Clara Westbrooke.

by **Clara Westbrooke.** Пон Юли 29, 2013 10:40 am

#Dianna Agron

Клара Уестбрук | 21 години | ловец | хоби - това в което е най - добра, именно да ловува.

Харатер:: Доста упорита понякога и винаги корава, не оставя другите да видят каква е истинската и' същност, не разкрива емоциите си пред никого, за това и' е смятана за студенокръвна и коравосърдечна кучка, макар всъщност в действителност да е много загрижена, мила с хората които го заслужават, които наистина са малко и да ... Клара никога не се оставя да проникнат през защитната стена прикриваща емоциите и' , която сама е изградила.
"Типичната колежанка" биха казали мнозината които дори не са се опитали да я опознаят, "празноглава мажоретка" - биха я нарекли дори, а може би дори и вечното клише "смотана/тъпа блондинка" макар, че сигурно би изненадала всички с остротата на ума си и прозорливостта си, но както споменах те са я опознали и никога няма да го направят. Клара е доста предпазлив човек, никой не може да я нарани - тя сама си го прави така, малцина са хората на които се разкрива, на които дава да я опознаят дори мъничко.
Държи се сурово почти с всички, арогантността също е присъща за блондинката, естествено прилага я само на тези които са я заслужили. Друго присъщо за нея е държанието на непукист, макар че в повечето от случаите в които се прави че не и' пука, всъщност и' - при това много и определено много повече от това което показва. Човек никога не може да има вяра на Клара, особено що се отнася до нея, както вече разбрахте държи всичко за себе си.

История:: Всички ловци, които Клара познавала си имали някакви особени истории как станали такива. На някои семействата им били избити от някое свръхестествено същество, други пък наследили това призвание от семейството си и израстнали с мисълта да заличат от света всичко свръхестествено, а пък Клара ... просто една сутрин се събудила и знаела всичко за гадовета, какви са, къде са им слабостите, как да ги убие, как да ги раздразни и предизвика. Имала бойни умения за които не подозирала, но с всичко това нещо и' било отнето. Била останала сама, родителите и' били заминали или по - вероятно отвлечени или убити от поредната гадина, веднага щом тя приложила новите си умения. Тя чувала слухове за родителите си, защото те били доста известни в бранша, който естествено криели от нея и тя чувала слухове, че били отвлечени от демоните, които търсели някаква информация, която само те знаели.

4 години по -рано::

- НЕ! Забрави, Клара няма да научава за всичко това, това е безумно! Няма да подлагаме детето си на риска на който ние се излагаме всеки ден. НЕ! И няма думи които да ме разубедят от решението ми. - думите се рееха една след друга от устата на майката на Клара, разнасяйки се из цялата къща и момичето можеше да ги чуе перфектно, но не и да ги разбере.
- В момента я подлагаш на риск Керъл! Незнанието я прави безсилна и ако нещо я нападне как мислиш ще се защити?! Може би обикновен нож или пък пистолет ще я спасят, тя трябва да знае, трябва да бъде подготвена, защото когато ние вече не сме тук, те ще тръгнат след нея, защото това и' е в кръвта, тя е родена да бъде един от най - добрите ловци, също както всичките си предци! - думите на баща и' бяха значително по - тихи, но все пак бе успяла да чуе част от тях и те доста я озадачиха. Ловци, преследвачи, когато родителите и' вече ги няма - всичко това, всички тези думи се забиха в главата и'. Че какво толкова ловуваха нейните родиели, че беше толкова опасно, че можеше да тръгне и след нея след време!? А и да тя знаеше, че родителите и' обичаха лова, всеки уикенд я оставяха, за да ходят на лов, но колко опасен би могъл да бъде един дивеч за Бога. Освен ако не беше мутирал и не беше станал като в онези хорър филми, заразен от инфекция, следоватлно станал по - силен и сега бе готов да изяде всичко по пътя си което издаваше телесна топлина и имаше пулс. Но естествено това всичкото бяха фантасмагории, но наистина Клара доста размишляваше над разговора между родителите си или поне тази част която бе успяла да чуе.

Преди 2 години::

Деветнадесетият рожден ден на Клара се падаше точно днес, момичето бе доста развълнувано предната вечер, че едвам беше заспала от вълнение, макар че принципно не беше такава. Не се вълнуваше за рожденни дни, всъщност почти се не вълнуваше, имаше съвсем малко неща които можеа да събутят любопитство у Уестбрук, а също и вълнение, което е почти същото.
И когато се пробуди от сън, Клара обаче изобщо не изглеждаше развълнувана или пък щастлива, беше по - скоро изплашена, все едно бе научила нещо разтърсващо, което бя променило из основи. Именно бе научила за всичко за свръхестествените същества, за ловците. Всичко и' се изясняваше, точно заради тези неща родителите и' настояваха да се запише на курсове по бойни умения и тя като добро момиче бе последвала волята на родителите си. И всичко това, всичко това и' се бе изяснило от един прост сън в който си бе припомнила и навързала всички разговори на родителите си, всички странни неща които бе видяла и на които не бе отдала голямо значение просто защото не разбираше.
И когато блондинката се изправи от леглото и слезе бегом по стълбите с цел да намери родителите си единственото нещо което намери на долният етаж бяха кървави петна и изпочупени мебели, вази, лампи и още куп неща. И в момента който видя всичко това се качи нагоре, преоблече се, взе ключовете за колата си просто потегли, знаеше че не може да остане тук дори и минута повече заото това я застрашаваше, а и бе решана да намери родителите си тъй като не видя телата им, което значеше че все още бяха живи...някъде.

Година след случилото се::

Амелия вече бе един от най - добрите ловци, за една година бе изучила всичко за всички свръх естествени същества беше се научила как да ги убива, какви са навиците им, къде се спотайват и беше убила всяко едно което и' се б изпречило на погледа. Багажникът на колата и' бе пълен с всякакви оръжия, от обикновени дървени колове, до гранати пълни със светена вода или върбинка - зависеше доста от слчая и съществото или по - точното определение бе "изчадие".
И когато блондинката бе спряла в един бар, но не просто бар ами именно поредната сбирщина за ловци, тя неволно бе дочула как събеседниците и' бяха споменали две имена доста познати и важни за нея, а именно Керъл и Джеймс - родителите и'. Беше чула някакви слухове за това, че са отвлечени от демони и държани в град пълен със свръхестествени същества, където малко ловци се усмелявали да отидат.
- Кажи ми къде! Къде се намира ? Как е името на града ? - бе попитала автоматично Клара, за което в замяна бе получила пренебрежителен смях.
- Та ти си още дете, по - добре си седни на г*за и кротувай, остави ловуването на професионалистите, малката. - тези думи бяха накарали Уестбрук да изгуби контрол и да извади пистолетът си зареден с дървени патрони, който бе поставила отзад в панталоните си и естествено да го насочи към източника на пренебрежителния смях.
- Веднага. Името на града! - каза тя ясно, спокойно и хладнокръвно, докато всички в бара бяха насочили погледите си към нея и бяха изумени, дори не знаеха как да отреагират, това ги беше изненадало до краен предел и просто стояха безмълвно и с увиснали ченета.
- Мистик Фолс. - каза тихо и разтреперано мъжът, който бе дръзнал да раздразни Клара, която веднага прибра пистолета обратно, допи питието си на екс и тръгна към града, който мъжът и ' бе казал.
- Ще те накарам да съжеляваш хлапе, за това че дръзна да ме заплашиш! - изкрещя той, когато блондинката вече беше на прага на заведението, което пък предизвика смях в нея. И така тя се запъти към Мистик Фолс.