The urge to shoot down even a star was what I was seeking for; it remained in the contract that was stained in dark red. [Paris, France, 2013]

Париж, шум и нощ.
И въпреки всичко не си бе свалил слънчевите очила. Толкова мразеше да показва очите си, че едва ли не още малко щеше да започне да спи с огромните черни очила, които закриваха половината от лицето му. Караха да го се чувства като чудовище, ала... това вече бе друг въпрос.
Париж, Париж... Защо Париж? Защо изобщо Франция?
Защо се намираше в родната си страна? Не бе стъпвал тук от толкова много време, а ето, че сега се намираше на центъра на модната столица.
Хората го заобикаляха. Беше едва ли не препълнено, а това го дразнеше, както винаги. Наистина, защо се бе озовал тук?
Роналд извърна лице нагоре и се загледа в звездите... или поне се опита да намери такива. Не можеше да види нищо освен ярките светлини на града. Колко жалко, бяха му развалили още едно удоволствие. Чернокосият въздъхна и се извърна, скривайки се в тълпата. Е, май щеше да бъде дълга нощ. Или така си мислеше той...
Стигна до някакъв фонтан, седна до него и... започна да изменя леко света около себе си. (Нали владееше илюзията, можеше да я проектира върху другите.) Беше му тооолкова скучно. Караше времето да се превърти напред, така че сега бе още по-непрогледна нощ, караше хората да изчезват лека-полека и... никой не забелязваше.
Но... чакайте. Все щеше да се намери някой, който да забележи, нали?