Няколко часа по- рано, из претъпканите улици на Мистик Фолс

Не харесваше тълпата в Мистик Фолс. Особено в днешния ден. Бе имал късмета да не го изпратят извън него, но това не означаваше, че бе освободен от работата си. В такива дни, когато границите се отваряха за пазара, а той се пълнеше с хора, търсещи екзотиката на външния свят, където рядко излизаха обикновените жители, улиците се превръщаха в една огромна, разноцветна плетка от множество сергии и хора, едва разминаващи се един с друг. В подобна тълпа, Грифит бе наказан от съдбата да издирва едно определено същество. Тъмна коса, светли очи и светла кожа. По дяволите, половината население на Мистик Фолс имаше такива характеристики. Не можеше да подгони всеки срещнат, който му се изпречи на пътя и ги притежава. В друг ден, Матю би си харесал някое произволно момиче, но този път бе снабден и със снимка. Глупав шеф! Глупави заповеди! В такива моменти проклинаше призванието си в света. Винаги си бе знаел, че ролята на шут ще му отива много повече, отколкото сегашната. Може би съдбата бе решила, че не може да дели таланта му в сферата на трагикомизма с фамилията и затова го бе запазила само за себе си.
Изпръхтя недоволно и се провря между задниците на две извънредно големи възрастни дами, които упорито отказваха да чуят учтивите му молби да се дръпнат. За половин час, в който се опитваше да се провре из тълпата, се отърка в повече човешки тела, отколкото през живота си бе успял да докосне. Пое си дълбоко дъх и глътна корема, докато се провираше между щандовете и тайно, изключително не подозрително се оглеждаше из хората. Всъщност, Грифит изглеждаше подозрителен през цялото време, дори, когато не беше на работа, но в съзнанието си, той рисуваше един съвсем безгрижен свой образ, разминаващ се изключително много с действителността. В нея Матю беше бързо движеща се, до колкото бе възможно, мишена. Оглеждаше се целенасочено и имаше точно определена цел, която му убягваше съвсем успешно.
Можеше да се закълне, че на няколко пъти бе зърнал сините очи от снимката, но не беше съвсем сигурен в зрението си. Никога не можеше да вярва на него или обонянието си. Залагаше на съзнанието си, което в момента не работеше в негова полза.
Отдръпна се от главната уличка и се вмъкна в една от страничните улици, където попадна сякаш в друг свят. Тук беше тихо и празно и единствения шум бе човешката глъч от главната улица. Извади от джоба си ръчно свита цигара, която припали при първа възможност. Малко почивка за мозъка му. Разпускане на телесното напрежение. Когато постъпи в отбора на търсачите на Мистик Фолс не предполагаше, че ще му се налага да издирва разни фанатици по претъпкани улици.

Цигарата в устата му придаваше хлапашки и непослушен вид. Тя догаряше вече и бе готова да намери мястото си на паважа, съвсем изоставена. Би приличала толкова на последните жени в живота му, че би било притеснително. Но тази асоциация не успя да извърви пътя от подсъзнанието му до съзнанието. Ударът на нещо в него прекъсна връзката между двете. Заплете краищата им и обърка цялата му логика.
Бе извървял разстоянието от няколко преки, за да се върне обратно към пазарната улица, но не в началото й, а в самия край. Там не смяташе да намери нищо повече от пътя за вкъщи. Стига толкова работа за днес! Биваше си го цялото приключение, но да се свършва. Щеше да продължи утре, когато мислите му щяха да са по- чисти и подредени, а тялото му удовлетворено по всички параграфи, които първо идваха на ум.
За негова жалост или радост, не му се отвори възможност да си отиде право вкъщи. В близост до него , се озова същинската му плячка. Но щяха да са му нужни доста минути преди да разбере именно този факт.
Хвърли цигарата на земята и издиша дима от последната си дръпка, докато се приближаваше към тъмнокоската с хищиническа крачка. Погледът му изглеждаше разсеян и не се съсредоточаваше за дълго по чертите на момичето, сякаш нарочно отлагаше момента, в който ще прозре истината и щеше да щракне с кръвожадните си челюсти около нея.
-Да не страдаш от клептомания? - обви пръстите си около ръката й с усмивка с наглата си усмивка. В крайна сметка бързите му рефлекси и мисленето му като бръснач не позволиха забавянето му
– Май имате нужда от почивка, госпожице. Или по – скоро от почивка на топло?
От кога беше учтив? Грифит бе от хората, на които рядко се случваше да са толкова учтиви и побиращи се в етикета на общуване. Той придърпа крадлата към себе си и заби синия си поглед в нея.

