31.12.2010 г., Мистик Фолс

by **Elena Gilbert** Нед Сеп 15, 2013 8:02 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

All this time you weren’t even on my mind who would’ve know that you’d be be the one in a million I need?

Нова година е.Дори и погледа ти да не попада върху календара, празникът се усеща във въздуха.За допълване на картината, всички къщи, магазини и улици бяха украсени с пъстроцветни гирлянди и лампички.В това отношение къщата на семейство Гилбърт не се различаваше по нищо.Седмици преди съдбоносната дата, празничното настроение се усещаше навсякъде и всички бяха развълнувани.С изключение на Джеръми, разбира се.Той, както и през последните месеци, се държеше като типичният тийнейджър - винаги и за всичко беше недоволен, но това отдавна не правеше впечатление на никого.
И тази година щеше да е като предишните - цялото семейство щеше да се събере около масата, щяха да гледат някакъв филм и да отпразнуват подобаващо.Но тази година, за ужас на брат й, Елена успя да убеди родителите си да й позволят да отиде на купон с Бони и Карълайн, с уговорката, че ще се върне до полунощ.На всички бе ясно, че това трудно ще стане, но по-важното бе, че щеше да се позабавлява истински с приятелките си.Нещото, което Карълайн умишлено бе пропуснала да спомене, бе факта, че освен техни връстници, на купона ще присъстват и по-големи, което тя, типично в нейн стил, приветства с огромна усмивка.За разлика от нея, Елена и Бони не бяха толкова развълнувани, дори я смъмриха за малкото й премълчаване, но това бе Карълайн.Кой можеше да й се сърди за каквото и да е, повече от пет минути?А и в крайна сметка, след половин час и двете се отпуснаха и забравиха за предразсъдъците си, давайки път на истинското забавление и купона спокойно можеше да започне.Все пак, идваше нова година, която трябваше да се отпразнува подобаващо.
Странното в този случай бе, че Елена бе неспокойна.През последните месеци, мислеше, че новата година няма да й донесе нещо кой знае колко хубаво.С няколко думи, имаше лошо предчувствие, че нещо ще се случи.Нещо, което ще промени живота й и най-вероятно няма да е в положителна страна.Опитваше се да забрави за това, да се вслуша в съветите на Бони да бъде нормалното момиче на 16, което се интересува само от външния си вид и от гаджето си, но Елена не бе такава.Другите я мислеха за такава, но всъщност, дълбоко в себе си тя бе състрадателна и мила.Някой друг би се възгордял.Тя просто бе щастлива и благодарна за прекрасното семейство, което притежава.
Внимавайки да не се напие от рано, в един момент момичето се отдръпна от цялата шумотевица и се приближи към един от прозорците, заглеждайки се през него.Погледа й се зарея сред множеството снежинки, които продължаваха да се сипят от небето.Да, зимата бе красив сезон, но това не можеше да я накара да го обикне.Предпочиташе пролетта и лятото, винаги пълни с толкова живот.Есента и зимата я потискаха.А в момента, хем се чувстваше щастлива, хем усещаше, че й липсва някой.Имаше нужда от още някой до себе си, който да запълни цялостната картина.Не знаеше кой желаеше сърцето й, но се надяваше да го открие тук или в следващите няколко дни.Не й се случваше често да се чувства самотна, а в момента изпитваше доста странна форма на това чувство.С вперен поглед в небето, доколкото можеше да го види през прозореца, си пожела това да се промени.Сякаш в отговор, няколко снежинки се завъртяха в красив танц пред очите й, преди да паднат на земята.Елена поклати глава с усмивка, упреквайки се за собствената си глупост и отпи от чашата, която държеше.
Секунди по-късно, чу зад гърба си приятен, но смътно познат глас, който изричаше името й.Тя се обърна учудена и й отне секунди, за да разпознае лицето пред себе си.Всъщност, може би нямаше да го познае.За последно го бе видяла преди 5-6 години, но това което го издаде бяха очите.Толкова искрящо сини.Винаги имаше чувството, че може най-спокойно да потъне в тях и да плува до безкрай.Когато бе дете, обожаваше да го наблюдава и да си представя, че отвъд очите му има безкрайно море, което я очаква, за да се потопи.Сега, толкова години по-късно, се почувства странно.Стомаха й се сви, пръстите й стиснаха по-силно чашата, а по бузите й пробягна едва забележима руменина.Господи, бе болезнено красив.Виждайки го, осъзна, че това бе празнината, която отчаяно искаше да запълни.Празнина, която той отвори със заминаването си, без да й даде и най-просто обяснение.Или дори писмо.Нищо.И му бе ядосана за това, но в същото време, как някой би се ядосал, когато насреща му имаше човек, който се усмихваше и те гледаше така, както той?
-Майкъл... - гласът й стихна, докато изричаше името му.За момент се изкуши да не го нарече както в детството й - Майки, но това звучеше...прекалено наивно.
За момент мозъкът й отказа да мисли, но в следващия тя остави чашата си наблизо и се хвърли по детински на врата му, обвивайки ръцете си около него.Господи, колко й бе липсвал...

