Преди няколко години в Париж

Денят си беше ден. Трябваше да се отнасяме с уважение към него. Макар да го мразех, трябваше да го преживея. Ставайки от леглото си в петзвездния хотел в центъра на Париж, се огледах в огледалото. Не ми се излизаше, но бях гладен. Не можеше да се пренебрегне глада, защото иначе знаете какво се случва. Влачейки се по пода, буквално, влязох в банята и си измих зъбите. Най-сетне след като си взех и душ, реших да проверя хладилника дали има нещо за мен там и, естествено, нищо. Беше празен, образно казано, защото кръвта я нямаше. Няма да се наливам с бира или евтин алкохол, когато имам на разположение барове точно пред хотела. Всички знаеха, че в този хотел набутват възможно най-евтиния алкохол в скъпи бутилки и ти си викаш :" Сега ще се напия", да ама дръжки. Глупаци. Облякох си коженото яке и навлякох едни черни дънки. След това бавно тръгнах да излизам. Заключих вратата и една от чистачките мина покрай мен. Погледнах я с отвращение- беше ужасна: косата и' беше сплъстена и едвам- едвам натъпкана в онези зелени шапчици, беше дебела и дъвчеше дъвка, опитвайки се да премахне смъртоносния си дъх. Но както и да е. Ще пренебрегнем и това, че се обърна и ме загледа. Натиснах копчето, като повиках асансьора и зачаках да пристигне. В този момент от една стая излезе русо момиче. Погледнах я и изведнъж бях привлечен от нея. Краката и' бяха прекрасни, лицето прелестно, а балкона...у..Все едно виждах богиня пред себе си. Исках да се забавлявам с нея, да я набутам в леглото си и да не престана докато не ми омръзне. Беше с прилепнала рокля и като мина покрай мен, парфюмът и' ме накара да тръгна след нея. Добре, че се качи в асансьора, че иначе щеше да ме помисли сигурно за някой извратеняк или нещо подобно. Момичето тръгна напред и се изгуби от поглед, след като асансьора спря. Явно отиваше на среща. Излязох бързо на улицата и се опитах да я намеря сред тълпата от закъсняващи за работа хора, но уви... Тя се изгуби. Наведох главата си надолу и тръгнах да пресичам улицата, когато един старец за малко да не ме блъсне. Погледнах го страшно, а той ръсеше нещо на френски. Вените под очите ми изпъкнаха, а самите ми очи станаха червени, като синьото изпъкна страховито. Оня замръзна и ме загледа, все едно вижда чудовище. E, прав си е стареца. Аз наистина си бях до някаква степен чудовище. Погледът ми се спря върху целта ми, а именно- бара отсреща. Подминах охраната, която вече ме познаваше и навлязох в заведението. Всичко беше тъмно, което ме караше още повече да идвам насам. Сега нямаше много хора, да не кажа хич, за това беше лесно да си намеря плячка. Лошото е, че липсата на хора беше проблем, защото можеха да ме видят. Видях един огромен мъж, който явно беше културист, да тръгва към тоалетната. Явно ще ядем сланина днес- помислих си и тръгнах след него. Влязох бавно и той го беше вече извадил и пикаеше, когато:
- Здравей, мъжкарче! Чао мъжкарче!- казах достатъчно силно, за да ме чуе и го хванах за гърлото. Вдигнах го и го допрях до отсрещната стена. Погледнах го в очите и зъбките ми пораснаха. Забиха се в кожата му на врата и започнах да пия. Усещах как кръвта изпълваше всяка част от тялото ми и навлизаше в пръстите на ръцете ми. Силата в мен бързо нарастваше. Дали да го убия? Да видим- онче, бонче... Не. После трябва да разследват и трябва да избия цялата полиция, защото щяха да ми досаждат. Бармана дотича при нас, защото " мъжкара" беше извикал като малко момиченце.
- Джейк какво правиш?- попита ме бармана с ръце на кръста, които бяха под формата на буквата "ф". Извърнах поглед от дебелака и погледнах мъжа.
- Храня се, както виждаш..
Сините ми очи се втренчиха отново в топката мускули и лой и гласът ми се отекваше както в тоалетната, така и в ума му:
- Няма да помниш нищо! Паднал си и те е ухапала змия. Отишъл си на лекар и ти е промил раната. А сега се махай!
Пуснах го, а "момиченцето" падна като чувал с картофи на земята. Ритнах го по задника и с тази си постъпка го пратих при бармана. Той ме изгледа страшно и излезе с дебелака. Взех една салфетка и се избърсах. Наоколо нямаше и капка кръв. Аз просто си бях професионалист откъдето и да ме погледне човек. Тръгнах с бавна крачка към изхода и бутнах вратата. В бара имаше нова фигура- руса и красива. Онова момиче, което видях в хотела. Супер. Това е моят шанс. Сега щях да я забия. С огромна скорост се появих зад нея. Естествено, тя не ме забеляза. Дъхът ми леко погъделичка кожата на врата и' и видях как тя настръхва и се обръща, но не ме видя. Седнах тихо до нея и май леко я стреснах. Погледът ми обходи тялото и' и се спря на "очите" и'. След това мина транзит през врата и' и се спря на другите и' очи.
- Барман.. Космополитан.. И нещо по избор за дамата. Аз черпя- подсмихнах се и се обърнах към момичето- Наистина си зашеметяваща.. Името ви ще ме задоволи толкова много.
Стари изпитани трикове. Дали щеше да клъвне или просто щях да остана на сухо? Предстои да разберем.