Тя настъпа ли го? Сериозно ли го настъпа? Ама тя базикаше ли се с него? ЩЕше да й отреже токчетата, просто нямаше как да се случи друго яче. А докато тръгна след нея в главата му се въртеше единствено и само отново онзи кошмар.
"Светлината пробягна по лицето му, отразявайки се в очите му.Всички звукове са приглушени, ушите му бучат.Единственото, което чуваше, бе как сърцето му изтласкваше отново и отново кръвта из цялото му тяло.Погледът му за пореден път обходи стаята.На близката стена се виждаха алени кървави следи, които се стичаха по нея.По-надолу, на земята, се виждаше окървавения килим.Полицаи непрестанно преминаваха през стаята, внимавайки да не замърсяват местопрестъплението.Снимки, опитване да се намерят пръстови отпечатъци на убиеца.За жалост, нямаше да намерят такива.
Най-близкото тяло, което се намираше до него бе на жена, около 30/40 годишна.Лежеше в локва кръв, а очите й невиждащо се бяха втренчили в някакво пространство малко над главата му.По-надалеч, по стълбите, водещи към втория етаж, се намираше и тялото на съпруга й.Също около нейната възраст, той бе застинал на стълбите в ужасяваща поза.Жива картина на ужасяващо насилие.
Мъжът пое дълбоко въздух, поглеждайки за последен път полицая, който премина пред очите му.Издиша.След това ги затвори...
Същата картина се появи пред затворените му очи, след това изчезна и мракът го обгърна.Ясна, светла ивица светлина, започна бързо да се придвижва пред очите му, разкъсвайки тъмнината.След това се появи местопрестъплението.Отново.Линията светлина, преминаваща пред очите му като махало, започна да изтрива един по един детайлите - кървавите пръски върху охранителната система, тялото на жената, кръвта бавно се оттегли и изчезна, тялото на съпруга й - също.Той постепенно излезе от къщата и продължи да върви назад из двора, докато пред погледа му изчезваха последователно полицаите, колите, всякакви признаци на чуждо присъствие.Местопрестъплението бе изчистено напълно в ума му.От другата страна на улицата може да наблюдава спокойното ежедневие на двамата съпрузи, секунди преди смъртта им.Известно време остана загледан в тях, след това прекоси разстоянието, което го делеше от къщата и силно ритна входната врата.Алармата започна да пищи, долавяйки чуждото присъствие.Бум, бум, бум...След това тишина."

Тръсна глава в мига, в който чу писъка от близо разбит магазин и се запъти на там стискайки челюст. Пое си глътка въздух преди да влезне и я видя клекнала до мъртво животно.Поклати глава и рискува да заговори въпреки, че щеше да поеме с въздуха гадния аромат на урина и богами какво ли още не ..
-Ти луда ли си? Каква си? Наистина не мога да разбера? – питаше я тихо заплашително приближавайки се към девойката хвана я малко над лакътя и я изправи рязко вдигайки я . наведе се и обхвана краката й. Вдигайки я във въздуха и мятайки я на рамо
-Тези токове отиват на вятъра, драга. – заяви той чупейки ги един по един.А след това я понесе по улицата.

Това момиче определено щеше да го извади от равновесие, не знаеше какво трябва да направи. Но вече губеше напълно търпение. Сви устни и поклати глава.
-Слушай малката, няма цял ден за губене, искам да се прибера в къщи. А с твоите глупости определено не ми помагаш. Така че зарежи гадното мъртво животно и тръгвай! – каза й той. Да Матю определено не бе един от най – чувствителните хора, не никак даже. Отдавна бе забравил какво значи да съчувстваш на някой или пък да си съпричастен с него. Отвърна някак доволно и изви плътните си розови устни в малка усмивка, която прикриваше похотливите му мисли. Тази жена определено знаеше какво прави, а думите й го заинтригуваха. Не можеше да отрече, че в нейната компания се чувстваше повече от весел, не бе скучно и можеше да очаква неочакваното, което още повече будеше любопитството му. Но тя определено не бе жена за някой случаен и обикновен тип, който би могъл да й предложи единствено сърцето си. Тя заслужаваше някой специален, някой който да накара самата нея да си задава въпроси, които преди не са й идвали на ум, някой който да я кара да се съмнява до къде точно би стигнала и кои са нейните граници, някой, който да я накара да изпита неповторимото и истинското. Онова, което би я вълнувало сега, преди и след. Добре определено бе плащешо? От къде се бяха породили тези мисли в главата му? Не можеше самия той да разбере, но за миг може би му се осладиха
- Наистина не разбираш, нали? Наистина не можеш да разбереш, че момиче като теб не би трябвало да се озове в затвор... Има толкова по – приятни неща за правене, а ти крадеш..
Поклати глава, до някаква степен може би му бе жал толкова млада, красива, а крадла

