Преди една седмица в имението Салваторе

by **Stefan Salvatore** Пон Май 06, 2013 6:26 pm

Слънцето огряваше леглото ми. Въпреки това, то не бе причината да се събудя. Добре, че поне пръстена бе на ръката ми, защото ако той не бе на мястото си щях да претърпя доста болки. Стоях и лежах, замислен над бъдещето. Всъщност повече трябваше да мисля за миналото, но дори моите спомени ставаха все по смътни имайки предвид, колко дълго живея и през колко години съм минал. Едни от най-тежките години, години на война и разрухи, години на възвишения и падения.
Защо ли трябваше точно сега да си мисля за това?
След няколко минути станах и започнах да се обличам. Сложих къса черна тениска, дънки и разбира се кецовете, които доста си обичах. Трябваше да си вдигна косата точно както харесвах да е. След това се напръсках с парфюм и излязох от стаята. Слязох по стълбите и се запътих към кухнята, където очаквах персонала да е направил вече закуска. Усмихнах се любезно на Крим. Тя бе възрастна жена, която вече дълги години работеше в имението и приготвяше едни от най-страхотните ястия, които човек може да опита. Е, макар, че за вампирите бяха още по апетитни и вкусни. След като отместих поглед обаче видях познатото лице и невероятно пленителните очи. На лицето ми се изписа огромна усмивка.
- Виж ти, виж ти, кой виждам тук... - казах аз като тръгнах да прегърна Клара, моята любима сестра.

by **Clara Oswin Oswald.** Пон Май 06, 2013 6:51 pm

Отново слънчев ден в Мистик Фолс, градът, който спокойно можеше да приеме прякора на Ню Йорк - града, който никога не спи. Времето напоследък не само беше топло, но и все едно се повтаряше с машина на времето. Хах, най-странното беше, че имах точно такава дарба. Все едно самата аз бях тази машина. А сега това ми се струваше скучно... а какво не биха дали останалите да имат, това което аз
Трябваше да се разнообрази с нещо. Да отиде на място, където не е подходящо да ходи или поне не се очаква да ходи момиче като нея. Да излезе с някой, от хората, които мрази, които бяха почти всички. . Но всички останали, не означаваше нещо за нея. Другите бяха прекалено досадни и скучни за госпожица "аз съм номер 1 и принцесата на света". Това означаваше, че тази възможност беше напълно невъзможна. Дали просто да не отиде на пазар? Щеше да е най-лесното решение, но и нищо различно. Какво беше това сега? Момиче да отказва да отиде на пазар?! Това възможно ли беше?! Още повече, ако това момиче е самовлюбена и ненормална. Явно света наистина не отиваше на добре. Момиче, което е шопинг маниачка и обожава дрехите, да се е оттегчила до такава степен от всичко, че дори да се отказва от хобито. Този ден трябваше да се запише някъде. Или пък просто можеше да си остане вкъщи и да гледа поредната сапунка по телевизията с пуканки в ръка, което щеше да я накара да се почувства още по-зле от сега. Особено сега след тази цялата драма, която се беше стоварила на главата и която съвсем я беше объркала.
Защо просто любимия ми Мистик Фолс се беше превърнал в такова място? Все пак тук имаше всички възможни видове свръхестествени същества, а те вместо да правеха нещо интересно, до толкова се бяха слели с хората, че все едно бяха забравили истинската си природа и не правеха нищо. Едно голямо нищо. Бяха станали напълно еднакви с обикновените хора, които трябваше да използват за забавление, а не да се превръщат в тях, както правеха всички тук напоследък.
След като всички възможни варианти бяха изключени, оставаше само вариант номер едно. Да отиде на някое ново място. Така или не беше ходила навсякъде, въпреки че беше тук от толкова много време. Досега не беше ходила на толкова много места. Явно днес беше денят да ги открие. Или пък....
Всъщност можеше да преоткрие едно тотално забравено от нея място. Място, където не беше идвала от.... няколко месеца. Но дали всичко си беше все още там? Все пак всичко се променя. Може тази муната да е тук, а следващата да изчезне. Беше време да провери и да се завърне.
Тръгна бавно към мястото и не след дълго беше там. Погледна къщата отдалеч. Всичко си беше същоото. Е, нямаше и как да е кой знае колко промеменено. Все пак не беше минало кой знае колко много време.
Г-цата отвори бавно вратата и влезе вътре. Тъй като нямаше никой в хола, момичето реши да провери дали не се бяха събрали в кухнята. Тъкмо в момента, в който беше решила да обикаля другите стаи пред нея се появи Стефан
-Любима и единствена
Допълни набързо с усмивка, след което го прегърна.
-Очаквах по-приятно посрещане, като например да ме чакате още на вратата с различни подаръци
Типичен отговор в стил "Клара", все пак беше момиче, което иска да е винаги в центъра на нещата, дори и когато не я очакват