Париж.. Градът на любовта и моя милост в него.. Ирония нали, мхм и то голяма. Но както и да е, не бях тук по работа за малка почивка и забавление. Облякох се и излязох от стаята с пет звезния хотел. Чудите се как се сдобих с стая в този хотел ли.. Ами беше лесно да съблазня управителя, и той ми даде ключа от стаята. Лесно като детска игра. Докато вървях към един от асансьорите видях, че някакво момче ме заглеждаше. винаги така ставаше и това ми харесваше.. Караше ме да се чувствам желана, каквато всъщност бях. Но това е друг въпрос.
Излязох от хотела и тръгнах по улиците, разглеждах различните магазини и заведения, различните витрини и красивите дранкулки по тях. Някои привличаха вниманието а други не. Загледах се в един бутик пълен с скъпи и оскъдни рокли. Влязох вътре и прокарах показалеца си по една от тях. Жалка имитация на коприна. Излязох от магазина и продължих напред.
Стигнах пред един бар, изглеждаше добър. Влязох вътре и се огледах.. Ахх но тук нямаше много хора. Но катосе замислих това беше пляс за мен, нямаше кой да ме притеснява много. Подсмихнах се и с бавна походка тръгнах към бара и седнах.
- Барман.. Космополитан.. И нещо по избор за дамата. Аз черпя
Чух как някой казва това на бармана и се обърнах. До мен стоеше същото момче от хотела, но сега имах по голяма възможност да го огледам.. Изглеждаше секси, даже много.. Какъв джентълмен само, тъкмо мислех да каже нещо когато чух следващите му думи, и ми идваше да се засмея от сърце. Стари номера, не минаваха пред мен, но реших да не му споменавам този факт. Усмихнах се и се обърнах към него:
- Афродита. - обърнах се към бармана - За мен едно мартини с лед

Усмихнах се на момичето. Дали не беше онази Афродита, която си мислех, че е? просто имаше нещо в нея, което ме караше да се замисля и да си кажа " Да се занимавам ли с теб или да те оставя тук?". просто беше странно това чувство. Трудно е да се опише, но ще пробвам. Може би се чувствах все едно съм малко по-нисш от нея или нещо подобно. Всяка нейна дума навлизаше все по-дълбоко в главата ти и те кара да мислиш по-заблудено или по-нетрезво заради нея. Думите и' и походката и' сякаш бяха тренирани или вече усъвършенствани толкова много, че те кара да се спреш и да си кажеш " Тази е страхотна". Начинът, по който отмяташе русата си коса и разпръскваше аромат на рози и други растения, беше неописуемо прекрасен и зашеметяващ. А когато се смее, ох.. Все едно хиляди малки камбанки и триъгълничета засвирваха заедно и разгръщаха една прекрасна ария, държащи в себе си. Прелест, красота... Всички тези детайли, всички тези думи и всичко, което се опитвам да ви опиша е безсилно пред тази красота, пред тази магическа прелест, пред тази приказна същност на момичето. В момента, в който зърнеш такова същество ти иде да му се поклониш и да го разцелуваш, само защото съществува. Погледът, който то ще ти прати, ще те накара да извърнеш своя от притеснение да не би да засегнеш с нещо това чисто и неопетнено създание на природата. Стеснението, което ще изпиташ ще те накара да се замислиш и ще те върне назад във времето. Ще създаде свой собствен свят и то ще е главният герой в него. Ще изпиташ истински чувства, които всъщност са нереални и недостижими. Желаейки да имаш нещо толкова чудно и неописуемо, ти ще направиш всичко за него, само и само да е твое. Нещо като Коледна играчка.
Излагайки тези факти, явно тя беше според моите изчисления или сън или богиня или секс фантазия пред компютъра. А може би просто ми беше направила добро впечатление и сега се бях влюбил в нея? Това не става така. Първо трябва да излизате поне една година. След това може да пристъпите към по-напреднал стадии на връзката- например да ходите на кино или да се чувате по телефона. След това може да се ревнувате, докато накрая не разберете, че се обичате или че само единя е паднал в капана на слепотата. В този ми ти случай предполагам, че бях сексуално привлечен към тази дама. Моля?! Сексуално какво..?! Защо започнах да си мисля такива неща?! По принцип не бях такъв. Сега и един поет или психолог да стана... Не. трябва да се действа. Внимание! Готови! На старта! Старт!
Усмихнах се, когато момичето ме погледна и взех чашата от бармана. Забелязах с крайчеца на окото си как той я гледаше и това в същия миг ме подразни невъобразимо много. Искаше ми се да го удуша. Тя беше само моя и никой няма да ми я пипа! Отпих от коктейла си и се облегнах на високия стол, поглеждайки към момичето. Отново правеше онова с косата. Сякаш ме хипнотизираше. Тръснах глава, за да се опитам поне малко да мисля трезво, но това явно направи впечатление на момичето, защото тя се засмя. Подсмихнах се. Не бях пиян. Защо се държах така?
- Афродита, а?- попитах с моя реторичен въпрос- Прекрасно име. Точно като това на богинята на любовта в Гръцката митология. Моето, уви, не е като това на някой бог или нещо такова.. Казвам се Джейк.
След това отново отпих от коктейла и погледнах към дансинга. Там имаше две момичета, които се смееха и танцуваха. Изведнъж ми се дотанцува с тях, но не исках да оставям Аф. Имах чувството, че ако го направя, ще умра от болка или от разбито сърце, защото сега тя беше моята пътеводна светлина. Тя беше моят трепет, моят единствен лъч светлина в тъмнината. В този момент излъчването от красавицата беше прекъснато, защото познайте кой се върна. Моят герой-дебелака. Беше си свалил тениската, явно, за да покаже на Афродита какви големи мускули има и все едно и' казваше: " Мани го тоя. Виж ме мен какъв съм". Изведнъж се засмях малко пресилено. Беше по-скоро злобна усмивка или леден смях. Изправих се бавно и попитах Афи:
- Този дразни ли те? Мога да го разкарам!

