"you need me. bad." [caroline & katherine]

- Керълайн?

- Ъм.. здравей.

- Размислих и реших, че предпочитам да остана при теб.

- Е, с какво си се захванала и как мога да помогна?

-Познаваш ме, винаги си намирам някое интересно занимание. 

-Ще попитам пак, какво правиш тук? Катрин! 

- Добре, добре! Нуждая се от място където да отседна за известно време.

-Катерина Петрова се нуждае място на което да се скрие? Не очаквах точно такъв отговор.

-Пък и това не е мой проблем. Ще трябва да си потърсиш друго място. Не те искам тук.

- На всички ни се случва да изпаднем в затруднено положение понякога. Освен това нямам особено голям избор. Нямам къде другаде да отида.

- Сигурна съм, че ще успеем да се договорим някак си.

-Добре, щом ще оставаш тук, ще трябва да ми върнеш услугата.

-Както виждаш и аз имам малки ... затруднения. 

-Така, да се разберем. Ти ще ми донесеш гривната, а аз ще ти позволя да останеш. За момента! 

- Ето, че стигнахме до съгласие.

- И къде се намира скъпоценната ти гривна?

-Има една къща. В което нито съм поканена, нищо ще ме поканят вътре. И точно там се намесваш ти. 

-Ще влезеш там премахвайки всякакви подозрения от Елена, че е вампир, ще вземеш това което е мое и ще ми го донесеш. 

- Дадено. Очаквах да ми възложиш по-сложна задача.

- Само не разбирам как изобщо си позволила да ти я отмъкнат?

-Това не ти влиза в работата скъпа ми Кат.

-Изпълни задачата си и не задавай повече въпроси, защото се изкушавам да се отърва от теб още сега. 

- Преди да се заема със задачата си мисля да хапна нещо. Умирам от глад.

- Сериозно ли? Никаква храна?

-Съжалявам, не очаквах гости. Ако знаех, че ще те заваря тук щях да ти донеса поне една пастичка. 

-Дочух, че в къщата сега има празненство там. Така че ти предлагам да си домъкнеш задника до там, веднага. И двете печелим, дори ще можеш да се наядеш. 

- Първо трябва да променя прическата си. А също така са ми нужни някакви по-скучни дрехи.

- Добре тогава. Готова съм. Скоро ще се върна, не ходи никъде..

- О, вярно.. и без това не можеш.

*****


*****


- Прибрах се!

---

-По дяволите Катрин, къде се губиш?!?! 

---

-Най-накрая! Защо се забави толкова? Сега, ми дай гривната. Моля. 

- Храната ми действаше доста разсейващо.

- Гривната? О, да.. почти бях забравила за нея. Заповядай.

- Първо ми обещай, че няма да ме изгониш! Освен това имам нужда от документите на Елена, за да не събуждам подозрения.

-За разлика от теб, аз държа на думата си. Не се притеснявай. Това са всичките й катри, които са ти нужни.

-Така е много по-добре! Не вярвах че ще го каза, но сме добър отбор Катерина, не мислиш ли? 

- Какви са тези неверни слова, които изричаш Керълайн? Нали изпълних своята част от сделката.

- Извини ме за това, че имам проблеми с доверието, но хората около мен имат навика да ме предават.

- Мисля, че си права.

-Да, интересно ми е как този път не прецака нещо. Явно наистина се нуждаеш от това.

-Извини ме, но сами подбираме хората около нас. Замисляла ли си се над това? 

-Аз винаги съм права, ако не си забелязала. 

- Казах ти. Деймън и Елена едва ли биха се радвали ако им се натреса. Нямам представа къде е Стефан, а Илайджа.. Е, той има по-важни неща, за които трябва да се погрижи. Освен това не мога да се доверя на някой непознат. Ти си единствената ми опция.

- Не е толкова просто, поне не в моя случай.

- И Керълайн... ъм, благодаря ти.

-Поласкана съм от доверието ти към мен. Малко странно, но чувството е приятно. Катрин Пиърс ми се довери.

-Би ли повторила какво каза? Нещо май не чух добре.

- Това съвсем не значи, че няма да спя с едно око отворено всяка нощ. Сигурна съм, че би ме предала при първа възможност.

- Съмнявам се, че някога отново ще ме чуеш да изричам тези думи.

-Ех, тъкмо обмислях как да те задуша с възглавницата като заспиш. Все пак от теб го научих.

-И веднъж ми стига да чуя тези думи от теб.