Augustine's apartament

Августин Еко бе изгубил реалната си способност да плаща сам своя наем и да се грижи за домакинство с размерите на двустаен апартамент. Имаше я и идеалната възможност да се премести в по- малък апартамент, но той успя да намери причината за своето скъпо преживяване в малкото пари, които изкарваше напоследък. Знаеше си, че трябва да се откаже от кафетерията, в която работеше и да се върне към мръсните поръчки. Работеше къде- къде по- рядко и получаваше повече пари. Разполагаше с по- чести почивки, но и повече контузии.
Определено изключваме възможността да се премести в по- малък апартамент. Би се чувствал като човек с клаустрофобия. Ето защо Август намери решението в съквартирантите. Беше трудно да свикне с мисълта, че може да дели личното си пространство, което изискваше цели 70 квадратни метра. Сега се разпростираше само на половината и се чувстваше от части подтиснат. Поне, докато не дойде сконфузната сутрин, в която нахлу в банята като хала и завари къпещата се госпожица. Нямаше място за втора баня, нито пък имаше време да се занимава с окачването на завеси около душа и ваната, затова беше изключително напечено, когато ставаше въпрос за поделяне на това малко, но лично пространство.
Въпреки моментния шок, който бе изпитал преди двадесет минути, който бързо премина в задоволство, Август се прозяваше сънено, докато пиеше кафе, облегнал лакът на дървената маса срещу телевизора. Погледа му се рееше несъсредоточено около телевизора, но не се съсредоточаваше в картината му. За пореден път разтвори огромната си паст и пое дълбоко въздух, но застина така, когато нещо затропа около мивката. Опита се да изглежда възможно най- вежлив и засрамен от постъпката си, което реално не беше съвсем така, извръщайки погледа си по посока на натрапника в личното му пространство.
– Добро утро, облечена... – усмивката му се разля от едната страна до другата. Мозъка му моментално затърси името, което носеше съквартирантката му на изпитателен срок, но не успя да намери нищо, което да пасва правдоподобно, затова реши, че е по- уместно да го пропусне. – ...красавице! Прости невъзпитаното ми нахлуване в банята. Не обещавам, че няма да се повтори.

Сутринта бе любимата част от деня за Теа, но понякога можеше да се окаже и най-омразната. Любима бе поради щастието да се събужда без промени в главата си и без да започва още от ранни зори в убеждението, че у нея се е вселил демон. Според госпожица Париш това бе нещо като защитна реакция след прекараните шест години в плен. Теа опитваше да свикне с тази мисъл, но явно се нуждаеше от тази защитна реакция, защото все още й куцаха нормалните разговори с хората и пълната увереност. На пръв поглед изглеждаше уверена, но след това започваше да отстъпва мястото си в автобуса, да върви пеша, да избягва хората по улиците и най-често почти не излизаше, което май бе добре дошло за другия обитател на апартамента. Така поне имаше достатъчно време да се изживява като камериерка на повикване при това без заплащане. От друга страна, тази прословута защитна реакция, притежаваща дори отделно име, беше дръзка и достатъчно уверена, че да взема самостоятелни решения и тук се стига до омразната част от сутринта. Онази, с която Теа се събуждаше без ясен спомен кога се е прибрала, какво точно е правила, но наясно с факта, че е прекалила с алкохола и тежестта и болките в областта на главата бяха живото доказателство. Надяваше се горещият душ да помогне, но уви някой прекъсна моментът й на усамотение и всичко отиде по дяволите... Днес боговете явно не я обичаха.
Може пък да не бе чак толкова зле. Усети свежия аромат на прясно кафе преди да стигне до изсушаването на косата. Успя единствено да я подсуши с кърпа преди да се почувства достатъчно подмамена от топлата течност.
- Няма нищо. – промърмори почти под носа си, наливайки си кафе в една наистина огромна порцеланова чаша, която не бе сигурна, че е виждала преди. Отпи поне три големи глътки преди да се облегне с лакти на плота и да подпре с длани главата си. Май се нуждаеше от аптека и всичките болкоуспокоителни наведнъж. Сигурна бе, че изглежда като вкиснато и смачкано на някоя магистрала зеле.

– Не бъди толкова намръщена – нацупи се и Август по подобие на нея. – Утре е първи април, трябва да си направим вечер на лъжите!
Беше изключително ентусиазиран по отношение на този ден, макар да не беше нещо особено в ежедневието на хората. Обикновено минаваше с няколко прости шеги, това отпразнуваше този празник, но Августин държеше на този ден също толкова, колкото можеше да държи и на Коледа и Великден. Да, един правдоподобен лъжец като него не можеше да си позволи да пропусне своя прекрасен празник. Ухили се на тази мисъл. Това значеше, че днес трябва да си направят голям пазарен ден. Хладилника му не биваше да се чувства празен. Трябваше да си признае, че преди Теа да се настани в дома му, този уред често бе оставал празен, но тя се грижеше винаги да има нещо сготвено, винаги да е чисто, което преди не се случваше често.
Отпи от кафето си и с наслада замърка като дърт котарак, получаващ любимите си ласки. Облиза устните си, поемайки капчиците, които се бяха опитали да избягат от устата му. Размърда раменете си- бяха се схванали лекичко от снощното спане на отворен прозорец. Нуждаеше се от масаж и за миг се зачуди дали беше удачно да помоли Тея за услуга. Усмихна се срещу й невинно като някоя девственица в порно филм.
– Ще ми разтъркаш ли раменцата? – малко пошло изрече Еко в очакване да получи пълен отпуск.
Щеше да си помисли, че е мъртъв и се намира в Рая, ако тази жена се съгласи да изпълни и тази му прищявка.

