Хижата до езерото

Почивката бе нещо значително важно за и без това разглезената Авелин. Нямаше как да подмине невероятната оферта, която й се поднесе като че ли на тепсия. Няколко дни в невероятна вила , изцяло отдала се на необичайно спокойствие. Сладост и наслада ! Разбира се прекрасното й личице успя да разкриви черите си щом разбра, че няма да е сама, но в крайна сметка прецени, че помещението е достатъчно а двама души, а и съвсем нямаше да скучае.
Куфарът й плавно се плъзгаше по верандата на хижата само за около две секунди пред умопомрачително да спре. Тишината бе потискаща и дори успяваше да я раздразни. Врътна ключа с надеждата да е пристигнала първа. Но уви ! Ключът се запря на вратата подавайки ясен сигнал, че тя вече е отключена, затова Авелин просто я побутна леко очаквайки онова скрибучене, което звучеше по време на страшните филми, но и това не стана. Всичко бе идеално изпипано, точно като за нея.
Туп. Туп. Туп. Фините й токчета затракаха по коридора. Съвсем неочаквано забеляза съквартиранта си. Постара се да го огледа. Не Не, за Бога ! Не го преценяваше като поредната си мишена, а просто се опитваше да го запамети в съзнанието си за в бъдещи срещи.
- Здравей. - усмихна се дружелюбно. Нещо, което рядко можеше да се види от малката Завист. - Аз съм Авелин. - представи се и ненадейно протегна свободната си ръка за обичайният поздрав.

Фактът, че и той бе дружелюбно настроен накара госпожицата да се предразположи. Егото й остана все така поласкано от думите му , както и очакваше да бъде. Разбира се, бе толкова самовлюбена, че понякога започваше да става вманиачена. Наистина ужасна черта от характера на малкото човече, което в точно в този момент умираше от дразнещо любопитство. Искаше й се да разбере повече за непознатият, който определено не е човек. Това не й бе направило кой знае какво впечатление докато той не се отнесе с такова внимание, сякаш знаеше коя е .
- Истински джентълмен. - отбеляза гласно опитвайки се да върне жеста. Жалко обаче, че не я биваше особено. Бе искрена, но това никога не стигаше.
Той побърза да се запъти към стълбите пренебрегвайки факта, че тя не бе съвсем наясно с правилата за разпределението. Припна след него като игриво пале, което упорито преследваше стопанина си.
- Не знам какво си се разбрал с онзи мъж... Ф.. Федерико - промрънка разсеяно надявайки се да е уцелила името на хазяина . - Ако нямаш нищо против ще се настаня в твоята половина. - добави абсолютно сигурна в успехът на мисията си. Не очакваше отказ и се надяваше да не го получи.

Не бе трудно да го убеди. Той на драго сърце прие удобствата пригодени за нея. Простичко и пожела приятно разопаковане след което се изниза от стаята навярно развълнуван от новите си екстри. Авелин се усмихна и бегло хвърли неодобрителен поглед на стаята. Бе празна ! Стените й голи и непосредствено потискащи. Нямаше картини, нямаше нищо, което да подсказва за безпогрешният й вкус. Единственото, което одобряваше бе голямото легло, което бе покрито с бели пухени възглавници. Разбира се, всичко хубаво имаше своят край ! Вълчата кожа мигновено я отврати и желанието й да полегне се изпари. Вярно ! Госпожицата обичаше да се къпе в лукс и да получава най - доброто, но никога не бе одобрявала насилието над животни.
След тридесет минути мрънкане на собствената си особа, Авелин се приготви за бърз и охлаждащ душ. Е, щом зърна ваната, която по - скоро приличаше на джакузи , мигновено промени решението си. Остана под свежестта на хладката вода дори прекалено дълго.
Шляп ! Шляп ! Малките й крачета зашляпаха по коридора в търсене на Източната част. Вече й се бе сторило прекалено скучно да стои сама. Не успя да се загуби, в крайна сметка кожата й настръхваше при всяко малко приближаване, а сладникавата му миризма й подсказваше накъде по -точно да върви. И когато пристигна застана пред вратата и съвсем лекичко почука, но не получи отговор веднага, затова лекичко открехна вратата, нахално подавайки русата си главица.
- Михайл ? - повика го тихичко. Любопитните й сини очи натрапчиво оглеждаха огромната стая. - Влизам. Да знаеш. - заяви и направи няколко крачки напред. Ах, изглеждаше толкова нисичка без скъпоценните си токчета ! Странно как бе пропуснала да ги сложи, изпускайки шанса да направи добро впечатление на господина със стройната си фигура.

