Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:00 pm

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
____________________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

24.12.2010
09:38:48

Коледните песни звучаха из целия град, във всяко едно закътано магазинче в това място щеше да откриеш добронамерени продавачи, готови да се спазарят в името на светлият празник, който чукаше на вратата.Снежинките,падащи от небето посипваха земята със снежната си бяла пелерина, предизвикваща радост у детските сърца. Деца на всякаква възраст се боричкаха в снега по тротоарите и парковете, клаксоните на колите,минаващи по шосето същи бяха част от картинката.Лицата на хората, които преценяваха всяка своя крачка до последната секунда,за да не се сгромолясат на земята, бяха изпити от студа, но в очите им се четеше една топлина.Разбира се,щяха да зарадват близките си хора,с онези,малките,но толкова значителни жестове, които караха сърцето ти да препуска.Неизменна част от пейзажа бяха и влюбените двойки, които се шляеха разсеяно,препрели пръстите на ръцете си,дарявайки си по някоя целувка,която сгряваше дори за миг кръвта в телата им.По която и улица да минеш,щеше да чуеш "Коледно намаление!Моля,заповядайте!" или пък "Чаша топъл чай в студения ден!Само за 1 евро!" Разбира се, и търговците трябваше да печелят.
Но не всичко бе толкова идеално.По улиците също се намираха и бездомниците,които държаха с вкочанените си от студ пръсти,почти празните каскети.Телата им бяха изсъхнали,съсухрени,очите им присвити,а устните напукани,потресаваща и тъжна гледка.Сякаш те бяха невидими,сякаш една гъста мъгла ги бе покрила и оковала към нищетата и мизерията.Не,те не усещаха вече студа,десетки нощи бяха прекарали навън,вече бяха привикнали,но също така не усещаха и топлината,щастието,сигурността.Усещаха единствено пренебрежителните погледи на някои от случайните минувачи.Малцина бяха тези,които се смиляваха над тях,навеждаха се и пускаха известна сума пари,дори и минимална,това значеше,че все още сърцата им не бяха мъртви.
А ето я и нея!Облечена в тъмни дънки,тъмночервено палто, по което се спускаха дългите й,черни като абанос коси,Теа. Момичето определено бързаше за някъде.Пулсът й бе ускорен,а гърдите й се надигаха силно от дълбоките й вдишвания и издишвания.Но не, тя не бързаше нито за подарък,нито за да посрещне някой близък или да отиде на гости. Тя просто бе напълно изключила,че днес бе денят на финалът на Световната лига по волейбол,а тя все още не бе взела билета си. Шансовете все още да се намери някой билет бяха 1 на 1 000 000,но все пак нищо не губеше. По път към спортната зала Теа с взе едно горещо кафе,което да я разсъни и да я върне в настоящето,защото сякаш все още бе в страната на сънищата. Бе някак отвеяна, не можеше да се съсредоточи, но това вероятно бе от бързането.

10:01:40

Момичето вече се намираше на точното място и потропваше нервно с крак, чакайки реда си.Когато той най-сетне дойде тя получи най-лошите новини-билет нямаше.
"Дяволите да го вземат!"-изруга,слезе по стълбите и седна на една пейка пред залата. Нервно извади табакерата от джоба а палтото си,заедно със запалка и запали цигара.Димът се разнесе,описвайки своеобразни форми,които,ако имаш малко повече въображение,можеше да оприличиш на фигури. Погледът на чернокоската се бе впил в нищото,а кръвта й сякаш кипеше.Чувстваше се като малко,разсърдено момиченце.На всеки,който познаваше Теа бе известно,че тя бе като вълк единак, обичаше да е сама,нямаше почти никакви приятели,а да не говорим за половинка, при последната й връзка нещата определено не бяха приключили добре.Но досега никой не бе съумявал да опитоми своенравният й дух, който не търпеше каквито и да е ограничения и не се съобразяваше с нищо и никого. А тук, тук бе съвсем сама. Никой не познаваше, бе пристигнала едва преди два дни, които бе прекарала в излежаване в хотелската стая и СПА процедури. Разбира се, трябва да отбележа и многочасовото обикаляне по магазините. Вечерта й изглеждаше напълно провалена. Щеше да я прекара в хотела, пиейки коктейли в Лоби бара и вероятно,флиртувайки с бармана. О'Конъл изпуфтя ядосано, захвърли фаса си и се изправи,понечи да тръгне,но точно в този момент кракът й поднесе над леда, който бе скрит под снега и тялото й щеше да се озове на земята, ако не бе уловено от непознатият мъж, който я хвана и й помогна да се изправи.Лицето й съвсем се намръщи, сякаш в този момент част от егото се бе оронила, но да, бе въпрос на добро възпитание да благодари.
-Май съм ти длъжница..
Присви устни и повдигна погледа си към непознатия като инстинктивно започна да разглежда образа му.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:04 pm

Годината беше 2010. Гината на трезвеността, на изчистването и пречистването. Така я бях започнал, а сега се гордеех, че ще я завърша - първата от многото... или поне на това се надявах. Аз бях пример на въздържание и много агресия, изливана върху жертвите на испанския картел, на който от години служех. Наемник общо взето, пристрастен убиец, чиито лоши привички сега можеха да се контролират. Затвори очи и си представи същият, абсолютно същият този Наемник на почивка в Тренто през зимно - туристическия сезон. Малко беше несъвпадащо, но тук всъщност ми харесваше. Беше някак тихо и далече от неприятностите от Мадрид, точното място за някой като мен - човек, който веднъж в живота си не иска да бъде звездата на сцената, а един от многото ръкопляскащи идиоти в публиката.
Сутринта беше тиха и пропита с тютюнен дим - единствения наркотик, (след кафето) който ми беше останал през последните дванадесет месеца. Беше около шест часа сутринта, но навън всичко беше потънало в непрогледен мрак, покоряващ лакомо сградите, които се виждаха от прозореца в кухнята ми. В прочем, за момента живеех в малък апартамент състоящ се от една спалня с огромно легло, средно голям хол, малка кухня и просторна за сметка на това баня. Беше идеално да прекараш почти цялата зима и дори скъпите хотелчета, в които все успявахме да се настаним с останалите момчета, не ми липсваха. С една дума, Тренто сякаш беше сбъднатата ми мечта за спокойствие, само че никой нямаше представа, даже и аз не знаех колко време още щеше да ми бъде отпуснато в този рай на боговете.
След ударната си доза кафе, оставанах да наблюдавам някаква малка и мъждива светлина от нечия тереса. Накрая след повече от половин час облякох разсеяно тъмно сив суичер и анцунг, така слизайки по стълбите на блока, си подсвирквам както никога, което със сигурност беше знак за нещо хубаво, което предстоеше. Само дано да не събудя злобната стара италианка, която със сигурност мразише чуженци... и най - вече мен, аз й бях враг номер едно в международния списък.
Излизайки на улицата, краката ми се раздвижват плавно, ускорявайки ритъма си по изчистения от досадния сняг тротоар. Пробягвам около два километра, когато вече усещам, че тялото ми е напълно загряло, за малко повече напрежение в мускулите. Стъпалата ми се удрят вече много по - бързо от преди в земята, набирайки скорост, която можеше да ме прати в спешното отделение ако сега уцеля някакво заледено място. Звука, който издавах, ритмичното "туп - туп", можеше да накара целия ми организъм да замлъкне, цялото ми съзнание да изключи, за това не слушах музика докато бягах, някаква малоумна мелодия, само щеше да развали пълната идилия.
След час и някакви минути, които и без това не са важни, се прибрах у дома, като влизайки в хола, започнах да правя лицеви опори. По някое време - когато вече съвсем ми омръзна за всякакви упражнения, през които сега бях минал, аз направо се запътих към банята, като не бързах да излизам от нея. Може би останах там - под врялата вода около час, но това ми направи впечатление. Тогава когато махайки се от струята, усетих кожата си как гори в дяволски пламъци на забрава, разбрах, че очевидно бях прекалил с температурата. Накрая облякох черна риза, дънки и дебело тъмно палто и когато грабвам кутията с цигарите си, излизам от апартамента.
Не след дълго се намирах вече пред залата, за чийто мач имах два билета, един от които - напълно ненужен. И тъй като имах прекалено много време, запалих една от тютюновите изделия, наслаждавайки на отровната топлина, която вдъхваше на заносените ми вече бели дробове. Изведнъж някакво младо момиче с изкрящо червено палто се завърта наблизо около мен с очевидна искра от ярост в очите си. Явно и тя като повечето останали отвън, нямаха билет - мисля си аз, миг преди основата под краката й да поддаде и тя да се хлъзне на подлия лед. Истината е, че щеше да е жалко такава природна красота да падне и да се нарани, за това бързите ми движения я спасяват като по чудо от унижението и натъртения таз.
- Май съм ти длъжница... - чувам тихите й думи, излизащи от изразителните устни на непознатата.
Присвивих клепачи, усмихвайки се накриво, а после ирисите ми се спират върху леко разрошената коса на светлооката красавица.
- Да влизаме?
Предложих, изваждайки давата билета от вътрешния си джоб, без да крия поканата си зад глупави двусмислици.
Всъщност денят, изглеждаше няма да е толкова скучен колкото си мислех.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:05 pm

How we got into this mess, is it God's test?

Someone help us 'cause we're doing our best

Trying to make things work, but, man, these times are hard

But we're gonna stop by drinking our cheap bottles of wine

Sit talking up all night, saying things we haven't for a while

We're smiling but we're close to tears, even after all these years

We just now got the feeling that we're meeting for the first time.

_______________________________________________________________________

[You must be registered and logged in to see this image.]