Ако имаше начин, Теа щеше да го погледне на кръв. Уви, беше твърде добра душа. Нещо, на което се дразнеше. Имаше характер за милиони, но липсваше дори капка увереност. Проблем, по който отново работеха с вече познатата госпожица Париш, но отново без успех. Явно завинаги щеше да си остана толкова мекотела, поне докато не се активизираше познатата й като Нирвана половинка. Може би беше време да мисли по този начин за себе си... Звучеше като кривнала от правия път, а Агрон не искаше да мисли за себе си като потенциална пациентка на клинично заведение, което не предлага нищо повече от настолни игри и срещи с психолози. Действително просто изскимтя недоволно и погледна по посока на така разглезения си съквартирант. Харесваше компанията му, но имаше моменти, когато въпросната личност й лазеше по нервите и й се искаше да му намери ежедневна работа, която да покрива дори събота и неделя, та да има поне половин ден спокойствие. И все пак можеше да откаже да изпълни прищявката му, но шест години изпълняване на заповеди си оказваше думата и всяка молба й се струваше като закон, така че можеше единствено да въздъхне, да отпие отново от кафето си и да се примири със съдбата си.
Задачата изглеждаше трудно изпълнима предвид нейната липса на завидна височина и особена мускулна маса. Теа бе повече клечка, отколкото каквото и да било друго. Една жива стъклена фигурка, както се шегуваха някои непознати. Но пък това я улесни при качването върху кухненския плот. Настани се върху твърдата плоскост като че бе най-удобния диван и прикани Август да се приближи. Забеляза палавия бласък в очите му, когато леко разтвори крака, но му хвърли бърз поглед с еднозначно послание, че нямаше да го огрее толкова лесно. Нищожен, но все пак успех. Поне вече не позволяваше да се възползват от нея така лесно. Почти веднага след като се приближи и остана с гръб към нея, глезените й се сключиха около тялото му. Тънките й пръсти зашариха по раменете му без особена сила, но все пак затопляха мястото и това трябваше да помогне против болежките му.
- Не е много умно да се шегуваш с човек, на когото му се иска да убие целия свят, заради неспособността си да понася алкохол. – най-сетне проговори. – Но предполагам, че може да измислим нещо за утре вечер... Какво ще кажеш, че ти обещая днес да изпълня всяко твое желание, а утре не го изпълня?

Августин едва не я зяпна, когато се съгласи толкова лесно и безболезнено. Не бе мислел, че може да съществува жена, която да се съгласява толкова бързо на прищявките му. Често му отнемаше по петнадесет- двадесет минутки да убеди собствената си майка да направи нещо, което ще разтопи тялото му от блаженство като маминия масаж или пък горещия шоколад, приготвян само по празници от нея преди много... много години. Да не говорим за убеждаването на една жена в това. Но, очевидно, на Теа нещо не й беше наред с мозъка или пък тъкмо бе излязла от лошото настроение на пред менструален синдром. Можеше само да гадае какво се крие в нежната й главица.
Усмихна се, докато се настаняваше със стола между краката й. В друг случай би направил толкова удоволствени и интересни неща между тях, но днес, Август бе решил да уважава личното й пространство, което бе започнал да нарушава със самото си събуждане. Изстена от удоволствие, когато малките й пръстчета залазиха като множество мравчици по мускулестите му рамене. Това усещане беше божествено. Караше тялото му да се отпуска и трепти от удоволствие и копнеж по това й докосване. Теа имаше вълшебни ръце. Наистина вълшебни!
– Това е по- добро и от свирка – изкоментира несъобразително Август. Очевидно не му пречеше, че се намира в компанията на възпитана дама. Замърка по- доволен, отколкото бе доволен от вкуса на кафето. – Страхотна си, ангелче! – затвори очи блажено и изправи рамене, за да се притисне още повече към пръстите й, когато го осени страхотна идея. Тя определено щеше да разнообрази ежедневието им.
Извърна се внезапно, прекъсвайки хубавия му масаж. Вгледа се изпитателно в лицето й, за да прецени дали наистина бе добра идея, но когато не успя, предпочете направо да й предложи.
– Какво ще кажеш днес аз да изпълнявам желанията ти, а утре ти моите – намигна игриво и си сръбна от нейното кафе. Да! Наистина беше по- вкусно от неговото... макар да бяха една и съща партида.

Сладникавите обръщения не бяха по вкуса й. Носеха лоши спомени и лъхаха на стар въздух, да прах и... Богове, не искаше да си спомня. Внезапен студ скова върховете на пръстите й и хиляди, остри като игли, миниатюрни студени тръпки преминаха през тялото й. Теа не се приемаше като „ангелче”, защото имаше твърде много насъбрано чувство на вина и се обвиняваше за всичко. Следователно се виждаше като най-грешната грешница, която някога света бе познавал. Вероятно оттам извираше цялата демонска измислица, която се редеше като легенда в главата й преди да заспи или преди да потъне в капана на собственото си съзнание. Интересно... Почти беше забравила за болката в главата си. Все едно тя беше изчезнала. Вярно, все още чувстваше тежестта, но всичко вече бе далеч по-приемливо. Съвсем скоро дори можеше да се впусне в ежедневните си задължения, макар че за първи път я домързя да събере разхвърляните дрехи на Август, да разпредели прането, да пусне пералнята, да подреди чиниите от снощи в миялната и да я пусне, да оправи леглата, или поне неговото, защото бе сигурна, че е като кочина. Понякога дори не питаше защо през почивните дни преобръщаше апартамента с главата надолу. Вероятно бе повод за радост, защото бе наблюдателна и успешно бе заключила, че в неговия живот не липсват сладости от всеки всевъзможен тип – от истински сладки неща до сладките неща за един мъж. Да, май наистина се радваше, че не пита и за някой интересни находки сред дрехите или леглото му. Но пък предложението му изглеждаше толкова прекрасно, че дори не се замисли за втората част от условието. Едва ли щеше да получи нещо безплатно, но пък утре беше първи април.. Може спокойно да не изпълни нито едно негово желание.
- В такъв случай се размърдай, смелчаго... Очакват те пералня, миялна, обяд. – потупа го по рамената и освободи тялото му от хватката на глезените си. От плота виждаше почти всичко и вероятно щеше да си остане там, докато раздава заповеди насам-натам и се забавлява от шетащия из апартамента Август. Изтръгна чашата си от ръцето му и отпи на свой ред.