Не завари никой в стаята, но в крайна сметка успя да дочуе движенията му, които й подсказваха, че се приближава. Мина едва половин от минутата когато скромната му особа се появи пред нея само по хавлия. Авелин мигновено се усмихна оглеждайки съвършеното му тяло.
- Оу , извинявай. - промърмори нескопосано. - Не знаех, че си взимаш душ. - гласът й издаваше престорено смущение, докато чертите на лицето й останаха все така перфектно гладки. Бе някак нереално малкото русо създание да се смути от гледката на полугол мъж. Може би при други обстоятелства дори нямаше да се извини, но обноските й бяха също толкова съвършени колкото самата нея.
И въпросът му се заби в главата й давайки й материал за размисъл. Дали пък наистина не се нуждаеше от нещо ? И отговорът също като въпросът дойде от самосебеси. Разбира се, че скуката я глождеше ! Мдаа , нямаше какво друго да е . Засмя се тихичко и многозначително отправи един замислен поглед към Михайл.
- Предполагам, че нямам нужда от нищо друго, освен може би малко компания. - поредната доза смях преди да успее да се съобрази, че в крайна сметка разговаря със същество поставено в неудобно положение само и само, за да успее да угоди на непрестанните й досадни капризи. - Ъм.. Ще изляза, за да се облечеш. Освен ако не предпочиташ да ми правиш компания в този вид, разбира се. - подсмихна се закачливо и бавно се запъти към вратата.

Тялото й мигновено се обърна в обратна посока придвижвайки се плавно към леглото. Каква ирония на съдбата. Сякаш сладката й сестричка я примамваше..
- Добре тогава.. - измърмори видимо спокойно. Приближи се до леглото и търпеливо изчака той да се изправи. Следеше движенията му в крайна сметка опитвайки се да разбере плана му за вечерта. И още преди да се осъзнае една чаша пълна със скоч бе набутана в ръчичката й. "До дъно" каза предизвикателно намигайки й.
- За наше здраве тогава. - намигна му на свой ред с лека полувинчата усмивка. Допря чашката си в неговата и бързо я надигна към устните си. Парливата течност се разля в гърлото й, изостряйки всичките й сетива. Разбира се, алкохолът бе едно от нещата, които Авелин оценяваше... След като и последната капка от течността бе попаднала в тялото й нагло подаде чашата на Михайл изисквайки още.
- Нима си решил да ме напиеш ? - засмя се леко. И двамата знаеха, че това щеше да е трудно. - Хайде, не мсли , че ще стане от една чашка. - побутна го лекичко. И сякаш бе в родния си дом непоканено седна на леглото. Кръстоса крака, като истинска дама и търпеливо зачака господинът да й даде следващото питие, което вероятно отново щеше да бъде погълнато на един дъх.

Още щом бутилката попадна у нея, Авелин я надигна лакомо отпивайки от алкохола. Имаше нужда от малко развлечение. Целият й живот бе изпълнен с гняв и болка, имаше толкова малко моменти достойни за уважение, че сега нямаше да загуби нищо ако оставеше настрана негативното си мислене и се позабавлява.
Инстинктивно грабна дистанционното от нощното му шкафче и включи телевизорът. Превключваше каналите с такава огромна скорост. Някой случаен наблюдател би решил, че изобщо не може да фокусира картината. Тя обаче търсеше музикалният канал и щом го откри блажената усмивка се настани върху лицето й.
- Наздраве ! - подсмихна се и отново отпи жадно. Сякаш алкохолът не прогаряше гърлото й, сякаш не замайваше главата й малко по малко без да го осъзнава. И тогава въпросът му я изненада. Накара я да се засмее с детска радост. Не бе играла на тази игра от толкова време насам. Щеше да е забавно !
- Е ? - скокна от леглото заставайки точно пред телевизорът. Крачето й потропваше леко в ритъма на музиката докато преценително оглеждаше Майк. - Истина или осмеляваш се ? - попита впивайки сините си очи в лицето му. Опитваше се да изглежда сериозно, предизвикателно, но усмивката така и не успя да се изпари от лицето й. Бе толкова развълнувана.