- Ами всъщност да. Пречи ми малко. - казах и отпих от питието си.  
наистина ми пречеше, беше досадно и тъпо всички да стоят и да те зяпат или да те заговарят. А този минаваше всякакви граници. Как смееше? Не виждаше ли че в момента бях заета да разговарям. Разговора, не се очертаваше да е кой знае колко интересен, но знае ли човек. Под сладката външност на Джейкъб можеше да се крие нещо диво, опасно и първично. Може би под нежната обвивка се криеше звяр.. Прехапах устни, за момент докато гледах как той се занимаваше с не канения гост. Изглеждаше силен и уверен в себе си. Това ми хареса много, зачудех какво ли друго криеше този мистериозен красавец. Знаех, че той не е бог но какво пък - не е нужно да си бог за да привлечеш вниманието ми. понякога не разбирах глупостта на повечето мъже да стоят пред мен и да се перчат с мускули, пари, коли и какво ли още не. Бързо губех интерес към тях - може след пет или десет минути. Рядко се намираше някой който да задържи вниманието ми за по дълго било то с държанието си или с ума си. След няколко минути Джейкъб се върна и седна отново до мен, нямаше и следа от другия. Чудесно. Огледах и видях танцуващите хора, телата им се движеха в ритъма на песента, която трябва да отбележа беше прекрасна, е не може би не до такава степен, че мед да ти капе от сърцето или нещо подобно. Просто имаше приятно и опияняващо звучене. Погледнах към Джейкъб, зачудех се дали той би искал да танцуваме. Вероятно не. Поклатих леко глава и отпих отново от мартинито си.
- Името ти е сладко. Някак си толкова сладко и невинно. А и да ти кажа честно, повечето богове нямат хубави имена. Повечето са някакви странни и зле измислени. Не е нужно да имаш името на бог за да си велик. - намигнах му закачливо и се зачудих дали да му кажа, че не само нося името на богинята на любовта а, че това съм аз.. Хмм.. Щях да почакам още малко и може би щях да му кажа, или не. Не исках да го стресирам, защото знаех колко е шокиращо някой да ти каже, че е бог. Не, че аз го бях изпитвала лично, но бях виждала шока и невярата в очите на малцината "късметлии" които успееха да чуят подобно признание. Единия от тях, не издържа на шока и се самоуби. Но това си беше негово решение. хората понякога взимаха глупави и ненужни решения, заради които след време страдаха. Надявах се, че Джейкъб няма да изпадне в голям шок или да вземе да скочи от някъде като му кажа... Ако му кажа де. Все още се съмнявах.

Само това и' чаках. Реших да не му се нахвърлям като звяр пред толкова много хора, защото после щях да си имам неприятности. Не точно неприятности, а досадни неща, с които трябваше да се занимавам. Все пак е толкова досадно да ходиш по съдилища или по полицейски управления, че направо не си струва. Вместо това реших да направя друго. Щях да изляза и да го пребия. Станах от стола си и ръката ми леко докосна врата, а в последствие и гърба на момичето. След това блъснах силно големия и попитах силно:
- Проблем ли има? Нещо май не си желана тук госпожице, а сега ако обичаш си изнеси топчестия пълен с лой и мас задник от заведението и да не съм те видял повече тук, защото ще те смажа! Разбра ли ме?- попитах ясно, а гласът ми го пронизваше. В сините ми очи пламтеше огънче, което предсказваше, че няма да е на добре ако не ме послуша. Всеки знаеше, че е добре да ме слуша, защото ако ли не- свършваше в някоя кофа за отпадъци или хвърлен от Айфеловата кула. Можех да бъда много подъл и гаден понякога, ако някой ме ядоса достатъчно. Явно този не вдеваше. Може би не ме разбираше достатъчно добре, защото ние не бяхме в Америка или някъде другаде. Предполагам за това не беше си тръгнал от тук. Само бармана говореше английски и за това се разбирахме с него, но останалите хора наоколо си нямаха и на понятие какво си говорим. Този явно беше един от онези, които се имат за голямата работа с мускулите и парите, но всъщност под тази стена се крие едно малко момиченце, плачещо за мама, което е толкова просто, че дори и да го заговориш, то си мисли, че искаш да го утрепеш. Сега беше времето да го направя на пух и прах. Направих му знак да дойде, а той ми показа среден пръст и замахна да ме удари. Юмрукът му се заби в бузата ми, но лицето ми не се отмести. Нито мускулче не помръдна. Видях как той се преви от болка. Не беше тази игра за момиченца като него. Хванах го за гушата и се завъртях леко, пращайки го към вратата. Огромната желязна врата се разби на парченца и отвън лъхна свеж въздух. Запътих се нататък, но бармана ме предупреди да не прекалявам. Аз никога не прекалявах. Винаги бях спокоен, мил, съобразителен с тези идиоти. Да бе.. Никой не би ми повярвал дори и да го уверявам в това, ако сега ме беше видял. В този момент цялото заведение беше вперило поглед в мен. Аз само се усмихнах и се обърнах към бармана. Дадох му една стотачка за вратата и седнах отново до Аф. Усетих нещо, което ме погъделичка по гърба. Обърнах се с намерението, че е някое момиче, което си мисли, че ще я огрее, обаче това беше голямо и грозно женище, което преди малко запратих през вратата. опитваше се да ме утрепе със стол. Подсмихнах се и го вдигах. Всички изведнъж ахнаха, когато видяха силата ми.
- Барман! Предупреди го, че следващия път ще му счупя врата!
Момчето го предупреди и той като малко кученце подтичваше към изхода. Може би не като кученце, а като малката цветарка търсеща бели пеперудки. Отново и за пореден път се подсмихнах, когато го видях и най-сетне се върнах при Афродита. В този момент дойдоха някакви и за десет минути монтираха нова врата. Браво, браво. Сега започна песента на Уитни Хюстън- [You must be registered and logged in to see this link.]. В този момент нещо ме бутна от стола. Беше толкова рязко чувство, че не можах да се сдържа. Хванах ръката на Афродита и я поведох към дансинга.
- Мисля, че няма да имаш нещо против- промълвих и започнахме бавно да се клатим в ритъма на музиката. Това ми беше любимата песен. По принцип беше толкова красива. Разбира се имах и други любими, но тази си беше моята най! Усетих как момичето се облегна на рамото ми. Ръцете ни се отделиха и леко я прегърнах, доближавайки я до себе си. Толкова беше красиво. Чувствах се странно. Сякаш бях на върха на щастието. В мен нещо бушуваше- беше като земетръс. Всичко в мен пулсираше. Сякаш моята най-голяма мечта се беше сбъднала. Как го правеше?! Защо ме караше да се чувствам така? Коя е тя? Какво е тя? В кулминационния момент се отдалечих от нея и я бутнах, хващайки я . Афродита аха да падне, но като я хванах, тя остана уверена в ръцете ми. След това леко я завъртях и забелязах, че повечето хора (максимум 5 човека) пляскат. Поклонихме се и се запътихме към питиетата си. След като седнахме почна някаква бърза френска песен, която не ми хареса особено. Погледът ми падна върху Аф отново. Тя беше леко задъхана и си личеше, че има лека руменина по бузите, но не обърнах особено голямо внимание на това.
- Добре танцуваш.. Даже повече от добре. Да не си тренирала?