Августин зяпна Теа. Не можеше да повярва на ушите си. Първо, той беше сигурен, че тя ще се съгласи. Нямаше жена, която да отказва да я глезят, а това беше идеален повод да го накара да си размърда задника и да я обгради с грижи. Второ- как можеше да го използва за чистене? Повечето жени биха го използвали, за да осъществят извратените си желания. Но колко извратено съзнание трябва да имаш за това? Долната му устна бе увиснала във въздуха, докато мигаше на парцали невярващо срещу жената, която очевидно имаше доста мръсно подсъзнание.
– Ти се шегуваш, нали? – засмя се Август и се изправи от мястото си, настанявайки се между краката й.
Облегна ръцете си от външната страна на бедрата й така, че дори и да искаше, не можеше да се дръпне по никакъв начин. За него границите на приличната и неприлична близост бяха доста размити. Затова често ги прекрачваше без да осъзнае и едва ли щеше да се отдръпне, ако не бе решил сам това или не се бе случило нещо наистина епично, което не би било очаквано от съзнанието му. Прокара пръста си по ръката й, чак до рамото. С възхищение установи, че кожата й беше много по- мека, отколкото очакваше. Напъха пръстите си под ръкава на дрехата й и я набра лекичко нагоре, докосвайки докъдето му стигаха възможностите в момента.
– Но утре си запазвам една страстна сутринна целувка! – предупреди я Август и се отдръпна назад без да дочака реакцията й.
Да, това щеше да бъде един доста дълъг и мъчителен ден. Вдигна хубаво долнището на анцуга си и запретна ръкавите на памучната блуза. Първото, което взе бяха чифт бикини, които висяха пред вратата на стаята му. После се вмъкна в стаята си и излезе от вътре с един наистина голям куп дрехи. Усмихна се на Теа, която се забавляваше с него. Августин я заобиколи и натика всичките дрехи в пералнята. Позамисли се мъничко и придърпа плата, който прилепваше към гърдите му. Помириса го за всеки случай и след това съблече блузата. Хвърли я с един замах вътре, оставайки единствено по долнището си.
– Мадам, ще ме пуснете ли в змийското убежище, за да събера дрехите и от там – той посочи вратата на нейната стая и чаровно запърха с мигли.

Можеше да даде милиони, за да има шанс да снима Август в момента, когато изреди всичките домакински задължения. Макар че бе сигурна, че ще запомни тази учудена, объркана и невярваща на чутото емоция. Може би мръсното му подсъзнание се бе надявало на нещо малко по приятно за възприятията му, но на първо време Теа не бе от предимно русокосите госпожици, с които се бе засичала я на стълбището, я в банята. До известна степен тя дори се плашеше от подобен тип близост. Тогава винаги прокънтяваха успокоителните думи на госпожица Париш, че просто не е срещнала правилния човек. Вероятно трябваше да се преориентира, щом свързваше мъжката част от обществото с неправилния човек. Предвид този факт нямаше нищо чудно, че внезапно стана по-студена и отдръпната спрямо русокосия мъж, когато близостта им се задълбочи и ръката му се докосна на нейната. Но тя положи усилие да не се свие в някой ъгъл и успя. Относно заканата за целувка... Съмняваше се да вложи особени чувства в нея, но пък бе добра актриса и предизвикателството бе приемливо.
- Хубаво беше да ги разпределиш.. Но нека бъде по твоя начин. – въздъхна и погледна плачевно към купчината в пералната. Съжаляваше бедната ламаринена кутия, която така безмилостно Август щеше да натъпче с дрехи. – Сякаш ти трябва позволение, когато апартаментът си е твой по документи. – подхвърли саркастично и изпи последните глътки кафе от чашата си преди да я подаде напред към него. Нямаше нужда от думи, защото бе ясно, че съдът бе готов за миене. В интерес на истината не бе сигурна, че цялата тази игра щеше да продължи дълго. Рано или късно щеше да й дожалее или за него, или за уредите и съдовете, така че щеше да се включи, но бе интересно поне малко да го измъчи преди това.
Определено не се стърпя и се приближи до пералнята, когато го видя да изчезва зад вратата. Тъкмо бе извадила ненужното за тази порция пране, когато една ръка се стрелна пред нея и добави нова купчина в пералнята. Едва не подскочи и побърза да се изправи, докато не се оказа в опасна близост до Август, че почти усещаше дъха му върху кожата си.
- Съжалявам. – измърмори и се отдръпна обратно към плота.