by **Stefan Salvatore** Пон Май 06, 2013 7:21 pm

- Хехе, ако знаех, че ще има толкова приятно посещение вкъщи, отдавна щях да съм купил някое и друго оръжие за убийство, но като се замисля нищо не би те убило. - пошегува се Стефан и се засмя.
Всъщност обаче Стефан много обичаше сестра си. Тя бе тази, която го подкрепяше в началото на вампиризма си, въпреки че началото бе страшно, колкото за него толкова и за нея. Все пак тя бе богиня от доста по-рано. Стефан обаче не и завиждаше, нито по някакъв начин показваше, че и завижда. Той много обичаше и ценеше сестра си, защото дори като деца те се разбираха перфектно. Бяха винаги заедно и се подкрепяха.
- Заповядай, ще пренощуваш ли тук? - попита той като очакваше положителен отговор, защото със сигурност щяха да си прекарат много добре.
Като деца често те стояха през нощта и се любуваха на звездите. Познаваха всички съзвездия и им се любуваха. Често те гледаха небето и през деня. Тогава развихряха въображението си и си казваха на какво им приличат облаците. Беше страшно забавно имайки предвид на какво беше способно въображението им.
- Но преди да ми отговориш, нека закусим, сигурен съм, че не си го направила още.

by **Clara Oswin Oswald.** Пон Май 06, 2013 7:42 pm

Всеки би се радвал с брат като Стефан, Клара не правеше никакво изключение, защото винаги можеше да разчита на него за абсолютно всичко, дори и да беше ясно от километри, че тя е виновна за проблема, той винаги щеше да намери начин да я подкрепи и да и помогне. Всичко в отношенията им беше просто идеално и то още от деца. Колкото и да беше лоша с останалите или да мразеше 99% процента от населението на тази планета, винаги щеше да обича брат си Стефан
-Но това не се отнася и за теб. Всъщност добре, че си един от малкото хора, които обичам, защото отдавна щях да съм те убила и нямаше как да водим този разговор
Набързо му отговори брюнетката и се засмя все едно и тя беше казала шега, но всъщност това беше самата истина.
-Иска ли питане? Един път съм дошла и трябва да е запомнящо се
А и как да откаже такава невероятна оферта, когато не харесваше къщата си и се чудеше къде да ходи, за да не си седи вкъщи. А когато се уреждаше с хубава и приятна компания като Стефан всичко ставаше още по-добре
Май не трябваше да отговоря още от сега, но какво да се прави беше си доста спонтанна и често действаше прибързано
-Всъщност съм, но няма да откажа още една
Това беше едно от хубавите качества на това да си бедсмъртен можеше да ядеш колкото си искаш без да се притесняваш излишно за килограмите и калориите, а когато и самия ти си суетно момиче, това правеше нещата невероятни
Седнахме на масата. Брюнетката погледна към прислужницата с учудване и веднага побърза да изкоментира
-Е, какво стана със закуската? Да не е някакъв нов вид и да е невидима?
Това беше едно от лошите и качества, коментирането на всичко и всички, което винаги и изграваха кофти шега.Беше си създала доста проблеми заради него, но не можеше и да се откаже, защото я правеше по някакъв странен начин щастлива.
Всъщност сега можеше да направи още десет хиляди коментара, но предпочете да не го прави
-Имаш ли план, какво да правим после? Все пак си Парти бой, така че разчитам изцяло на теб
Брюнетката се засмя след като го каза и погледна към брат си.

by **Stefan Salvatore** Пон Май 06, 2013 7:55 pm

Стефан се почувства добре от отговорите й. И без това нямаше никакви планове за деня, но дори да имаше с радост би ги отменил стига да прекара един забавен ден със сестра си. Всъщност макар Стефан да не забелязваше, със сестра си бяха доста по различни. Приличаха си по това, че и двамата винаги бяха готови да празнуват и да правят луди партита и двамата се обичаха еднакво, но Клара бе много по спонтанна. Стефан винаги внимателно обмисляше плановете и трябваше винаги да е няколко крачки напред, за да успее да победи.
След като чу репликата на Клапа или по скоро нейната критика към жената, която най-много ценеше от персонала си, той се замисли и погледна към Клара. След това мръдна ръката си и благодарение на контрола над природните стихии той изля чашата с вода стояща пред сестра му. Разбира се никой не разбра, какво става, но Клара стоеше и гледаше ядосано. Разбира се, Стефан знаеше, че няколко минути след това тя ще отвърне, затова с усмивка каза:
- Първия план днес - да излезем и да се позабавляваме малко с... знаеш с какво. - каза той като се надяваше Клара да разбере.
То все още гледаше ядосано, но още от малки те бяха такива. Винаги се закачаха един с друг и после заедно се смееха на това. Макар да разбраха за силите си почти по едно и също време или по скоро Стефан се превърна във вампир почти тогава, когато Клара разбра за силите си те заедно се учеха да ги овладяват и заедно си помагаха да успеят да се справят със слабите си страни. Въпреки, че Стефан имаше много повече от сестра си, всичката тази жажда за кръв, тя не се отдели нито за миг от него и той и бе много благодарен затова. Вероятно щеше да и благодари цял живот, но думата цял живот за един вампир не изглеждаше толкова много, тъй като това беше едно от преимуществата да си пиещо кръв същество - живееш вечно.
- Хайде сестричке, не се сърди. Ще си прекараме прекрасно. - кимна Стефан и отдръпна ръцете си, за да успее Крим да сервира палачинките с шоколад.

