All the hardest, coldest people you meet were once as soft as water. | Alex and Nicklaus |

Ах, Алекс. След толкова време трябваше да се уверя, че наистина си ти, а не са просто слухове.

Да не си открила сърцето си, Алекс?


Татя? Татя е точно там, където винаги й е било мястото, но не тя бе причината да се върна тук.

Разлупа се един два пъти.. Но така е като срещна Илайджа.

Не се й съмнявам,че кроиш някакви пъклени планчета отново. Ребека ми каза,че не се разбираш много с любимия й.

Вечната любовна история. Ти и Илайджа. Толкова перфектни заедно.


Любимият на сестра ми е жалък червей. За съжаление, явно годините, в които го мислеше за мъртъв са се отразили зле на паметта й.

За по-малко от пет минути ме нарече мил и грижовен. Наясно си, че аз не съм Илайджа, нали, Алекс?

Всички толкова отчаяно го искате, нали? Сестра ми, Илайджа, дори Татя. Толкова силно желаете да видите, че съществува част от мен, която не е чудовище.


Жалко, че всички бъркате.

О, не. Изпитвам чувства. Просто са далеч от тези, които искате да изпитвам.

Милиарди, които изключват чувствата си, но тогава се появява красива жена - любовта на живота им и всичко е прекрасно. Кара ги отново да чувстват, да обичат. Прав ли съм?


Виж, проблемът е, че вярваш, че си срещала друг като мен. Но не си.

Ти си ми приятелка, Алекс. Брат ми те обича. Опитвам се да ти спестя заблудите.


E, видя ли се вече със скъпия ми брат?

Ах, тази Катерина.


Има нещо толкова специално в жените от рода Петрова. А Илайджа пада безпогрешно в капана на всяка една двойничка. Чудя се как Елена все още не му е завъртяла главата. Тъкмо мислех, че ти ще си спасителния му пояс.


Прости любопитството ми, но ми е интересно. Кой е новият ти любим?

Не можем да бъдем толкова сигурни,кой знае? Може да има чувства и към нея.

Не е точно нов,преди много години бях сгодена за него. Израснала съм с него.

Които и да е,женен е. И е от една твоя любима фамилия с които израснах.

Още един Флеминг?

Ако не бяха те когато бях дете нямаше да съм жива.. Но именно заради Илайджа пожелах да бъда вампир.

И най-интересното е,че винаги съм смятала,че съм създадена да съм това което съм,а не човек.Никога не съм изпитвала вина за претрошен врат.

Ах, тези благородни Флеминг. Винаги такива закрилници.


Няма място за вина в създания като нас. Жалко, Илайджа губи много като те изпуска.

Не знам, скъпа. Може би щях да видя потенциала в теб и да те спася. Пък и какво по-хубаво от красавица, която да ти е длъжница?