one month ago...(Leah*Valeria)

Странният момент, в който някой ти каже, че те наблюдава от няколко дни. Какво по дяволите .. ?! Застинах на място за миг, усетих как очите ми се ококориха. Какво беше това момиче? Сериен убиец, психопат, маниак, луд преследвач? Или .. просто беше обикновено странно момиче. Колкото и ненормално да звучи. Бях идвала тук последните няколко пъти и това момиче .. ъм .. да, определено бе странно.
Май казах прекалено много пъти думата странно на ум. Странният момент, в който думата странно ти звучи странно, както и да е.
-Толкова ли съм интересна, че чак да стана обект на нечие наблюдение? - попитах като повдигнах едната си вежда поглеждайки момичето със сините очи.
По навик взех кутията с цигари от чантата си. Извадих една и я сложих в устата си и точно когато щях да ги прибера обратно се обърнах и предложих на непознатата.
-Искаш ли? - стараех се да не си отварям много устата, за да не падне цигарата.

Продължавах да имам онова странно усещане за това момиче. Да, отново споменах думата странно.
-Възможно е да е просто съвпадение, често се случва. - държах цигарата си в ръка и гледах на една страна. След поредното дръпване се обърнах към Русокоска. - Също така те виждам за първи път. - не исках да звуча груба, но това май нямаше как да прозвучи по .. по-меко?
Наистина не си спомнях да съм виждала това момиче някога преди. Вярно бе, че идвах тук често, но .. не обръщах особено внимание на хората около мен.
Все още се чудех на това, което бе казала преди малко. "Наблюдавам те от 2-3 дни..". Това трябваше ли да ме плаши, или пък не биваше да ме трогва по никакъв начин. Не мисля, че бях способна да го подмина с лека ръка. И все пак .. какво толкова би ми сторило това мило на вид момиче?!
-Ее, да. Но пък нямам нищо общо с ангелите .. или може би както ти казваш е само в чертите. - имах някаква бегла представа за свръхестествения живот, който кипеше в този град, но не бях сигурна дали до сега съм попадала на нещо различно от човек. Не го изключвах като вариант. Нищо чудно Русокоска да беше някакво свръхестествено същество. Все още бях далеч от това да ги .. "надушвам".
Последният жест, който тя направи не ми се понрави много, но реших да не реагирам прибързано и да се нервя. Успях само да извъртя очи и да издишам тежко. Мисля, че бе достатъчно, за да покажа, че не ми е приятно.

Насладих се докрай на последното дръпване от цигарата и издишах дима нагоре като го гледах как танцува. Това ме накара да се усмихна.
-Каза ли нещо? - обърнах се към момичето гледайки я объркано.
Реших, че е време да завържем някакъв по-нормален разговор ... при положение, че бях следена ... 2-3 дни?! Звучеше ми някак правилно да се получи така. Засмях се наум на странните си мисли.
-Лия .. между другото .. - ухилих се идиотски, като се постарах да не изглежда прекалено идиотски.
Бях привърженик на странните запознанства, странните хора, странната музика .. и като цяло всичко странно. Може би това момиче бе точно такова .. затова предпочетох да се държа с нея .. нормално, а не както бих постъпила обичайно - да и се изсмея в лицето, да пусна някой саркастичен, гаден коментар или просто да не и обърна внимание.

Spoiler:

Тази малка и незначителна на вид мисъл накара Леа да се усмихне. Зарадва се на това, че щеше да е далеч от досадните хлапета, които постоянно тичаха наоколо и извисяваха пискливите си гласчета. Също така ... кафе! Най-сетне щеше да си купи кафе и силно се надяваше задаващото се главоболие да я подмине.
Леа се изправи в знак на съгласие и направи жест с ръце ококорвайки очи.
-Е ... тогава да изчезваме - подкани тя другото момиче.
Двете тръгнаха в някаква посока, вървяха по една от алеите.
-И с какво съм ти толкова интересна? - Леа се обърна с усмивка към Вал, изражението и бе въпросително.
Не се смяташе за кой знае колко интересна личност. Бе обикновено момиче ... като останалите. Или почти. Добре де .. различаваше се от тях, но според нея това не бе от голямо значение.

п.с.: надявам се не е проблем, че съм сменила начина си на писане .. така ми е по-удобно, а в началото нещо се бях забъркала.