"Всяка случайност е добре прикрита форма на необходимос" (Мистик Фолс, преди седмица)

Случайностите са навсякъде около нас. Човек случайно закъснява за работа и случайно попада в масова катастрофа докато бърза натам. Момиче случайно си изпуска учебника и по случайност го вдига момчето, което някой ден ще бъде неин съпруг. Пеперуда случайно маха с крилца и вибрациите от това махване случайно предизвикват опустошаващо бедствие.
Причина и следствие. В природата нищо не се губи и не се съзнава, само се преобразува. Този вселенски закон е неотменим като самата смърт. Няма нищо случайно. За всичко си има причина. Мойрите предат изкусно нишката на съдбата ни, така че да ни оплетат в най-вълнуващото пътешествие измислено някога - животът. Всяко наше решение има последствие, всеки кръстопът води на някъде.
Калина стоеше мълчаливо в кабинета си и старателно запълваше белите листове с акуратно подредени букви. Пишеше на български, защото искаше този, който ги чете да знае родния и език. Знаеше, че когато тези редове стигнат до адресата си, нея вече няма да я има. Кошмарите за собствената и смърт я навестяваха все по-често през изминалите месеци. Тези нощни видения тревожеха съня и и я оставяха опустошена и самотна. Минаха векове, откакто се бе чувствала по различен начин. Винаги сама, винаги празна отвътре... Вещицата изливаше на белите листове историята на живота си. Искаше да остави някаква следа от себе си, искаше да предаде някакъв спомен, на детето, което бе обречено да стане едновременно нейно безсмъртие и нейна гибел. Искаше да бъде запомнена с нещо.
Рязко почукване на врата я изкара от тъжния транс, в който бе изпаднала докато пишеше.
-Влез - промърмори разсеяно вещицата. Масивната дървена врата се отвори бавно с мек скърцащ звук и накара фалшивата приветлива усмивка да застине на лицето на Калина като маска.
-Кристиян? Какво правиш тук?

Калина внимателно следеше с поглед натрапника. Бяха минали години от последната им среща или може би векове... Времето тече доста различно, когато живота ти трае хилядолетия. Мора мразеше Антихриста, Калина се боеше от него. Мощното му мъжко присъствие сякаш запълваше целия кабинет и караше вещицата да се чувства некомфортно, макар и на теория да бе на своя територия. Можеше да има само една причина за присъствието на същество като Кристиан - той искаше нещо. Предвид факта, че българката му дължеше живота си нямаше да е трудно да го получи. Веднъж вече се бе заклела да върне този дълг, явно сега бе настанало времето за разпрата.
Пръстите и нервно засъбираха разпилените листове хартия в отчаян опит да ги скрият от хищническия поглед на адовото изчадие. Кристиан да прочете и ред от най-съкровените и писания, бе последното, което Калина искаше.
-Ти никога не наминаваш просто така - промълви предпазливо вещицата приковавайки ледено синия си поглед в очите му.
-Какво ще желаеш Кристиан? Каква е цената, която трябва да заплатя за присъствието ти?

Калина замръзна неподвижно. Ясно усещаше всяко, по котешки, гъвкаво движение на Антихриста зад себе си. Косъмчетата на врата и се изправиха погалени от палещия му дъх. Инстинкта за самосъхранение се пробуди в тялото и, настоявайки да бяга колкото се може по-далеч. Зениците и се разшириха, щом чу мекия като кадифе глас на Кристиан да шепне на милиметри от ухото и. Вещицата се обърна рязко и срещна смело стоманено синия му поглед. Самодоволна усмивка играеше върху устните му. Всяка негова фибра излъчваше непоколебима увереност. Той бе дошъл за своето и нямаше да се откаже преди да го получи.
Калина преглътна нервно и отстъпи плахо назад. Този разговор нямаше да придобие добър обрат и тя го усещаше.
-Мора я няма - каза българката, като се стремеше да подтисне треперенето в гласа си. - Тук съм само аз и това е моето тяло, не нейното. Помисли добре Принце на ада. Реши какво искаш, преди да го поискаш. - Прошепна зловещо Калина. В действителност просто се надяваше да го уплаши и да го разубеди от каквото там бе намислил. Славата и като безпогрешна гадателка се носеше в света на свръхестественото от векове и българката разчиташе, че Антихриста ще намери в думите и именно намек за предсказание и ще се откаже.