Има много неща в този живот, които да ти хванат окото, но много малко такива, които да ти хванат сърцето. – Лари Лата

24.12.2010
10:22:45

Кристалните ириси на чернокоската се вкопчиха в погледът на непознатия.Очите му бяха сини,много сини,от онова синьо, което се запечатваше в съзнанието ти.Очите му или по-скоро погледът изглеждаше някак студен,загадъчен, интересен. Истината бе, че много рядко вниманието на Теа бе приковавано от нещо и някого, но за тази част от секундата мъжът успя да го привлече. Погледът й се спусна надолу по продължението на тялото му все едно го сканираше. Хареса й,добре сложен мъж беше.Определено се грижеше за тялото си. Добре за него, успя да създаде в ума й добро първо впечатление, но дали щеше да се задоволи само с това? Е, ще разберем малко по-късно.
Синеоката отмести дългата си черна коса на една страна,прокарвайки пръсти през нея, за да я вкара в горе-долу добър вид и да не бъде разрошена, заради инцидентът преди минути.Изтупа внимателно палтото си от снежинките и проследи следващото движение на мъжа. Пръстите на ръцете му отведоха погледа й до вътрешния му джоб, от който той извади два билета,а след думите му изражението на О'Конъл определено се промени. Повдигна едната си вежда леко нагоре като облиза съвсем леко устните си с върха на езика й.
"Появяваш се от нищото и ми предлагаш билет?Що за човек си?"- помисли си брюнетката и премисли внимателно следващия си ход.
Истината бе, че й се искаше веднага да грабне единия билет и да влезе вътре, но това щеше да е пълна лудост. Та тя дори не знаеше името му, а името за един човек бе особено важно.Поне според нея.
-Хм..не и преди да разбера поне името ти,драги.
Отдели се от устните й с равен тон и една съвсем лека усмивка.И сега не, не си мислете, че нашата красавица не е луда глава, тя е много луда глава, но нещо в него я караше да бъде предпазлива, може би 6-то чувство, кой знае..А и Теа не бе глупава, нямаше да тръгне с някой напълно непознат,където и да е.
В този миг пред огромната зала пристигна един голям тъмен бус, от който излязоха около 6 или 7 полицая, Теа не можа да ги преброи,но определено съзнанието й се обърка.Мъжете започнаха да казват на хората да се разотиват,имало сигнал за бомба.Мачът се отменял, докато опасността не преминела.
-Те сериозно ли...?
Каза по-скоро на себе си.Погледна към непознатият, който вече я бе дръпнал за ръката.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:06 pm

Тя пожела да разбере името ми, напълно очаквано, но в крайна сметка - прекалено нормално, даже и аз както никога до сега исках да разбера нейното. Всъщност имах тайнствено необеснимото желание да узная всичко за тази напълно непозната. Тъй като тук в Тренто, не открих кой знае колко англо - говорящи и заради това повечето дни доскучаваха, сега когато намерих американка и то толкова красива такава, денят светна извенъж с искра от заинтересованост. Въпросното момиче впрочем беше като излезнала от някоя приказка, може би приличаше най - вече на Снежанка. Черната като катран коса, плътните устни в цвят на дива червена роза, сините сапфирени очи, после как такова дяволско изкушение да не направят влудяващо впечатление на който и да е?
Облизвам прикрито устни когато тя ми отговаря, а после захапвам долната, усмихвайки се доволно. Тази не беше от послушните, личеше си и това нямаше как да скрия ми харесваше наистина много, защото и без това обичах да ги укротявам. Острия й като турска сабя характер се виждаше в малките като карфица зеници, спрели се в момента на моите. В момента бяхме в една и съща позиция, ако не броим героизма ми свързан със измъкването от срещата й със студената земя, покрита с тънък, почти невидим лед. Докато тя чака отговора ми, а аз се чудя дали да й го дам, силна полицейска сирена заглушава всичко наоколо, убивайки нетърпението на чакащите за мача. Набит, висок и навъсен полицай с помощта на застрашително дрезгавия си глас започна да оповестява околието, че всички наоколо трябва да се разпръснат, защото имало вероятност за атентат.
Ако се замислех съвсем трезво върху случващите се неща, както и впрочем направих, аз нямах никаква полза да се задържам повече тук. Достатъчно цветущо досие имах, за да може някое досадно ченге да се заяде с мен, заради съмнителния ми вид. Чужденец притежаващ зорък поглед и тихо поведение беше в градата за перфектни заподозряни. Да, със сигурност не ми беше тук мястото, затова я хващам за ръката и тактично я побутвам, за да тръгне заедно с мен. Къде не беше от значение, но най - добре колкото се може по - далече от тук. Първите няколко метра минават в мълчание, защото съзнанието ми е заето с нашето прикрито бягство, за което дори чернокоската не трябваше да заподозре, но май се справих сравнително добре в предвид условията от екстремната ситуация.

- Торо, приятно ми е. - отговорих на върпоса й от преди минути, като отварих вратата на малкото заведение, сгушено измежду две средно високи сгради.
Тръгнах напред, повеждайки я уверено напред, знаейки, че ще ме послева. Там, където се настанихме, където цялата вселена беше спряла под искрите на горящите дъбове в близката камина. Съблякох палтото си, разтърках студените си и без това ръце една в друга и се настаних на единия от двата стола, като преди това помогнах със събличането на връхната дреха на момичето. Нашата малка дървена маса беше разположена в края на заведението, оцветено цялото в топлина. Тишината, размесена с някаква звучаща тиха италианска музика само подсилваше усещането за силна уютност създаваща невидима и все пак усезаема завеса от интимност измежду различните маси разпръснати в приятен хаос из тихия все още бар.
- А твоето име? Така и не го разбрах. - започнах непринудено, заглеждайки се в идващия сервитьор, но в същото време периферното ми зрение не спря да я наблюдава.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:08 pm

I'm still alive but I'm barely breathing
Just prayin' to a God that I don't believe in
'Cause I got time while she got freedom
'Cause when a heart breaks, no, it don't break even
Her best days will be some of my worst
She finally met a man that's gonna put her first
While I'm wide awake she's no trouble sleeping
'Cause when a heart breaks no it don't break even... even... no
_________________________________________________
[You must be registered and logged in to see this image.]

"Да. Аз съм една наивница и вярвам на бивши хулигани с честни очи."

24.12.2010.
11:10:50

Малкото звънче,което съобщаваше за нови посетители,над вратата на първото кафене,което видяха,издрънча. Двамата влязоха вътре и сякаш ги обгърна мекият дъх на канела. Виелицата отвън се засилваше, снежинките вече не бяха така нежни, сега сякаш порязваха лицето ти, силният вятър фучеше като че ли бе гонен от нещо.Небето стана мрачно, а топлината, която изпитваха сега в кръвта си не биха заменили. Мястото изглеждаше приятно, новаторско, но и с нотки от 19 век. Светлините не бяха силни, а цветовата гама бе кафеникава, създаваща удовбство.След като намериха свободна маса,двамата се насочиха към нея.Торо,както той се бе представил помогна на момичето да съблече палтото си и го закачи на закачалката до масата.По изражението й си лиеше,че й се искаше да каже "Мога и сама!", но чернокоската се въздържа и се настани на мястото си,кръстосвайки крака.
-Бих се обзаложила, че Торо е прякорът ти.Наречи го шесто чувство.
Каза уверено Теа и леко присви клепачите си.Искаше да проследи реакцията му.Да види дали ще я излъже.Ето още една вечрта на О'Конъл.Винаги се съмняваше в това,което казват хората, винаги търсеше нещо гнило, винаги се опитваше да изкара истината, дори, когато нямаше лъжа.Трудно се доверяваше.
-Теа О'Конъл.Надявам се да ми е приятно.
Подаде ръка към мъжа пред нея и се усмихна едвам забележимо.
Някои я наричаха антисоциална, други луда глава, трети лека жена, но всъщност нямаше човек на тази планета, който наистина да я познава.Дори самата тя понякога се объркваше и се чудеше коя всъщност е, но сега не е времето за тези дилеми.
В този миг,сякаш за да прекъсне втренчения поглед на Теа, се появи сервитьорът.
-Едно лате,красавецо.
Избърза,преди да е казал дори добро утро.Теа харесваше доброто отношение на персонала,но сега искаше да разбере нещо по-важно,затова просто не искаше да губи време в разточителни поздравления,въпроси и пожелания за весели празници.
-Между другото,харесва ми ароматът.Канела е, нали?
Обърна се към сервитьора,докато все още беше при тях.Нямаше как да не отбележи това.Мирисът сякаш опианяваше сетивата й.Теа обичаше меките аромати,не,не онези сладките,от които не можеш да дишаш,а тези, които придаваха лека загадъчност и красота.Ароматът,независимо дали на мъж,жена,помещение,храна..беше ужасно важен.Само по него можеш да си изградиш представа,само заради него можеш да промениш мнението си.Странна личност беше госпожица О'Конъл.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:09 pm

Беше като дива котка, оставена в домашни условия - недоволна и силно засегната от нахално натрапчивата ми крачка в посока на личното й пространство. Беше явно, че момичето е свикнало да прави всичко по нейния си начин и както й харесваше, без някой да й оказва съдействие и сега когато например помогнах с червеното палто, беше видимо колко е недоволна от въпросната ми волност. Когато сбръчка неволно красивото си лице, по челото на непознатата се появиха плитки и леки бръчки, които й придадоха многократно по - забавно изражение от преди малко и всичко това очевидно ми се струваше невъобразамо весело, но това чувство за сега оставаше неприкрито само и единствено в шарките на морско сините ми ириси.
Но когато тъмнокоската изказва на глас впечатлението си от името ми, несдържана крива усмивка се закачи на устните ми, като много скоро се разтегна още повече, когато в рамките на една минута, тя представи себе си и буйния си нрав. Второто се случи когато телата ни се докоснаха за първи път, а именно чрез ръцете (за сега). Температурата на Теа рязко създаде контраст с моята, вледеняваща такава, но това не попречи на дългокоската да се здрависа по начин, чрез който ми ставаше кристално ясно, че госпожица О'Конъл със сигурност не беше като останалите момиченца.
- Не се и съмнявам в това и не само. Сигурен съм, че ще си очарована. - намигам й в последния миг, след който, погледите ни се отлепват един от друг. - Ирланско кафе, но нека кафето да е по - малко.
Сервитьора ми кима, разбиращо, усмихвайки се сякаш току що беше извършил някаква пакост, но аз и без това връщам очите си върху тези на Теа.
Понякога на човек му се случваше нещо необеснимо, нещо за което логиката и рационалното мисле никога нямаше да могат да си обеснят. Това нещо в миналото е наричано магия, а в днешни дни просто химия. Основно казано тук говорихме за необеснима от никои учен реакция, включваща две тела, по които, тока довеждаше до експлозия на милиони неврони и отключване на напълно нови нива за мозъка на нормалното човешко същество.
Секс. Привличане. Напрежение. Удоволствие.
Все хубави неща, чиито наименования винаги свързвах с напълно непознати, каквато по пълна случайност беше и самата Теа О'Конъл.
Тя облизваше несъзнателно перфектните си устни, приканваше моите без думи, без план, безсмислно и влудяващо. В един момент държах в ръцете си всички отговори, които щяха да ми помогнат с нея, а в следващия стоях с празни шепи и полудяло съзнание. Защото желанието може или да отрови един мъж или да го направи най - щаствлия. И какво ли ми подсказваше, че тъмнокоската в този случай щеше да ме измъчи... дали щеше да го осъзнае или не беше само в нейна полза, за мен нямаше значение, защото знаех, че в крайна сметка щях да получа това, което поисках, още в първия момент, в който хванах падащата й фигура.
- Да, не е името ми. Повечето хора така ме наричат, за истинското трябва да се постараеш повече.
Навеждох се съвсем леко напред, оставяйки ръцете си върху масата. Огледах се наоколо и за мое очудване, очите ми срещанаха безброй много незаконни пепелници, поставени на всяка една маса, намираща се в крайната част от заведението. Хм, явно тук обичаха да не спазват законите на правителството, добре, много добре за мен. Моментално извадих цигарите си, оставяйки кутията настрани с отворено капаче. Извадих запалката, запалих единия край на бялата никотинова клечка и си дръпвах спокойно от тихо пукащия марокански тютюн.
- От къде си?