Ха ! Само това и чакаше. Предизвикателство ! Хиляди варианти за страхотни идеи започнаха да се оформят в главата й едновременно. Бе изключително интересно как такова крехко създание можеше да е толкова подло. И тогава , изведнъж, идеята й се заформи сякаш от самосебе си, подхранена от всички други.
- Сигурен ли си ? - подсмихна се с онази самодоволна усмивка, която в повечето случаи не вещаеше нищо добро. Дочака едва само лекото му кимване , преди да го прекъсне отново със звънкият си смях. Вече нямаше право да говори ! Подскочи няколко пъти повдигайки се на пръсти и запляска с ръчички, сякаш бе на пет години. Изведнъж спря. Усмивката й застина, а изражението й стана прекалено сериозно за случая. Погледа й се срещна с неговия.
- Осмеляваш ли се да обиколиш цялата хижа гол ? - попита шепнешком повдигайки веждата си саркастично. Устните й се изкривиха леко в перверзна усмивка. Погледът й блуждаеше ту към кърпата му ,ту към него. - Навит ли си ? - отново надигна бутилката. Изобщо не мислеше за последствията. Забавляваше се по много странен начин, сякаш неловкото положение , в което го поставяше бе комедиен сериал.

btw. Спокойно.. Аз нямам муза откакто сме почнали.. -.-" хд

Устните й увиснаха до земята щом той свали хавлията си. Не очакваше да го направи. Беше факт, че в крайна сметка го мислеше за по - сдържан. Той остана може би малко недоволен от това, че трябва да се хаби и да обикаля цялата хижа. Разбира се, малкото демонче искаше просто да го види гол. И въпреки това остана с отворена уста докато не се върна и съвсем спокойно не обу бельото си.
- Е, не очаквах да го направиш. - сподели гласно извивайки леко главата си от почуда. какво да кажа.. Авелин бе доста театрална личност. Мимиките бяха нещо ежедневно. Не се задържаше много с онова гладко и безразлично излъчване. Често изявяваше неодобрението си чрез детински мимики. Може би тя бе най- голямото дете от сестрите си. Никой не можеше да й стъпи и на малкият пръст по отношение на детинщината, дори и самите деца. Каква ирония.
- Предизвикателство !- измънка и впи поглед в пепелника намиращ се на метър от нея. Не, нямаше намерение да се отдава на лоши навици, просто се опитваше да не поглежда към ангела насреща й. Защо !/ Ами просто така.. без причина. Сякаш се опитваше да се прави на безразлична, повече заинтригувана от един пепелник отколкото от предизвикателството, което несъмнено щеше да я накара да се изчерви , въпреки че тя трудно се засрамваше.

Не се изчерви. Това до една степен я изненада, но наистина съвсем не успя да се смути от желанието му. Дори успя да участи дъхът й, да я поласкае. Лицето му бе на нищожни сантиметри от нейното, което пък допълнително повдигна интересът й. Втренчи се в него разочарована, че той също забеляза пепелникът изпадайки в меланхолични мисли, които съвсем не бяха подходящи за случая. Нежно предизвика вниманието му обръщайки лицето у към нея само с показалеца си. Можеше да усети свежият му дъх примесен с лек аромат на алкохол. Усмихна се.
- Добре тогава.. Ще изисквам цялото ти внимание. - намигна му и грубо го избута от себе си посочвайки му елегантният фотьойл в другия край на стаята. Едно движение и телевизорът бе изключен. Погледа й отново се плъзна по тъмнокосият , за да се увери, че все пак е изпълнил заповедта й.. Развълнувано разтършува колекцията от дискове на хазяина и с удовлетворение установи , че не е толкова скучен колкото изглеждаше. Еротичната музика бе в излишък. Или пък може би бе предвидил какво ще правят тези двамата ..
Музиката зазвуча. Примамлива, способна да погали човешкото ухо. Ах, откога не беше правила нещо подобно... Направи няколко крачки с котешка походка заставайки на метър от него. Ръката й бавно се плъзна към копчетата на блузката й успявайки да извади гръдта си на показ. Наистина съжаляваше, че в стаята нямаше пилон... Продължи да спуска ръката си надолу докато не достигна копчетата на дънките й. Раздвижи краката си, за да успее да ги смъкне по - лесно от себе си сритвайки ги назад. Едно небрежно завъртане и блузката също бе елиминиране. Приближи се с още една крачка към него придвижвайки тялото си в ритъма на песента, движенията й бавни, съвършено преценени... сякаш го бе правила цял живот. Непосредствено плъзна презрамката на сутиена по рамото си, направи същото й с другата примамливо докосвайки тялото си. Използваше какви ли не трикове, за да успее да задържи вниманието му.