Hi. The bitch is back. - alina skarsgard

by **Alina.** Съб Юли 27, 2013 4:00 pm

Doutzen Kroes
Hi. The bitch is back. - alina skarsgard Tumblr_mosi1zPwTQ1s25avjo1_500

Alina Skarsgard | 19/NA | Vampire

Полетя надолу. Детински смях се отскубна от устни й. Присмиваше му се. Беше го изненадала така внезапно. Нямаше си и на идея, че всичките й маневри щяха да бъдат напразни. Тя щеше да живее.
Внезапно се оказа на земята. На практика мъртва, но същевременно жива. Студенина. Усещаше я. Бавно, но сигурно я обгръщаше с цялата си мощ. Щеше да отнеме живота й, за да я дари с нов. Еуфория. Вътрешно ликуваше за малката си победа. Опита да извие устни, да се усмихне. Уви. Не помръдваше. Тялото й лежеше безжизнено върху мръсната почва. Лицето й мраморно, дяволски красиво. Мъртва ли съм ? Самата мисъл я накара да изтръпне. Но слабостта бе твърде силна. За миг усети ръцете си като празни гумени маркучи, а после вече бяха нищо. Не ги чувстваше. Не чувстваше себе си.. И какво ако беше мъртва ? Нищо нямаше да се промени. Светът щеше да продължи за всички, дори за нея. Очакванията й бяха далеч по - изкривени от реалността. В тях щеше да остане тук завинаги. Наблюдавайки нищото.. Чернотата нахлу в очите й, по - плътна отпреди. Като дебела превръзка, стегната и твърда. Покриваше не само очите й, но и цялата същност на Алина със смазващата си тежест. Искаше да се съпротивлява, да я отблъсне, но нямаше сили. Знаеше, че ще е далеч по - лесно да се предаде. Да й позволи да я притиска надолу и надолу, там където нямаше умора, нито тревога, нито страх.
Времето бавно се търкаляше и тъмнината печелеше милиметър по милиметър. Усещаше как се изплъзва, как няма в какво да се вкопчи..

***

Отвори очи и погледна над себе си. За миг отсъствието на тъмнината бе единственото, което сетивата й регистрираха. Всичко бе толкова ясно. Контрастно, отчетливо. Силната светлина над нея бе все така ослепително ярка и въпреки това съвсем ясно виждаше блестящите нишки в огнените пламъци. Виждаше дори прашинките във въздуха. Въртяха се една около друга в божествен танц.
Въздухът не й бе нужен, но й харесваше. В него улавяше вкуса на обстановката около нея - смесицата от застоял въздух и нахлуващия през отворената врата малко по - хладен полъх. Богатият аромат на коприна и нефт. Но най - вече долавях някакво наподобяващо мед, люляк и слънце ухание, то бе най - силно от всичко, най - близо до нея.
Не бе усетила, че някой държи ръката й, докато същият този някой не я стисна лекичко. Както и по - рано тялото й застина от изненада. Това не бе докосването, което очакваше. Кожата бе съвършено гладка, но температурата й бе съвсем различна от познатото.. Изправи се.

--------------

Остави миризмата да я понесе , почти без да съзнава, че се движи и безшумно се спускаше надолу към тясната поляна, сред която течеше потокът. Когато спря сред обраслия с папрат ръб на поляната, тялото й автоматично се приведе напред. До самия бряг видя двама души. Мъж и жена.
Съсредоточи се върху миризмата на мъжкаря, върху горещата точка в гладката му шия, където топлината пулсираше най - силно. Деляха ги само тридесет метра. Два или три скока. Приготви се за първия. Уханието я завладя изцяло. Движеше се напълно съсредоточено, сетивата й бяха отворени единствено за жаждата и за миризмата, която обещаваше да я утоли.
Жената усети как дървото се разклаща и се извъртя, изпищя от изненада и уплаха. Хвърли се напред събаряйки мъжа на земята. Полу - обезумяла от жажда, не обърна внимание на плесниците, които приятелката му й налагаше. Бяха като галещи пръсти.
Зъбите на Алина безпогрешно откриха гърлото му, а инстинктивната му съпротива бе жалка на фона на силата й. Челюстта й се сключи точно над онази червена точка, където бе концентрирана топлината. Кръвта бе гореща й мокра и уталожи суровата, люта жажда. Изпи я на един дъх. Движенията на мъжа ставаха все по - немощни. Уби го.

--------------

Завърна се. Там където бе родена, там където бе умряла и там където бе дарена с нов живот. Не питаше, не молеше за подслон. Просто си го взимаше, като заслужена част от съществуването й. Като награда за дългото й отсъствие, което несъмнено допринасяше за самото процъфтяване на тази местност.