Къщата на Калина и Томас

Фасада:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Кухня:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Дневна:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Кабинет:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Стаята на Калина:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Стаята на Томас:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Баня:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Градина:
[You must be registered and logged in to see this image.]

Хубаво е да се завърнеш у дома. Особено, ако не си се прибирал с векове. За жалост престоя в родната страна не бе особено дълъг, нито приятен. България вече не беше същата. И това раняваше повече от всичко. Носталгията я мъчеше толкова време, че Калина накрая не издържа и просто се прибра вкъщи. Само дето вече нямаше вкъщи. Бетонни пръсти беше впила цивилизацията в родната и земя. Вече ги нямаше горите, нямаше ги поляните, по които яздеше като малка. Нещо не беше останало. И хората бяха различни. Нямаше го онзи горд народ, който навремето поставяше на колене ромеи и араби. Имаше само смачкани хорица, живеещи на прага на мизерията и неспособни да вдигнат глава от собствените си грижи.
Два месеца в родната страна и се бяха отразили като шамар. Имаше нужда от него. Вече бе по-уравновесена и по-спокойна. Като елен виждащ фаровете на идващата кола и осъзнаващ, че вече не може да направи нещо. Съдбата е неизбежно нещо и макар да приютяваш богиня в тялото си, накрая си просто човек, безсилен пред вселенския план, длъжен да се примирява с това, което му е отредено.

Алармата я събуди точно в 8 и тя лениво се протегна в леглото. Не бързаше за никъде, когато си безсмъртен и цялата вечност е пред теб се научаваш, че има време за всичко и то е абсолютно на твое разположение. Българката стана и започна да оправя леглото и да си сгъва завивките. Можеше да наеме домашна прислужница, но тогава щеше да има още повече свободно време, а това бе последното, което искаше. Тя с удоволствие съблече тънката сатенена нощничка и се мушна под душа. Нямаше нещо по-прекрасно от прохладния душ рано сутрин. Уви се пухкавия си хавлиен халат и слезе да си направи кафе и закуска. Този сутрешен ритуал и доставяше безспорна наслада въпреки болезнената скучност, която би представлявал за други. Харесваше и да се глези, заслужаваше го в крайна сметка.
Веднага щом кафемашината извести, че си е свършило работата, момичето за пореден път се протегна като котка и посегна да вземе димящата чаша с кафе.
- Добро утро! - първоначално се стресна от непознатия глас, но после си спомни, че бе отдала една от стаите в къщата под наем, за да не и е скучно съвсем самичка. Момчето живееше в къщата вече от седмица, но Калина така и не го бе срещала още(винаги се разминаваха). Тя се обърна и поздрави приветливо хубавото момче. Беше симпатичен и също така почти дете, и беше човек. В този град тази малка особеност си е рядко срещана. Късметлия бе момчето, беше попаднал на единствената съквартирантка, която стига да реши може да го предпази от всички свръхестествени същества обитаващи това градче.
- Ти трябва да си Томас, - усмихна се топло момичето. - Аз съм Калина, приятно ми е най-сетне да се запознаем.

Българката се усмихна смутено. Момчето бе свенливо, личеше му. И освен това май страдаше от биполярно разстройство. Обикновено се стараеше да не подслушва чужди мисли, но неговите просто крещяха в в ушите и като реклама на почистващи препарати. Доста силно изразения вътрешен глас обикновено говореше или за някаква форма на психоза, или просто за уникално развито когнитивно мислене. Кали все още не бе решила към кой от двата типа да причисли новия си съквартирант, но във всички случаи нямаше да и е скучно с него. Тя нежно го докосна по рамото и с леко, но настоятелно движение го отстрани от хладилника и се зае да рови вътре.
- Прощавай, но готвенето си е моето нещо. Обичам да готвя и вероятно ще ти се наложи да ядеш сготвеното от мен, защото обикновено е в количества за цял полк. - Тя отново се усмихна и започна да бърка сместа за палачинките.
- С ягоди ли ги искаш или чисти? - попита момичето, опитвайки се да надвика ревящия миксер. - И преди да си потърсил най-учтивия начин да кажеш, че не искаш да ме затрудняваш, искам да знаеш, че така или иначе ще режа ягоди за себе си и изобщо няма да ме затрудниш каквото и да избереш - добави тя вече изключвайки миксера.
Беше си изпитание да я гледа човек. Дългите крака се показваха в почти цялата си прелест под късото хавлиено халатче. А ханша и сякаш преднамерено се поклащаше в ретъма на някаква весела мелодия, която Калина си тананикаше. Тя бе весела, пълна с живот, свежа... Нищо общо с богинята, която окупираше тялото и от време на време.

