Пред колежа.

Беше една от сутрините,в които Мат се опитваше да забрави или просто да мине с лека ръка,да загърби за моменти това,че живее в град със свръхестествени същества и най-добрите му приятели са едни от тях.Да пренебрегне това,че момиче,което обичаше не е човек и ако искаше да е близо до нея,за да и помогне трябваше да знаеш,че Елена все още не беше толкова опитна и можеше да забие зъбите си във врата му.Но въпроса беше,че той не изпитваше страх от това,а от тези които са до нея.Каква ли щеше да стане?Въпросите валяха в главата на Донован.
Вече стоеше пред входа на училището и тропаше нервно с крак докато изчака Елена да се появи и да пие от него.Всичко в него пулсираше.Не се спираше на едно място.Правеше няколко крачи напред-назад,после се спираше отново на едно място.Погледа му търсеше позната фигура на Гилбърт,но този път се съсредоточи върху едно от новите момичета в училището.Тръгна към нея,но се спря.Дали беше редно да остави Елена да чака,ако дойде или тя сама щеше да го намери?Забърза крачката и застана до момичето,което вървеше към входа на училището.Ако искаше да разбере дали е новия ловец в глада трябваше да се постарае доста.
- Новите тук не се посрещат по най-добрия начин. - казах след като си усмихна на момичето и продължи да върви напред без да отклонява погледа си настрани.

Мат бързаше да си поеме въздух от тичането,за да настигне момичето и да продължи да говори.На пръв поглед тъмнокосата му нова съученичка не изглеждаше никак опасна,но това беше само и единствено на първо виждане.Не всичко в Мистик Фолс беше такова какво искаше всеки да си го представи.Някой от живите същества надил знаеха,че вампири съществуват?
- Доста прибързано отговаряш .. - каза бързо след като чух отговора й.
Може ба е била навсякъде и ако съдеше по начина и на държание или семейството й притежаваше милиони банкови сметки или беше нещо повече от вампир.Прекалено голямо самочувствие имаше.
Мат не си падаше по разговорите и новите запознанства,но все пак щеше да продължи напред с разговора им.
- Не обръщаш кой знае какво внимание,на тези чиито погледи събираш. - каза изумено Донован и се помъчи да направи едно от онези изненадващи изражения.
Стараеше си във всеки свободен момент да не си помиси нещо, в което момичето може да се усъмни и да разбере защо точно я заговаря.А надали тя щеше да пропусне да прочете мислите на жалко човешко същество,което с един замах можеше да унищожи?

Непознатия наистина беше настоятелен. Колко типично за хората. Те винаги са били адски любопитни същества. Врат си носа навсякъде, където не им е работа. При това даже не съзнаваха опасността, на която се излагаха понякога. Колко невинни души вече се гърчеха в Чистилището и то само заради няколко въпроса зададени на грешния човек. Грешка..Най-точно казано същество.
- Ако обръщам внимание на всички погледи, ще се побъркам - отвърнах аз леко враждебно, след което се обърнах и го огледах от глава до пети. Защо толкова много се интересуваше каква съм. Бих могла да прочета какво си мисли, но мислите на хората бяха толкова отегчителни понякога. Той и без това изглеждаше безобиден. Не си струваше труда. Пък и лицето му издаваше повечето емоции, които изпитва. Дразнеше ме факта, че ме бави да изпълня мисията, на която съм изпратена, но може би няколко минутен разговор с него нямаше да е чак толкова голямо забавяне. Луцифер щеше да ми прости. Щях да го умилостивя с още някой невинен човек, продал душата си за нещо мимолетно.
- Виждам, че ти не си от най-враждебно настроените, като изключим маниакалното преследване.- Казах иронично след няколко секунди мълчание аз. Типично за мен. Държах се прекалено студено с непознатите. Повечето веднага стигаха до извода, че сърцето ми е вледенено, но те просто не прозряваха истината, че аз нямам сърце. Знаех, че самочувствието ми ще го отблъсне, и именно това целях. Не бях в настроение нито за убиване, нито за сприятеляване.Е добре де..Винаги бях готова за убиване, но другата възможност ме отблъскваше. Да трябва да общувам с човек. Щях да стана за срам на всички в пъкъла. А аз със сигурност не исках да се превърна в обект за подигравки.

Добре,беше съвсем ясно на Донован,че брюнетката нямаше да му обърне кой знае колко внимание,а по враждебното и държание си личеше,че беше от съществата , които не издържаха на толкова много въпроси.През главата му мина мисълта дали да продължи тъй като цялата гимназия е отвън и всеки ще види какво ще стане с него или просто да си замълчи ида си продължи с любезностите и с това,за което беше заговорим новото момиче в гимназията.Пое си дълбоко въздух и започна наново.
- А аз виждам,че не си от най-сговорчивите .. а и няма и да станеш.Относно за враждебността-никога й не съм бил .. като някой същества наоколо. - отбеляза Мат и се усмихна леко.
Дали беше просто предизвикателство от негова страна да обесни на тъмнокосата ,че е крайно време да спре да се държи като на недостъпна,защото той самия беше заобиколен от хиляди наивни същества и то всеки един ден от живота тук.Или може би леко и подсказа с някой натъртвания на думите си,че знае за свръхестественото?

Непознатия спря да увърта и свали картите на масата. Да. Така повече ми харесваше. Дори и демоните предпочитаха честната игра. Или по-точно почти честната. Все пак неговите мисли не можеха да останат скрити за мен. Любопитството ми надделя и реших поне за момент да надникна в тях. Мислите му бяха хаотични. Много хаотични. Както при повечето човешки същества. Скука, скука, скука. Притесняваше се да не го нападна. Нищо очудващо. Страха беше нещо нормално при среща със същество като мен.Но едно нещо вземаше превеси привлече вниманието ми. Очевидно беше, че ме проверява. Това го бях разбрала, веднага след като ме беше заговорил. Като че ли си бях загубила времето. Или не съвсем.
- Според мен трябва малко да си мериш приказките. Обикновено съществата, за които говориш, не обичат да се говори за тях. Може да загазиш сериозно- казах аз. Думите ми бяха заплашителни, но тонът, с който ги изрекох, беше спокоен. Даже мил за мен. Нямаше смисъл да се занимавам с него. Не се страхувах от хората, а и той не беше ловец. По-скоро желаеше да защити някой. Но кой беше този някой. Мислите му не издаваха името. В мен се надигна безпокойство. Притеснявах се да не е човека, за който бях изпратена. Ако изобщо ставаше въпрос за човек. Това щеше да е усложнение. Не обичах да замесвам и други в работата си, но понякога това се налагаше.