В навечерието на Коледа,2012 година.

24.12.2010
09:38:48

[You must be registered and logged in to see this image.]

Коледните песни звучаха из целия град, във всяко едно закътано магазинче в това място щеше да откриеш добронамерени продавачи, готови да се спазарят в името на светлият празник, който чукаше на вратата.Снежинките,падащи от небето посипваха земята със снежната си бяла пелерина, предизвикваща радост у детските сърца. Деца на всякаква възраст се боричкаха в снега по тротоарите и парковете, клаксоните на колите,минаващи по шосето същи бяха част от картинката.Лицата на хората, които преценяваха всяка своя крачка до последната секунда,за да не се сгромолясат на земята, бяха изпити от студа, но в очите им се четеше една топлина.Разбира се,щяха да зарадват близките си хора,с онези,малките,но толкова значителни жестове, които караха сърцето ти да препуска.Неизменна част от пейзажа бяха и влюбените двойки, които се шляеха разсеяно,препрели пръстите на ръцете си,дарявайки си по някоя целувка,която сгряваше дори за миг кръвта в телата им.По която и улица да минеш,щеше да чуеш "Коледно намаление!Моля,заповядайте!" или пък "Чаша топъл чай в студения ден!Само за 1 долар!" Разбира се, и търговците трябваше да печелят.
Но не всичко бе толкова идеално.По улиците също се намираха и бездомниците,които държаха с вкочанените си от студ пръсти,почти празните каскети.Телата им бяха изсъхнали,съсухрени,очите им присвити,а устните напукани,потресаваща и тъжна гледка.Сякаш те бяха невидими,сякаш една гъста мъгла ги бе покрила и оковала към нищетата и мизерията.Не,те не усещаха вече студа,десетки нощи бяха прекарали навън,вече бяха привикнали,но също така не усещаха и топлината,щастието,сигурността.Усещаха единствено пренебрежителните погледи на някои от случайните минувачи.Малцина бяха тези,които се смиляваха над тях,навеждаха се и пускаха известна сума пари,дори и минимална,това значеше,че все още сърцата им не бяха мъртви.
А ето я и нея!Облечена в тъмни дънки,тъмночервено палто, по което се спускаха дългите й,черни като абанос коси,Елизабет. Момичето определено бързаше за някъде.Пулсът й бе ускорен,а гърдите й се надигаха силно от дълбоките й вдишвания и издишвания.Но не, тя не бързаше нито за подарък,нито за да посрещне някой близък или да отиде на гости. Тя просто бе напълно изключила,че днес бе денят на финалът на Световната лига по волейбол,а тя все още не бе взела билета си. Шансовете все още да се намери някой билет бяха 1 на 1 000 000,но все пак нищо не губеше. По път към спортната зала Ел с взе едно горещо кафе,което да я разсъни и да я върне в настоящето,защото сякаш все още бе в страната на сънищата. Бе някак отвеяна, не можеше да се съсредоточи, но това вероятно бе от бързането.Допълнителна тежест създаваше куфара,който трябваше да мъкне след себе си,поради факта,че я бяха изгонили от хотела,в който се намираше заради това,че бе счупила огледалото.Е,какво толкова?Пияните могат ли да мислят какво правят?Пълен абсурд.


10:01:40

Момичето вече се намираше на точното място и потропваше нервно с крак, чакайки реда си.Когато той най-сетне дойде тя получи най-лошите новини-билет нямаше.
"Дяволите да го вземат!"-изруга,слезе по стълбите и седна на една пейка пред залата. Нервно извади табакерата от джоба на палтото си,заедно със запалка и запали цигара.Димът се разнесе,описвайки своеобразни форми,които,ако имаш малко повече въображение,можеше да оприличиш на фигури. Погледът на чернокоската се бе впил в нищото,а кръвта й сякаш кипеше.Чувстваше се като малко,разсърдено момиченце.На всеки,който познаваше Ел бе известно,че тя бе като вълк единак, обичаше да  е сама,нямаше почти никакви приятели,а да не говорим за половинка, при последната й връзка нещата определено не бяха приключили добре.Но досега никой не бе съумявал да опитоми своенравният й дух, който не търпеше каквито и да е ограничения и не се съобразяваше с нищо и никого. А тук, тук бе съвсем сама. Бе изгубила глутницата си.Никой не познаваше, бе пристигнала едва преди два дни, които бе прекарала в излежаване в хотелската стая и СПА процедури. Разбира се, трябва да отбележа и многочасовото обикаляне по магазините. Вечерта й изглеждаше напълно провалена. Щеше да я прекара в хотела, пиейки коктейли в Лоби бара и вероятно,флиртувайки с бармана. Монро изпуфтя ядосано, захвърли фаса си и се изправи,понечи да тръгне,но точно в този момент кракът й поднесе над леда, който бе скрит под снега и тялото й щеше да се озове на земята, ако не бе уловено от непознатият мъж, който я хвана и й помогна да се изправи.Лицето й съвсем се намръщи, сякаш в този момент част от егото  се бе оронила, но да, бе въпрос на добро възпитание да благодари.
-Май съм ти длъжница..
Присви устни и повдигна погледа си към непознатия като инстинктивно започна да разглежда образа му.