katherine and tatia

- Каква чест! И това ако не е първородната Петрова!

Катрин! Първо Елена, а сега ти, денят ми няма как да стане по-странен.


Как си, Кат, отдавна не сме се засичали?

- Елена? Имаш предвид глупавата, самонадеяна хлапачка, която си мислеше, че ще може да ме унищожи? Позната още като евтината двойничка..

- Върнах се да създам малко хаос в Мистик Фолс, понеже дочух, че било скучно без мен.

- Изненадана съм да те видя тук, доста необичайно за теб. Или ти е доскучало или си намислила нещо..

- Нека позная, намислила си нещо! Е, какво си си наумила, Петрова?

Е тя определено не може да се сравнява с теб.


Какво ме доведе? Мисля, че по-точният въпрос е кой ме пробуди, не мислиш ли?


п.п.: много съжалявам за забавянето, имах проблеми с нета ;хх

- Наясно съм с това.

- Всъщност ми е доста забавна с жалките си опити да се отърве от мен.

- Мисля, че вече знам отговора на този въпрос. Твоят г-н Майкълсън?

Spoiler:

Клаус?


Сбъркала си с информацията, Кат, не е той.

- Хмм.. очаквах той първи да ти се притече на помощ.

- Кой е твоят герой тогава?

Това трудно щеше да стане, имайки предвид факта, че ме смяташе за мъртва.


За съжаление все още не знам. Надявах се, че ти може би знаеш нещо.

- А как реагира на завръщането ти?

- Нали не те е сбъркал с мен?

- Няма начин да те е помислил за Елена, защото тя има отвратителен вкус за дрехи, а и косата й изглежда ужасно.

- Значи си имаме анонимен герой. Изненадана съм, че все още не се е разкрил, за да иска да му се отплатиш..

Беше му трудно да повярва, че цялото това време съм била в ковчег.


Е който и да го е направил трябва да му благодаря, не знам какво щях да правя още едно хилядолетие полу-жива, полу-мъртва.

- По-скоро някой се е възползвал, за да те привлече на своя страна.

- Аз планувах да те посетя, но когато открих местонахождението ти, ти вече не беше там..

Имаш предвид в ковчег ли?


Съжалявам, че съм те разочаровала.

- Разочарована и изненадана, но само защото някой ме беше изпреварил. Знаеш, че не обичам изненадите, но напоследък често ми се случва да ме спипват неподготвена.

- Тук ли планираш да се заселиш?

Губиш форма, Кат.


Доколкото те познавам не си изоставала с информацията така.

- Случва се и на най-добрите!

- Имаш ли нужда от нещо? Или може би любимият ти се е погрижил да получиш всичко, от което имаш нужда?

- Мисля, че до сега не съм отбелязвала колко впечатляващ е факта, че успя да оплетеш Клаус в мрежите си.

Нима целият град знае за нас с Клаус?


Да кажем, че ме е учила най-добрата.

- О, мила, мислех, че си наясно колко бързо се разпространяват новините в това малко градче. И най-малко трябва да си изненадана от факта, че аз знам. На мен нищо не ми убягва.

- И двете си имаме по един Майкълсън, какво съвпадение.

- Запозна ли се вече с домашните ми любимци, Стефан и Деймън?

Да разбирам ли, че Илайджа пак е в краката ти?


Имах честа да се запозная с чаровния Деймън. И как така си предпочела Стефан пред него?

- Той в краката ми? Наистина съм си създала доста лоша репутация.

- Не ми е в стила да правя подобни признания, но Илайджа е един от малкото същества, броящи се на пръстите на едната ми ръка, към които проявявам слабост.

- Нека обаче не обсъждаме повече слабостите на Катерина Петрова, току виж някой друг подочуе и се възползва от тях.

- Защото Стефан е по-лесен за манипулиране. Когато приключа с него ще се заема с Деймън. До тогава можеш да си играеш с него колкото пожелаеш.

Катрин Пиърс има слабости? Това звучи толкова нереално.


Не ги ли манипулира вече достатъчно? Мислех, че са ти омръзнали, а и е време да си намериш нови играчки, не мислиш ли?


Деймън се оказа доста лесен, между другото. Не може да устои на чара на една Петрова.

- Всеки един от нас си има своите слабости. Друг е въпроса колко умело ги крием от останалите, за да не могат да се възползват от тях.

- Днес го раздавам голям философ.

- Никой не може. Щом по-хитрият от двамата ти се струва лесен, представи си тогава да разиграваш Стефан каква детска игра е.

- Между другото... в настроение ли си за игрички? Мисля, че този град има нужда от разтърсване.

Сега разбирам защо си била с тях толкова време. Някак.. разпускащо и забавляващо.


Но не е ли Стефан умният брат? Би трябвало той да е по-труден, като се има предвид опита му с теб.


Аз съм навита. Градчето наистина е позатихнало, а няма нищо по-разтърсващо от две Петрови на едно място, нали така?

- Радвам се, че се разбираме тогава.

- Всъщност Деймън е по-умният от двамата. Ще се изненадаш колко съм подобрила актьорските си умения. Слабото място на Стефан е, че вярва в добрата човешка природа, явно понякога забравя, че аз не съм човек.

- Бих предложила да си поиграем с Джеръми, но... сигурно си чула какво го сполетя.

- Като заговорихме за Гилбърт, какво ли прави Елена сега? Скоро не съм й досаждала.. Толкова ме развеселява с гневните си изблици.

Братчето на Елена? Бе мъртъв, но подочух, че се е завърнал отново към живите някак си.


..а Елена би се вбесила до дълбините на душата си, ако разбере, че сме замислили нещо за него.


Класиката с Елена, така ли? Наскоро се срещнах с нея и тя бе без емоции, но след като Джеръми се върна едва ли е все още такава и играта с нея може да не е толкова интересна.

- Джеръми е жив? А така се радвах когато бяха с един Гилбърт по-малко.

- Сигурна съм, че намесването на скъпото й братче ще помогне.

- Да си намерим нещо за хапване? Не знам за теб, но аз огладнях..