Въпросът му я изкара леко от равновесие. Все едно я заляха с кофа ледена вода. Не се предполагаше средностатистически американски тийнейджър да знае за съществуването на България, камоли да разпознае "случайно" българско име. Тя се вгледа отново напрегнато в младежа, сканирайки аурата ми. Нищо! Явно бе само човек, само че защо това я тревожеше толкова..
- Хм.. Да, българско е - отвърна девойката в опит да прикрие възможно най-бързо напрежението си. Трябваше да разбере от къде това хлапе знаеше толкова много, от негова гледна точка името можеше спокойно да бъде сбъркано с руско, например.
- Имената са странно нещо, знаеш ли - започна Калина от далече в опита си да изкопчи повече информация. - Повечето са религиозни и са взаимствани от отдавна живели светци. Най-разпространеното име на земята например е Мария. Ако е едно момиче ти се представи като Мария, ти трудно би определил от къде е(ако няма някакви особености в произношението, разбира се). Само че има едни особени имена, който са характерни за определени страни. Името Патрик, да речем, е много характерно за Ирландия, името Яков - за Чехия и Харватия. Интересно ми е момче като теб, не се обиждай, но съвсем обикновено... От къде такова момче, ще знае, че името Калина е точно Българско?

Ленива усмивка пропълзя по устните на българката. Каква ирония само, младежът е запален по митологията и за съквартирантка му се падна богиня, е поне отчасти... За миг дори се изкуши да му каже истината, но това само щеше да го изкара от релси. Реши да се придържа към лъжата, която бе избрала в сегашното пребиваване в градчето. Бе започнала работа в местния колеж и най-странното бе, че и харесваше. В днешно време човек можеше да се превърне в когото си иска и това я очароваше. Наслаждаваше се на избора на личност, за която да се представи. Образът на д-р. Калина Петрова и допадаше изключително много, особено като се има предвид, грешната асоциация с рода Петрови, която си правеха всички свръхестествени същества.
- Всъщност, чета предимно научни статии. Психология, поведенчески анализи, философия, митология, древни цивилизации. - Тя отново дари Томас с топла усмивка. - Преподавам парапсихология в местния колеж. По-специално знанията ми са насочени към славянската и келтската митология и култура. Балансът на противоположностите в тези да светогледа ми се струва доста интересен.
Тя замълча и реши да избегне да отговоря на въпроса за България, все още я болеше от видяното и не можеше да даде трезва оценка за собствената си страна. Нещата не трябваше да са такива. Тя бе потомка на велик род, а сега бе само гражданка на забравена от бога страна.
- Ами ти? От каква митология се интересуваш? - попита в стремежа си да задържи вниманието му възможно най-дълго далеч от болезнената тема.

Калина нямаше как да не се усмихне на момчето срещу себе си. Той бе още хлапе. Погълнато от своя собствен книжен свят хлапе, което все още не омърсено от покварата на заобикалящия го свят. Как и се искаше да му помогне да остане такъв... Как и се искаше самата тя да бе останала такава... Тя тръсна леко глава в опит да измести тези си мисли някъде назад в съзнанието си, за да може да ги разгледа по-късно. Опита се да се съсредоточи върху въпроса, който и е задал Томас.
- По принцип си прав, но само по принцип. Подобни сходства има в само гръцкта и римската митология обаче. Може би нордическия пантеон до някъде също се приближава до този светоглед, но и това не е съвсем така. Идеята е, че както гърците, така и римляните са били в центъра на т.нар цивилизован свят през ранното средновековие и античността. При тях всичко е организирано и строго профилирано. Боговете в тези митологии са или добри, или лоши. Няма средно положение. Докато, както славяните, така и келтите имат много по-сложна система от вярвания и ритуали. Те са били земеделци, тяхната вяра на пръв поглед простичка е насочена към земята, към природата, към баланса. Гърците от своя страна са насочени към звездите и небето. Славяните вярвали, че всичко трябва да бъде балансирано. Гръмовержеца Перун е женен за Додола - богинята на дъжда. Огън и вода в равновесие и неразривна връзка. Това и простите хорица го осъзнават. Няма гръмотевици без дъжд. Също така, но това е по-характерно за келтитие божествата в тези пантеони не са строго профилирани. Например Мориган, тя е богиня на войната, но и на магията; бди над битката, но и покровителства една от страните. Мориган имала три лица(подобно на Хеката в гръцката митология), само че това не е нещо уникално, повечето женски божества в келтската митология имат тройна природа, защото и жената има тройна природа - на девица, на майка и на старица-смърт.
Калина замълча и се вгледа в момчето, което я слушаше като омагьосано. Всеки път като заговореше за митология и губеше представа за времето. А и бе добър оратор. Все пак повечето знания и бяха от първа ръка.
- Така, това не е моята лекция и съжалявам, че ти загубих времето. Ако все пак ти е интересно това, което казах, всеки четвъртък изнасям лекции в университета. Тази седмица ще говоря за "Митичните същества в съвременната ни култура". Ако проявяваш интерес мога да ти осигуря пропуск като слушател.