I can't promise you that I will always be here for you, but I can promise you that I will always love you. |Dean&Nadia|

Да, върнах се. Извинявай, че се забавих толкова.

Какво има, малката? Защо плачеш?

Уреждах подробностите около къщата, малката. Вече е наша.

Какво имаш в предвид, Надя?

Хей, никога не се отказваш, когато искаш да говориш с мен. Какво има?

Най-важното е, че твоят старец е тук. Нали?

Никога няма да ме изгубиш, малката. Независимо от всичко аз ще бъда до теб.

Какво?! Не... Надя, аз ...

Вярно е. Катерина е твоята майка.

Толкова съжалявам, малката. Исках да те предпазя от нея. Предпочитах да я смяташ за мъртва отколкото да разяждаш душата си с омраза, че си тръгна от нас.

Не говори така, малката. Никога няма да бъдеш като нея. Аз няма да го допусна.

Катерина, тя... бягаше от Никлаус Майкълсън. Искаше да я убие, за да развали някакво си проклятие, което да отключи върколашката му страна.

Обичах я, Надя. Обичах майка ти с цялото си сърце. Но не посмях да погледна назад. Страхувах се, че няма да я видя отново. И така, местейки се, се надявах че тя ще ни намери, че ще остане заедно с нас. Но накрая просто спрях да се надявам. Примирих се, че нея я няма и че няма да се върне никога. Но имах теб и ти беше моята сила, малката.

Гордея се с теб, хлапе.

И да отбележа, че... отдавна спрях да я обичам, останаха единствено спомените ни.

И още нещо... изглъгах те. Отново. Забавих се, защото срещнах Катерина.

Семейството над всичко,нали така? Време е обаче да си намериш някоя достойна за теб,старче. Не можеш вечно да си сам,нали знаеш?

Каква изненада! Да не би да се е сетила ей така между другото,че съществуваме? Дано да си я оправил на бързо.

Не съм убеден, че мога да обичам отново, малката.

Познаваш ме... дори прекалих с губостта си. Но тя настояваше толкова упорито. Напомни ми за самата теб. Разбира се, няма да те доближи преди самата ти да го поискаш.

Има и още нещо, което трябва да ти кажа, но... не знам как. Ще ме помислиш за побъркан.

Мисля, че просто не знам как да отворя сърцето си отново.

Добре, ще го кажа направо...

Първата Петрова, на която майка ти е двойница, ще живее при нас за известно време.

Май наистина си се побъркал.. Да не би Катрин да те е отпраскала с  някой тиган?!

И защо ще живее при нас? Няма  ли си обожатели при които да иде? Нали тези от Петрова обожават да събират по няколко харема?

Не, тя е човек сега.

Преследваха я, Надя. Ако не бях аз, щяха да я убият. А когато каза, че няма къде да отиде... не можех да я оставя.

Ще бъдеш ли мила с нея? Моля те, заради твоето старче.

Амара също е човек....

Смел е второто ми име.

Не познавам Татя, но мисля, че да. Наистина ще си допаднете, малката.

Такъв съм си аз... винаги настроен защитнически.