- Мерси. - засмях се леко, отмятайки косата си. Наклоних главата си леко, а косата ми падна надолу по гърба ми като водопад от коприна. - Не, просто природен талант. то и ти си добър танцьор.
Това беше един от малкото комплименти които бях казвала някога, на когото и да е било. Аз бях смаяна от невероятната му сила и грация. Начина по който се справи с онзи натрапник, как танцуваше, бързината и сръчността му.. Всичко това беше прекалено перфектно, толкова съвършено. Не човешки съвършено.. Може би той не беше човек. Или това или пък просто беше тренирал много.  Хммм.. Беше сложно. Трябваше да разбера какъв е. Усмихнах му се и погалих съвсем бегло ръка му, след което се обърнах към бармана и си поръчах още едно мартини. Не, че скоро щях да се напия но все пак обичах да експериментирам.
- Е Джейкъб от кога си в Париж?
Обърнах се към него, хем щях да го слушам, хей щях да наблюдавам реакцията и действията му. Може би щеше да се издаде по някакъв начин. Вся някога щеше да го направи, а аз имах много време и търпение и щях да го изчакам да се издаде.. А ако не го направеше, имаше и други начини, които бяха много по приятни и сладки от това да чакаш и да наблюдаваш, но пък гледката беше хубава. Почти съвършено тяло, ако аз самата не бях богиня можеше да си помисля че той е някакъв бог. Като се замисля, от него можеше да излезе идеален бог. Силен, красив, умен.. Нищо не му липсваше. А не липсваше му арогантността и мнението, че всичко и всичко трябва да са в краката му.. Но той не се нуждаеше от тях. Отпих отново от питието си докато слушах отговора му и се замислих над него. Огледах помещението преди отново да върна сините си върху него и да задам следващия въпрос.
- А от къде кажа, че всъщност си?

Природен талант друг път. Според мен вече се издаде. Тя беше или богиня или някакво свръхестествено същество. Просто нямаше друго обяснение. Нямаше как да се обясни фактът, че се чувствах едва ли не неин слуга. Започнах да се контролирам, но до кога така? Не мога постоянно и по някое време ще избие нанякъде. Имаше два варианта- да пия от нея или да правя секс с нея. И двата бяха приятни. Е, приятни може би за мен, защото на дали щеше да и' хареса да пия от нея или нещо подобно. За второто предложение със сигурност щеше да и' хареса. Направо започвам да се удивлявам от себе си.  Колко съм скромен само! Имай високо мнение за себе си и всички ще имат високо мнение за теб. Така трябва да е. И на мен ми харесваше да е така. 
Следващите и' думи ме накараха да се замисля. Наистина от колко време бях в Париж? От месец или два. Тук ми харесваше. Никой не може да се сравнява с мен. Аз съм царя на квартала и това си беше факт. До сега не бях срещал друг вампир или върколак или нещо друго. Е, като изключим онзи дребния, който се опита да ме убие, но все пак аз бях по-стар от него и естествено по-силен. Направо го направих на купчина тор. О, не. Огладнявах. Ако пак тази Афродита ми прати тези нейни вълни, сигурно щяхме да се озовем върху бара в поза, неприятна за всички околни. Поръчах си едно уиски и го изпих на екс. Казват, че помага при жажда, но при ен явно не действаше. Погледнах към тоалетната, но никой не ходеше натам, а момичетата си бяха тръгнали. Само бармана и Афродита и разбира се мистър Лош Вампир. Не можех да пия от бармана, защото беше пълен с върбинка, а това означаваше, че щеше да  неприятно. Макар всеки ден да увеличавах количеството на върбинка, което пиех, не исках да е неприятно. Трябваше да въздействам на Афродита. Така щях да разбера дали е свръхестествена или е нормална. Дали да и' въздействам или да изляза за малко и да си потърся жертва навън. Може би второто щеше да свърши работа. Не исках накрая да се окаже, че е по-стара от мен и да свърша за наторяване на цветята. 
Така се бях замислил, че не чух думите и'. Тръснах леко глава и я погледнах, опитвайки да си спомня какво ме беше попитала. А, да. Сетих се.
- Не знам дали ще знаеш мястото, а и не искам да си спомням за него. Много ужасяващо място. Просто не ми се говори за това- отвърнах бързо и намусено. Не исках дори и да си спомням за там. Искаше ми се да подпаля града още тогава, но нямах тази възможност, защото създателката ми ме спря. Добре... Сега да се изнижем и да ядем.
- Извинявай Афродита...Аз ще изляза за момент. Ей сега се връщам- казах и тръгнах към изхода. Бутнах вратата и видях там около 10 човека, чакащи някой с бухалки. До тях беше и онзи грамадния. Изведнъж той забращолеви нещо и онези ме дръпнаха да тръгна с тях. Май си намерих обяд. Щяха да ме бутнат в някоя уличка и да се опитат да ме пребият. За сега трябваше да си изпълнявам ролята. Най-сетне онези ме довлякоха в дадената уличка и единя замахна. Хванах бухалката му и я счупих на парчета.
- Добре дошли в ада!- казах и хванах един от тях. извадих му сърцето. После още един и още един. Наоколо стана кървава баня. Хванах последния, който се оказа моят приятел и забих зъби във врата му. А след това забих ръката си в гърдите му и извадих подобието на сърце. Усетих как той се отпусна изведнъж и го пуснах да падне.
- Това няма да го чистя аз!
Реших да мина през хотела и да се изкъпя. След това да се преоблека и да се върна при Афродита. Така и направих. Влязох в бара след половин час и видях Афродита. Тя редеше чашите, които беше изпила една върху друга. Това ме накара да се засмея. Доближих се до нея и после седнах.
- Извинявай, че така закъснях, но ме задържаха

