Готови герои.

by **Rebekah Mikaelson** Нед Окт 28, 2012 9:27 am

Герой не може да бъде взет без да е одобрен и без съгласието нa човекът,който го е пуснал!!

by **Roxie Holt** Пет Ное 09, 2012 10:23 pm

1.Име: Теса Робъртс

[You must be registered and logged in to see this image.]

2.Години: Изглежда на 20, но всъщност са доста повече

3.Дарба (само за свръхестествени създания): Телекинеза, Пирокинеза, Проекция

4.Раса: Ангел

5.Характер : Трудно е да се определи характера на Теса. Тя е затворено момиче, което не се доверява на никого. Не винаги е била таква, но живота я превърна в това, което е сега. Преди малката Робъртс беше общително момиче, което лесно се сприятелява, но сега трудно можете да я наречете такава. Леко срамежлива, предпазлива, мълчалива. Това са думите, които най-точно я описват. Това кара хората да я мислят за скучна, макар, че изобщо не беше такава. Тя обича да се забавлява, да купонясва, но трудно се отпуска пред непознати. Да спечелиш доверието й е изключително трудно. Затова и няма приятели. Предпочита да е сама, защото така трудно ще бъде наранена

6.История : Теса е родена в едни от първите векове от създаването на света. Тя и близначката й Симон са единствените деца в семейството си. Майка им е била обсебена от черни магии и често е прибягвала до тях. Но никой не е подозирал, че освен всичко това тя е сключила и сделка с демон, докато в един ден той не се появява, за да прибере своята част от сделката- младата Симон. Отведена в Ада, тя е превърната в демон и обучена. Не можейки да понесе мисълта, че е обрекла едно от децата си на вечни мъки в Пъкъла, майка й пали пожар в къщата, в която живеят, при който загива тя и малката Теса. След смъртта си Теса се озовава в Рая, където е превърната в ангел и изпратена на земята, за да изкупи греховете на майка си.

7.Талисман: Верижка с кръст, който я предпазва от дарбите на другите

8.Допълнителна информация (не е задължително)
* Има сестра близначка, която е демон.
* Пуши
* Пристрастена е към шоколада

9.Снимка + името на човека , чийто лик използвате:
Jessica Lowndes

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Rebekah Mikaelson** Пет Ное 09, 2012 10:24 pm

Героят е одобрен.

by **Rosalie Darkbloom** Съб Юли 13, 2013 11:18 pm

Име:
Дерек Милър (името може да бъде променяно)

Лик: Robert Dawney JR / Jon Bon Jovi / Matt Lanter / Johnny Depp (държа на някой от изброените ликове, но оставям избора на човека, който го вземе и на това кой от тях ще е свободен тогава)

[You must be registered and logged in to see this image.]

Години: 25/безсмъртен

Раса: Вампир

Способност: Телепатия, Силов Щит

Външен вид: За Дерек можем да кажем, че със сигурност е мъж, който привлича погледите. Той е висок, добре сложен и успее да подкоси краката на всяко едно момиче, което го зърне. Той е леко суетен и държи винаги да изглежда безупречно.

Характер: Дерек е мълчалив мъж, който не се доверява на хората. Той разкрива мислите и чувствата си само пред хора, на които наистина може да има доверие. По природа е потаен и пази тайните си и от най-близките си приятели. Към непознатите е настроен защитно и заядливо. Към близките си е предан и сантиментален. Сменя настроенията си бързо: най-чаровната му усмивка може да бъде заменена с вледеняващ поглед само за части от секундата.