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:10 pm

Обстановката на кафенето,в което се намираха за миг върнаха Теа към стар спомен, когато се намираше в малката таванска стаичка, запалила ароматна свещ.Дъждът ромолеше навън,капките почукваха тихо по прозореца,а оттам Теа можеше да види цял Париж.Погледът на момичето обаче бе съсредоточен в редовете,които така бързо прочиташе,нетърпелива да разбере какво ще се случи в следващите страници от книгата,която я бе завладяла.За секунди отместваше погледа си,защото очите и до такава степен се напрягаха,че просто сякаш на моменти крещяха за почивка.Тогава тя съзерцаваше през стъклото на прозореца.Светлините на града,хората,които й се струваха толкова малки.Някои тичаха под дъжда с разперени ръце,усмивките им бяха разтегнати до ушите,а други бягаха,в стремежа си да се скрият по-бързо от дъжда..пф,сякаш щеше да ги разтопи..Теа обичаше да наблюдава поведението на хората, техните реакции,мимики..всичко.Обичаше да бъде като един страничен наблюдател,но и обичаше да е част от цялата тълпа.И така,това е малка част от историята на книгата,заради,която Теа бе в някакъв транс в продължение на около седмица:
Венеция 1466 г.

Лодката потегля от пристана си с леко разтърсване. На дъното й са наредени единайсет стъклени бутилки с най-доброто венецианско вино – валполичела, дар, на който монахините много ще се зарадват. В дванайсетия стъклен съд – огромен буркан, неподвижно лежи бебе, успокоявано от люшкащите се под него вълни, и наблюдава спокойно светлината, която стъклото разпръсква, със същите зелени очи като него.

Флоренция 1482 г.

Династията на Медичите управлява богатия град държава, където красивата проститутка Лучана Ветра се натъква на смъртоносна тайна. Един от най-редовните й клиенти я моли да позира на известен художник и внезапно момичето от улицата се оказва моделът за централната фигура в картината на Сандро Ботичели „Пролет”.
Когато художникът я освобождава, без да й плати, Лучана импулсивно открадва недовършеното копие на картината. И скоро открива, че някой е готов да убива, за да го има. Защо една картина е толкова ценна? И за кого?
Лучана търси помощ от единствения мъж, който никога не я е пожелавал – брат Гуидо. Заедно тръгват от Флоренция и се впускат в опасно пътешествие през градовете на ренесансова Италия. Преследват ги безмилостни убийци, решени да им попречат да разгадаят тайната на картината. Двамата разплитат закодираното послание – политическа конспирация, която води до самия Лоренцо Медичи.Една забележителна млада жена от Италия през ХV век трябва да използва ума си и изобретателността си, за да оцелее сред сложните политически интриги на своето време.
Наистина завладяваща история, но мисля,че е време да се върнем в сегашния момент след краткото лирическо отклонение.
Брюнетката плъзна върха на езика си по продължението на устните си,описвайки влажна траектория.Повдигна погледа си към Торо и каза:
-Нямам намерение,да изкопча името на непознат,който явно е бил разглезен като малък и сега тази нотка е останала у него с времето.
Разтегли устните си в спокойна усмивка,отковаряйки на въпроса му.
-Откъдето поискам.Родом от Лондон.
След думите си,изкусителката преметна дългата си черна коса на една страна и лицето й придоби сериозно изражение,докато погледът й следеше лицето на мъжа,до най-малкото движение.
-Харесвате волейбол?
Повдигна вежди,поемайки латето от симпатичния сервитьор,който в този момент сервира поръчката.Пое от аромата на топлата напитка и се усмихна доволно.
Истината бе,че мъжът срещу нея бе красавец и то голям,но Теа вече имаше твърде голям..опит и не се хващаше толкова лесно в капаните на мъжете.Обичаше да ги измъчва,да ги кара да се чувстват нищожни,но обичаше и да ги кара да се чувстват като Богове,но във всичко това,тя знаеше цената си.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:11 pm

Ако в думите на чернокоската имаше поне малко истина, онази неотразимо широка моя усмивка, за пореден път щеше да озари помраченото ми иначе все така лице, но ситуацията не отговаряше на изискванията. Нито бях разглезен, нито пък въпросната "нотка" съществуваше, за да е възможно да е останала все още в съзнанието ми. И изведнъж, както се бях вгледал в красивото лице на умницата пред мен, дружелюбието изчезна от зелените ми очи. Не беше тайна, че ненавиждах някой да ме вкарва в абсурдни стериотипи или безмозъчни граници, само, защото ума му е прекалено ограничен, за да помисли над повече възможности. А точно заради тази рязка промяна в настроението ми, аз просто отместих глава настрани, за да може момичето да не забележи, че наистина ми вървеше по нервичките вече. Всъщност бях достатъчно лесно запалим, затова не можехме да приемем, че да ме ядосаш е нещо трудно постижимо, нещо за което да се възгордяваш.
Кисел вкус се появи като от нищото под езика ми, това вече знаех, че беше само въображението ми, нищо реално. Но така и не се махаше доброволно, затова запалих цигара и оставих вкуса на изгорял тютюн да успокои цялото ми същество. По някое време вдигнах чашата пълна с повече уиски от колкото кафе, реглътнах тихо, отпих втори път, усещайки леко парливото чувство на алкохол да обгори гърлото ми. Нова дръпка от цигарата, а тя за съжеления свършваше бавно и славно, разпалвайки след себе си никотиновия ми глад. Загасих я, запалих втора, дръпнах си от новата жертва и се отпуснах назад на облегалката на стола. В този момент сякаш бях сам, сякаш нямаше красиво момиче на по - малко на метър от мен, в този момент аз бях просто свободни мисли, разпръснати из помещението, не бях дори човек, вниманието ми го нямаше, точно заради това се разсейвах от незначителните иначе неща.
В другия край на заведението, на една отдалечена маса, красива италианка на средна възраст четеше прашасал роман, задържащ вниманието й по такъв начин, че видимо това не беше първия път, в който го препрочиташе. На две маси в дясно от нея пък стоеше малко по - младо момче, което я гледаше със задъхан поглед и замечтани фантазий... а две маси зад него...
Харесвате волейбол?
Въпросът ме върна обратно в разговора, а аз само премигнах забързано, докато връщах вниманието си върху Теа.
- Обичам и го мразя. - отвръщам, гасейки вече изгорелия фас и преди да съм й дал възможност за още един такъв въпрос, питам на свой ред. - Защо си тук? На почивка, заради световното... защо?
Присвивам леко клепачи и се загеждам този път не в устните, а в очите на дългокоската.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:14 pm

Изкусителния поглед на чернокоската не се отделяше от от вече разсърденото лице на Версай. У нея напуши един кикот, който умело сдържа,прикривайки го под сериозното си и така спокойно изражение. Изглеждаше като малко момченце, на което бяха накърнили достойнството. Може би пък Коледата й щеше да е по-забавна,отколкото очакваше.
Плъзна върха на езика си по устните й,след като отпи поредната глътка горещо кафе,което се разпространяваше по вените й и сякаш палеше кожата й. Без да казва нито дума момичето бръкна в джоба на палтото си и извади табакера. Отвори капака й, а там бяха стриктно подредени "нейните красавици". Измъкна една цигара, взе запалката и придаде живот на тютюна. Пое дълбоко от наркотика,а след това издиша димът, който в нейните очи бе така прекрасен,дори би казала магичен.
По време на гробната тишина Теа дори не се чувстваше неловко,дори напротив.Наслаждаваше се. Наблюдаваше всяко трепкащо мускулче по лицето на Данте. Усмихваше се едвам доловимо,дори тя не усещаше,че го прави. Отново отваряше устни,задържайки цигарата, за да поеме поредната доза опиат. Не остана незабелязан факта,че събеседникът й също бе пушач. Това определено й допадаше, не, не заради простия факт,че споделя заниманието й, а защото всъщност бе адски секси и съблазняващо. Много жени не харесваха гледката на мъже пушачи, но никой не спомена,че Теа е от многото,нали? Защото, ако го каже то определено ще се нуждае от опресняване на мозъка и някой здрав бой.
При поредния оглед на мъжа пред нея, О'Конъл забеляза,че върху дясната му скула се е настанила прашинка. Реши да не нарушава втренченото му състояние,затова първо игнорира този факт, но знаете, когато видиш нещо нередно върху нещо толкова съвършено погледът ти пада само и единствено там.
Момичето в един миг се изправи и протегна показалеца си към лицето му,заличавайки и най-малката следа от нахалницата.
-Така вече отново си перфектен.
Усмихна се доволно и отново се настани на мястото си.Секунди преди да възвърне перфектният вид на мъжа пред себе си, той бе казал нещо,което определено я заинтригува и сякаш съвсем игнорира въпросът му.
-Хм,поясни?Мразиш го,защо?
Девойката бе така заинтригувана по простата причина,че половината от животът й бе волейболът.Тя изпитваше същите смесени чувства към него, но й бе интересно каква ще е гледната точка на Торо. Дали щеше да задоволи любопитството й или щеше да събуди недоволни чувства у нея,а може би нещо друго?

