След няколко дни

От няколко дни бях в Мистик Фолс и вече беше време да поизляза малко навън, да се разходя, да опозная околността. И да похапна евентуално. Обух си удобни джинси, бял потник и отгоре един по-широк суичър.  Сплетох дългите руси кичури коса на една разхлабена плитка, вързах края й с едно малко ластиче и излязох.  Тръгнах по улицата в произволна посока, след около десетина минути стигнах до началото на гората. Погледнах крадешком назад, чудейки се дали да не си остана в града, но глада за кръв в мен бе прекалено силен и гората ми се стори по удачния избор.  Ако имах малко повече късмет, за разлика от тези дни, щях да попадна на някой мил човечец, а не на някое прекалено дезориентирано животно.
Закрачих измежду дърветата и единствения шум който чувах, бе звукът от чупещи се пръчици под краката ми. Накрая се отказах и доста тромаво седнах върху пъна на едно съборено от бурия дърво.  Подпрях лакти върху коленете си и се облегнах на дланите си. Аз и този мой късмет! Тъкмо започнах да мисля,ч е да дойда тук се оказа много лоша идея, когато чух шум от нечий стъпки. Усмихнах се лукаво и бавно се надигнах. Започнах да се приближавам към новодошлия и пред погледа ми се появи човек с онези типични за горските ловджий войнишки елечета. Ловецът бързо се извъртя към мен, вдигнал пушка, но щом ме зърна веднага свали оръжието си и физиономията му леко омекна. Какъв глупак.
-Да не сте се загубили госпожице? Много сте се отдалечили от града и ….
-Не. – казах уверено и моментално се озовах зад него.
Изтръгнах оръжието от ръката му и го хвърлих настрани. Каква ирония само… уж излязъл, за да хване нещо, а ето че той се превърна в плячката. Захапах го за врата, като зъбите ми пробиха кожата точно там където се намираше вената му. Пуснах го чак когато вече бях сита, отстъпих крачка назад и безжизненото мъжко тяло се стовари върху земята. Упс, май бях прекалила. Наклоних глава на една страна, чудейки се какво да правя с тялото, когато нещо привлече вниманието ми. Минах покрай няколко дървета и се озовах на една поляна, от която леко ме побиха тръпки. Въпреки, че бях сигурна, че няма никой наоколо просто имах усещането че ме наблюдават…

Всичко стана прекалено бързо, дори за вампирската ми страна, за да осъзная какво се случваше навреме. Е да, оказа се, че някой наистина ме наблюдава и щом се озова точно пред лицето ми изписках от изненада, въобще не го бях очаквала.. Ако можеше и да не ме напада изневиделица щеше а е много по-добре!
-Какво по … - казах, но вече бях залепена за едно от дърветата и усетих как стигна до сърцето ми.
И тогава за първи път от както се бях родила изпитах чист и неподправен ужас и страх. Този непознат появил се сякаш от нищото държеше живота ми в ръцете си, буквално, а аз не можех да направя абсолютно нищо, за да го спра. И точно толкова бързо както се бе появил и ме бе нападнал, другият вампир се отдръпна от мен. Болката в гърдите ми вече я нямаше, раната също зарасна моментално и на тяхно място се появиха гняв, объркване и огромно желание да нахвърля върху него.
Тъй като от скоро бях вампир, а както изглеждаше той определено имаше опит с изтръгването на сърца, за по-сигурно реших да стоя на разстояние от него. Но бях и прекалено ядосана за да седя безучастно. Счупих две от клончетата на дървото на което се опитаха да ме убият и ги запратих по Джейк, който доста умело ги избегна. За жалост.
-Полудя ли? Какъв, по дяволите, ви е проблема на всички днес? – развиках се, потърках с ръка мястото на което до преди малко се намираше огромна рана. Или по скоро дупка. На всичкото отгоре, този господинчо бе съсипал и дрехите ми! И това негово нелепо „извинение”. Слушах го и не можех да повярвам на думите му, които вече направо ме вбесиха. Нямаше да му се размине с някакво си глупаво извинение. „Сбъркал ме с някоя друга”, пълни глупости!
-О да, наистина ще съжаляваш! – хванах една от падналите пръчки и се нахвърлих върху него. Въпреки бързата реакция на господин Много Съжалявам, успях да я забия долната част на корема му. Сега поне бяхме квит. Отдръпнах се от него и отново разтърках кожата си. Все още имах неприятното усещане, че стискат сърцето ми и бях ядосана, но поне вече и в дрехите на Джейк имаше дупка. По-малка, но дупка. - Само за информация, но никак не е възпитано и приятно да нападаш беззащитни момичета!