Близостта с нея му подейства като афродизиак. През тялото му преминаха едва забележими тръпки, които тръгнаха дълбоко от него и завършиха отрезвително в петите му. Беше по- ефективно от електрошок и това му напомни, че щеше да го предложи на някой лекарски конгрес, ако някога завършеше медицината, която записваше и зарязваше за трети път в университета. Ставаше му скучно на изпитите след първия семестър, когато го скъсваха по повечето неща. Ах! Лоши, лоши лекари! За миг спря да диша, но когато Теа се отдръпна, пое дъх, както обикновено без да издава, че до преди малко дробовете му бяха били празни.
Върна се към необичайните си занимания и напъха дрехите, които бе извадила. Честно казано, нямаше ни най- малка представа защо ги е извадила и не си направи трудна да попита. Просто ги натъпка обратно в пералнята. Затвори със замах вратичката и дръпна шкафчето, когато се сипваха препаратите. Така го наричаше. Господи! За тази пералня трябваше висше образование. Няколкото прегради, които съществуваха го озадачиха тотално, но Август намери бързо решение на проблема. Сипа по малко прах и в трите и след това поля прахта с омекотител отново в трите прегради. Така щеше да бъде сигурен, че която и преграда да беше за прахта и коя да е за омекотителя, щяха да попаднат при мръсните дрехи. Горд от идеята си, той затвори „шкафчето” и се обърна с усмивка към Теа. Натисна една копче, ако не беше знака „старт- стоп” на него, никога нямаше да разбере кое от всичките е.
Един въпрос го човъркаше от известно време, но след тази им близост тотално го заинтересува. Изглеждаше така, сякаш няма да миряса, докато не разбере отговора и си бе чистата истина. Затова събра всичката си смелост и започна със своите уводни думи:
– Защо се дърпаш така внезапно? От мен имам предвид. Така де, рядко ми се случва – замислено рече Августин. – Е, ако не си падаш по мъжкия пол, това би обяснило нещата.

Този въпрос се оказа изключително сложен за Теа. Разбира се, че знаеше отговора, но как да го формулира в по-небрежен вид. Беше й омръзнало да обяснява на този и онзи какво, как и защо, а след това да вижда състраданието в очите им. Не го искаше, защото сама си бе виновна. Твърдо подкрепяше тази теза и нямаше човек, който да я накара да се разколебае. Може би наистина не бе имала кой знае какъв избор, но пък не беше ли самата тя позволила да бъде третирана по този начин, когато можеше да се пребори със страха си и да покаже поне малко характер.
- Аз... Ти... – започна без ясна представа какво точно иска да каже и накрая просто прехапа устни, за да спре новите глупости, които бе на път да изрече. Точно в този момент се надяваше нещо извъндредно да се случи. Я съседката да позвъни и да попита за захар, я пералнята да се развали и да потъне всичко в мехурчеста вода. Абсолютно всяка катастрофа бе добре дошла, стига да не й се налагаше да отговаря на този въпрос. – Вече не знам по какво точно си падам... Доколкото знам нищо ми няма с предпочитанията, но имам лош спомен с мъжкия пол.
Споменът бе далеч по-лош като цяло, но нямаше нужда да навлиза в подробности. Всичко бе идеално за момента. Беше прозвучала приемливо безгрижно, въпреки че нямаше как да скрие горчивината от цялата тази изповед. Е, вероятно някоя друга дреха щеше да промени леко цвета си и после заедно да се вайкат пред простряните дрехи, но това бе най-малкия проблем, който можеше да й мине през ума. В момента местеше нервно поглед от Август към пералнята и обратно, молейки се на всеки познат бог за липсата на повече въпроси от него страна. Някога може би щеше да му каже малко повече за себе си, но сега предпочиташе да бъде почти непознатата съквартирантка с леки странности и лош спомен от мъжката половина на обществото.

Устните му леко се издадоха напред, докато се извръщаше обратно към пералнята, която издаваше интересни звуци. Обикновено не й обръщаше внимание, но в момента се опитваше да съсредоточи силите си в нещо друго, различно от темата, която бе заченал. Определено не му трябваше да го прави. Не стига, че караше клетото момиче да чисти и работи в апартамента му, да оправя бъркотията, която оставяше сутрин след себе си. На всичкото отгоре переше и чаршафите, на които бе палувал не веднъж вечер. И на върха на всичко, Августин бе извикал и неприятни спомени у нея. Всъщност, Еко нямаше от къде да знае, но това не оправдаваше постъпката му, колкото и лоша да се оказваше тя. Не искаше да знае повече и смяташе да приключи темата с едно кимване. Не беше негова работа.
– И все пак, можеш да ми препоръчаш някоя госпожица – ухили се идиотски Еко и се облегна на пералнята, която запротестира под тежестта му и се измести в малкото свободно пространство назад, накара го да залитне и почти не падна.
Успя да се задържи в последния момент за плота и да избегне контузии точно в този момент. Не му се искаше да не може да сяда на дупето си в следващите няколко дни, а беше сигурен, че щеше да го натърти пагубно, ако не се бе хванал. Изправи се, стараейки се да спазва дистанцията, която си бе определил от Теа, за да не я притеснява. В момента в него проговаряше инстинкта за преживяване, а той му напомняше, че не може сам да се справя с всички вноски по ипотеката, разходи по домакинството или изобщо да се грижи за домакинството. Затова Теа трябва да остане. А за да остане тя, беше нужно да я накара да се чувства комфортно.
Взе чашата й и се запъти към масата, където се намираше неговата. Допи кафето си на един дъх и смръщи сладката си муцунка от неприятното усещане от горчивината на течността. Изправи се пред мивката, която преливаше от мръсни съдове и зяпна. До сега не му бе правило впечатление.
– Аз толкова много ли цапам? – опули се срещу купчината чинии.

