You're my brother...and I love you...no matter what happens... / Elena & Jeremy /

Бони успя да ме задържи тук. Трудно, но успя.

Липсваше ми.

-Впечатляващо!Малката дразнителка Бони се оказа наистина силна дразнителка...

-И все пак...съжалявам, че ще те разочаровам мили братко...но Елена, която познаваш отдавна я няма.Изгоря заедно с къщата ни...с всички сладки снимки, от които ми се повдигаше...и не на последно място, с тялото ти.

Елена? Какво е станало с теб, по дяволите?

Не ти вярвам. Никога не би направила подобно нещо.

-Искаш ли да ти го докажа?Защо не отидеш на мястото, където живеехме щастливо...или поне се опитвахме?

-А и забравяш...че аз съм чудовището, в което всички толкова много се опасявахте да не се превърна.Е...улесних ви, вече няма нужда да се притеснявате за мен.Но...наистина те съжалявам, сега не знам къде ще живееш.

-Може да опиташ при Бони.Сигурна съм, че ще те приеме с отворени...мм обятия?

Загубила си си ума, Елена.

Не ме интересува проклетата къща, върнах се заради теб.

Ти си ми сестра и те обичам без значение какво.

-Колко сладко, Джер!Докосна...небиещото ми, биещо, мъртво сърце...

-Върнал си се заради мен?Защо?Предполагам, че в отвъдното е по-забавно...там са майка ни, баща ни...Джена, Джон, Аларик...всички са там!А аз съм тук...черната овца в това прекрасно семейство!

Давай, сестриче. Самосъжалявай се. Напълно в твой стил.

По-добре ела на себе си, Елена. Преди да е станало твърде късно.

Или не искаш чувстваш просто, защото те е страх, че ще загубиш още някой, за когото ти пука?

-Не бих употребила думата самосъжаление.И не, не е в мой стил.Предишната Елена буквално умря, но не се самосъжаляваше.

-Да дойда на себе си?Но да не би това да не съм аз?Все още съм сестра ти...с изключението, че няма да съм толкова досадно-защитнически настроена към теб.
И късно може да е за човек, който има какво да губи.Аз нямам.

-Мисля, че си в някаква заблуда.Трикът да не чувстваш е че не ти пука за никого.

Предишната Елена не е умряла. Тя все още е в теб и ти го знаеш.

Разбира се, че имаш какво да губиш. Имаш мен, Деймън, Стефан, Каролайн, Мат... те те обичат, Елена.

-Мм...за Деймън не съм много сигурна, не знам дали повече обича мен или себе си.За Стефан...мисля, че вече успях да го отчая.Горкият, правеше опити да ме "вразуми",но...

-Ти, както и всички останали ще се разочаровате колко твърдоглава мога да бъда, щом си наумя нещо.

Ако не друго, поне знам колко твърдоглава можеш да бъдеш наистина.

Помниш ли времето, когато взимах наркотици? Беше доста досадна, следвайки всяка моя крачка. Но сега разбирам, Елена. Просто те е било грижа, когато аз самия не се интересувах от себе си.

-Помня.Както помня и всеки отвратителен момент в който се чувствах виновна за твоите провали!

-Помня и колко сладък и послушен беше, когато Деймън ти въздейства да забравиш Вики и цялата скръб.Тогава се чувстваше добре, нали?Дори пишеше домашни, за бога!

Моите провали? Ти също правеше, грешки, Елена. Но никой не те съдеше, помниш ли?

Никога не се почувствах добре, сестричке. Празното чувство си беше все още там. Ти го накара да ми въздейства, забрави ли?

-Винаги съм имала специални привилегии, не мислиш ли?

-Направих го за твое добро...а ти отново ме нападна.Още една причина да спра да правя добрини, не мислиш ли?Никой никога не беше доволен...

Никога не съм ти завиждал ако това намекваш, Елена.

Грешиш. Ти си добър човек. Няма нужда да бъдеш някоя друга.

-Не съм казала, че ми завиждаш, братчето ми.Просто аз съм специалното момиче, забрави ли?

-Бях добър човек.Прави разлика във времената.Сега не съм човек, а вампир.Няма добри вампири Джеръми, а аз не съм изключение.А чудовище.

Винаги си била различна, Елена. И може би, затова те обичам толкова много. Не искам да те изгубя, не искам да гледам и как се погубваш сама. Ти си по-добра от това!

Дали, Джер?Защото...вече не знам аз самата коя съм.Единствено знам, че тези които ги е грижа за мен вече се отдръпнаха, защото са разочаровани.А аз просто исках...исках да не ме боли толкова...

Знам, сестричке, знам... но вече съм тук и няма да ходя никъде. Сигурен съм, че ще ти простят. Те те обичат, не по-малко от мен, биха направили всичко за теб, точно както аз.

Не съм сигурна...не знаеш колко ужасни неща направих.Но...обещай ми, обещай ми, че повече никога няма да ме изоставиш.Не мога да живея без нито един близък до себе си, Джер...Никога не бих преживяла факта, че те няма...

Кълна ти се, Елена. Няма да те оставя повече никога.

През цялото време бях с теб, сестричке. Не можеше да ме видиш, но бях точно до теб. Знам, че не се гордееш с нещата, които стори, но ти не си виновна за тях. Всичко ще бъде наред сега, нали?

О, Джер...да, всичко ще бъде наред след като малкото ми братче е отново при мен.Ще се постарая да не те разочаровам, обещавам.

Никога няма да ме разочароваш, сестричке.

Надявам се.Заедно можем да направим живота си по-хубав...макар и без Аларик, Джена, родителите ни...стига да пожелаем...