История: Дерек е роден в семейство с благородно потекло и много стар род. Баща му много се е гордеел с произхода си и затова не е искал нищо да очерни името му. Това е било изключително тежко за буйния характер на младия Милър. Когато става на 18 той напуска дом си и започва да пътува. Запознава се с хора, които го повеждат по лош път. Започва да се занимава с доста незаконни дейности като кражби, контрабанда, измами на карти и други. Живота му протича на бързи обороти, на ръба между живота и смъртта, докато един ден, попада на група вампири, които го превръщат, и така започва неговия безсмъртен скиталчески живот. Няколко години по-късно се озовава случайно на едно градинско увеселени, където среща момичето, което в последствие ще се окаже любовта на живота му: Розали Даркблум. Тя го впечетлява с упорития си характер и ексцентричност, с които се отличава от другите момичета. В последствие двамата стават много добри приятели. Той се превръща в човека, на който тя има най-много доверие и на когото признава почти всичките си грешки. Колкото повече време минава толкова повече той се влюбва в нея. Не след дълго Дерек решава да й предложи брак макар и да знае, че тя е влюбена в друг. Въпреки това той смята, че ще успее да събуди любов в нея. Заради Роуз той се превръща от лошо момче в примерен мъж, на който всяко едно момиче може да разчита. Но това не е достатъчно за егоистка като нея. След дълги борби да я спечели и много рани, Дерек разбира, че това е изгубена кауза и напуска Роуз, точно когато тя му признава, че го обича. След това той заминава при семейството си, а по- късно отново започва да скита по света. Но съдбата му поднася нова изненада и го среща отново с Розали Даркблум, която е повече от убедена, че ще успее да спечели любовта му.

by Гост Съб Юли 13, 2013 11:23 pm

Героят е одобрен,с малко изключение.Ликът не може да е на Дженсън,защото вече е зает.

by **Layla Everette** Вто Авг 20, 2013 5:18 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
[liam hemsworth / colin o'donoghue]
[You must be registered and logged in to see this image.]

Птиците умират сами, казват. Тогава аз съм именно птица. Обречен да умра сам, да скитам сам. Няма нищо по-лошо от една идея, която те загнездва в мозъка и колкото и да опитваш, не можеш да я изкорениш. Единственият начин е да я последваш и да се надяваш, че няма да те отведе на неправилното място. В противен случай ще се дърпаш и ще затъваш все по-надълбоко като при подвижните пясъци. Обаче с птиците това не се случва. Следователно аз не съм птица. Тогава какво съм?

[нолан роуник / nolan rounick | 28 | антихрист]

Валенсия, 2001.
Въздухът над Валенсия бе наситен с аромата на цветя и подправки. В предградията обаче най-отчетливи бяха тези на канела и ябълки. Те изпълваха градината, скрита от хорските погледи зад три високи каменни стени и масивното тяло на лятната резиденция.
Нолан Роуник не се вписваше сред момчетата от Валенсия. Всички те имаха кожа с маслинов тен, загоряло от слънцето. Очите им бяха тъмни като бездни, но местните отново ги сравняваха с маслини. Едри, черни маслини. В Испания всичко се въртеше около тях. Сред ожулените колена на пакостниците и драскотините по ръцете на онези, за които нямаше време на игра, защото се трудеха в ползата на онези прословути маслини, Нолан не се вписваше. Едва година преди двайсетте продължаваше да бъде леко хърбав и блед като че слънцето въобще не докосваше кожата му, въпреки че прекарваше часове в градината, ухаеща на ябълки и канела. Сините му очи шареха с една пакостлива лукавост, което донякъде го доближаваше с пакостниците с ожулените колена, но той никога нямаше да докара тяхната лудешка усмивка. Неговата бе сдържана, понякога иронична, понякога дяволита. Не му се налагаше да се вре сред плантациите от маслинови дръвчета, защото съдбата бе благосклонна към него. Беше момче за всичко. Поправяше това-онова, използваше връзките си, за да достави това-онова. Всичко се свеждаше до това-онова, защото никой не бе сигурен с какво точно се занимава той. Вероятно това бе тайна и за самия него. Въобще деветнайсетгодишния Нолан Роуник бе една мистерия, която често виждаха в компанията на русокосата жена и нейната дъщеря. Естествена реакция на хората бе да започнат да разнасят слухове, че е любовник на Даря или че е извънбрачно дете, което го правеше до известна степен брат за Лейла. Имаше нещо вярно. За нея той бе като брат, но нямаха дори капчица обща кръв, което по-късно си пролича. До известна степен бяха прави и в първите си предположения. Даря се възползваше преди всичко от връзките му, но коя ли жена не се увличаше по по-млади от нея мъже. Освен това за жена като нея, макар въобще да не изглеждаше да е тръгналата към четирсетте, нямаше особени възможности и Нолан се вписваше идеално. И докато хората говореха, Нолан често избягваше задълженията си и се промъкваше през оградата в градината. Покатерваше се върху едно от ябълковите дървета и избираше по-едрите и червени плодове за малката Лейла. После заедно ловяха червеношийки. Хващаха ги и ги пускаха отново във въздуха. Гонеха се сред розовите храсти и накрая се отпускаха уморени върху гъстата трева и наблюдаваха залеза. Звучи ли като любовна история? Обаче не бе. Беше началото на едно наистина странно приятелство. По това време Нолан бе убеден, че обича Даря. И не бе като любов, а по-скоро като нужда да бъде около нея. Все едно умираше без нея. Пък и Лейла бе едва деветгодишна, как можеше да я обича по друг начин освен като сестра?