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:14 pm

Докато красавицата, убиваше живота в тютюна на цигарата си, разширилите ми се от интерес зеници, не спираха да я наблюдават. Как облизваше устни леко преди да ги докосне до филтъра, как присвиваше почти незабележимо клепачи, когато малка струйка дим се закачаше с ъгълчето на окото й. И накрая намаше как да пропусна да отбележа и спокойствтието в погледа. Наистина за част от секундата, можех с чиста съвест да кажа, че Теа беше най - спокойния човек на планетата точно в този момент. Момичето наистина беше привлякло вниманието ми и това ме дразнеше по един приятен начин, защото все още не можех да я разбера, да я разгадая, да влезна в главата й. Затова и продължавах да я гледам, продължително и замислено.
Тогава тя разчупи, тихата обстановка и се наклони към мен, протягайки едната си ръка напред, към лицето ми. В първия момент, инстинктът ми веднага ми закрещя, че трябва да се отдръпна назад, но после запитах това крехко момиче какво ли толкова щеше да направи, затова изобщо не помръднах и със сантиметър. О'Конъл махна нещо от страната ми, а после поясни очевидното. Усмихнах се криво, а в това главата ми се напълни с идеи за сцената, в която я дръпвах към мен, за да заровя пръсти в дългата й черна коса... както и да е. Сега не му беше момента за това, защото момичето ме питаше нещо, изчаквайки моя отговор с поглед пълен с заинтересованост.
- Защо го мразя? - замисляйки се, повторих въпроса, сякаш на себе си - Защото е отборен спорт. - кимнах сигурно, а отстрани приличах на човек, който искаше да убеди не събеседника си, а самия себе си.
Протегнах ръка напред към кутията си и извадих бялото тютюново иделие, което след по - малко от тридесет секунди задими в приятни шарки и форми. Дръпнах си на няколко пъти, за да разгоря цигарата, а после издишах дима настрани, наслаждавайки се на вкуса на тютюна. Със свободната си ръка грабнах бавно чашата си и отпих голяма глъдка от ирландското кафе. Обаче връщайки си погледа върху този на Теа, забелязах, че тя очевидно не беше доволна от краткия ми отговор, затова въздъхнах и продължих с обесненията си.
- Имам предвид дори да си най - добрия играч на цялото поле, ако останалата част от отбора ти са некадърници, със сигурност няма да стигнеш до никъде. Не разчиташ само на себе си и възможносттите си, единствено една шеста от играта зависи от самия теб, нищо повече.
Отново поех от натрапчивия вкус на цигарата, приемайки я в белите си дробове. И пак.. и пак. Явно доста бързо пушех в сравнение със събеседничката ми, защото тя едва беше стигнала среда, а аз вече очаквах края на димящото удоволствие. И изведнъж както си стоим, както тръпнех в очакване на отговора на Теа, тока спря. Да, точно така. Цялото осветление се загаси като по команда, а докато се извъртя настрани към най - близкия прозорец, виждам, че тъмнината вече е успяла да потули цялата улица, а вероятно и целия град. Е, бях напълно убеден, че тази вечер ще има сериозна буря. Бях чул новините преди един - два дни, но не вярвах, че положението ще е чак толкова сериозно.
Всички поситители на въпросното кафе, започнаха да се оглеждат глупаво наляво - надясно, а аз спокойно, без излишни нерви загасих цигарата си в пепелника пред мен. И само мъгливата светлина, идващата от малките свещички, оставени само на избрани маси, държеше истерията на хората наоколо, далече от реалността.
- Какво ще кажеш да се махаме от тук, преди всички да са се разбързали?
Станах от масата, оставяйки няколко банкноти стигащи за общата сметка и погленах към Нея.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:15 pm

Хората се делят на три вида.Едните са тези,които рядко поглеждат към небето, и то когато има залез или изгрев.Или някой им каже, че облаците са прекрасни.Това са хората,които винаги бързат.При тях времето е ценно.Времето контролира динамиката им,живеят с различна скорост от другите.Те обикновено нито са в групата на щастливците, нито в групата на нещастниците, защото нямат време да мислят за това.Те са заети с опитите си да пренареждат живота.
Втората група са тези,които поглеждат често небето-това са хората,които боравят с времето.Скоростта,с която протича то при тях, зависи от значението на онова,към което са се насочили.Преобладаващо те са щастливи.
Третата група хора са тези, които се втренчват в небето.Потъват в него и могат да го гледат с часове.Тези хора се взират във времето,то често им се губи,голяма част от тях закъсняват,много подраняват или правят нещата с време,което усещат,а не което е обозначено.Те долавят,че то е невидимият пулс на света,съзнават неговата многоликост.Те знаят,че светът съвместява различни честоти на време.Някои от тях разбират,а други не съвсем,но това няма значение за тях.
Те просто обичат да гледат небето. Те се чудеше от кой вид хора е Данте.Дали премерваше всичко с такава прецизност,с каквато поемаше последната дръпка от цигарата си или бе от онези,които вечно закъсняваха,стъпваха в локви и вечно бяха под пара.Везната клонеше към първото й предположение.Не й се струваше тип, който ще лежи с часове и ще гледа небето,ще взира зелените си ириси в него и ще мечтае.Изглеждаше й като вълк единак.Самото му излъчване беше такова,погледът му.Същият като нейния.
Теа внимателно слушаше и преценяваше думите му като леко присвиваше клепачи,докато тъмнината,която настана не обърка зрението й и не накара очите й да се напрегнат.
Без да казва каквото и да е момичето се изправи,стисна ръката на Торо и го поведе към изхода.Нежната й кожа обгърна леко загрубялата му длан и я отпусна едва щом излязоха навън.Погледна го с нейните сиво-сини очи,които днес бяха може би и с 51 нюанса и по лицето й се прокрадна лека усмивка,допълвайки съвършенството й.
-Но все пак играта никога не приключва,нали?
Прехапа долната си устна и сведе поглед надолу,а след това продължи.
-Дори и след края на мача,дори и след пиянските вечери,дори насън,играта никога не свършва.Винаги се стараеш да не оставиш топката да докосне земята или се надяваш на чист късмет.
Присви леко рамене и отметна дългата си черна коса назад.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:16 pm

Тогава забелязах как в плитките на пръв поглед води в погледа на момичето, минаха няколко аргумента "За" и "Против" това да тръгне с мен, но в крайна сметка останах напълно доволен, когато ръката й се озова в моята. Дланта на чернокоската беше забележително мека, очевидно кожата беше третирана с най - различни глупави кремове, по които сигурно и самата Теа беше вманиачена. Палеца ми се спусна по въпросната коприна, но само миг по - късно, аз самият се усетих какво правех и прекратих мигът на разсеяност. Накрая хванах ръката й някак по - силно, но не прекалено, че да я заболи и я поведох напред в наддигащата се тъпла от хора, тръгнали занавън. Е, или поне се опитах. Явно момичето си беше наумило, че ще ме покаже колко доминиращ инат беше, а аз за сега се оставях в ръцете на шоуто.
И тъй като докато О'Конъл вървеше пред мен, сега имах най - накрая удобната възможност да разгледам ситуацията от близо и по - обстойно. Походката беше сигурна и високомерна, но в същото това време излъчваше и някаква странна искра на наивност сякаш, синеочката не се беше запътила за улицата, а за политическото бойно поле, където щеше да завладее целия свят. Но да оставя това настрани, защото чак сега забелязах Теа на какво тяло беше притежателка. Не, това момиче не си го просто "биваше", беше нещо повече от това, но в момента в главата ми имаше всякакви други мисли, но не и глупави определения.
Но все пак играта никога не приключва,нали? ...или се надяваш на чист късмет.
Знаех, че красавицата беше казала и някакви други думи, но устните й бяха толкова разсейващи, че не си правех труда да се средоточавам напълно. Прехапа ги. После плъзна език по тях. Мина с ръка през косата си, отметна черните дълги кичури настрани, а от тях се изплъзна един леко сладникав аромат, който ме накара да искам да я докосна отново, колкото се може по - скоро. Най - добре веднага. И всичките тези неща, които тя извършваше напълно несъзнателно, бяха сигнали от тялото й. Да, точно така. Признавам попринцип бях твърде арогантен и самоуверен, но в точно в този случай, просто бях сигурен. Не бях единствения, който се заглеждаше по малките детайли върху лицето и езика на тялото на събеседника си.
Приближих се към Теа, но си останах само с опита за това, защото изведнъж цялото заведение беше решило, че ще се изнася и ние се бяхме озовали в окото на урагана. Затова този път аз я дръпнах настрани, влизайки в ултра тясната уличка. Пуснах я и я погледна продължително. Нали знаете как, по онзи начин, който щях да й подскажа какво следва и едновремено с това да разбера дали има нещо против. И повярвайте ми, можех да намеря всичко в тези нейни сини очи, но не й отрицание.
- Всъщост края винаги идва.. - и със последните си думи, които следваха поех и последния дъх помежду ни. - ... но чак когато резултата е в моя полза.
Направих крачка напред, а гърба на О'Конъл беше насилствено облегнат на стената зад нея. Усмихнах се накриво и за последен път погледнах към устните й... по дяволите толкова съблъзнителни. Вплетох пръсти в черните къдрици и я целунах. Просто ей така. Езика ми намери нейния, подразни го. И както в единия момент я притисках силно към мен, така в следващия се бях отдръпнал половин крачка назад, усмихвайки се нагло. А между другото... смесицата от почти незабележимия вкус от тютюна от цигарите и силно изразения такъв от гланца й за устни, бяха учудващо добро попадение. Да, толкова добро, че да исках още. И тъй като Теа О' Конъл не изглеждаше като някое мирно момиченце, започвах да се замислям дали ще побеснее. Е, надявах се, че да. И ако ме питате целувка или шамар? Бих отговорил честно, отвръщайки, че и на двете се бих зарадвал.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:16 pm