- Да, добре. Няма проблеми.
Гледах го, как излезе от заведението, и зачаках да се върне. Предполагах, че няма да се бави много и ще се върне да си довършим разговора или питиетата. Все още ми беше интересен той какво е, вече почти бях сигурна че е свръхестествен. Може би върколак или хибрид.. Или нещо друго. Трябваше да разбера какъв е по един или друг начин.  все пак какъвто и да беше имаше малък шанс той да ме нарани.  Всъщност, ако той искаше досега щеше да го е направил - имаше толкова много възможности. Докато си поръчвахме питиетата, докато танцувахме, докато не гледах към него. Но не го направи, бях поласкана от това. Може би като се върнеше щях да му кажа коя съм, но отново този въпрос: Как ще реагира? Дали ще ми повярва? Не не можеш да му кажа сега, може би след като разбера какъв е. Докато мислех, не бях усетила кога съм изпила питието си. Поръчах си още едно и зачаках Джейкб да се върне.. След десетата минута започнах да си мисля, че той ме е зарязал в бара.. Това не ми се беше случвало преди. Никой не ме беше зарязвал преди. Е може би това беше заради факта, че бях богинята но любовта и красотата, но това и е чисто и просто друг въпрос. И не му беше нито сега времето нито мястото за него. Изпих питието си на екс, и поръчах друго. Този път по силно. Уиски. Изпих няколко чаши, когато той се влезе в бара. Веднага забелязах, че е с други дрехи. Хмм, как ли така бързо, е успял да отиде до хотела да се преоблече и да се върне. Беше подозрително, а бармана го гледаше с много странен поглед. Повдигнах вежди, но бармана изчезна да взима поръчки. Изпих поредната чаша с, уиски докато то седна до мен.
- Извинявай, че така закъснях, но ме задържаха - каза той, като седна до мен.
- Да,добре! Няма проблеми.

Какво?! Няма проблем ли? Това момиче е странно. Как така да няма проблем?! Ако беше някое друго обикновено момиче щеше да ми вдигне скандал, най-малкото. Най-много да ми беше вдигнала скандал и да си беше тръгнала де. Но тя не направи нито едно от двете. Беше си стояла тук и ме беше чакала. Ами ако я бях зарязал сама? Може би тя знаеше, че няма да го направя. Ух, колко е гадно да се опитваш да намериш някой свръхестествен, но да не можеш да му кажеш, че и ти също си. Просто е гадно. Голямата предпазливост води до този момент, в който не се доверяваш дори и на себе си. Погледнах към нея и и' се усмихнах. Сега се чувствах прекрасно. Сякаш се реех някъде в облаците и не исках да мисля за нищо друго освен за нея и нея и нея. Бармана дойде при нас и ме попита къде съм бил.
- О, да..Ами отидох да се поразходя. Трябваше да почистя малко улиците от отрепките, които се бяха събрали пред вратата на бара ти, за да се опитат да ме пребият. Нищо особено. Само обикновените неща. Дай още един коктейл за мен!
Облегнах се на стола и в този момент влязоха няколко момичета, които си бяха красиви, но с много грим, а след тях поне двайсет момчета, които се правеха на мъжкари. О, не.. Пак ще трябва да ям. Накрая ще трябва да мина на диета. Сто процента щяха да дойдат и да започнат да заговарят Афродита, което ме навежда на мисълта, че тя наистина Е Афродита. Тоест онази богинята на еднорозите и дъгичките. Ако поне един дойде, теорията ми щеше да се потвърди и щях да изнасиля Афродита. Леле, колко съм лош само. Но, ако грешах, щях пак да я изнасиля. Кой знае? Може би и тя ме желае също толкова, колкото я желая и аз. Бармана ми сервира и изпих коктейла на екс. Усещах, че леко започва да ми действа и това беше лошо. Изведнъж бармана каза, че часа е пет. Беше привечер, което означаваше, че сме прекарали почти целия ден в бара. Е, какво пък. Нали си имах компания. Това означаваше, че ще има жива музика след половин час. Две момчета дойдоха уж да си поръчат нещо, но естествено започнаха да говорят на френски на Афродита. Извърнах поглед от тях и леко се прикрих, за да не ме види никой как вените ми изпъкват и погледът ми се променя.
- Джейк! Спокойно! Те тъкмо си тръгват!- каза бармана заплашително към тях и избъбри нещо на френски.
Как може да има такива навлеци?! Възможно ли е това? Изведнъж групата се качи и погледът ми се насочи към тях. Започнаха да свирят някаква музика, която беше приемлива. Станах от мястото си и се настаних най-отзад. Чак сега забелязах, че са дошли толкова много хора. Интересно. Хванах Аф и я замъкнах след мен. Бяхме най-отзад, естествено, защото щяха да дойдат други навлеци и започнахме да танцуваме. Прегърнах я и прошепнах в ухото и':
- Защо не ми каза, че си ОНАЗИ Афродита?

