да избира между Стефан и Деймън и с помощта на Ребека паднахме в езерото,където родителите й загинаха .. вече е вампир.А Джеръми .. с него става неща,изчезваи рисунки по тялото му .. Джена,града вече не е същия като преди.Мистик Фолс претърпя огромно промяна ..Има нов ловец,който иска да сложи края на всички свръхестествени същества .. тук не е правилното място за теб,за Елена,за Керълайн .. - говореше бързо , но все пак на моменти спираше да си поеме въздух и за да види всяка една реакция на Джена.

Мат стоеше със сковат поглед и гледаше Джена.По думите й разбираше,че преминава през нещо изключително тежко,а щом искаше да помогне на Елена да се справи с проблемите си и поне за малко а забрави,че вече е свръхестествено същество-вампир.Надяваше се братята Салваторе да се справят добре с обещанието си към всички нас.
Мат бутна чашата с вода към лелята на бифшата си приятелка и след това започна да говори съвсем тихо,но знаеше че всеки един звук ще бъде уловен от ушите на Джена.Преглътна и се помъчи да оформи правилно изречението.
- Аларик достойно премина през това .. - започна несигурно той.
Щеше да и спести милиони неща.За смъртта му,за това че беше намерил нова любовта афера преди са умре,а и колко още нещо свързани с племенниците й.Всичко това спред Мат щеше да я съсипе до пълни основи.
- Елена се справя отлично с това да се контролира,храни се от мен .. - спокойствието започна бавно на нахлува в тялото на Донован.
- Аз ще се погрижа за теб,Джена.Утре сутринта ще отида до Салваторе или до болницата да ти взема кръвна банка,а после ще поговоря с Бони за пръстена,който ще ти направи,за да се предпазваш от слънцето. - усмихна се след думите си и зачака отговора на Джена.