Това момиченце определено не знаеше на кого говореше. Тя говореше за нейния живот, а знаеше ли какво беше преминал той?Знаше ли, че неговото сърце бе разбито от момиче като нея? Само? Не не знаеше. Стисна челюста си наблюдавайки , всяко нейно действие всяка постъпка. Изчака да погребе така скъпоценното й животно, а след това щеше да срине гнева си върху й. И ето, че и този момент дойде. Приближи се до нея и я дръпна рязко, а след това допря гърба й до близкото дърво, като я хвана през малкото крехко вратлене и го стисна по – силно от обикновенното,
-Знаеш ли, нищо не знаеш за мен. Не знаеш какво съм преживял, нито какво се е случило с живота ми. Разбра ли? – просъска срещу й през зъби. Беше готов да я прекърши там, без да се замисля.. без да му мигне окото, беше бесен и това определено му въздействаше. Но нямаше какво да направи..
-Нямам сърце, заради такава като теб. Моето сърце умря с нея. В мига, в който взе онази доза. Намира се някъде не два а може би повече метри под студената пръст и никога няма да се върне. За това се замисли за живота си. Защото си на колко?Нямаш и двадесет, а вече си отрепка. – казаше й всичко което мислеше не си поплюваше, а той нямаше цедка на устата не пресяваше мислите си преди да ги каже. Хвана я за китката и се наведе хващайки единя й глезен. Щеше да я изчисти, а след това да си помисли дали да я заведе в учатъка. Преметна я през вратът си и я понесе без да се замисля, към апартамента си. Не бе много далеч, но щеше да я затвори в паник стаята, а там нямаше къде да му избяга.

О я престани... искаше му се да я хване и дейстивтелно да я убие. Въпреки, че това никак ама никак не влизаше в плана му вмомента. Не обръщаше внимание на думите й на нищо от това, защото наистина на края щеше да я напердаши.
Продължи малко по надолу и влезна в блока си.
-Да ще те удавя във ваната си. – заяви й той, като се изкачи по стълбиите до първия етаж, а след това отвори вратата на апартамента си и я понесе към онази вечно отворена врата.
-Вода и спане една седмица, повече няма да видиш докато не се изчистиш прекалено млада си, за да умираш. – зави й той, като й донесе набързо бутилка със студена вода и я подаде. След това затвори металната врата на стаята и тръгна към банята. И той самия не знаеше защо го правеше и той самия не можеше да си обясни действията но може би на сутринта на наспала глава щеше да разбере, какво точно правеше. Не стига, че нарушаваше заповедите на шефа си, ами сега и не я бе завел в участъка. Какъв глупак. Напълни един лиген с топла вода взе гъба и сапун и се запъти към стаята отново. Написа кода на малката клавиатура, а вратата се отвори сама за него.
-Сега ела тук. – каза й той клякайки до нея и хвана малкото й краче между дланите си. Започна внимателно да вади няколко забити стъкла, а след това измиваше внимателно раните й с чиста вода. Издърса лицето й с намокрен парцал, а след това и подаде сапуна за да измие лицето си.
-Прекалено млада, за да сръшиш така. Толкова млада, че чак се плаша. – защо толкова се интересуваше от това момиче. Сякаш нещо го подтикаше, може би защото прекалено много приличаше на Сибея? Или просто защото когато се влюби в нея и тя бе момиче оставено да гние на улицата.

Загледа се в момичето срещу му, виждаше измъченото й изражение, виждаше ужаса, плъзнал се като отрова по лицето й, предполагаше и как се чувства вътрешно, само представяйки си през какво може би бе преминала тя през целия си макар и малък съзнателен живот.
-Добре. Банята е надолу по коридора, а аз ще ти донеса хавлия и тениска. – заяви й той студено , но в същност дост сдържано и някак не дръпнато. Но той си беше просто такъв, изолирал се глупак, който не допускаше никой до себе си.
-Ако си мислиш, че можеш да избягаш от този апартамент, жестоко си се излъгала. Хайде сега отивай в банята. – каза й той тръгвайки към спалнята си, за да й извади чиста хавлия. Взе една бяха и достатъчно мека, за да накара кожата й да се почувства комфортно под нея и лека сянка на усмивка премина през лицето му,. А след това излезна и се запъти към банята, без дори да се замисля влезна вътре нямаше да му е за пръв път, да вижда женско голо тяло нито пък за последен. Остави хавлията на закачалката, а до нея тениската. След това просто обърна гръб на девойката без казава каквото й да е било и се загледа през малкия нисък прозорец на банята.
-Чудя се, дали щеше да се опиташ да минеш през него? – попита я той, като леко се подсмихваше с онази дяволите усмивка, която може да притежава само и единствено той. Но не, едва ли, защото би трябвало да знае, че е по – добре тук от коолкото на топло в затвора.. Не там не бе никак хубавичко и никак топличко, а госпожицата едва ли щеше да свикне лесно с начина на живот там.