by **Clara Oswin Oswald.** Пон Май 06, 2013 8:18 pm

Добре, че водата от чашата не я намокри, е съвсем малко я напръска, но това не беше важно. Ако я беше намокрил наистина щеше да стане лошо. Защото колкото и да го обичаше, и да и харесваше да се дразнят, това при нея не включваше разваляне на прически и гримове, не че днес бяха кой знае какви - имаше една фибичка в косата си, която както винаги беше изправила и съвсем лек грим. Не беше полижала никакви услия за тях, но това не означаваше, че нямаше да се ядоса още повече, когато сега почти нямаше как да му го върне, защото имаше и други хора.
Това определено беше умно, да избере точно такъв момент, но нищо деня беше пред тях и брюнетката определено щеше да намери подходящото време за да си го върне и щеше да бъде точно в нейн стил и щеше да е съвсем скоро.
-Добре няма да коментирам повече. Разбрах намека
Каза гледайки го намусено. А след това въздъхна, защото много добре знаеше, какво го бееше подтикнало да го направи, но все пак не беше казала кой знае какво. А и той знаеше, че е способна на много повече от това.
-Това ми харесва
Наистина можеше да каже, че Стефан е човек с планове, защото веднага можеше да измисли най-перфектното нещо. Е, при Клара положението не беше точно такова, защото тя имаше много идеи, но никога не бяха толкова добри, колкото на брат и.
Прислужницата най-после донесе закуската. Добре, че брюнетката беше яла у тях, защото с тази скорост можеше да умре от глад пред тях. Да, и как и се искаше да го каже, но не го направи, защото този път сигурно Сгефан щеше да издебне някой момент, в който тя не внимава и направо щеше да я залее с някоя кана.
Всъщност защо никой друг освен самата тя, не харесваше коментарите и, когато си бяха точно на мястото, а и за разлика от някои, които се стараеха да правят такива, на нея и идваше отвътре
-Невероятни са, но така и трябва след това дълго чакане
Добави след като пробва от палачинки с шоколад, което всъщност беше и любимата и закуска, брат и я познаваше наистина невероятно добре. Но дори не се усети, че отново правеше същото като преди малко, явно днес просто беше в стихията си. И можех да добавя само едно - горката прислужница на брат и, защото не заслужаваше такова отношение, не че Клара се впечатляваше от такива факти, Понякога госпожицата просто трябваше да говори по-малко, точно като сега.

by **Stefan Salvatore** Пон Май 06, 2013 8:54 pm

Този път, Стефан се ядоса и я погледна намусено, но Крим беше една от най-възпитаните прислужници в имението затова просто се оттегли мълчаливо с усмивка и поглед в мен. Ахх... Какво щях да направя сестра си, в такива моменти ми се иска не просто да я умокря с чаша ами да предизвикам цунами.
Е, вече и бях свикнал тъй като дори като малка бе напълно същата. Толкова много обичаше да се заяжда с хората около нея и всеки път трябваше да се бия с по-големите батковци, които закачаше. След като научихме за силите си обаче всичко стана много по-лесно. В началото ние ги използвахме доста често и те ни служеха като забавление, но по-късно разбрахме, че те не са просто даденост и трябва да се съобразяваме с определени правила. В такива моменти обаче тези правила правеха изключение и трябваше да си го изкарам на сестра си.
- Знам, какво си мислиш и просто не се опитвай да направиш нещо точно в този момент. - добре че имах придобита дарба четене на мисли, която ми позволяваше доста често да съм няколко хода напред, а особено когато сестра ми беше тук трябваше да очаквам неочакваното. Тя бе способна на доста интересни неща, но каквото и да направеше аз винаги щях да я обичам и тя щеше да си остане моето малко съкровище.
След като приключиха с храната, Стефан се усмихна и каза:
- Какво смяташ да правим сега? Днес ти избираш.
Стефан очакваше отговор от нея, а докато чакаше отпи голяма глътка от чашата с колата си оставена специално пред него. Боже, колко обичаше кола...