Ванкувър, 2013 година.
- Сигурен ли си?
Гласът му наруши тишината, но Нолан отказа да напусне защитеното пространство на сенките в малкия двустаен апартамент. Мъжът в тъмен костюм и синя риза направи същото. По бледата светлина, навлизаща от прозореца, един страничен наблюдател можеше да забележи по-тъмния нюанс на кожата му. Един приятно кафеникав като шоколад нюанс. Не отговори, просто кимна и подхвърли някаква жълта папка към малката кафена масичка между двамата. Когато Нолан я разтвори, стана ясно, че е от онези архиви, които частните детективи събираха. С изключението, че тази не бе пълна със снимки, показващи изневярата на по-млада с около десетина години съпруга или шеф, на който може да се има зъб. До една описваха ежедневието на Лейла Еверет, както гласеше малкото неоново листче. Поне част от ежедневието, защото с тази задача Греъм Морган си бе намерил майстора. Тази жена почти не излизаше от апартамента си или пък го правеше наистина скрито. И все пак бе успял да разбере къде се намира и да събере материал за доказателство. Заслужаваше си стоте долара, които Роуник му дължеше.
Лейла приличаше на майка си. Леденото изражение, непроницаемите сини очи. Нолан знаеше, че зад тази маска се криеше онова крехко деветгодишно момиче, което познаваше и онова седемнайсетгодишно момиче, което отхвърли. Преди четири години те имаха нещо. Нещо, което не успя да осъзнае, защото все още изпитваше онази зависимост от Даря, макар тя да бе мъртва и то покосена от неговата ръка, защото го отхвърли, а той имаше нужда от нея. Виждате ли.. Силите им не действаха по същия начин върху същества, както върху хора, а Даря не бе запозната с неговата същност.
- Добра работа, Морган. – въздъхна Роуник и подхвърли последните банкноти, с които разполагаше. Мъжът прибра парите, кимна и се изправи. Вдигна куфарчето си и се изпрати сам до входната врата. Сделката бе приключена. Не го интересуваше какво става оттук нататък.

бележка: Лейла е имала чувства към Нолан, когато е била на 17, но е отхвърлена, тогава спира да вярва в любовта. Едва сега той осъзнава грешката си и опитва да я поправи, въпреки че не е наясно дали го прави от загриженост, защото все още му е като по-малка сестра, или изпитва нещо повече. Въобще положението е едно никакво, което предразполага към епични драми и множество скандали. За повече развитие - лично съобщение.

...

# Героят не е за свободно ползване насам-натам. Офертата готов важи само за форума. Нека все пак си имаме уваженията, все някакъв труд е положен.
# Ликът не търпи промени, затова и има два варианта. Мисля, че са достатъчно добри, че да има някакви оплаквания.
# Имам едничката молба, който го вземе не просто да отбие номера и да изчезне. Нека е някой редовен.
# По отношение на постовете не изисквам някакви километри, даже нищо не изисквам по отношение на дължината. Единствено нека има смисъл, а не просто няколко крилати изречения, подредени просто ей така.
# Последно... Знам, може и да звуча капризно, но все пак имам надеждата, че ще се намери някой, който да изтърпи тия прищевки.

by Гост Вто Авг 20, 2013 6:27 pm

Героят е одобрен.

by Sponsored content

Готови герои.

Готови герои.

Re: Готови герои.

Re: Готови герои.

Re: Готови герои.

Re: Готови герои.

Re: Готови герои.

Re: Готови герои.

Re: Готови герои.