Калина преглътна с усилие. Ръката му стискаше така силно косите и, че единствения начин за бягство включваше скалпиране. Ледено сините и очи го опалиха със студенината си. В това, което Той искаше нямаше нещо романтично и и двамата го знаеха. Това бе просто едно плащане на стар дълг. Вещицата бавно плъзгаше погледа си по лицето на Антихриста, като се спря на устните му. Езикът му бавно се плъзгаше по тях в опит да ги овлажни. Цялото тяло на Криастиан излъчваше заплахата на хищник хванал жертвата си в капан. Българката трескаво разсъждаваше какво го е накарало да поиска точно това и точно сега, но в ума и не излизаха никакви разумни обяснения. Той можеше да има всяка жена, която пожелае, но бе реших да пропилее услугата, която тя му дължеше само за една нощ на удоволствия. Всички тези мисли се стопиха като сняг на пролетно слънце под ласките на Кристиан. Толкова време бе минало, откакто последно бе докосвана от мъж. Толкова време... Тялото и сякаш се събуди за нов живот, пронизано от електрическите импулси, които пръстите му изпращаха към всеки нейн неврон. Малкото по малко Калина омекна в ръцете му. Устните и станаха по-податливи и се разтвориха под напора на езика му. Тялото и сякаш водено от инстинкта се притисна към неговото. Ръцете и своеволно се вплетоха в къдриците на тила му. Няколко крачки назад и тя вече бе седнала върху бюрото си с крака увити около кръста му.

Калина полека се разтапяше в обятията на Кристиан. Кожата на красавицата пламтеше под жарките пръсти на мъжа. Всяко негово докосване сякаш прокарваше електричен заряд през клетките на тялото и. Под властния напор на мъжките ръце тя се притискаше все по-плътно и по-силно към твърдите релефни гърди. В стомаха на вещицата сякаш яростно запърхаха пеперуди и се спуснаха надолу обливайки я в блажена топлина. Пръстите е се заровиха конвулсивно в раменете му късайки ризата му и забивайки се до кръв в кожата му. От устните на Калина се отрони нежен стон на удоволствие, който тя прикри като ги прехапа. Устните на Антихриста по врата и като чули я подпалваха и я караха да действа като коренно различен човек. Обикновено студената и нежна Калина бавно се превръщаше в страстна и темпераментна жена, която можеше да изпепели с докосването си. Тазът и плътно притиснат към неговия и казваше красноречива, че желанието събудено в нея не е едностранно. Кристиан също я желаеше пръстите му ставаха все по-настойчиви и дори груби. Неспособна да се свържи вещицата доразкъса ризата му захвърляйки жалките останки от нея на пода. След нея последва и панталона. С треперещи пръсти брюнетката започна да разкопчава катарамата на колана и копчетата под нея. Този мъж не знаеше ли какво е панталон с цип?! След кратка, но мъчителна борба тя постигна заветната си цел. Двамата стояха плътно притиснати един към друг само по бельо. С едно мълниеносно движение тя събори всички книжа на пода и го повлече към себе си върху бюрото. За един сякаш продължил цяла вечност миг погледите на двамата се срещнаха и тя замря. Какво правеше? Това беше грешка. Нещо вътре в нея и подсказваше, че тази нощ няма да остане без последствия.
-Спри - прошепна немощно българката, но под страстната му целувка всяка възражение се стопи и скоро всички съмнения потънаха дълбоко забравени, отнесени от вихъра на страстта.

Навън времето се смрачаваше, вятърът ставаше все по - студен, тъмнината се спускаше от небето, карайки целия град да потъне в мрак. А вътре, в не особено голямата стая, в която се намирахме двамата с Калина, искрите от телата ни се палеха в пламък, стоплящ студения ми поглед, омекотяващ грубите ми обноски. Целувах я, а целувайки я се губех в безгранична свобода на интимност. Притисках я към себе си все по - силно и по - силно, исках да я имам както никой друг не беше успявал, а най - хубавото беше, че знаех, че е така. Усещах как ми се даваше, но на няколко пъти, тя самата си противоричеше, дърпайки ми се безсмислено, защото в края на крайщата се отпускаше в обгръщащите ми я ръце. Накрая, когато излезнах за малко от омаята си, осъзнах, че и двамата бяхме на крачка от пълната голота, за която горещите ни тела бленуваха от минути насам.
Устните ни се разплетоха, между телата ни се отвори няколко сантиметрова празнина. И тогава тя спря, натисна пауза на момента и прошепна да спра. Присвих напрегнато клепачи, облизах нетърпеливо долната си устна, а след това заплетох лявата си ръка из меките й коси, поднасяйки устните й към моите. Те бяха толкова грешни, а неприличността им ги правише неизмеримо сладки и неустоими. След първите няколко секунди вече всичко си беше по старому. И така губех се безмълвно в нейните очертания, губех и мислите си от нейния допир. Скоро свалих сутиена на красавицата, а едновременно с език и устни поех силно настръхналите й зърна. Стиснах задника й, скъсах бикините. Облизах възбудената й гръд, с пръсти минах по клитора й, а накрая проникнах. Дълбоко и сравнително рязко. Пулсиращия ми от възбуда член се задвижи ритмично в нея, докато ръцете ми не се спираха на едно място, треперещи заедно с дъхът ми от превъзбуда.