by **△.Scofield** Пет Сеп 20, 2013 9:40 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

And just when I, just when I had turned my back on love, is when I laid my eyes on you. You’re the answer to everything, everything. I finally found ya, found ya, found ya, finally found the one that's made for me.

Дните ставаха все по-студени. Снежната покривка заличаваше всичко и го превръщаше в малко кътче на Рая, където всичко бе перфектно. Голите клони на дърветата сега бяха побелели, а коледните дръвчета намираха нова красива украса, всяко уникално само по себе си. Майкъл вървеше бавно по тъмната улица, нямаше никого около него, единствената светлина идваше от уличната лампа, която прекъсваше за секунда или две и отново заработваше нормално. Той носеше черно палто, а ръцете му бяха прибрани в джобовете. Крачеше бавно, наслаждаваше се на прекрасната гледка, но самотното му сърце не спираше да му повтаря, че е изгубил нещо по пътя си. И дори да погледнеше назад, там все още нямаше нищо. Само мрак и слаба свелина, подхранваща огасващите му надежди. Студеният въздух проникваше дори през дебелите дрехи на тъмнокосото момче, караше кожата му да настръхва. Малките снежинки падаха върху него, сякаш приканвайки го да стане част от уникалната гледка. Скофийлд обаче нямаше подобно намерение. Съвсем скоро се бе върнал в малкото градче, което му надяваше толкова много спомени. Някои добри, други малко по-лоши. Изпитваше носталгия, имаше нещо необяснимо, което винаги го връщаше тук. И незнайно защо той смяташе, че тук ще намери отговорите, които търсеше.
Майкъл бе поканен на новогодишно празненство, за което нямаше почти никакво желание, но въпреки това реши, че ще присъства. Искаше да се разсее, да се превърне поне за една вечер в обикновено човешко същество, а единствените грижи, които ще има е да не пие твърде много алкохол. Скоро достигна до адреса, където щеше да се състои партито. Сведе глава, за да предпази очите си от атакуващите го снежинки и почука на вратата. Няколко секунди по-късно съзря познатото лице на Каролайн и широката усмивка на лицето му веднага се появи. Размени си няколко бързи приказки с блондинката, а после съблече палтото си и го закачи на закачалката до вратата. Сините му ириси запрепускаха из помещението, търсейки нечие познато лице и оглеждайки всеки детайл и нещото, което му направи най-силно впечатление бе, че имаше ужасно много алкохол. Какво пък, може би щеше да се напие и да се позабавлява истински както не бе правил в близките два месеца.
Скофийлд продължи навътре в стаята, а щом достигна масата с алкохол протегна ръка и взе една от чашите. Отпи малка глътка и стисна инстинктивно очи поради парещото въздействие на силното питие. Ненадейно пред очите му попадна безкрайно познато лице, онова, което нямаше да забрави никога. Погледът му се спусна по дългите шоколадови къдрици, които падаха като водопади по раменете й и затърси шоколадовите й очи, които сякаш го омагьосваха. Той закрачи бавно към нея, а щом я достигна, застана на крачка разстояние.
- Елена.
Каза с равен тон, а на лицето му веднага се появи широка, щастлива усмивка, която караше сините му ириси да блестят с особена искра. Прехапа леко долната си устна докато момичето се извръщаше и впи сините си ириси в нейните. Не можа да обели нито дума повече, предал се в плен на безумната й красота, а ръцете му веднага се увиха около крехкото й тяло, усещайки нейните по себе си. Повдигна я леко във въздуха, а дългите му пръсти се вплетоха в копринените кичури коса, усещайки мекотата й и вдишвайки силно от неповторимия аромат на нежната й кожа. Едва щом я пусна, Майкъл прокара ръка през лицето й, галейки бузата й толкова внимателно, сякаш бе стъкло, което лесно може да бъде превърнато в развалина.
- На всички ли спретваш толкова топло посрещане, красавице?
Побърза да се заяде той и се засмя, без да откъсва очи от нейните.