- Не знаех как ще реагираш. Повечето хора изпадат в паника или шок. Започват да заекват или пищят. Една дори се самоуби. Не исках да скочиш примерно от Айфеловата кула, защото не ми вярваш или мислиш че полудяваш. - отговорих му, докато танцувахме. Музика беше изключително приятна и успокояваща. Идеална за нервите на Джейкъб, които доколкото можеш да видя се късаха адски лесно. Може би не само аз криех тайната си от него. Вече е време да разбера какъв е, казах си на ум преди да обвие ръце около врата му под претекст, че ще е по удобно за танцуване. Прокарах един от острите си нокти по кожата на китката си и скоро усетих как няколко капки кръв паднаха върху гърба на ризата му. Ако беше някакво свръхестествено същество щеше да реагира по някакъв начин, да усети кръвта ми или да чуе как пада кръвта или може би и двете. А ако беше обикновен човек нямаше да забележи нищо. Но по вероятно беше първия вариант. защото никой човек не можеше да се движи толкова бързо. И тогава го забелязах - вените му започнаха да изпъкват съвсем бавно а очите му се променяха. Ставаха по тъмни и остри. Зениците почти изчезнаха, значи беше вампир. Интересно, отдавна не бях виждала вампири. но бяха страхотни партньори. Особено в леглото, можеше да се каже че някои бяха по добри и от боговете. Но моя милост досега нямаше тази чест да разбере дали е вярно или не. Но може би скоро щеше да ми се отдаде тази чест, бях сигурна че ме иска. Но ако се лъжех, хмм.. Аз май никога не съм се лъгала. Но за всичко си има първи път. След няколко минути песента свърши и другите почнаха да ръкопляскат. Почна следващата песен и продължихме да танцуваме.
- А ти защо не ми каза че си вампир?
 Погалих, лицето му което беше почнала да връща нормалния си вид, след като раната на ръката ми вече беше зараснала, а аромата на кръвта се беше изпарил. Сега се усещаше само пиянския дъх на другите които ни заобикаляха, и по тежките парфюми. Повечето от които не бяха хубави, може би защото бяха имитации. Не разбирам защо хората даваха толкова много пари за малко стъклено шишенце пълно с имитация на парфюм. Поклатих леко глава и я облегнах на рамото на Джейк, докато танцувахме. Тогава усетих прекрасния парфюм който се носеше от шията му. Ухаеше на гора.. НО не на обикновена гора а гора след дъжд. И аз не можех да си го обясня. Парфюма ухаеше на нещо чисто и прекрасно.. Издишах струя топъл въздух към вратът му и се усмихнах.
- Можеше спокойно да ми кажеш, аз не хапя.

Мда.. Сигурно щях да скоча от Айфеловата кула. Може би щях да се притесня и да се чудя дали има някои други богове наоколо, които да ме заплашват. Можех да се бия с хора, с вампири, с върколаци по време на пълнолуние, с първородни преко сили, но с богове- не. Знаех, че те просто не мога да бъдат убити по какъвто и да било начин. Познавах Гръцката митология и до колкото знам можеха да бъдат хвърлени в Тартар и там да бъдат мъчени от трите Еринии. Все пак си беше страшничко цяла  вечност да бъдеш мъчен с камшик. Добре де. Това звучи възбуждащо, признавам, но сигурно трите Еринии не се събличаха и се правеха на Жената-котка. Тръснах леко глава. Щом тя беше богиня, това означаваше, че мога да я използвам за мои цели. Ако я спечелех на моя страна, щеше да ми помогне да открия русата, която търсех. Защо ли направих това търсене цел на живота си? Не знам. просто знаех, че ако я открия всичко ще си дойде на мястото. Не можех да се сетя как се казва онази, но се сещах лицето и'. Може би един ден, ако я открия, щях да се променя. Може би... Афродита сигурно ще разбере, че я използвам и щеше да бъде бясна, но какво може да направи една добра богиня? Да ме накара да се влюбя- на дали. Никога не се бях влюбвал до сега и нямаше да стане в близките 500 години. Защото не знам дали щях да открия блондинката.
По едно време, докато танцувахме, Аф направи нещо странно. Сякаш това беше тест. Беше порязала китката си. Можех да не реагирам, защото знаех, че това е капан, заложен от нея и че така щях да се хвана много лесно, но тя се беше издала, защо не го направя и аз? Вените ми под очите изпъкнаха и после веднага се прибраха на мястото си. Придърпах още повече Афродита към себе си и устните ни почти се докосваха. Не възнамерявах да я целувам все още. Ръцете ми се плъзнаха по изваяните от морската пяна извивки на прелестното и' тяло и спряха на страхотния и' задник. Беше толкова красива. Наистина приличаше на богиня. Всичко изглеждаше перфектно. Музиката спря, но не за дълго. В този момент започна друга песен, но като че ли по-бавна. Не обърнах голямо внимание на това, защото сега вниманието ми беше уловено от Аф. Усетих как косата и' се спуска по раменете ми и главата и' се подпира на рамото ми. Не знаех какво да правя в този случай. Дали да я оставя или да е бутна леко. Реших номер едно.
- Разкажи ми за Олимп и Троя. Искам да знам какво е ставало. Наистина ли Зевс съществува?- толкова много въпроси изникнаха в главата ми, че не знаех какво да правя. Искаше ми се да ги задам всичките, но щях да заприличам на картечница. За това реших да спра за малко и да отида да си взема питие, защото толкова неща исках да направя в този момент с нея, че сигурно нямаше да се спра. Бутнах леко Афродита и тръгнах към бара. С периферното си зрение видях, че някакъв младеж започна да говори с Афродита, явно се познаваха, защото разговорът им беше някак разпален и сякаш спореха за нещо. Не им обърнах особено голямо внимание  и седнах, поръчвайки си едно уиски с лед. Бармана ми го подаде и аз го изпих на екс, поръчвайки си второ. Едно момиче дойде при мен и ме заговори на френски.
- Извинявай, девойче, зает съм сега!
- Англичани!- измрънка момичето и си тръгна. Облегнах се на стола и изпих и второто. Сега се чувствах прекрасно. Станах и се върнах при Афродита. Прегърнах я от задната и' страна. Ръцете ми се обвиха около коремната и' област и я придърпаха към мен. Явно на онзи не му беше много приятно, защото завъртя очи. Целунах я по врата, прокарвайки езика си по кожата и', а след себе си оставяше топла влажна диря. Устните ми се доближиха до ухото и', премахвайки леко косата, която ми пречеше и прошепнах тихо:
- Искаш ли да ти покажа стаята си?