Мамка му!Сякаш с напредването на часовете времето навън ставаше все по-студено и по-студено,както се казва "кучи студ". По измръзналите лица на минувачите можехте да прочетете куп реплики,които само не излизаха от пресъхналите им от студа устни.Пръстите им бяха вкочанени от ниската температура,дори пламъкът на тук-таме поставените факли,Бог знае защо,не можеше да ги стопли.Но Теа дори не усещаше студа,топлеше я не пламъкът от факлите,а пламъкът в очите му. Изгаряше я,погледнеше ли го сякаш стъпваше на жарава,пареше се,кожата й гореше под парчетата плат върху финото й тяло,обгърнато в невидимите пламъци.Печеше се на бавен огън,който с всяка секунда ставаше все по-горещ,по сладко-болезнен. Искаше й се да разкъса парче по парче дрехите,които покриваха кожата й и да усети допира му. Никога не бе изпитвала такова привличане,никога напрежението не е било толкова голямо.Ако зависеше от наивната й,моминска и крехка страна на секундата щеше да му се отдаде,ала Теа бе жена.В истинския смисъл на думата,знаеше цената си,всъщност,нямаше цена,бе много над това.Дяволчето в нея започна да изстрелва своите психо атаки,да я тласка към изкушението. Ах,само ако Данте знаеше каква война се разиграва в ума й. Сърцето й щеше да изхвърчи през гърдите й,а ума й подаваше заявката си за отпуск. Тялото й сякаш изтръпваше,дишаше с пълни дробове,побиваха я тръпки,нещо съвсем ново за нея.Ето,че дойде моментът,в който Теа О'Конъл изпитваше нещо нова,опостошителна страст,която бе на път да изгори и двамата и да остави единствено дъхът на дим и обгорели от желанието души,отдали се на изкушението на нейната пътека.
В моментът,в който тялото на Теа се озова притиснато към студената и не толкова чиста стена горещият и дъх погали устните му,а миг след това щом устните му целунаха нейните електричеството,което премина по всяка една клетка от тялото й бе разтърсващо.Чувстваше се така все едно не може да диша,сякаш кислородът й се бе изчерпал,сякаш взимаше душата й и я заключваше с хиляди окови.
След като отдели отровата си от нея и отново успя да си поеме глътка живот за миг остана като препарирана.Минаха секунди,докато се освести и присви яростно клепачите си,обстрелваше го с поглед.Невидимите куршуми преминаваха през тялото му,през погледа му.Ярост се надигна у брюнетката.Как смееше?Но ето,че веднага щом замахна ръка,за да му подари заслужената плесница срещна погледа му и сякаш нещо у нея натисна спирачките и вместо ръката й да се отпечата на дясната му страна,се озова силно обвита около врата му,като разярена пантера впиваше погледа си в неговия,а зъбите й бавно захапаха долната му устна без да я щадят.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:16 pm

Мамка му! Можех да се закълна, че острите зъби на красавицата бяха се впили толкова силно в устната ми, че на тяхното място вече кървеше малка раничка. Тя ме мразеше, а омразата й ме напиваше. Усмихнах се когато се отделихме един от друг за миг, а после облизвайки устнатата си усетих натрапчивия вкус на желязо. И вместо това да ме вбеси до крайна степен, само увечили възбудата ми несравнимо много. Крачка напред, целувка, отвърнах й - захапах я, но не толкова силно, колкото тя беше си позволила. Езиците ни се заплетаха в невъзможен хаос, О'Конъл се опита да отдели гърба от стената, но аз веднага я бутнах още по - силно назад. Спуснах ръката си по задника, и наклоних глава към шията й. Точно там, където зъбите ми захапаха малко плът, парфюма на Теа беше в изключително голяма доза.
Тежка виелица от влажен сняг обгръщаше света ни, опитваше се да вледени дори мислите ни, то те бяха толкова нагряти, че топяха леда мигновено. Гърдите й се повдигнаха когато тя се опита да си вземе глъдка дъх и тогава ръката ми се стрелна нагоре. Откопчах палтото с пръстите си, а после ледено студената ми длан се спря върху приятно топлата и безбожно нежна кожа, намираща се малко под вратлето на Теа. Веднага усетих сърцето й, беше като инструмента, който разярен барабанист използваше по време на развихрен рок концерт. Беше хипнотизиращо, беше впечатляващо, но това не ми стигаше. Исках...всъщност, знаех, че мога да го накарам да се разбърза повече, можех да накарам О'Конъл да забрави името си дори.
Отдръпнах се от нея с неприкрита мъка, личаща си в очите ми. Не само те изгаряха в агония, дори плътта върху пръстите ми гореше щом не докосваха тялото на чернокоската. Хванах ръката й грубо я поведох напред към главната улица, от която преди малко бяхме избягали. За късмет, едно такси точно минаваше и веднага щом видя вдигната ми ръка, спря, за да ни качи. Щом отворих вратата на Теа, за да влезне, а после и аз се настаних до нея, измърморих замислено адреса си и то потегли. Докато превозното средство потегляше към дома ми, зелените ми очи се спряха на бялата китка на момичето, където пръстите ми се бяха отбелязали в червени отенъци. По дяволите, дори не се бях усетил, колко силно бях я стиснал одеве.
Хванах отново въпросната ръка и я поднесох на устните си, които веднага целунаха прясните отпечатъци, които скоро щяха да придобият синкав цвят. Тогава тя извърна главата си към мен, защото до сега се беше загледала в гледката, която прозореца й разкриваше. Светлите очи на момичето минаха през мен, вече не знаех дори дали е бясна. Затова реших да проверя. Придърпах лекото й тяло към мен и оставих ръката си на вътрешната страна на бедрото й. Отметнах дългата коса на момичето настрани и започнах да целувам шията й, без да ми пукаше особено много за мнението на шофьора.
- Искам те.. - дрезгавия ми глас възпламени милиметрите помежду ни, а аз останах безмълвен щом погледите ни се кръстосаха.
Таксито спря пред входа на малката сграда пълна с пазни апартаменти, а аз реагирах забързано, почти подмятайки му някаква банкнота. Излезнахме отвън, а шофьора фурсира колата, показвайки ми, че очевидно се бях разходил по нервите му. Погледнах към нея и я попитах с равен тон:
- Идваш ли?

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:17 pm

Белите и перфектно подредени зъби на Теа се забиваха в устата му,разкъсвайки кожата,правейки една малка раничка,а вкуса на желязо,странно,но сякаш я настърви повече,но реши да се смили над него и откъсна захапката си от устните му,прокарвайки бавно върха на езика си по нараненото място.А погледът й?Ангелски. Сякаш току що не бе захапала устната му до кръв,сякаш не го бе накрала да изтръпне и да я желае безумно много. Ала след секунди погледът й се промени,гледаше го дръзко.Отново изстрелваше стрелите си към него.Смело мога да кажа,че излъчваше дори величие.Самочувствие,с което можеше да смаже всеки,движенията й бяха грациозни като на истинска котка,но не от домашните,като на дива котка.Неопитомена,свободна и независима.Усещайки как ледената му длан се озова на нагорещената й като ламарина на слънце кожа,тялото й потрепна за миг,а дъхът й секна. Дяволите да го вземат и нахалника! Не че Теа имаше особено против да усеща допира му,който разбуждаше желанието й да бъде в ръцете му още повече.
Изведнъж Теа усети силното стискане на крехката й ръка и противно на очакванията ви се усмихна доволно. Хвана я с такава дяволска сигурност,че ще се озове в леглото му,че дори й направи удоволствие.Докато вървеше зад него успя да го огледа най-безсрамно,а картините,които съзнанието й рисуваше не е нужно да ви ги описвам. И без това там бе Ад,в който не искате да влизате.
Двигателят на идващото такси спря и двамата бързо се качиха в него.Теа не си направи труда дори да чуе адреса,не смяташе,че ще й потрябва. Сиво-сините й ириси се бяха насочили към гледката отвъд замъгления прозорец.Всичко беше бяло,единствено коледните лампички окачени по щандовете и къщите правеха картината по-цветна.Димът,излизащ от комините на сградите правеше небето като покрито с гъст,сив облак,надвиснал над земята,който сякаш се приближаваше и те караше да се задушиш.
Още секунда и вниманието на Теа бе приковано от нещо съвсем различно,съвсем желано и грешно.Похот. Това бе един от седемте смъртни гряха,който се бе вселил във всяка една човешка душа.Данде оставяше печата си по кожата й,маркирваше я сякаш.Всяка една целувка бе толкова гореща,сякаш прогаряше кожата й и оставяше белег.Теа вече бе негова.Колкото и да се опитваше да се съпротивлява от мига,в който бе попаднала в капана на омагьосващия му поглед тя бе негова,като птица в клетка я бе уловил.Не отделяше и поглед от него,преценяваше го,преценяваше колко силно я иска,колко мръсни неща искаше да направи с нея и определено..бяха много.Докосванията му..бяха различни,сякаш никога,никой не я бе докосвал по този начин. А думите му,начинът,по който каза,че я иска,дрезгавият му глас..накараха мускулите й да се свият.
У момичето сякаш се всели демон.Демон на страстта,желанието,похотта,изкушението.Тласкаше я в ръцете му,поднасяше му я на тепсия и тогава сякаш времето отново тръгна.Колата спря и двамата излязоха от автомобила,влизайки в една висока сграда.Щом влязоха в нея се усети онзи мирис на стара сграда пропита с толкова много история.На въпросът му Теа дори не отговори,а просто го последва към малкия апартамент,в който бе отседнал.Още щом влязоха се усети натрапчивата миризма на тежкия му парфюм,която дразнеше сетивата й и замайваше още повече разсъдъка й.Теа пое дълбоко дъх и започна да оглежда всяко едно кътче от помещението.Напомняше й на таванската стая,на която бе собственичка и която бе обзавела сама.Усмихна се доволно.Светлината бе мека,а завесите все още не бяха прибрани.Теа се обърна към събеседника си,който бе впил погледа си в нея,сякаш очакваше да каже нещо.Вместо това брюнетката се приближи бавно и заправи кръг около Данте.Застана зад гърба му и прокара гореия си дъх по врата му,спускайки ръце по раменете и гърдите му,докато събите й нежно захапаха кожата му,усещайки парфюмът му,който адски много я възбуждаше.Облиза устните си и се намери пред Данте поставяйки едната си ръка на гърдите му,а с другата бавно започна да разкопчава палтото си.Бе готова да танцува с Дявола и да изтанцува този танц до края.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:18 pm

she so sweet now and later, i want that, all the time, all the time...i know you all mine..