Теа се почувства още по-неловко. Чувстваше се като товар, докато Август внимаваше да не наруши личното й пространство. Все едно ограничаваше досега му до определени части на апартамента, заради своето присъствие там. Отново се настани върху плота и придърпа една червена ябълка към себе си от панера в единия му ъгъл.
- Не се оплаквай, глезльо... Понякога буквално създаваш цял град в границите на мивката. – скастри го, предъвквайки малката хапка от плода. Надяваше се на малко по-кисел вкус, но все пак бе приемлив, макар и малко по-сладък. Освен това преувеличи. Никога не бе я посрещал цял град в мивката, но обикновено купчините бяха двойно по-големи. Тази седмица явно не му бе излязал златния късмет и гостенките бяха по-малко, така че и чиниите бяха значително по-малко. - И да не забравиш каната от кафето.. – продължи с наставленията си Агрон. Все повече се убеждаваше, че не бе правилно да го лишава напълно от щастието да се порадва на подобна доминантна роля. Може би щеше да направи няколко компромиса и да се предаде в ръцете му на следващия ден. Все пак някой друг беше ли го карал въобще да се занимава с домакинска работа? Съмняваше се. Несъзнателно погледна към часовника и едва не се задави с поредната хапка ябълка. Едно пране им бе отнело повече от половин час. Подреждането на миялната вероятно щеше да отиде малко повече, а с техния навик да стават късно, нямаше време за обяд. Ако го оставеше да бърза и това да направи, то нищо нямаше да бъде идеално. Прането вече беше загубена кауза, но двете други задължения можеше да спаси. Теа енергично подскочи и се приземи плавно ц босите си крака върху пода.
- Какво искаш за обяд? – попита звънливо и по устните й изгря лъчезарна усмивка. Дори не осъзна колко близо бе до Август. Достатъчно, че да положи брадичката си рамото му. Самата тя бе по нестандартните закуски, но вероятно достатъчно го тровеше с лошите си избори за основни хранения, които вечно се разминаваха, та реши да попита. Като отново несъзнателно постави началото и на неговите желания. Може пък да успееха да си поделят и един ден, така че никой да не остане излъган утре.

Август се стресна от близостта й. До сега си бе повтарял, че е добре да й дава възможност да диша предвид, каквото и да беше, преживяването й. Сега тя облягаше брадичка на рамото му, докато телата им се намираха непосредствено на сантиметри едно от друго. Беше му почти необичайно. Но му харесваше и честно казано, нямаше нищо против това да си споделя един въздух с Теа. Ухили се до ушите, докато се опитваше да хване купичката, която се изплъзна от ръцете му. По някаква непонятна, за него, случайност я улови малко преди да се разбие на парченца на отворената врата на съдомиялната. Днес можеше да се обяви за богопомазан... както почти всеки ден от вечността си. Понякога се появяваше лъч лошотия в ежедневието му, но нима можеше да бъде особено помрачено? Августин предпочиташе да намира забавната неща на страната. Другата страна беше просто депресираща и отегчителна.
– Мм... знаеш ли какво ми се яде – замисли се Еко, докато потропваше с пръсти по брадичката си и се заглеждаше в лицето й като художник, възхитен от своята творба. – Да се направим макарони със сирене! Може и мусака! Или не, не... нека бъде тройно шоколадово суфле – това дори не знаеше как се приготвя, но устата му още си спомняше многото шоколад, стичащ се по езика му. – Последното може и да си го поръчаме по телефона – махна вяло с ръка. – Нека останат макароните.
Шеговито я сръчка в ребрата и извърна глава към чиниите, които го чакаха. Подреди ги нескопосано една по една като се опита да ги подреди по големина, но обърка реда на подредбата и започна от малка към голяма отвътре навън. Последвалото затваряне на миялната бе трудно, затова ги извади на ново и ги подреди на обратно. Сега вече машината се затваряше без проблем. Но вместо от почистващия гел за съдове, Август бе надвесил гел за пране над грешния отвор.
– Ще видиш като свърши пералнята колко добре съм се справил! – гордо каза той.

Едва ли бе познавала човек с по-голям апетит от Август. Желанията му се меняха, а Теа търпеливо изчакваше да се спре на нещо. От макарони със сирене през мусака до суфле, което винаги бе приемлив вариант като десерт. Самата тя бе неоспорима любителка на шоколад и интересно как все още нищо й се бе лепнало. Вероятно съществуваше някакъв имунитет срещу тази вредна черта на шоколада и Теа бе една от малцината имунизирани срещу нея.
- Не искаш ли сами да си го направим? – попита с бегла надежда за положителен отговор. Нямаше нищо против поръчването, но бе убедена, че нейното суфле щеше да бъде къде по-добро от нечие друго. Или беше прекалена гордост, или неодобрение срещу политиката на подобни заведение да приготвят партидата сутринта и след това единствено да я разнасят по домовете. Освен това суфлето бе лесно за приготвление. Все пак Теа бе усвоила няколко трика през всичкото онова време, в което можеше единствено да обикаля къщата. Вероятно от там бе придобила навика да се грижи толкова много за реда и чистотата. Просто нямаше друго занимание. Погледът й се плъзна от миялната и мивката към хладилника. Приближи се към него и огледа съдържанието му. Яйцата нямаше да стигнат, сиренето не й вдъхваше доверие по своя мирис, но като че ли друго не липсваше. Поне не и за обяда. Нахвърли на бърза ръка няколко неща върху парче лист и го подаде на Август. Не биваше да се възгордява, така че една разходка до магазина може би щеше да му помогне да не го прави.
След това се зае да вади различни съдове, продукти и какво ли още не. Не се спря докато по плота вече нямаше място дори за една лъжичка. Можеше да свърши със суровата подготовка на макароните преди Август да се бе върнал. Или поне така предполагаше, докато не чу хлопването на вратата и не подскочи леко. Незнайно защо реши, че е счупил яйцата, а от цялата суматоха няколко парченца сирене се отделиха от рендето и полепнаха по косата й.