by **Elena Gilbert** Съб Сеп 21, 2013 12:58 pm

Елена не бе от вярващите, които често се молеха.Не можеше да възприеме подобна мисъл, че някой, някъде, може да ти помогне в труден момент, стига вярата ти да е достатъчно силна, но и в същото време да си достатъчно смирен, за да признаеш, че се нуждаеш от помощ.Но усещайки го отново до себе си, не можеше да не си помисли, че това е някакво новогодишно чудо.Бе си пожелала Него.Макар и да не го бе осъзнала в първия момент, желаеше точно него, защото той беше най-голямата празнина в живота й.И като по чудо, след години, той отново се появи и се държеше така сякаш нищо не се е случило.
Нещо в нея желаеше да му се разкрещи, да го обвини или дори удари.Искаше да му потърси обяснение защо я бе изоставил, карайки я да страда дни, седмици, месеци, година.Желаеше да получи отговор на най-големия си кошмар, дали тя бе виновна с нещо, дали пък не бе изрекла нещо грешно, което го бе накарало да се отдръпне и да изчезне.Но самата мисъл беше налудничава.Та тогава тя е била дете, какво толкова е направила?
-Привързана съм към хората, които обичам, Майкъл.Към тях винаги се отнасям по този начин.
Беше лъжа, но не искаше да си признае, колко всъщност означаваше за нея.Гледайки го, в сърцето й се породиха разнородни чувства.От една страна се чувстваше отново дете, което постепенно се превръща в тийнейджър, но в същото време чувствата, които изпитваше към него...не й се струваха детски.И това я смущаваше.Бе слушала хилядите истории на Карълайн за пеперудите в стомаха, болезненото свиване на сърцето, поглеждайки към някой, който е по-специален за теб, но винаги поглеждаше иронично на това.Та те бяха на 15-16, как някой можеше да е сигурен за нещо толкова важно?И все пак, наблюдавайки го, усещайки нежното му докосване изпитваше странно желание, което не знаеше какво е.Срамуваше се от себе си.Само да можеше някой да я види...Имаше чувството, че бузите й буквално горят, а цялото й тяло трепере.Желаеше да се отдръпне, но и нямаше сили да го направи.Какво й се случваше?
-Джеръми толкова ще се зарадва да те види.
Както и всички от семейството й.Те го обичаха и му се доверяваха, знаейки, че двете им деца ще са в безопасност с него.И макар да бяха разочаровани от заминаването му, Елена все още бе сигурна, че таят добри чувства към него.Но всъщност, бе подметнала това изречение, защото не знаеше какво друго да каже.Смущаваше се и в същото време не искаше да издава притеснението си пред него.Ако някой от връстниците й можеше да я види...
-Защо се върна?
Стресна се, когато се чу да пита този въпрос.Не очакваше, че ще го изтърси толкова бързо и изведнъж...толкова направо.Най-вероятно щеше дълго време да обмисля преди да го попита по заобиколен начин, но сега нищо такова не се случи.
-Съжалявам, няма значение, не искам да те разпитвам.
Гласът й затихна и се отдръпна назад, взимайки обратно питието си.Всъщност, бе действие с което искаше да си спечели време.Сложи един кичур коса зад ухото си, но не погледна Майкъл отново.Чувстваше се глупаво.

by Sponsored content

31.12.2010 г., Мистик Фолс

31.12.2010 г., Мистик Фолс

Re: 31.12.2010 г., Мистик Фолс

Re: 31.12.2010 г., Мистик Фолс

Re: 31.12.2010 г., Мистик Фолс