Elena & Tatia

През нощта Мистик Фолс е толкова измамно спокоен.Човек никъде не може да се позабавлява, когато поиска.

Изглежда вечерта се очертава по-интересна отколкото предполагах.


Ти трябва да си Елена.

Разкарай се Катрин, не ми е до глупавите ти игрички.Имам много по-важни неща за правене, от това да пилея ценното си време с твоята жалка особа.

Някой не бил в настроение.


Винаги ли си така кисела?

Не, но любовта ми към теб ме променя.Нали така твърдят глупавите хора?А сега ме остави и отиди да мрънкаш на друго място.

Недей така, Елена, ще взема да си променя мнението за теб.


А и като гледам си доста самотна, едва ли би искала да се отървеш от единствената си компания в момента.

Предпочитам да се самоубия отколкото ти да си моята компания, било то и за пет минути.По-забавно е ако убивам хора, за това ако ме извиниш...

И на мен ми е забавно да убивам дразнещи двойнички, но изглежда и двете ще останем разочаровани.


Странно... по начина, по който те описваха смятах, че си миловидно агънце, а не самоуверена кучка като Катрин.

С какво си се напушила, Катрин?Изобщо не си забавна.

Не знам за теб, но на мен ми е доста забавно.


Е какво мислиш, Елена? Допада ли ти игричката или вече се измори?

Какво трябва да значи това?

Или по-добре...не ми отговаряй, не ми пука за жалките ти игрички.Омръзна ми да плачеш да си център на внимание.

Мислиш ги за жалки, Елена, но ако беше така вече трябваше да си се досетила, не мислиш ли?


Знаеш ли, умееш да отегчаваш хората.


Какво стана със "забавната" Елена, досега с нищо не си ме впечатлила.

-Не знаех, че трябва да впечатлявам който и да е...

-Всъщност, какво по дяволите си ти и какво си сторила с Катрин?И малко по-бързо с обяснението, защото съм гладна!

Мм като го спомена..


Трябва да призная, че и аз също бях гладна.. Хората тук трябва да внимават къде ходят през нощта.


Но добре, мисля, че е време да разкрия картите си. Аз не съм Катрин, Елена. Името ми е Татя Петрова.

-Татя? - попита тихо тя, почти не вярващо.Първоначално не можеше да се сети, въпреки леките намеци, които получаваше, понеже бе прекалено заета със своята не чувстваща душа, но сега...

-Значи най-накрая реши да се появиш.Впечатляващо.Ти ли ще бъдеш тази, която ще накара Клаус да стане добро момченце? - засмя се тя.

Ах как се наслаждавам на обърканите лица, щом им кажа това.


Хм, не знаех, че си така наясно с личния ми живот, Елена.


Да променям Клаус? Сигурно се шегуваш.

-Аз съм наясно с почти всичко, скъпа моя - усмихна се загадъчно вампирката.

-Всъщност...по-добре.Не искам да стане скучен като всеки друг в този отегчителен град.Та...защо се върна?За да разиграваш всички, преструвайки се на мен и Катрин?Не...това е под нивото ти.Защо наистина си тук?

Клаус е последният човек, който искам да променям. Мисля, че ти трябва да го направиш. Новото ти "аз" не ти отива много.


О моля те, да си "присвоявам" животите ви е последното, което искам да правя. Това тук беше случайност.

-Точно от теб не искам поучителни лекции.Това че на теб не ти харесва, не значи че трябва да се вслушам в твоите..."умни думи, пълни с векове житейски опит".

-Случайност,хм?И все пак едва ли си дошла, за да се наредиш на опашката от проповядващи ми как трябва да чувствам, защото няма нищо по-хубаво на тази шибана Земя от това?

Елена не всичко се върти около теб. Проумей го.


Като гледам си успяла да разкараш и гаджетата си, не се и учудвам иначе нямаше да си тук така сама.


А относно това защо се върнах.. не те засяга.

-Всичко се върти около мен, Татя, не го ли проумя?Поне през последните години беше така, защо сега да е по-различно?

-Не са ми нужни тонове проповеди за това колко съм се отдалечила от себе си.А ти, от своя страна, отказвайки да си признаеш какво правиш тук, само засилваш любопитството ми.

Нямах намерение да ти обяснявам какво е то човечност, Елена, едва ли би го разбрала.


Хм странно, но от голямото време, прекарано тук не съм чула нищо за теб. Може би вече на хората им омръзна от невинната Елена, която не знае какво иска.


Хм.. любопитството ти може и да остане незадоволено.

-Всъщност си права, вече не знам какво е човечност.И между другото, ако можех да се разочаровам щях да съм.Мислех, че великата Татя е по-различна от останалите глупави вампири, които се поддават на чувствата си.Но предполагам никой не може да устои на Клаус, нали?

-Искаш да кажеш, която преди не знаеше какво иска.Сега много добре знам.Искам всички да ме оставят на мира, за да мога да изживея пълноценно прекрасния си вечен живот.

Че какъв смисъл има животът, ако няма за кого да го живееш?


И как точно ще изживееш "прекрасния си вечен живот" без нито един човек, за когото да ти пука?

-Не ми трябва никой, за да съм щастлива.Всичко е толкова повърхностно и изтъркано.Харесва ми, да не изпитвам нищо, разбираш ли?Чувството е...най-прекрасното нещо, което се е случвало в целия ми живот.И не мисля да го прекъсвам.