Тънките токчета на чернокоската, издаваха тих, но остър звук, докато тя изкачваше малкото стълби, по които се стигаше до апартамента ми. И не, тя не се разхождаше само в коридора на сградата, но и нагло стъпваше по неривите ми, направо ме съсипваше с тази котешка походка, отиваща й напълно. Когато тя се спря пред дървената, стара врата, ръката ми веднага потъна в джоба на палтото ми, в търсенето на проклетите ключове, които точно в този момент се бяха скрили нарочно в някое неоткрито от мен до сега отделение. Поех си дълбоко дъх, който щеше да ми помогне в следващите секунди да запазя самоконтрол и да не показвам колко слаб бях пред красотата на почти непознатата. Глъдката чист кислород, внесе малко яснота в дествията, а това най - накрая избистри погледа ми, който до момента се беше средоточил толкова върху образа на О'Конъл, че останалия пейзаж беше потънал в размазаност.
Успях да отворя вратата, която както никога до сега не заяде. Теа пристъпи в обежещето ми, в което като се замисля никой не беше влизал цяла зима, най - малко жена. Впрочем ако имаше такъв поситител, навсякъде щеше да блести от подреденост и ред, гадост, само като си го помислех и изтръпвах от ужас. Аз впрочем все още стоях на прага на входа, безмълвен и съкрушен от начина, по който синеочката ми влияеше. А мислите ми като листа по време на есен вехнеха от безстрашни дъждове. Просто политаха на някъде, не оставяха дори следите си след себе си, не желаеха да ги намеря повече, бягаха от моя затвор, а аз ги губех перманентно, губех ги завинаги и за съжеление никога нямаше да мога да разбера какво си мислех в онзи момент.
Дълготрайно и мъчително загубвах способността си да създам някакво изречение, затова и не правех опити, запазвайки цялото си богато мълчание за своя разклатен разсъдък. Краткия момент, в който тя изучаваше дома ми, просто рушеше търпението ми. Гледката на захвърлени стари ръкописи, извадки от стари вестници и празни чаши с вече изветрял мирис на алкохол, нямаше да впечатли никое момиче, но пък не се притеснявах от това, защото мен така ме устройваше. Нямаше какво да лъжа, наоко цареше пълния непредвидим хаос, който всъщност поддържах съвсем с ясната цел, че така ми беше спокойно. Това ме успокояваше, подреността и мотото "всяко нещо си има определено място" бяха само клишета за мен, дори ме изнервяше когато нещо се задържеше повече от два - три дни на едно и също място. Хората бяха прагматици на тема ред, а аз намирах удовлетворение си галиматията си. Намирах смисъл в безсмислицата.
Тогава Теа се обърна към мен, а аз присвих клепачите си в очакване на реакцията й. Изчаквах момента, като вълк при пълнолуние чаках само лунните лъчи да ми подарят дългоочаквания знак. О'Конъл виждаше колко я желаех в момента, все пак този електрически ток, който извираше на буйни снопове от погледа и тялото ми си личаха от километри. Зелините ми очи я събличаха, в главата ми се развиваха едновременно шейсет и девет сценария за вечерта и всеки един от тях просто ме изгаряше както огъня от фитил гори восъка на свещ.
О'Конъл ме заобиколи, а ръцете и гърба ми се стегнаха веднага щом кожата ми усети дъха й. Прави вени, завъртяни жили, мускули в готовност притаиха дъх, знаейки, че всичко беше на една ръка разстояние от мен. Стиснах здраво челюст, чак изпука от напрежението. Скулите ми изостриха лицето ми във формата на хищник. Притворих клепачи, ала когато ги отворих отново, момичето вече се намираше пред мен... в целия си блясък. С обонянието си усетих есенцията от скъпия френски парфюм целунал кожата й в момента на насяне, а това ме накара да преглътна тежко и жадно. Малките огънчета в тъмните, разширени от нетърпение зеници. Почти незабележимо треперещата долна устна, пресъхнала и чакаща да я целуна. Малките насечени глъдки въздух, пълни с напрежение, които тя дори не прикриваше. И не на последно място звук аидващ от гърдите й. Пълен с отенъци на гордост, арогантност, самоуверие. Това сърце, биеше за нея, но побъркваше и двама ни по един и същ начин.
Дланта на синеоката, се озова върху мен, а това просто ми даде шанс за изява, прожекторите бяха насочени към задъханите ни тела. Представете си щом сега беше трудно да си поемем дъх, какво ли щеше да е след броени минути.
Като привлечени от магнит, устните ми намериха нейните, докоснаха ги почти неусетно, а след това се впиха болезнено. Раната отново закървя, но това надали щеше да ми направи впечатление ако не бях усетил вкуса й. В момента не ми пукаше ако целия бях в рани, най - накрая щях да имам това, което пожелах преди часове. Зъбите ми захванаха в капан долната й, този път щях да й го върна подобаващо. Едната ми ръка стисна косата й в юмрук, а другата мина през задника й. Ммм, този перфектно оформен задник. После и двете се спряха там, стискайки безмилостно, извличайки възбудата на момичето и после връщайкия я двойно по - голяма. Махнах палтото от рамента й, за жалост не успях да скъсам някое друго копче, но си обещах на ум, че по - късно ще се реванширам. Оттървах се и от моето, като веднага след това дръпнах рязко блузата на Теа, така че едното й рамо да се открива не напълно, но достатъчно. Забих резците си в меката млечно бяла кожа, а след това бързо съблякох досадната одежда от стегнатото тяло на дългокоската. На лице вече беше първия й спомен за тази вечер, само ако знаеше колко други щеше да има. Гледката показала се след това беше взимаща дъха, затова и моя си отиде след следващата целувка. Сплетахме езици и докато се усети, вече вървяхме към спалнята ми, блъскайки се в стените по пътя до там. Гледах да отнасям по - силните удари с моя гръб, но не на един път, торса ми притискаше нейния неистово изпълнен с омраза към останалите парцали по нея.
Накрая стигнахеме и до леглото ми. Аз по дънки, тя по същото плюс черния сутиен, който ми идваше да скъсам веднага. Отново се въздържах, но този път само, защото не исках да губя време. Бутнах я назад и пъргаво я оттървах от панаталоните й. Настаних тялото си отстрани на нея, за да мога споконо да плъзна любопитните върхове на пръстите си по дължината на тялото на красавицата. Минах навсякъде докато я целувах и оставах и двамата ни без дъх, накрая стигнах до талията на чернокоската. Там дланта ми се застоя върху стегнатото й коремче, по което слабо, но все пак се усещаха тънките вибраций, предизвикани от докосванията ми по нея. Разтворих бавно краката й... тези дълги крака...тези гърди и този мръснишки поглед. Дяволите да ме вземат. Минах с длан през шията й, хванах я леко докато започнах да целувам устните й, а след това когато езика ми се спусна между гърдите на красавицата, пръстите на едната ми ръка откопчаха сутиена и се заиграха с дясното зърно. То настръхна и се съживи, а когато това стана до краен предел, топлия ми език остави и там влажната си диря, пълна с възбуда. Стигнах до началото на тъмните й бикини и това беше края на самоконтрола ми... миг по - късно скъсаното бельо просто се приземи на земята с омайващ (за самият мен) звук.
Погледнах в очите й, право в онези тъмни кръгове, потънали в молби за още. Безмълвни и отчаяно прикрити, но все пак молби. Малки капчици напрежения избухваха в зениците й, приканваха ме, мамеха ме. Беше безумно и извън контрол, положението започваше да отнема от умствените ни възможности и да влага такива във физическите. Езика ми се спусна по клитора й, облиза го лакомо, засмука го проницателно, а след това започна с бързи и разнообразни движения да се увива около него. През това време ръцете ми не стояха мирно, те никога не скучаеха. Изследваха всичко, до което имаха възможността да се докоснат. В най - чести случай просто стискаха стегнатия задник на Теа или просто дразнеха гърдите й. Не ми харесваше, направо ме влудяваше да гледам как красавицата извиваше гръбнака си след всяко мое движение, приложено върху интимните й части, облизваше устни, а после ги хапеше, отпускаше тялото си, включително и вратлето си назад, а в следващия момент отново се стягаше в миг на удоволствие. Езика ми мина през дясната й интимна устна, а после устните ми засмукаха нежната кожа толкова силно, че синината след ласката ми, ведага си пролича. Започвахме..
Тя беше инструмент в ръцете ми, а в момента аз изпълнявах един от най - великите си шедьоври. Името й не беше размазано във вече почти изключеното ми съзнание, всъщност доста ярко блестеше, а всеки нейн стон, само подсилваха цвета му.

...i could fuck you all the time

by Гост Пет Сеп 13, 2013 6:18 pm

So, put down your perfume,

Bring your love baby I can bring my shame.Bring the drugs baby I can bring my pain.I'll give you all of me.-------------