Тъкмо мислех да почвам да разказвам на Джейк за Троя и Олимп, когато се появи Винсън. Той беше стар познат. Не беше бог, май полу бог. Толкова време не го бях виждала и затова много се зарадвах, когато той дойде и ме заговори. Двамата говорехме за старите времена и за отминали битки. Времето минаваше бързо докато говорехме. Изведнъж усетих, две ръце да се обвиват около кръста ми и ме придърпаха към себе си. Малко след това усетих и чифт устни по вратът си. Усмихнах се, чувството беше повече от приятно. Разбира се, че знаех кой ме прегръща. Но най това не се хареса много на Винсънт, но не беше голям праз за мен. Извих тялото си и погалих, лицето му.
- Може. Там ще ти разкажа за Олимп и Троя. Дори и за Зевс ако искаш.
Погледнах към Винс, а той се намръщи още повече. Много добре знаех, мнението за това да разказваме на смъртни за Олимн  и другите неща. Беше строго против, защото мислеше, че те ще могат да го използват против нас, но може да се каже че аз не бях на това мнение. не виждах нищо лошо и другите да знаят истината за миналото и за боговете. Той тъкмо щеше да отвори уста и да каже, че не е добра идея да го правя и, че сигурно Зевс ще се ядоса. Но просто замахнах с ръка за да млъкне. Не исках да слушам отново тази стара и изтъркана лекция която той повтаряше постоянно. Бях сигурна, че всички на Олимп я знаеха на изуст, той разбра жеста ми и без да казва нищо тръгна намусен. Засмях се и се обърнах към вампира зад себе си. Потупах бузата му и казах тихо:
- Е ще тръгваме ли?
Измъкнах се от хватката му и се върнах на бара, изпих и питието. Взех си чантата и се върнах при Джейкъб, който ме чакаше на същото място. Усмихнах се, пооправих си малко косата и отидох при него, хващайки го под ръка. Двамата излязохме от бара и тръгнахме по празните улици на града. Който в момента изглеждаше по красив без цялата навалица и тълпи. Сега беше по спокойно и приятно. Докато вървяхме лекия бриз си играеше с косата ми и я разпиляваше в различни посочи. небето беше приело прекрасен синьо-червеникав цвят. Усмихнах, се и се загледах в него.
- Много прилича на небесата в Олимп!

Йей. И тя иска да го направим. Боже, все едно звучах изненадан. Та нали тя е богинята на красотата и любовта. Нормално е да е такава. Все пак трябва да поддържа репутацията си на богиня. На онзи не му хареса. Явно си имаха правила там горе и те трябва да се спазват, но нали правилата са създадени, за да се нарушават. Все пак така е по-забавно, защото си веднъж на 19? Лол. Е, аз около 500 пъти съм бил на деветнайсе, но го казах заради израза. С голяма мъка пуснах Афродита и тя отиде до бара. Изпи каквото трябваше и тръгна към изхода. И аз я последвах, но някаква ръка беше на рамото ми. Обърнах се рязко и погледнах към русия младеж. Това беше бармана. Чак сега се сетих. Той ми подаде сметката и като я видях устата ми се отвори в изненадана гримаса. 500 долара?! Как така. Но вярно. Бяхме изпили около 10 напитки  и бяхме разрушили някои неща. Добре де. Щях да му платя. Бръкнах в джоба си и извадих кожения портфейл. Подадох му парите, а той се обърна и се върна на бара. Погледнах към вратата, но Аф я нямаше там. Затърчах нататък и отворих бързо вратата. Видях я как ходи бавно напред по улицата. Щях да и' напомня, че хотела е точно пред нас, но не исках да развалям момента. Веднага се озовах до нея и я прегърнах през кръста, придърпвайки я към себе си. Продължихме да ходим без да спираме. Изведнъж видяхме една огромна осветена постройка. Беше наистина огромна и изглеждаше величествено. Хванах ръката на Афродита и тръгнахме нататък. Това естествено беше Айфеловата кула. Започнахме да се изкачваме бавно-бавно и по време на пътя си говорехме за боговете и животите ни. Разказах и' за русото момиче, което ме беше превърнало във вампир, а тя ми разказа за Троя. Беше магическо и необяснимо. Чувствах се страхотно, когато говореше за отминалите епохи. Наистина беше вълшебно. И докато се усетим бяхме на върха на кулата. Целия град светеше с всякакви чудновати светлинки. Сякаш беше отражение от небосвода, който беше на свой ред пък осеян с прекрасни мигащи точици, а луната блестеше зашеметяващо със своята магнетична сребристобяла светлина, подтиквайки своите посестрими да светят още по-ярко. Бяхме свидетели на състезание между изкуствено направеното и направеното от природата. Седнахме на една пейка и се загледахме. Беше хладно, но на мен не ми правеше силно впечатление. Разбрах го по кожата на Афродита. Тя започваше да става все по-студена и по-студена. Разкрачих се и я поставих да седне пред мен, прегръщайки я. Обаче тя седна в мен и сега устните ни за пореден път бяха на сантиметри едни от други. Усещах прекрасния и' безсмъртен дъх да гали кожата на лицето ми. Придърпах я още малко към себе си и я целунах страстно. Това желаех най-много на света. Всичко беше тук, тя беше всичко. Аф беше моят живот в момента, тя беше вселената с безброй искрящи звезди, тя беше забранения плод, тя беше пеперудките в корема ми. Единственото нещо, което исках да чувствам е биещото и' сърце, което ме караше да излизам от кожата си и да настръхвам толкова пъти. В момента на дългоочакваното действие имах чувството, че навсякъде около мен започна да свири музика, по-точно любимата ми песен. Навсякъде около мен имаше фойерверки и фанфари. Пръстите на ръцете ни се преплетоха. Това удвои удоволствието от желаната целувка. Отворих очи и се отдръпнах, за да можем да си поемем въздух. Една усмивка се появи на лицето ми. Лунната светлина галеше прекрасното и' лице, а лекият бриз палаво закачаше копринените и' коси.
- Харесваш ми, Аф.