Август беше толкова зарадван, че съквартирантката му може всичко. Богове! Тази жена беше супер маце! Чисти, готви, пере, оправя целия апартамент и на всичкото отгоре изглежда секси! Това не се бе случвало дори в най- смелите му мечти. Може би някой мъж в света бе дръзнал да си помечтае за подобна жена, но този мъж не беше Августин, а я получаваше толкова изведнъж като божий дар, ала като съквартирантка. Всъщност, нашия господин е напълно доволен и щеше да остане доволен до края на дните си, че съжителства с такава жена.
Изтича набързо до магазина. Дори не обърна внимание на поздрава на продавачката. В главата му бе единствено тройното шоколадово суфле. Вече предусещаше прекрасния му вкус. Едва дочака изготвянето на сметката, което му се стори като вековен процес. Грабна яйцата нетърпеливо и се затича по обратния път. Изкачи на един дъх всички стъпала до четвъртия етаж и влетя в апартамента. За жалост отвори по- късно вратата, отколкото се опита да влезе и яйцата се оказаха притиснати между тялото му и дървената плоскост. Натисна бързо дръжката и влезе притеснено. Постави пликчето с беличките вкуснотийки върху плота и го разтвори.
– Тежка телесна повреда на един от пострадалите! – като истински лекар от доктор Хаус изрече Августин. – Сестра, чашка моля!
Нежно и внимателно бръкна в плика и надигна счупеното яйце като се опита да го извади без да изпусне нито една частичка от него, макар вече да се бе размазал белтъка по всичко вътре. Едва надвеси яйцето над чашката, когато жълтъка се процеди през отворите на черупката. Август се опита възможно най- бързо да вкара течността в чашката, но накрая просто отпусна главата си и положи внимателно черупката в чашката.
– Сърцето на пациента не издържа – изглеждаше тъжен. – Час на смъртта единайсет и двадесет и пет.

В един момент Теа се замисли дали пък не съществуваха по-луди от нея хора? Може да страдаше от лека форма на раздвоение, често да имаше смущения в паметта, но никога не бе говорила за яйце като за нормален човек. Но тя също така бе способна лесно да игнорира ненужната информация, така че почти моментално забрави за Август и неговата тъга по счупеното яйце. Най-накрая привърши със сиренето и се завъртя на пети с тавата в ръце, за да я постави във фурната. Цялото помещение все още ухаеше на сварени макарони, но съвсем скоро щеше да заухае на печени такива. Всъщност не беше сигурна как точно Август приемаше макароните със сирене, когато кажеше такова. За нея това автоматично означаваше макарони със сирене на фурна. В процеса на хилядите мисли, които се въртяхата из съзнанието й, Агрон придърпа голямата купа към себе си и взе чашката с яйцето от ръцете му. Прибави това-онова, което за него вероятно изглеждаше като подготовката за велика магия, и накрая потопи пръстта си в кафявата смес и я опита като остави малко и за него и подаде пръстта си към устата му.
- Мисля, че часовникът ни е спрял да работи. – въздъхна след като бе погледнала отново към кръглата плосткост над входната врата. Силно се надяваше да използва него за печенето, защото й бе по-удобно, но явно сега щеше да се обръща през пет минути, за да поглежда към макароните. Естествено, щом часовника не работеше, то вероятно въобще не беше десет и половина сутринта. Тогава колко беше? Възможно ли беше вече да е следобяд и съвсем скоро тъмнината на вечерта да започнеше да се опита да навлезе в апартамента? Не успя да продължи мисълта си. Сред тишината се разнеше едно тихо ръмжене и съвсем леко Теа се сви на две. Може и да изглеждаше като човек, който не се храни, но определено страдаше от неутолим глад и точно сега той се появяваше отново.

Августин извърна поглед към стенния часовник. Богове, наистина беше спрял. А това сигурно бе явление от доста дълго време, но поради неговата заблеяност, не бе забелязано на време. Трябваше да има батерии някъде тук. О, чакай! Едната от госпожиците, които го посещаваше до скоро използва и последните батерии за господин Вибратор. Мамка му и скапаната джаджа! Вършеше наистина добра работа в разнообразяването на сексуалния живот да двама души, но определено лапаше много енергия и сега можеше да има, за да захрани часовника, но не би било писано така.
Вгледа се в пръста й, омазан със шоколадова смес. Вече се разнасяше аромата на макароните със сирене, които очакваше съвсем скоро. Знаеше, че не се пекат много, така че щеше да утоли глада си след по- малко от половин час. Нямаше търпение. Лигите му потичаха при тази мисъл. Пое пръста й с удоволствие между еротичните си устни, а езика му сръчно облиза сместа от него и осмука всеки остатък от нея. Изръмжа доволно почти в унисон с червата й.
– Голяма гладница си! – възкликна Август, но без капка укор, в думите му се четеше възхищение, каквото едва ли можеше да се чува често. – Ето, вземи моя.
Той свали часовника си и го надена на нежната й ръчичка. Беше толкова по- малка от неговата, че дори закопчалката му да бе на последната дупка от каишката, щеше да може да го надене без проблем. Ухили се и облегна лактите си на плота, приближавайки се до нея и купата, за да понечи да топне пръста си отново вътре.
– Знаеш ли, много те бива в кухнята. Да не си работила в някоя голям ресторант?

Студени тръпки преминаха по дължината на ръката й и рефлектираха като бегло трепване на тялото й, когато металът се докосна до кожата й. Не бе убедена, че само това бе причината. Всяка проява на близост между нея и Август бе съпътствана от десетки нюанси. Понякога се плашеше от него без причина, друг път пък нен усещаше кога тази близост се задълбочаваше, а в много редки случаи се улавяше сама да я търси без да знае защо. Имаше нещо магнетично у него, което я пленяваше и привличаше към него.
- Не. – отговори кратко и ясно и поклати отрицателно глава. Миг преди пръстта му да се е потопил в шоколадовата смес Агрон придърпа купата към себе си и изсипа съдържанието й в няколко по-малки съда. Отново се обърна към фурната и извади макароните, а на тяхно място постави суровата смес за шоколадовото суфле.
- Всъщност през последните шест години имах доста свободно време, което трябваше да запълвам по различни начини, за да не мисля дали днес ще съм боксова круша и обект на нечии сбъркани представи за сексуално удоволствие. – продължи през въздишка от досада, когато срещна погледа на мъжа и остави макароните да изстиват върху печката зад себе си. Интересно... Нищо не подсказваше за тези мрачни преживявания и, богове, Теа бе благодарна от липсата на белези. Всичко бе единствено в главата й и тя рядко споделяше, но Август бе способен да й вдъхне чувство за сигурност от време на време и всичко ставаше далеч по-лесно за споделяне, макар че досега нито един от тях не бе опитвал да разбере повече за другия.