Съзнанието на Теа го рисуваше в стих.Редовете бяха безкрайни,думите една след друга ставаха все по-неприлични и плод на изкушението.Хвърляха сянката си,напрягаха те,караха те да искаш още,да стягаш и разпускаш мускулите си,да изпадаш в екстаз,да почувстваш върховното удоволствие,смесицата от неистова болка,породена от забитите резци в плътта ти и неимоверното удоволствие от допира на влажния език по кожата ти.Раздираше кожата му само с поглед.Пращаше ги в друго измерение.В друг свят,много по-горещ,по-интересен,по-мръсен,покварен и дяволски възбуждащ.Телата им сами си взаимодействаха,извършваха една съвършена симбиоза,без задръжки.Нямаше правила,единственото,към което се стремяха бе да задоволят нуждата си едно от друго.Да се разпръснат на малки парченца едно под друго,гърчейки се в спазми от удоволствие,което щеше да се разлее като огромна вълна в и извън телата им.Да ги обгърне в нежната си и същевременно здрава и силна прегръдка,да изкара и последния стон от гърлата им.Да възтържествува и да седне отново на златния си трон.Разяждаше ги,нуждата,желанието,напрягаше погледите им,променяше цвета на очите им.Вкусът под езиците им бе примес от горчиво и сладко,от останките на тютюна,с който бяха скъсили живота си с още няколко секунди, вкусът на желязо от раната на Данте и размазаното червило на Теа с дъх на шоколад.Езиците им се бореха в двубой за надмощие,настървени се овиваха един в друг, галеха непцетата, докосваха се игриво и се разделяха и събираха така,както разбиващите се вълни докосваха пясъка,прибираха се навътре в морето,а след това с нова сила връхлитаха брега.
Сякаш бяха в безтегловност, телата им срещаха силните удари на белите,студени стени,а не усещаха нищо.Сякаш чувстваха единствено другия и нищо друго.Бяха като в капсула на похотта.Защитени от всичко останало,но не и един от друг.Дрехите падаха една по една като непотребни парцали,потъпкани от животинското желание.Една по една оставяха пътека след себе си,откриваха нажежените тела,които сякаш на метри от себе си излъчваха ток,а докоснеха ли се всеки един нерв по телата им се свиваше в неистови конвулсии.Гърчеше се в агония,искаше да усети облекчението,но то така и не идваше,на негово място връхлитаха още по-силни удари на възбуда,каращи телата им да крещят едно за друго.Да се молят за още един допир,да изпадат в състояние,в което не можеха да се контролират,в което връзката с главния мозък бе прекъсната от спиращите дъха целувки и движения,докосвания,които те караха да изгубиш ума си,да не можеш да свържеш думите в едно правилно структурирано изречение.Сякаш Дяволът ги караше,сякаш ги наказваше за всичките им грехове,дарявайки ги с един от най-големите.Изпращаше демоните си право на земята,а те се вселяваха в тези две тела и щурмуваха.Играеха си с тях,със съзнанието им,отравяха ги.
Въздухът в стаята бе толкова тежък,толкова напрегнат и нажежен,че сякаш не ти даваше живот,а те задушаваше,дори той играеше в полза на тъмната страна.Сякаш притискаше телата им още по-силно едно към друго,сякаш с окови ги затягаше и не им даваше възможност да се отделят едно от друго.Като едни осъдени души двамата се бяха вплели и вкопчили един в друг.Целуваха настървено устните си,стискаха здраво всяка част от телата им,до която успяваха да се докоснат.Сякаш щяха да издъхнат,ако се отделяха един от друг.
Усещайки матрака под себе си Теа сякаш за миг се върна отново на Земята и излезе от хипнозата.Пое си дъх и в този миг се вгледа в очите му.Дяволските му очи!Тези очи,които я примамиха и пуснаха паяжините си,увиха я в мрежите си.Дългата й черна коса се разпръсна по чаршафа,а гърдите й се надигаха от опитите й за близо до нормалното дишане.Невъзможно.Целувка.Още една.Следваща.Теа отново бе купила еднопосочния си билет към другия свят,към който пътуваше с бясна скорост. Сякаш телата им се намираха на три метра над небето. Носеха се в танца на удоволствието,докато езикът му не се озова в най-горещата точка от тялото й,каращ Теа да захапе здраво устни и да стисне дланите си в юмруци.Да извие гърба си като котка,а след това отново да усети мекият и нежен допир на материята под нея. Дяволите да го вземат! С това той съвсем спря връзката й с реалния свят.Глезените й се обвиха в не толкова силна хватка около тила му,а спазмите на тялото й я връхлитаха на все по-малък интервал от време. Възбудата й с всяка секунда ставаше с идея по-голяма.Пръстите на едната и ръка намериха вече достатъчно разрошената коса на Версай и я стиснаха силно,докато дланта на другата й ръка се бе преместила на лявата й гърда и силно я масажираше и стискаше. Дори не се опитваше да удържи стоновете,напиращи в гърлото й. Даваше им пълна свобода на изява.Те бяха песента,която тялото й не можеше да изпее,единствено можеше да танцува в ритъма й.
Очите й сякаш светеха,сякаш горяха от напрежение,променяха нюансите си,някой с голяма въображение дори би казал,че са придобили и жълт отенък.
Хаосът около телата им бе на половина,колкото бе в главите им.Спуснатите завеси не даваха и най-малка възможност лъч слънце да проникне в стаята.Бяха напоени с безмълвните нощи,в които единственият звук,който можеше да се чуе бе наливането на алкохол във вече празните чаши,потъмнели от остатъка на недопитите течности в тях. Четирите празни стени щяха да попият гледката на тези голи и напрегнати тела,които се извиваха едно под друго в пълен синхрон.Щяха да попият стоновете, огласяващи стаята.
Невероятно бе как тези едва непознати успяваха да си доставят такова удоволствие дори и само с начина,по който се гледаха,начина по-който той премахваше маските,събличаше срама й, отнемаше терзанията й и вдъхваше живот на безпомощното й тяло,което стенеше за него.Мразеше го и го обожаваше,заради това,което й причиняваше.Не искаше никога действията му да спират, парещите му докосвания, побъркващия му език там долу,но искаше и тя да му даде нещо.
Плъзна се надолу и го придърпа към себе си,прокарвайки бавно ноктите си по тила му. Погледна го в очите,които бяха толкова напрегнати,колкото й нейните,облиза устните си.Наведе глава към врата му и в мига,в който захапа кожата му заби ноктите си в гърба му,дерейки го като котка.Оставяше следите от себе си по тялото му.Болката и страстта.В следващия момент го отблъсна от тялото си,озовавайки се върху тялото му.Плъзна нежно единия си крак по продължението на неговия. Изгарящият й поглед и за секунда не се отдели от този на мъжа под нея,а ноктите й се спуснаха по гърдите му,надолу към корема,а когато стигнаха края на боксерките му леко дръпнаха ластика и го пусна светкавично. Наведе се и започна да целува бавно и съблазняващо всеки милиметър от кожата му,докато не стигна до сивите боксерки на Торо.Плъзна показалеца си по влажните му устни,а в следващия момент дланта й пристисна твърдият му член.Пъхна ръката си под боксерките му,усещайки как целият пулсира. С другата си ръка дръпна боксерките надолу по краката му и ги захвърли някъде в хаоса.Сега цялото й внимание бе насочено към мъжеството му.Усмихна се доволно,прехапвайки устни. Внимателно докосна с език главичката му,и тогава усети как цялото тяло на Данте сякаш се разтресе. Погледна към него и се усмихна палаво. За миг намери устните му,докато едната й ръка масажираше бавно и побъркващо достойнството му,а другата бе заровена в косата му.Искаше той да се отпусне,да го побърка,както той направи с нея.Да му го върне двойно.Напълно нарочно в края на целувката отново захапа раната му,от която бликна кръв отново.Облиза долната му устна,след това се спусна по тялото му и зарови глава между краката му.Езикът й бавно обходи целият му член по дължина от главичката до основата му.Отново потърси погледът му,който стенеше да продължи.Езикът й се извършваше бавни движения, сякаш бе най-вкусната близалка,която бе опитвала някога.Наслаждаваше й се.Разтвори устните си и бавно го пое в устата си,слизайки все по-надолу,докато ноктите на едната й ръка драскаха релефния му корем. Целият бе настръхнал,стоновете му се изнизваха един след друг дрезгаво и мъчително,а това я стимулираше още повече.Забърза темпото,сякаш близалката ставаше все по-вкусна и по-вкусна.Пръстите й небрежно избърсаха устните й,които веднага след това облиза.На тяхно място използваше ръката си,за да поддържа темпото,а устните й целуваха бавно корема му,включваше и езика си,който оставяше влажни и парещи следи след себе си.И когато помисли,че устните й са далеч от най-възбудената му част Теа отново ги върна на главичката му,слизайки надолу,обсипвайки го с милиони малки целувки,стигайки до тестисите му,който засмука жадно,но внимателно.Усещаше и виждаше колко възбуден бе,а това й донасяше дори по-голямо удоволствие.
След като приключи малката си игра долу устните й намериха неговите целувайки ги жадно,сякаш не го бе правила с векове,а през това време тялото й се отъркваше в неговото.
Телата им горяха,стенеха от удоволствие,желаеха се повече от всичко.Бяха готови едно за друго.Бяха готови да полетят заедно.

by Гост Пет Сеп 13, 2013 8:32 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ребека беше приживяване пълно с адреналин, от онези, които дълго време щяха да се помнят след това. Тази вечер щеше да се превърне спомена, който щеше да кара телата ни да изтръпват, без даже другото да е наблизо, съзнанията ни щяха да разпознават същия аромат на въздуха в други стаи и тогава сцената на съвършено голите ни тела, щяха да задъхват сърцата ни отново, точно както сега. Впрочем вкуса на устните й ми беше някак познат, сякаш не за първи път я целувах, сякаш и преди я бях срещал. Разбира се, бях напълно наясно, че съм в тотална грешка, но това не ми пречеше да се заблуждавам. Майкълсън знаеше как да разпалва огън след себе си, а стоновете й само усложняваха положението със секнатия ми дъх. Тази жена просто крадеше всичко, присвояваше мисли, желания, Бека беше неконтролеруема. Тя беше ураган, а аз се намирах точно в средата на окото му.
Краката на русокоската се сключиха на врата ми, а аз стиснах по - силно задника й, всичко показваше, че играта не спираше, само ставаше по - задълбочена. Въздишките й ми показваха, че съм на крайно правилния път, затова не спирах с палавите си движения, исках да я побъркам нацяло. Тогава очите ни не се просто срещнаха, а сляха до краен предел, преплетоха почти изчезналите ириси. Засветиха в тъмното с блясък, който само страстта и похота можеха да предизвикат, но много скоро това приключи. Красавицата впи дългите си, остри нокти в тила ми, а аз прикратих веднага досегашното ми занимание, защото подрпирайки ръцете си на леглото се надигнах, за да мога да достигна устните й. От кога не ги бях целувал... цяла вечност по дяволите! След целувката, дългокоската показа зъбите си, буквално. Остави следи по мен, а аз ядосано стиснах косата й, дърпайки с точно измерена сила, с която щях да я възбудя още повече.
Така без да се усетя, в следващия момент вече бяхме с разменени позиций. Ненавиждах това, че оставях контрола в нейни ръце, но когато разбрах какви бяха плановете на Бека, веднага спрях с плановете как аз ще съм този, който ще е в титулярната позиция. Следях с поглед, всяко едно нейно движение, усещах с всеки нерв по тялото си нейния допир. Когато устните й се спряха на плочките ми, аз се отпуснах назад, облягайки се на лакти, но все още държейки главата си изправена, за да не изпусна случайно нещо. Стиснах челюст и осъзнах, че това беше края. Мислите ми сами се погребаха, а следващите минути минаваха като на забавен кадър, мъчително дълги, но и адски удовлетворени. Исках я, исках я повече от всичко, исках а я получа на момента! Устните й се спуснаха по члена ми, после се включи и езика й. Удоволствието ескалираше, а аз се оставих за малко в сигурните й ръце... и устни... и по дяволите този език.
На няколко пъти се задъхах неконтролеруемо, но някой можеше ли да ме вини при наличието на такава партньорка? Накрая почти не изръмжах когато вампирката направи коронния си номер, да, определено си я биваше. Следващите действия се изплъзнаха едно след друго бързо и пламенно. Устните ни се сляха, аз плъзнах длан по тялото й, стигайки задника й, изгаряхме. Стиснах го силно, затегнах хватката си и ни преобърнах. Хванах китките на русокоската, притиснах ги в чаршафа над нея и зарових устни във врата й. Там целувах, хапех и засмукавх плътта. И ако бяха от нормално свръхестествено същество, белезите от тази среднощна борба, щяха да минат на секундата, но заради расата ми, на тези мои подписи щеше да име нужно малко време и много прясна човешка кръв, за да се махнат напълно.
Отлепих торса си от нейния и разтворих дългите крачета на Бека, за да мога удобно да се настаня между тях. Но не, не направих това, за което и двамата бяхме склонни да молим в момента. Показалеца и средния ми пръст слезнаха до кратка разходка то интимните й устни, а когато усетих колко мокра беше, устните ми веднага се сплеха с нейните в доволна ласка, скрита в маскирана усмивка. Главичката на пениса ми се отърка във върха на клитора й, раздразни го отново, накара русокоската до мен, да си спомни за преди малко. Прникнах бавно в нея, но на цяло, в почти нищожния миг на спокойствие, целунах устните й, а след това таза ми се тласна рязко, карайки ме да проникна до край в нея. След приятния хаос, движенията ни потънаха в синхрон. Аз я притисках по силно към себе си, а тя откликваше с някакво едва загатното нейно собствено съвършество.
Най - накрая я имах.

