преди 2 седмици; хотел ''sunrise''.

*

Алекзандра, все още се опитваше да се адаптира в цялата ситуция "нов живот" , когато толкова много я теглеше назад.Слънцето вече потъваше в своите тъмни покои, а тя си повтаряше "Изглежда само аз не мога да справя с тъмнината"
Болката, беше изтощаваща и тежка не бе от типа болка , когато сладоледа свърши или в частност мкогато сладоледа действа като болкоуспокояващо.Толкова много въпроси, а толкова смътни спомени, прокрадващи се през тъмните дребни на главата й, където бе й бойното поле на нейната собствена сянка, хранена от глада й и гнева й.Усети как всичко започна да се надига в нея.Имаше нужда да бъде безразсъдна, да доминира , да си играе с някого , без чувства, без мислене , просто грубо безразсъдство.

Затова и бе уредила тази анонимна среща , която щеше да й даде нужното количество дефицит на емоции.По това време нямаше никого около басейна.Беше подранила , за да има време да изчисти всякакви чувства от лицето си. В този момент , с бързите си рефлекси тя усети чуждо присъствие, обърна глава, а зад нея седеше нейната компания, облечена в тъмна сянка , заради мрака , който бе настъпил...
-Е, какво е менюто?-попита Алекзандра, все още, опитвайки се да различи лицето на стройната фигура.

Четвъртък.
Трансформацията започна като по часовник в ранните часове на предиобеда, когато слънцето вече уморено се криеше зад хребетите на уютната котловина. Обикновено му трябваха две-три уискита и пакет цигари и четвърт час, за да отключи онази тежка врата, за която Хрома го бе изолирал без никаква милост от останалия свят. А той бе такава умопомрачителна личност!
Спиртната течност гореше по езика му, а евтиният тютюн бе остави един дрезгав привкус на нещастие в кухината му. Погледна се в счупеното огледало, което висеше на опакото на вратата. Дрипите висяха на плещите му - една жилетка, която вече приличаше на стар пеньоар, широки, размити панталони, ама, че мърляч беше Хрома.
Погледна стенния часовник, чието махало бе застинало във времето от няколко години насам, но механизмът му още бе жив и тиктакаше монотнонно, но пронизително. Ако още малко се полюбуваше на себе си щеше да закъснее.
Мина през апартамента си, за да се преоблече и приведе във вид достоен за срещи с клиенти, запали цигара, докато чакаше на ъгъла на авенюто колата, която бе поръчал на излизане. Пръстите му се заиграха с желязното копче на вълнения балтон, докато от устните му се откъсваше умираща струйка дим, която миг по-късно се разтвори в прохладния, вечерен въздух с аромат на машинно масло и нарциси.

В хотела бе навреме. Поздрави с кимане рецепционистката, която го стрелкаше с палаво око, мина през фоайето, където не остана незабелязан от група дипломати, насядали по креслата като ято сойки с вестник в едната ръка и обла чаша скоч в другата.
Миг по-късно бе на уреченото място.
- Обикновено работя с баща ти.. Това означава, че ще трябва на един от вас да направя семейно намаление. - отбеляза Адриан и тъмната му фигурата, фина като силует и бърза като сноп светлина, се раздели от сенките. Той свали бомбето си, една изключително ухажвана шапка, която отглеждаше по-добре от домашен любимец и седна на един от големите столове около басейна, за да може да наблюдава немирната игра на сребърните отблясъци, които мъжделееха по повърхността на водата.

-Това си... ТИ! К-Какво ? Как? Баща ми? Какво ,за бога, се случва?
Спомените започнаха да изплуват в главата й. "Стажантът", който я превърна, който промени живота й завинаги. Беше си обещала да го унищожи . Сянката в Алекзандра изведнъж огладня...
"-Здравей, Алекзандра! Пак съм аз , изглежда пак събра доста ярост в себе си.Ще ти кажа нещо...Знам , че искаш да го убиеш на място, но това ли е най-доброто , което ще получиш."
Изведнъж Алекс се сети , че тя беше някакси щастлива , да бъде вампир.А родителите й бяха тези ,които истински я нараниха.Така де , те дори не бяха нейни родители.Толкова бе объркана , яростта нападаше всяко нейно движение...
-Искам да убия, не мога дори да те гледам...Но, но може би ще имам полза от тебе.Как така си работил с баща ми... Не , дори не го наричай така...
Тя се изправи и се приближи по-близо до призрака от нейното минало. Прониза го с поглед и продължи:
-Къде е той, "моя скъп татко"? Какво правеше онази вечер в дома ни? Защо ме превърна? Искам отговори, веднага!
Толкова много въпроси , а всичко зависеше от него...Това жиголо , тази плътска пиявица.
Нощта предвещаваше да бъде дълга и тежка.Битката на спомените , яростта , минало и настояще бушуваше в това женско тяло.А тя , искаше просто да забрави...