- Така ли?
Премигнах и погалих лицето му. тази целувка, беше прекрасна и различна. По различна от всички други. Защото повече не значеха нищо, повечето бяха просто преживяване за един ден или по малко. А тази беше различна. Беше желана и от двама ни. Беше чиста и искрена. Усмихнах се и погледнах към преплетените ни пръсти, беше сладка гледка. А и благодарение на него вече не чувствах, студа. Замислих, се отново върху думите му. Дали наистина ме харесваше или просто беше опиянен от излъчването ми. Може би по малко и от двете. Беше интересно и вълнуващо. Не мисля, че някой беше чувствал такова нещо преди към мен. А какво ли щеше да каже баща ми ако разбереше? Хммм.. Може би щеше да се зарадва. Поклатих глава, нямаше да мисля за тези неща в този прекрасен миг. Усмихнах се отново на Джейк и погледнах към прекрасното небе. Луната си стоеше горе все така самотна, а звездите хмм предполагам, че ако бях на нейно място щях да им завиждам малко, но нямаше как да разберем това. Реших да изненадам малко сладура до себе си и размърдах леко пръстите си, очертавайки символ в въздуха. Изведнъж в небето се появиха, огромни ярко червени пламъци. Те се рееха в въздуха и променяха формата и големината си. Образуваха различни звезди, завъртулки, фигурки, черти, сърчица и животинки. Накрая реших, да ги спра да ги променям и ги превърнах в един огромен вълк и по малък до него. Двамата стояха един до друг, обърнати към луната. Фигурите горяха и създаваха илюзията за фойерверки. Раздвижих отново пръстите си и им вдъхнах живот. Е почти живот. Изпатих духа по тях, а около тях се появиха красиви виолетови очертания които се местеха докато те се движеха и подскачаха в небето около луната. Много обичах, да използвам силите си, по този начин. Освен, че имаше страхотна гледка, чувството беше и вълнуващо. Облегнах се на Джейк и се загледах в небето.
- Може да се каже, че и ти ми харесваш. По различен си от другите

Това, което тя направи ми хареса толкова много, че без да искам настръхнах. Беше прекрасно и неописуемо. Чувствах се странно. Сякаш съм нисшо същество, а светът ме притискаше със своя огромен юмрук. Отпуснах се на пейката. Бях се загледал във фигурките и техния прекрасен танц. Беше страхотно. Направо без думи. Устата ми се беше отворила в изненада и не можех да си я затворя. Усмихнах се и зачаках да видя още в какво ще се превърнат фигурките. В момента, в който се превърнаха в нещо постоянно, вдигнах ръцете си и ги разтворих. В този момент се чу нещо като взрив и навсякъде започнаха да валят пръски и части от фойерверките. Започнахме да се смеем. Доближих я до себе си още повече и я целунах по устните. Всичко беше прекрасно. Сигурно няма толкова думи на света, за да може да се опише преживяването. Никой поет не би могъл да го опише, никой художник не би могъл да го нарисува, никой фотограф не би могъл да го заснеме. Толкова истинско изживяване.
- Може да се каже, че и ти ми харесваш. По различен си от другите
Подсмихнах се и ръцете ни се отделиха едни от други. Видях, че това накара Аф да ме погледне въпросително, но следващите ми действия явно я учудиха. Виждаше се, че не бе очаквала нещо подобно. Пръстите ми започнаха да блуждаят по тялото и' или по-скоро да ръчкат ребрата и', което я накара да се смее. Започна една борба между мен и нея. Аз я гъделичках, а тя викаше и крещеше и се мяташе от смях, но аз не спирах. След около няколко минутки реших да и' дам възможност да си поеме въздух. Усмихнах се:
- Може да се каже или е казано, че ти харесвам повече от другите?- попитах и започнах да я гъделичкам отново, но този път не трая дълго, защото беше само за "сплашване". Решихме да тръгваме и да продължим разходката. Леко превъртях пръстена, който се намираше на ръката ми. Сега не ми трябваше, но щеше, ако скоро изгрее слънцето. На излизане видях един фонтан, който изглеждаше дълбок. Веднага ме бутна една палава идея. За малко да се пребия заради тази идея. В ума ми нещо крещеше да го направя. Говорехме си за нещо и изведнъж я хванах по следния начин: клекнах и чукнах леко краката и' в свивките, това автоматично я накара да падне назад, но я хванах с другата ръка. Чу се тих писък от нейна страна, а аз с вампирската си скорост я хвърлих във водата. След това цопнах и аз. Да... Поне 2 метра беше дълбок. Гмурнах се и извадих Афродита, която щеше да ми се развика.
- Какво? Беше забавно, нали?

-  ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ГО НАПРАВИ!
Изкрещях силно, щом отново бях извън фонтана. Гримът ми беше съсипан - спиралата се стичаше по лицето ми, косата ми беше залепнала по лицето ми. А дрехите ми бяха просто ужас. Тениската ми прозираше, а от дънките капеше вода, колкото от една река. приличах, на някоя чума в този момент. Обърнах се към Джейкъб и го погледнах с ледените си очи. Можеше да го харесвам, но не обичах да се къпя с дрехите си. Нацупих се и размърдах отново длани. Пламъците се появиха около двама ни и ни изсушиха за около няколко минути. След като и косата ми се изсуши накарах огъня да изчезне. Погледнах се в една витрина и изпищях силно. Грима ми още беше размазан. Взех една кърпичка и го избърсах. Извадих от чантата си спирала и старателно покрих миглите си. След това добавих и малко гланц. Обърнах се към Джейк, който ме гледаше. пратих му въздушна целувка и продължих да се суетя в витрината. Накрая след половин час бях готова. Седнах на ръба на басейна като внимавах да не падна отново, и се загледах в небето.
- Може да се каже, но следващия път предпочитам да е без дрехи! Предпочитам да си запазя дрехите сухи, а гримът идеален! Но в твой случай беше по добре, с мокри дрехи.
Засмях се и поклатих глава при мисълта за този красив вампир, да стои пред мен без дрехи.. Хмм беше интересно и привлекателно.  Прехапах устни и премигнах. Тогава се сетих за думите ми докато ме гъделичкаше по рано.. Хмм.. Дали наистина го харесвах, и ако да по какъв начин беше?. Може би го харесвах защото беше различен от другите.. Не се перчеше, нито държеше да ме вкара в леглото си. Можеше да се каже че е романтичен и забавен.. Добър танцьор също. И кръвопиец. Което значеше, че ако нямаше врагове или не си навличаше неприятности щеше да живее вечно. А вечността за някои беше скучна и самотна.. Погледнах го, след което наклоних глава на една страна.
- Да, харесваш ми повече от другите. - подсмихнах се. - Дори повече от някои богове.