Август не можеше и да предполага, че един тормоз траеше шест години. За антихрист, той беше доста мирно същество. През цялото си съществуване бе участвал само в няколко примитивни войни, макар да компенсираше това с много боеве, но не бе посягал на жени директно. Беше възпитан във времена, в които беше недопустимо да се държиш като равен с жена, но в същото време майка му не допускаше да се превърне в господар. Колкото и собственически да беше настроен към определени неща, Августин не бе способен да се превърне изцяло в тиранин, макар да проявяваше наченки от време на време.
Усмихна се нежно в опит да прикрие учудването, което изживя, когато информацията му бе сервирана толкова спокойно. Чудеше се дали Теа просто не прикриваше някаква тежка психическа травма с този безгрижен тон и леката досада, която прозираше в думите й. Облиза пръста си, чието връхче единствено бе докоснало сместа. Беше вкусна, но намираше някаква тънка разлика във вкуса, когато бе върху нейния и неговия пръст. Искаше му се да каже, че от нейния е по- вкусно, ала не му се стори достатъчно уместно.
– Теа, това е страшно много време – угрижено рече Августин и прехапа долната си устна. Беше се понаежил и изглеждаше дори по- заплашителен от обикновеното, макар да не бе никак добре да го прави. Вероятността да я стресне или да започне да изглежда като тотално ненормален (защото съквартиранти не се държаха така) ставаше огромно. – Кой го правеше?
Бе стиснал дланта си в юмрук, но бързо я отпусна и взе едно макаронче, за да убие яда си. Беше толкова вкусно, че се разтопи почти мигновено. Облиза пръстите си и си взе второ, а после и трето.
– Правиш ги по- вкусни от на майка ми. Божествени са, Теа!

От всички емоции Теа най-добре познаваше гнева. Беше убедена, че ако имаше вкус ще е по-горчив от този на кафето, а ако имаше мирис, то той щеше да е прекипяло олио. Беше свикнала да бъде вечната причина за гнева на някого, дори в моменти, когато нямаше вина, но никога не бе виждала тази емоция под друг ъгъл. Никога не я бе чувствала толкова далечна и нищожна каквато бе тя в очите на Август за момент. Зад светлите ириси прехвърчаха мълнии и искри, но нито една от тях не бе насочена по неин адрес. Известно време просто не отделяше поглед от неговия преди да се почувства като в транс и да се принуди да го отмести. Времето беше идеално да извади две чинии и да сипе във всяка част от макароните след като стомахът й отново се сви болезното и изръмжа недоволно.
- Има ли значение? Мъртъв е... – спря и сведе поглед към пода, когато вината я връхлетя. Не биваше да я чувства, когато всички повтаряха, че е или нещастен случай, или опит за самозащита. Пое си въздух и опита да прогони чувството. – Мъртъв е заради мен.
Довърши изречението си тъкмо когато го подминаваше с намерението да изяде обяда, вечерята си или каквото бе там, в хола. Остави чинията върху малката масичка, докато размести няколко от възглавниците, за да има място да седне, и после я взе в скута си. Въпреки глада Теа нямаше апетит. Ненужната вина го бе убила и в момента Агрон ровичкаше макароните, гледаше безцелно в сивия екран на изключения телевизор и предъвкваше един макарон поне десети път. Щеше да яде насила колкото поне да засити глада и да премахне недоволното ръмжене на червата си. Подпря глава върху ръката си и усети нещо меко из косата си. Сиренето си беше останало там и дори бе потънало по-надълбоко, така че въпреки сутрешния душ вероятно отново щеше да се наложи да мине през банята. В един момент тишина й се стори ужасна и тъмнокоската леко се обърна по посока на кухнята.
- Няма ли да вечеряш?

Остана замислен и загледан в една точка. Не реагира дори, когато Теа се отправи към всекидневната. Все още не можеше да повярва, че е нужно да насилваш някого, за да удовлетвориш определен нагон. Да не говорим, че е по- легално да си платиш на пеперудка за няколко часа, отколкото да накараш някого да страда. И този някого да бъде толкова нежно същество като Теа с хиляди таланти (беше убеден в няколко от тях, за други не можеше да каже). Смръщи чело от недоумение, но почти веднага се върна към действителността.
Не знаеше от колко време не бе помръдвал, но почувства скованост в раменете си. Явно достатъчно, за да успее да се посхване отново. Стоенето без тениска не му се отразяваше добре. Очевидно все още не бе достатъчно топло за тези своеволия. Човешкото му тяло се явяваше доста болнаво през пролетния сезон. Учудваше се от факта, че още не бе нападнат от алергиите си.
Изправи се от мястото, на което седеше и раздвижи рамене. Грабна чинията си и вилица, по път, приближавайки се към дивана. Облегна лакти на задната му облегалка, намиращ се зад гърба на Теа. Загледа се в черния екран на телевизора. Мозъкът му бързо регистрира, че не беше включен. Пресегна се през нея и грабна дистанционното като почти докосна голямото си, мускулесто рамо до нейното. Включи телевизора и премести на комедийно шоу.
– Хапвай, Теа! Страхотни са – отново похвали макароните й Августин и набута в устата си голяма хапка. – Хайде, хайде!
Бодна със собствената си вилица от порцията си и я поднесе към устните й, макар да изглеждаше детинско от негова страна. Отвори устата си по подобие на това, което трябваше да направи.
– Едно за Авгууст! После ще има още едно за Авгууст.

