If your eyes weren't open, you wouldn't know the difference between dreaming and waking.

by **Leah Hale** Сря Юли 31, 2013 7:57 pm

Затъмнена стая, старо огледало и прашна ракла. Едно момиче стоеше изправено срещу него и се бе втренчило в образа отсреща. Това, което виждаше му се струваше красиво. От вълните спускащи се леко по раменете, през дълбоките лешникови очи, скулите и пухкавите устни, чак до стройното тяло. Неясният образ беше облечен в бледа рокля, която падаше до босите му крака. Момичето се приближи леко и повдигна ръка за да я допре до студеното огледало. Образът повтори това движение...Както повтаряше и всички останали, сякаш бе едва видим призрак програмиран да копира случващото се около него. Не само беше красив, но и изглеждаше като нежно и ранимо същество, такова, което не би убило дори и мравка. Кротко като сърничка и невинно като малко дете. А всъщност образа принадлежеше на доста по-различен човек - силна млада жена, готова да приема трудностите, които живота и предоставяше доста често, с усмивка на уста. Чакаща с нетърпение да се впусне в ново приключение, преоткривайки света около себе си. Обичаща да помага на хората, независимо дали ги познава или не, дали са нейни врагове или приятели - чувстваше, че е неин дълг да помогне на някой в беда. Щастлива отвън, искряща, а отвътре тъжна в повечето случаи. Взирайки се още няколко празни минути в очите на образа отсреща момичето се строполи на земята свеждайки глава надолу, потънало в полите на роклята си. Повдигна я и раздвижи плата между пръстите си, сякаш изучаваше материята. Беше приятна на допир, мека и нежна. Бавно се спусна назад и легна на пода, като разпиля кестенявите си коси. Сега погледът на момичето бе заловен от малко паяче, което лазеше по тавана. Присви леко очи, за да го види по-добре в сумрака и протегна безжизнено ръка към него. Но паячето не обръщаше внимание на крехкото на вид създание лежащо на пода. То си вършеше неговата работа безшумно и се скри в един тъмен ъгъл на стаята. "Ти си силна! Ти си боец!" - тези думи отекнаха в съзнанието на момичето оставяйки дълга следа след себе си. Следа като онези, които самолетите оставят когато ги виждаме много нависоко в небето, постоя известно време и се заличи. Момичето се изправи бързо, сякаш ударено от ток и погледна лудешки образа в огледалото.
-Аз съм силна! Аз съм боец! - повтори то думите и наддавайки вик повдигна юмрук, за да го стовари върху гладката повърхност на огледалото. Чу се пронизителен звук и образа отсреща се изкриви. Огледалото се бе пропукало точно в средата.
Момичето побегна и в края на стаята намери врата. Опипа дръжката и след като я задържа няколко секунди я завъртя и бутна вратата. Пред него се отвори един пъстър, светъл свят изпълнен с приключения. Момичето се усмихна и тръгна с бавна стъпка по пътеката.

If your eyes weren't open, you wouldn't know the difference between dreaming and waking. Tumblr_mqt3ejBI0L1snp4iso1_500

Име: Rose Hathaway
Години:18
Раса: човек с дарба(ако е възможно..?!)
Дарба:владее силата на Духа
Лик:Zoey Deutch

by **△. FLEMMING** Сря Юли 31, 2013 8:23 pm

Одобрена си, добре дошла. Само ще ти махна дарбата, понеже хората нямат. Smile

If your eyes weren't open, you wouldn't know the difference between dreaming and waking.

If your eyes weren't open, you wouldn't know the difference between dreaming and waking.

Re: If your eyes weren't open, you wouldn't know the difference between dreaming and waking.