by Гост Вто Сеп 24, 2013 7:22 pm

Кой можеше да я вини? Да я вини за това,че желаеше безумно тялото му, устните му да изгарят кожата й,да вижда демоните в очите му и това да й доставя удоволствие. Тялото й жадуваше за неговото,за допира му и грубите,но същевременно нежни ласки.За начинът, по който като склуптор сякаш извайваше тялото й с длани. Кой можеше да я вини,че отдаваше тялото и душата си,най-скритите си желания, на един почти непознат?Никой. Дори с брат си не се бе чувала от години,бе съвсем сама, също като него, като мъжът, в чиито ръце се разтапяше.Мъжът,чието име стенеше,или поне се опитваше,въпреки че бе възпрепятствана от накъсаното си дишане, разумът й,който съвсем го нямаше и я бе изоставил съвсем сама да се справя с похотта си и устните му,разбира се. Устните му. Струваха й се божествени,толкова примамливи и съвършени. Толкова горчиво-сладки.
Снежинките навън се сипеха от небето,както една по една падаха всичките й задръжки,както отлиташе срама й забравяше за греховете си,извършвайки най-сладкия.
Погледът му. Начинът, по който я гледаше. По дяволите, караше я да се чувства на върха,дори повече,на три метра над небето. А нюансите на ирисите му тъй бързо се преливаха,че дори не можеше да се определи точният цвят на очите му.Бяха толкова напрегнати,толкова възбудени,приковаваха я само с поглед.Само с поглед спираше дъха й,а в съчетание с всичко,което правеше,с безбройните целувки и докосвания Ребека не бе в състояние да повярва,че не е човек. Точно в този момент,в моментът,в който проникна в нея и срещна погледа му се почувства човек. Толкова беззащитна и крехка пред него,толкова цяла и лека,е за миг усети едно блажено спокойствие,сякаш се носеше на пухкав облак,а целувката,която й даде сякаш я обгърна в нежност,но този миг не продължи дълго.При следващото,този път пълно проникване ноктите на блондинката силно се забиха и раздраха кожата на Вокил и сякаш въздухът от дробовете й се изпари в пространството.Още един път,следващ,трети,пореден,всеки следващ път,в който проникваше в нея тялото й отговаряше на движенията му и се вплетоха, вкопчиха здраво едно в друго. Майкълсън затегна хватката на краката си около кръста му и така можеше да го усеща още по-дълбоко в себе си. Наслаждаваше се неимоверно. Но с всяка секунда усещаше как удоволствието ескалира и съвсем скоро щеше да дойде края.А така не й се искаше. Впиваше ноктите си в него сякаш да го задържи още малко,да му даде още малко време,в което тя беше негова,в което той поставяше печата си върху нея и всъщност една част от нея винаги щеше да бъде негова. А за вечния живот,който имаше това бе доста дълъг период от време.
И ето,че не след дълго вълната от върховно удоволствие заля и двамата,а миг по-късно лежаха на намачканите бели чаршафи,разпилени и изтощени,опитващи се да регулират дишането си две тела,които никога нямаше да забравят случилото се.Никога нямаше да забравят огъня,който разпалваха и изпепеляващия пожар,който създаваха.
Тялото на русокоската бе толкова опасно горещо,че сребърната огърлица,подарък от майка й,сякаш гореше кожата й. Със сетни сили дръпна леко и синджирчето се скъса.Отпусна ръка на чаршафа,стискайки огърлицата в ръка и притвори очи.

by Гост Нед Сеп 29, 2013 3:51 pm

Напрежението стягаше всеки мускул по тялото ми, а удоволствието причинено от всички фактори беше несравнимо. Два свята се сблъскваха, воюваха един с друг. Усещанията отваряха съзнанията ни, изключваха ги и в най - приятния момент отново ги рестартираха. А ние с Бека се оставяхме единствено на сетивата си, оставяхме те да ни водят по тази криволичеща пътека. Тялото ми се притискаше в нейното, а щом някои мускул трепнеше по мен, вампирката веднага откликваше като по команда. Бяхме в пълен синхрон, а същевремено не притежавахме какъвто и да е контрол върху собствените си действия, всичко се случваше така, сякаш беше планирано с години. Можех да продължа не цяла вечер, а цяла вечност. И сякаш всяка една следваща целувка с древната, ме караше да я искам повече и от преди.
С показалец минах през долната й устна. Целунах я продължително, после я захапах в един ритъм с дълбоко проникване, което е накара да се извие приятно под мен. Вкуса беше на желание, аромата на адреналин. Отместих косата от врата й, целунах го, захапах кожата там накрая, плъзгайки след това топля си език, по зарастващата вече синина. Захапах зърното на гърдите й, оставих дланта си на вътрешната страна на едното й бедро, а с пръстите на другия, започнах да стимулирам клитора на русокоската. Гърлото й бе пресъхнало и стоновете, повдигащи в завладяващ ритъм идеалната й гръд, излизаха вече много по - дълбоки, по - влудяващи съответно. Забързах темпото на таза ми и заплетох свободната си ръка в косата на красавицата, стискайки я достатъчно силно, че да я влудя до краен предел. Езиците ни се сплетаха, после поехме заедно дъх, за следващата въздишка, която бе пропита в удоволствието на съвършения секс. Погледнах я, а в разширените й зеници, намерих еуфория, която удари и мен само миг по - късно. Целунах я, за милионен път тази вечер и едновремено с това и за последно.
Отместих се и легнах в дясно от нея, усещайки как напрежението помежду ни се опитваше да изчезне, отпускайки най - накрая телата ни. През силно пресъхналите ми устни мина глъдка кислород, който вместо да успокой съзнанието ми, само го разбуди повече. Извърнах глава настрани към Ребека, но не казах нищо. Всеки мъж на моето място, щеше да остане безмълвен пред гледката на осветените от луната очертания, чията похот е загатната едва - едва в голотата, прикирита от ъгъл чаршаф. Усмихнах се доволно и без да затварям очи, спомените от преди няколко минути назад, веднага се появиха пред погледа ми. Стиснах челюст силно и спрях да зяпам вампирката, извъртайки главата си в обратната посока.

by Гост Нед Сеп 29, 2013 7:08 pm

Затваряйки очи в съзнанието й изникнаха картини от случилото се преди броени минути. Една съвсем основателна и доволна усмивка се прокрадна от лицето на Бека,разтегляйки устните й в прелестен ъгъл. Чувстваше блажено спокойствие, тялото й ликуваше, доволно от наградата си. Дори бе сигурна,че освен тежкия, пропит с алкохол въздух, долавяше и бледия вече аромат на ванилия и кокос,който бе обгърнал тялото й преди часове. Но смесен с аромата на Вокил освен сладостта,която се усещаше,можеше да се усети и похотливата и секси нотка,която придаваше силния аромат на Вокил.
Като котка се изви и протегна върху леглото,оставяйки ръцете си вдигнати над главата й,отпуснати и сякаш инстинктивно пръстите й се заиграха с косата й. Ала преди това се бе пресегнала и бе оставила сребърната си огърлица на нощното шкафче. Облиза устните си с върха на езика си и едва тогава погледът й мерна Вокил, но не за дълго.Повече се задържа на пръв поглед разхвърляната и с нищо впечатляваща библиотека. Но при втори поглед можеше да се види златната купа измежду празните бутилки, колекцията от пощенски марки и какви ли не дреболии, които бяха сякаш невидими, но не и за Ребека. Тя забелязваше и се наслаждаваше на малките неща. Нещата, които за много същества нямат никаква стойност.
Обърна глава към Вокил и се усмихна без той да забележи. Лунната светлина продаваше на очите му цвят, който досега не бе виждала. Не можеше,а и не искаше да го опише. Искаше го само за себе си. Кой би помислил, че русата Майкълсън ще прекара поредната си Коледа в компанията на непознат мъж, който направи тази Коледа за нея запомняща се. Не една от многото, а различна от тях. Не,не заради секса,а заради самия него. Ребека бе срещала хиляди хора,но той не бе като нито един от тях. Цветът на очите му не бе същия.
Изведнъж камбанен звън наруши гробната,но приятна тишина. Вече бе 25 декември. Рождество Христово. Както Христос се бе родил, така се бе родило и нещо, което и двамата все още не осъзнаваха.
Снежната буря навън се засили, снежинките се сипеха от небето и покриваха земята с нежната си пелерина, вятърът вееше сухите клони на дърветата,а в един малък и невзрачен апартамент, биеха две сърца като едно, два погледа се срещнаха и се усмихнаха. Откриха се и никога нямаше да се забравят. Ребека никога нямаше да забрави цвета на очите му.

by Sponsored content

Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.

Re: Тренто,Италия,един на пръв поглед обикновен зимен ден на 2010.