Нямаше да яде от неговите макарони. Имаше си свои и по един или друг начин щеше да се справи с тях. Не беше първият път, в който сама се насилваше да изяде нещо. Все пак колкото лесно огладняваше, толкова лесно и губеше апетит, което винаги се случваше по едно и също време. Теа избута вилицата му и приближи своята, която бе далеч по-непълна от неговата.
- Можеш да седнеш, нали знаеш? – попита без да отмества поглед от шарената картина. Въобще не вникваше в шоуто, нито дори правеше минимален опит да го направи. Просто го наблюдаваше и слабият звук едва-едва долиташе до слуха й. Интересно бе колко ли пари плащаха на публиката да се смее на глупавите шеги на водещия? Вероятно много. Агрон мислеше за съвсем глупави неща. Беше се отказала от спомените и от вината и сега просто мълчаливо регенерираше доброто си настроение.
- Искаш ли да те разтрия пак? – зададе нов въпрос след като първият бе повече реторичен пък и Август изглеждаше като че има нов проблем с раменете. Ето, пак изпадаше в онзи момент, когато търсеше някаква близост. Обикновено се случваше точно след цялата тази буреносна каша от негативни и смесени емоции. Все едно близостта на друго същество просто я успокояваше. Не беше го осъзнала, но май го бе правила и преди като под преди имаше предвид преди да възвърне свободата си.
Позитивизмът постепенно наново закипя във вените й и всяка хапка от макароните ставаше все по-уверена, докато не заприлича на ламя и не опустоши порцията си, не оставяйки дори следа от онова, което бе в чинията преди секунди. Все още липсваше отговор, така че Теа отново извърна глава към Август и го погледна с интерес, който трябваше да го подсети за зададения въпрос.[b]

Август закима. Не можеше да повярва на странното си ежедневие, откакто Теа присъстваше в него. Имаше чувството, че никога няма да срещне добричка жена като нея и въпреки това- тя не беше негова съпруга, а съквартирантка. Къде ти такъв късмет? Не можеше всички добрини на веднъж, нали? Нямаше да си насилва късмета, за да не изгуби и малкото, който го съпровождаше от време на време. Щеше да се наслади на съжителството с тази странна птица, докато това траеше... и се надяваше да трае възможно най- дълго не просто, защото така се освобождаваше от голяма част от своите домакински задължения. Усещаше, че се привързва към Теа, както би се привързвал към новото бебе вкъщи, своята сестричка или нова приятелка.
Прегърна я през раменете, докато поставяше чинията в скута си и си боцкаше по няколко макарона на веднъж със сиренце между тях. Имаше далеч по- добра идея от тази да разтърка само раменете му. Може би беше малко егоистична, но си струваше да пробва поредната си възможност за малко повече от предложеното. Усмихна се, докато дъвчеше. Изчака устата му да се изпразни, както беше учтиво, преди да заговори.
– Защо не се наядем, а после ще легна на дивана и ще имаш възможността хубаво да ме намачкаш и да ми върнеш за каквото съм те ядосал? – засмя се Августин, разпуснат като тежък летен ден. От онези, виреещи през месеца, на който бе посветено името му. – После ще направя каквото поискааш! – изтегли последната си дума, сякаш просто да оплакне език с нея.
Изостави чинията си на масичката, вече напълно празна, ометена до последната трохичка. Стисна я леко за раменете в някакво подобие на малко нескопосана прегръдка. Все още не можеше да влезе в ритъма й на близост и отдалеченост.

По устните й трепна усмивка, която се изключително позитивен човек, рядко се появяваше. Може би просто не бе свикнала да се усмихва след толкова много страх от всяка дума, всеки жест. Но с Август всичко бе коренно различно и повечето неща Теа дори правеше несъзнателно. И отново онези студени тръпки плъзнаха под кожата й и но този път бяха далеч по-буйни и постепенно студенината им се губеше. Агрон бе готова да му отговори, но точно тогава усети острата миризма на изгоряло и почти усети горчивия вкус.
- Суфлето! – повиши тон и скочи като ужилена от пчела. Заситни по посока на кухнята, където я очакваше гъст сив дим, извисяващ се над фурната. Гневът, насочен към самата нея, я завладя. Знаеше, че тези неща се пекат сравнително бързо и все пак се бе отдала на сладки съквартирантски приказки. С отваряне на вратата дробовете й се изпълниха с дим и тъмнокоската се закашля леко, но успя да ви извади суфлето и да го остави върху печката. Бедното... Изглеждаше наистина ужасно. Отгоре бе покрито със солидна черна коричка и бе сигурна, че във вътрешността липсваше онази пухкава и течна шоколадова консистенция. Приличаше повече на кекс, който също бе загорял отгоре. Теа въздъхна недоволно и отвори прозореца, за да прогони дима. Извади една чиния и отразя едно солидно по големи парче за Август. Беше му обещала суфле и макар да не бе идеалното, щеше да му го поднесе.
- Сгреши, прекрасни мой... Май не съм чак толкова добра с готвенето. – констатира, поставяйки чинията на масата пред него и отмести двете празни от макароните. Не й ставаше, така че можеха да почакат малко. В същия момент усети леко побутване отвътре сякаш някой й вдъхваше малко повече увереност, за да действа. Несъзнателно значително задълбочи близостта им и устните й така естествено се сляха с неговите. Тя не го правеше, Теа не постъпваше така, защото това бе знак за нещо чисто и красиво, а тя не познаваше сладката страна на близостта между двама души и все пак наистина бе така естествено. Все едно просто бе писано да се случи на този ден, в който ядяха макарони и тя изгори суфлето.