She has a beautiful smile.. And an incredible style

Тиана Картър. ||  Tianna Carter.
23 || twenty - three
Човек || Human


- Какво търсиш тук ?
Взираха се известно време един в друг. Той изучаваше финото й бледо лице, перфектната фигура неприлягаща на дребното тяло покрито единствено с прозрачна дантелена нощница. Тя... Тя му се присмиваше, харесваше й объркването му, заплененият му поглед, допадаше й и напрежението, което създаваше в панталоните му.
- Теб. - прошепна накрая.  Червените й устни се разтеглиха в блажена усмивка, която успя да предизвика неприятно чувство у белокосия, но то бързо бе замъглено от повдигнатото му его.  Синеоката пристъпи крачка напред, продължаваше да се усмихва.
- Мен ? - учуди се мъжът. Опитваше се да звучи естествено , привлекателно. Не се справи. Гласът му трепереше от вълнение. Нямаше си и на представа коя е тя !
- Не знаеш коя съм, нали ? - шепотът се превърна в истеричен кикот. Очите й ! Притежаваше погледът на луд човек. Приближи се още  към него, нечовешки близо.
Нарушаваше личното му пространство по всеки един възможен начин.
- И коя си ? - измънка клетникът , разхлабвайки разсеяно вратовръзката си. Капки пот избиха по темето му щом усети ръката й да разкопчава панталоните му. Пулсът му се ускори, сърцето му биеше толкова силно, че дори непознатата можеше да го чуе.
- Картър. - прошепна дяволито...

////

Мълчеше. Погледът й бе празен, безизразен. Точно такъв искаше да е - достоен за заблуда. Изтощението й отиваше толкова много, любимата й роля.
- Госпожице Картър, отговорете. - гласът бе остър и настоятелен, твърде писклив, за да бъде мъжки. Нея трудно щеше да я убеди в невинността си, но можеше да опита, вече нищо не губеше.
- Ще повторите ли ? - попита измъчено. Ах, такава актриса беше ! Запазваше самообладание дори в тези деликатни ситуации, в които можеш да изгубиш всичко. Гласът й не трепваше, не и там където не трябваше. Бе прекалено прецизна, за да се провали.
- Каква е била връзката Ви с покойния Майкъл Блейм ? - раздразнението на адвокатката си пролича в тона й, но това само заинтригува Тиана. Колкото по - трудно, толкова по - интересно.
- Бяхме любовници. - отговори плахо, изумявайки се от истинността и невинността, с които прозвуча лъжата й.
Лъжи. Картър лъжеше през по - голямата част от живота си. Всъщност целият й живот се бе оказал една смешна лъжа. Сега лъжите обаче бяха въпрос на оцеляване. Тя се гордееше с това, което бе причинила на Мистър Блейм, но все още не можеше да си признае. Чувстваше се готова да живее с тази тайна. Вече бе раздала правосъдието, което смяташе за редно. Не й стигаше да го изпрати в затвора, не й стигаше да го наблюдава уплашен и тръпнещ за решаващия удар..тя искаше да отмъсти за смъртта на родителите си. Но отмъщението се оказа твърде вглъбяващо..

одобрена си,уелкъм