Кристиан далеч не бе нежен и внимателен. Ласките му бяха груби, собственически. Пръстите му се впиваха силно и на моменти болезнено в нежната като коприна кожа. Устните му бяха настоятелни и търсещи. Те не само я опитваха, я сякаш искаха да я погълнат цялата. Звук от късане на дантела се сля с възбудените въздишки изпълващи стаята и помежду им и между възбудата им вече не стоеше никаква преграда. Острата, но сладка болка изтръгна от устните на красавицата стон на блажено удоволствие. Ноктите и болезнено се впиха в раменете на Антихриста. Калина усещаше как я разтяга, как мускулите и се съпротивляваха срещу непривичната големина. Всяко негово движение дразнеше чувствителните и нерви и я запращаше все по-близо до лапите на заслепяващата наслада. Краката на Калина се вкопчваха все по-силно в таза на Кристиан, карайки го да прониква все по-дълбоко и да се притиска по-силно към нея. Нежните и ръце се плъзгаха не толкова нежно по гърба му в отчаян опит да се закрепи за нещо стабилно. Чувствителните и гърди се триеха в покрития му със ситни капчици пот релефен корем. Вещицата усещаше как губи почва под краката си, как сякаш пропада във водовъртеж и всичките и сетива сякаш експлодираха. Тя захапа силно рамото му за да заглуши писъка, в следствие на преживяния оргазъм. Когато тялото и престана да се гърчи, а тя задиша тежко усети как той също бе на ръба на своята собствена кулминация. Няколко тласъка му бяха необходими за да я последва в дебрите на райското удоволствие.
Но когато първите топли струи изпълниха утробата и Калина осъзна, защо тази вечер щеше да се окаже съдбовна. Това не трябваше да се случва, не и по този начин. Не и от него. С едно рязко движение тя отблъсна Кристиан от себе си и започна трескаво да търси дрехите си.
-Това беше грешка - замърмори неистово тя. - Не трябваше да те оставям да го правиш. Не знаеш какви последствия ще повлече това.
Тя трескаво обикаляше гола из стаята без дори да осъзнава какво търси. От очите и бавно започнаха да се стичат мълчаливи сълзи, ала тя сякаш дори не ги забелязваше. Хаотичното и крачене из стаята не спираше. Тялото и бе толкова напрегнато, че изглеждаше като натегната тетива на лък.
-Не трябваше да става така - продължи да мърмори тя повече на себе си, от колкото на него. - Трябваше аз да избера бащата. Не трябваше да си ти. Това е катастрофа...
Безумното и бълнуване спря едва когато силните му ръце се склещиха като менгеме около раменете и.
-Не трябваше да си ти - прошепна тихо и безпомощно тя.
Българката просто знаеше, че е заченала. Тя бе вещица за мога. Просто можеше да усети зараждащия се в нея живот. Толкова години бе чакала този момент и бе търсила подходящ баща, който да отгледа детето и след смъртта и, ала никога не бе подозирала, че нещата ще се стекат по този начин и баща на единственото дете, което и бе писано да роди бе именно мъжа стоящ в момента пред нея. Идеше и да изкрещи в знак на протест и несъгласие.

Ноктите на вещицата се спуснаха по гърба ми, впивайки се до кръв, а моите ръце не оставаха по - назад, стискайки и притискайки към мен бедрата й. По едно време зъбите ми се впиха в шията й, а след това от там се спусна малка капка кръв, която погледа ми проследи чак до стегнатите й гърди. Лявата ми ръка мина през тях, стисна ги, а накрая устните ми поеха зърното в пламенна целувка. Калина ми се отдаваше нацяло, а аз грабех грубо и нагло от тялото й, енергията й. Тя беше моя и това влудяваше сетивата ми. Хванах в юмрук няколко кичура от косата на момичето и зарових лице в тях, поемайки от свежия и женствен аромат. Не дълго след това, усетих малките вибраций, течащи по нея, подсказващи ми колко точно й бе харесало. Няколко несдържани стона разбиха задъханата тишина, в която се давихме взаймно. 
Когато вече страстта си беше заминала, а удоволствието тепърва си отиваше, Калина се дръпна рязко от мен и започна да мърмори неща, които изобщо не си направих труда да чуя. Минах с ръка през лицето си, взех си дълбоко дъх и се огледах за дрехите ми, които все още бяха останали здрави. Тръгнах да обличам якето си, когато видях, че тъмнокоската се разхождаше като полудяла из стаята, продължавайки да дрънка неща, които смятах за поредните глупости на вещиците. Затова се приближих към нея, наметках я с якето си и я притиснах към себе си, за да може да се укроти поне малко.
- Не трябваше да си ти.
Думите й не ми говориха абсолютно нищо, но може би това беше и защото дори не се опитвах да вникна в смисълът им. Усетих нежеланието й да съм тук и вместо да тръгна да я успокоявам, си тръгнах. Просто така, бях дошъл за своето и сега когато вече го бях получил беше време да си ходя.