by **Clara Oswin Oswald.** Вто Май 07, 2013 3:42 am

Малко след като се усети, какво беше направила, очакваше още по-голяа реакция от предната от страна на брат и, но може би точно защото очакваше нещо, нищо не се случи. Или просто той пак беше използвал дарбата си върху нея и четеше мислите и, и точно затова не предприе некакъв ход, което беше добре за брюнетката, защото по намусения му поглед си личише, че не я чакаше нищо добро.
В такива моменти брюнетката се чудеше, защо и тя не може да чете мисли. Щеше да и е много по-лесно. Но няма пълно щастие на този свят, така че не можеше да има всичко, колкото и да и се искаше.
Всъщност мразеше, когато Стефан го правеше и знаеше всеки нейн следващ ход, така никога не можеше да го изненада, въпреки че често опитваше да го направи
-Нали знаеш, че така не е честно
Подхвърли брюнетката, която тъкмо беше измислила как да му го върне, но вече нямаше как да го направи, защото беше прочел мислите и. А иначе идеята и не беше кой знае каква, но поне беше нещо - искаше да спре времето за малко и да го залее с всичкия останал шоколад, който прислужницата беше оставила на масата, а след това просто щеше да щракне с пръсти, времето щеше отново да тръгне и щеше да се наслаждава на неговата очудена реакция. Но това беше напълно невъзможно вече. Жалко, тъкмо много и харесваше
-За толкова години така и не се научи да си добър домакин
Подхвърли момичето след като осъзна, че пред нея няма кола и всъщност имаше само за брат и.
-Ти имаше план, но добре, щом аз ще решавам, днес искам да....
Последа известно мълчание от нейна страна, което беше породено от факта, че обмисляше, какво и се прави. Всъщност нямаше абсолютно никаква идея. Може би това се дължеше на факта, че напоследък умилаше от скука и всичко и се струваше скучно и тъпо.
-.... да се забавляваме.
Доста странен и глупав отговор, на който дори самата тя нямаше как да не се засмее, защото звучеше много по-добре, преди да го изрече на глас
А и какво и ставаше днес. Всякаква липса на муза и идеи, явно беше настроена само на вълна заяждане с околните
-Какво ще кажеш първо да ми кажеш, какво пропуснах, докато не се бяхме виждали и какво става с теб? А след това като за начало може да се позабавляваме като едно време
Като се замисли, добре че го попита сега, защото после със сигурност щеше да и излезе от главата и да го забрави, а искаше винаги да знае какво се случва с любимия и брат. Или с други думи - винаги беше любопитна.
Но като се замисли на дълбоко, осъзна, че всъщност отново беше повторила плана на брат си, само че със свои думи и с допълнение от няколко въпроса. Но какво пък щеше да го брои за своя идеа.

by **Stefan Salvatore** Вто Май 07, 2013 5:50 pm

- Е, аз може да съм лош домакин, но пък ти си гадна гостенка, обиждаща служителите, които така случайно аз ценя. - каза саркастично Стефан като нямаше никакви задни мисли. Той се усмихна и за момент върна лентата назад. Сестра му искаше да и разкаже, какво става с него, но в действителност нямаше нещо толкова интересно, за което да и разкаже. Всичко около живота му засега бе едно и също и единственото, което го отпускаше бяха тихите разходки или лудите купони. Веднага възниква въпроса как тези две противоположности може да привличат един човек, но Стефан бе такъв. Още от преди, когато се депресираше той ходеше на някое тихо място и обмисляше всичко, а когато бе в настроение той просто се забавляваше като си спомняше, че едни от най-лудите купони бяха със сестра му. Те толкова се забавляваха, че като деца оставаха без дъх, докато тичаха.
- Около мен няма нищо толкова интересно и впечатляващо, сестричке. Пък и не е минало чак толкова време през което ти да не си наминавала... И все пак знаеш, че ако се случи нещо интересно ти ще си първия човек, който ще научи. - каза Стефан след няколко минути дълги размисли. Сестра му го гледаше сякаш очакваше да каже нещо толкова важно и любопитно, но явно остана разочарована. Какво ли очакваше да е направил брат й? Вярно е, че бях вампир, а много хора си мислят, че когато си магическо същество живееш толкова забавно и никога не скучаеш, но истината за вампирите въобще не беше такава. Когато си вампир всички чувства ти се усилват и макар любовта да е напълно истинска, то болката е много по-силна отколкото, когато си обикновен човек.
- Именно, защото вече няма какво да си разказваме, предлагам още от сега да превключим на забавната част.

by Sponsored content

Преди една седмица в имението Салваторе

Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе

Re: Преди една седмица в имението Салваторе